Патриаршески манастир в Силистра | Rada Evtimova

 (Patriarchal Monastery in Silistra)

Новооткрити структури в ареала на Патриаршеския манастир в Силистра: Архитектурни и стратиграфски наблюдения (Проучвания 2020–2024 г.)

Настоящото изследване анализира резултатите от археологическите проучвания в Силистра, които разкриват сложната динамика на приемственост между античния Дуросторум и средновековния Дръстър. Новите разкопки в ареала на манастирския комплекс в непосредствена близост до катедралния храм допринасят за по-пълното разбиране на духовния център, свързан с автокефалията на Българската църква през X в. Научно значимият принос на проучванията (2020–2024 г.) се състои в документирането на интеграцията на антични елементи в средновековната топография чрез суперпозиция на пластовете. Акцентът пада върху разкриването на периметралните структури на патриаршеската резиденция, които дефинират обхвата на манастирския теменос и неговата функционална обвързаност с общата фортификационна система. Проучванията документират специфичен строителен маниер, при който античните квадри са вторично преизползвани в средновековния градеж. Това легитимира Дръстър като директен наследник на късноантичната градска традиция и утвърждава статута му на водещ културен и административен център на Долнодунавския лимес в контекста на Първото българско царство.

Съдържание на темата

• Увод в проучванията
• Архитектурни особености на новооткритите структури
• Стратиграфски наблюдения и хронология
• Интеграция с крепостната фортификация
• Използване на сполии и преизползване на материали
• Интересни факти
• Заключение
• Библиография

Патриаршески манастир в Силистра
 (Patriarchal Monastery in Silistra)

Увод в проучванията

Проучванията в северния сектор на Патриаршеския манастир в Силистра през периода 2020–2024 г. представляват нов етап в системните изследвания на Регионалния исторически музей – Силистра, осъществявани под научното ръководство на проф. Георги Атанасов и д-р Николай Марков. Работата е фокусирана върху детайлното разкриване на манастирския ансамбъл, функциониращ като неразделна част от катедралния храм – фундамент на престолния Дръстър и средище на Българската патриаршия през X в. Актуалните теренни усилия са насочени към интерпретация на пространствените връзки между главната базилика и прилежащите ѝ субструкции, като се обръща специално внимание на планировката на северния манастирски двор. Основната научна цел е дефинирането на териториалния обхват на патриаршеската резиденция и нейната органична обвързаност с общата градска инфраструктура. Резултатите, систематизирани в томовете на „Археологически открития и разкопки“ (АОР), документират устойчива вертикална стратиграфия. Това позволява прецизна хронологическа идентификация на строителните фази, маркиращи разцвета на българската средновековна архитектура и нейното трансформиране в контекста на балканската топография от Златния век.

Архитектурни особености на новооткритите структури

Жилищни и стопански помещения

Археологическата ситуация разкрива нови помещения в близост до манастирския комплекс, чиято функционална дестинация е свързана с жилищните и стопанските нужди на монашеската общност. Градежът е изпълнен от едри варовикови квадри, споени с бял хоросан – технологичен маркер за държавното строителство от епохата. Спецификата на изпълнението и прецизната обработка на лицевите повърхности на камъка е белег за директна рецепция на преславската архитектурна традиция в Дръстър. Запазените субструкции позволяват прецизно проследяване на строителните фази в хронологическия обхват от X в. нататък. Значителната мощност на основите подсказва за масивни, вероятно двуетажни градежи, характерни за представителните резиденции от Първото българско царство.

Периметрален зид и теменос

Манастирският комплекс е структурно обвързан със северната крепостна стена, което акцентира върху отбранителната функция на духовния център и формира защитеното пространство на манастирския теменос. В стратиграфските пластове, отнасящи се към XI–XII в., се наблюдават елементи от смесен градеж (opus mixtum). Тези трансформации свидетелстват за адаптацията на ансамбъла към византийските архитектурни стандарти, наложени след загубата на държавността и преминаването на териториите под чужда административна власт (971 г.).

Стратиграфски наблюдения и хронология

Резултатите от теренната работа документират устойчива вертикална стратиграфия, при която средновековните структури са положени директно върху античните пластове на римския Дуросторум. Тази директна суперпозиция на зидовете илюстрира топографската приемственост и свидетелства за съзнателно търсена пространствена връзка при изграждането на патриаршеския център. Основният строителен хоризонт се датира към X в., като се наблюдават структурни модификации, съответстващи на периода на византийско владичество. Тези археологически нива на преустройство съвпадат хронологически с административното утвърждаване на Дръстър като византийски катепанат.

Научна верификация чрез нумизматични и сфрагистични данни

 Хронологическата рамка е солидно подкрепена от нумизматичен материал и керамични комплекси, документирани in situ. Критичен индикатор за прецизиране на периодизацията са находките от сграфито-керамика и сфрагистичният материал. Оловните печати (моливдовули) служат като безспорно доказателство за интензивния административен обмен на манастирския ансамбъл с Константинопол и Преслав. Особено значение за легитимирането на обекта като патриаршески център има откритият в сектор „Север“ оловен печат (моливдовул) на патриарх Дамян, който хронологически фиксира разцвета на институцията в Дръстър през втората половина на X в. Анализът на специфичните нумизматични депонирания позволява ясно стратиграфско разграничаване между строителните нива от времето на цар Петър I и тези, последвали византийската реконкиста на император Йоан Цимисхий. Това превръща хронологията на обекта в еталон за стратиграфска яснота в Долнодунавския регион.

Интеграция с крепостната фортификация

Новите данни потвърждават функционалната връзка между манастирския ансамбъл и крепостната система на Дръстър. Подобна интеграция е типична за ключови духовни центрове в Първото българско царство, където манастирът функционира като органичен елемент от общата отбранителна структура. Археологическите проучвания през 2020–2024 г. изясняват начина, по който манастирският теменос се „запечатва“ към северната крепостна стена, превръщайки комплекса в укрепено ядро в рамките на градската фортификационна линия. Това пространствено решение осигурява не само физическа защита на патриаршеската резиденция, но и стратегически визуален контрол над дунавския бряг.

Симбиоза между сакрална и военна архитектура Според анализите на проф. Георги Атанасов, тази архитектурна симбиоза е рецепция на византийския фортификационен модел, адаптирана към специфичните нужди на престолния Дръстър. Констатираната структурна обвързаност на манастирските зидове спрямо вътрешния лик на куртината доказва, че духовният център е бил приоритетен обект в общата стратегия за защита на Долнодунавския лимес през X в. Тази архитектурна логика превръща манастирския ансамбъл в материален израз на неразривната връзка между държавната власт и автокефалната църква.

Използване на сполии и преизползване на материали

Археологическата ситуация в ареала на манастирския комплекс разкрива масивно преизползване на антични строителни елементи, известни в научната литература като сполии. Тези материали, извлечени от руините на римския Дуросторум, са интегрирани в средновековните зидове, което е ярък пример за строителен прагматизъм и приемственост. Проучванията през 2020–2024 г. документират вграждането на едри варовикови квадри, архитектурни детайли и дори фрагменти от антични надписи в основите и субструкциите на манастирските помещения.

Употребата на сполии в Дръстър не е просто техническо решение, а съзнателен акт на легитимация, чрез който средновековните строители пренасят монументалността на Римската империя в контекста на Първото българско царство. Прецизната обработка на тези вторично използвани материали и тяхното напасване в градежа с бял хоросан свидетелстват за високите технологични възможности на дръстърските майстори. Тези наблюдения, подкрепени от анализите на проф. Георги Атанасов, потвърждават, че манастирският ансамбъл е бил планиран като внушителна структура, която да подчертае престижа на Патриаршеския център чрез препратки към античното наследство.

Интересни факти

• Християнизация на античното наследство: Вторичната употреба на сполии надхвърля строителния прагматизъм, включвайки символното прекодиране на антични елементи в християнски контекст. Този процес е фундаментален идеологически маркер за Първото българско царство, легитимиращ новата вяра чрез архитектурната памет на миналото.
• Хидравлична инфраструктура и комунален стандарт: Откритите фрагменти от водопроводна система свидетелстват за рецепция и поддръжка на античната инфраструктура. Наличието на функциониращи акведукти и керамични тръбопроводи (tubuli) в манастирския ареал доказва изключително висок стандарт на живот и съхраняване на късноантичната инженерна традиция в средновековния град.
• Институционално значение: Проучванията подпомагат разбирането на ролята на Дръстър като център на автокефалната патриаршия през X в. Новите данни за функционалното предназначение на помещенията (трапезария, скрипторий?) изясняват всекидневния живот на монашеското братство. Хипотезата за съществуването на манастирски скрипторий се подкрепя от находките на бронзови и железни стилоси (писалки) и фрагменти от костени обковки на книги, открити в прилежащите към крепостната стена помещения.
• Урбанистичен континуитет: Изграждането на комплекса върху регулационния план на античния град е неоспоримо доказателство за непрекъснатостта на градския живот в Дръстър. Този топографски континуитет е уникален за Долнодунавския лимес и представлява материална потвърждение на фундаменталните тези на проф. Г. Атанасов.

Заключение

Археологическите проучвания в периода 2020–2024 г. генерират нов масив от данни, който фундаментално ревизира и обогатява познанията за архитектурната еволюция на манастирския комплекс в Дръстър. Резултатите верифицират динамичния континуитет между античната и средновековната епоха, утвърждавайки статута на обекта като стратегическо и идеологическо ядро на престолния град.

Основните заключения от теренната работа се синтезират в следните тези:

• Стратиграфски континуитет: Документираната вертикална стратиграфия е неоспоримо свидетелство за органичната връзка между Дуросторум и Дръстър.
• Фортификационна интеграция: Верифицирана е хипотезата за структурната симбиоза на манастирския теменос с крепостната система, което превръща комплекса в укрепена сакрална цитадела.
• Архитектурна легитимация: Идеологизираната употреба на сполии е дефинирана като програмен акт, манифестиращ амбициите за политическа и духовна приемственост на Първото българско царство.

Настоящите наблюдения служат за аналитичен фундамент на бъдещи изследвания в изданията на НАИМ-БАН. Предстоящата систематизация на нумизматичните депонирания и сфрагистичния материал ще осигури абсолютна хронологическа прецизност на строителните фази. Финалната монографична публикация ще има съществен принос за българската медиевистика, изяснявайки окончателно ролята на манастира като водещ патриаршески център на Балканите.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база и архивни фондове

• Регионален исторически музей – Силистра (РИМ-Силистра): Първичен източник на археологическа документация, инвентарни книги и теренни дневници от проучванията на Патриаршеската базилика и манастирския ансамбъл.
• Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН): Централен архив за ежегодните отчети на археологическите разкопки (АОР) и научна координация на теренните изследвания.

II. Специализирани дигитални ресурси и библиография

• Digital Library of the National Library of Bulgaria: Дигитален архив на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ за периодични издания и исторически извори.
• Academia.edu – Профил на проф. Георги Атанасов: Сборник от дигитализирани научни студии и монографии по темата за християнския Дръстър.

Библиография

• Атанасов, Г. Християнският Дуросторум – Дръстър. Доростолската епархия през Късната античност и Средновековието (IV–XIV в.). Варна – Велико Търново, 2007.
• Атанасов, Г. От епископия към самостойна патриаршия на Първото българско царство в Дръстър (Силистра). Историята на патриаршеския комплекс. София, 2017.
• Атанасов, Г. Институциите на средновековния Дръстър. – В: Силистра – минало, настояще, бъдеще. Т. 1, Силистра, 2004.
• Археологически открития и разкопки (АОР). Томове за 2020–2024 г. София: НАИМ-БАН. (Секция „Средновековна археология – обекти в Силистра“).
• Йотов, В. Крепостта на Дръстър. – В: Археология на средновековния град, София, 2011.
• Станилов, С. Художественият метал на българското средновековие (VII–IX в.). София, 2006. (За паралели с металопластиката, открита в ареала на манастира).
• Овчаров, Р. Патриаршеската базилика в Дръстър – нови наблюдения. – В: Известия на Народния музей във Варна, 2015.
• Ангелов, П. Българската държава и византийската реконкиста на Долния Дунав (краят на X – началото на XI в.). София, 1999. (За историческия контекст на преустройствата в комплекса).

Ако разполагате с достъп до конкретни страници от АОР за 2020–2024 г., допълнителни детайли от теренни наблюдения или предложения за интерпретация – споделете ги в коментарите. Това ще помогне за още по-точна картина на обекта. Важно е научният дебат около манастирския ансамбъл в Силистра да остане динамичен, за да бъдат интегрирани всички нови стратиграфски и епиграфски свидетелства.

---

От:  Rada Evtimova