Палеогеография на Западния Понт | Rada Evtimova

 Paleogeography of the Western Pontus

Палеогеография на Западния Понт: Реконструкция на бреговата линия преди 5000 години

Подводните археологически проучвания край устието на река Ропотамо (Югоизточна България) разкриват останки от селище, датирано към късния халколит (приблизително 5500–6000 години назад). Данните показват, че нивото на Черно море около 5000 г. пр. Хр. е било приблизително 4–6 метра по-ниско от съвременното. Това заключение се основава на радиовъглеродни датировки и анализи на дървени конструкции, извършени в рамките на международната експедиция Black Sea MAP (2015–2017), ръководена от екип на Университета в Саутхемптън в партньорство с български специалисти, сред които д-р Калин Димитров.

Съдържание на темата

• Въведение в палеогеографията на западния шелф
• Холоценска еволюция на нивото на Черно море
• Реконструкция на бреговата линия около 5000 г. пр. Хр.
• Археологически свидетелства за потънали селища
• Ключови научни изследвания и методи
• Интересни факти
• Заключение

Въведение в палеогеографията на западния шелф

Западният Понт, обхващащ западното крайбрежие на Черно море и българския континентален шелф, представлява зона с динамични промени в морското ниво и конфигурацията на бреговата линия през холоцена. След последния ледников максимум Черно море преминава от изолирано сладководно Новоевксинско езеро към открит към Световния океан басейн в резултат на постепенна трансгресия и установяване на хидрологична връзка през Босфора. Този процес е от съществено значение за разбирането на постепенното заливане на праисторическите крайбрежни тераси, които днес формират значителна част от западния шелф.

Холоценска еволюция на нивото на Черно море

Ранна холоценска трансгресия (около 9400–7500 cal BP)

След последния ледников максимум Черно море представлява изолирано сладководно езеро с ниво около –40 м. В периода 9400–8400 cal BP се осъществява установяването на хидрологична връзка със Средиземно море, което предизвиква постепенна трансгресия и соленизация, без данни за внезапно катастрофално наводнение. Този процес е съпроводен от натрупването на характерните сапропелни утайки, свидетелстващи за промени в хидрологията и биопродуктивността на басейна.

Среден холоцен (7000–3000 г. пр. Хр.)

Покачването на морското ниво продължава с ниска интензивност. Към прехода към бронзовата епоха (приблизително 5500–5000 години назад) нивото достига стойности, близки до съвременните, като се наблюдават локални отклонения от порядъка на –5 ± 3 м, обусловени от тектонски, седиментни и изостатични фактори. Именно в този период функционират крайбрежните праисторически селища, които днес се намират под вода.

Късен холоцен

След 3000 г. пр. Хр. морското ниво показва минимални колебания. Някои регионални криви регистрират вариации от ±1–2 м, свързани с неотектонски движения в югоизточната част на Черноморския басейн, които допринасят за оформянето на съвременната брегова линия.

Реконструкция на бреговата линия около 5000 г. пр. Хр.

Около 5000 години назад (3000 г. пр. Хр.) бреговата линия на българския континентален шелф е била близка до съвременната, но морското ниво е стояло приблизително 4–6 м по-ниско в редица ключови участъци, включително района на Ропотамо. Значителните дълбочини от –30 до –40 м са характерни за по-ранни етапи — 9400–7500 cal BP, а не за средния холоцен.

Варненският и Бургаските лимани през средата на холоцена се намират в напреднала фаза на развитие като бракични лагуни, а не като чисто речни долини, каквито са били в по-ранните стадии. Реконструкциите на палеобреговата линия се основават на батиметрични данни, сондажи, радиовъглеродно датиране на културни слоеве и резултати от подводни археологически проучвания.

Генерална карта на подводните праисторически обекти в Черно море

Картата илюстрира батиметрията на Черно море и локализира ключови подводни археологически обекти от праисторическия период. Светлите зони (<20 м дълбочина) обозначават палеоконтиненталния шелф, който е представлявал суша през ранния и средния холоцен. Концентрацията на маркери за Неолит и Бронзова епоха в плитките води около Бургаския залив и югоизточното българско крайбрежие ясно показва, че човешката дейност е била пряко свързана с палеобреговата зона, която днес се намира под морското равнище.

Палеогеография на Западния Понт
 (Paleogeography of the Western Pontus)

Археологически свидетелства за потънали селища

Потъналите селища от региона са свързани главно с по-ранни периоди:

• Край Ропотамо (42.33° N, 27.75° E) е локализирано селище от късния халколит (около 4000 г. пр. Хр.), датирано на 5800–6000 г. BP. То се намира на дълбочина 4–6 м, което съответства на морско ниво приблизително –5 м около 5000 години назад. Датировките са получени чрез радиовъглеродно (¹⁴C) анализиране на дървени конструкции и органични материали и са част от архива на Центъра за подводна археология – Созопол.
• Варненското езеро и Дуранкулак съдържат енеолитни структури от периода 5200–5300 г. пр. Хр., свързани с морско ниво в диапазона –4 до –8 м по време на по-късните фази на холоценската трансгресия.

Документацията на Центъра за подводна археология в Созопол включва обекти на дълбочини 5–10 м, като повечето от тях принадлежат към по-ранни епохи. Няма убедителни доказателства за масово потъване на селища около 5000 г. пр. Хр. вследствие на внезапно и рязко покачване на морското ниво. Според наличните изследвания процесите са резултат от постепенна ингресия на морските води, а не от катастрофични събития.

Ключови научни изследвания и методи

Основните научни източници, свързани с реконструкцията на палеогеографията и морското ниво в западния сектор на Черно море, включват:

1. Проект Black Sea MAP (2015–2019) – мащабно геофизично картиране на българския континентален шелф, довело до идентифициране на потънали ландшафти, праисторически селища и над 65 подводни корабни останки.
2. Peychev & Peev (2006) – фундаментални изследвания върху холоценската еволюция на българското крайбрежие, със силен акцент върху седиментологията и динамиката на бреговата зона.
3. Yanchilina et al. (2017) – комплексен анализ на геофизични, геохронологични и геохимични данни, подкрепящ модел за постепенна трансгресия и стабилизиране на водообмена през Босфора в ранния холоцен.

Библиография

1. Peychev, V., Peev, P. (2006). Evolution of the Bulgarian Black Sea coast during the Holocene. Slavena, Varna.
2. Peev, P. et al. (2019–2020). Bulgaria: sea-level change and submerged settlements on the Black Sea. In: Submerged Landscapes of the European Continental Shelf.
3. Yanchilina, A. et al. (2017). Compilation of geophysical, geochronological, and geochemical evidence indicates a gradual Mediterranean-derived submergence of the Black Sea’s shelf... Marine Geology, 383.
4. Димитров, П., Д. Димитров (2004). Черно море, Потопът и древните митове. Славена, Варна.

#палеогеография #подводнаархеология

Интересни факти

• Селището край Ропотамо показва дълга история на обитаване — от халколита до бронзовата епоха, като през VI в. сл. Хр. на същото място функционира пристанище. Това свидетелства за продължителна адаптация на човешките общности към променящото се морско ниво.
• Проектът Black Sea MAP идентифицира над 65 подводни кораба, датиращи от античността до модерната епоха, но неговият принос към изучаването на палеоландшафтите е ключов за разбирането на холоценските промени и за утвърждаването на модела за постепенна трансгресия.
• В българския сектор на Черно море липсват археологически доказателства за внезапно и рязко потъване на селища през ранния холоцен.
• Датировките от Ропотамо показват, че преди около 5000 години морското ниво е било приблизително 4–6 м по-ниско, което е допринесло за отличното запазване на органични материали, включително дървени конструкции.

Заключение

Палеогеографската реконструкция за западния Понт около 5000 г. пр. Хр. очертава брегова линия, близка до съвременната, при морско ниво приблизително 4–6 м по-ниско в редица ключови участъци. Наличните данни не показват рязки или внезапни промени в този период. Постепенната холоценска трансгресия е изиграла водеща роля за формирането на днешното крайбрежие и за развитието на човешките селища в региона. Тези резултати подчертават значението на подводната археология за разбирането на адаптационните стратегии на древните общества към динамична природна среда – процес, който остава актуален и в контекста на съвременните глобални климатични промени.

Ако разполагате с допълнителни данни от нови публикации или искате уточнение по конкретен аспект от реконструкцията, моля споделете в коментар – ще обсъдим с удоволствие!

-----

От:  Rada Evtimova