Централен плаж Созопол | Rada Evtimova

 (Central Beach Sozopol)

Централен плаж Созопол: историко-археологически и урбанистичен преглед (от антична Аполония до съвременност)

През 72 г. пр. Хр. римският пълководец Марк Теренций Варон Лукул завладява Аполония Понтика и отвлича колосалната бронзова статуя на Аполон Иатрос, висока 13 м и тежаща около 30 тона, дело на скулптора Каламис (V в. пр. Хр.). Статуята е отнесена в Рим и поставена на Капитолия (Плиний Стари, „Естествена история“, 34.39). Пренасянето на монумента е отбелязано от Апиан и Страбон („География“, VII.6.1) като едно от най-значимите събития, белязали превземането на града, чиято плажна зона днес е централният плаж на Созопол.

Съдържание на темата

• Исторически контекст
• Антична епоха
• Римска и византийска епоха
• Средновековие
• Османски период
• Съвременност
• Археологически проучвания
• Урбанистично развитие
• Интересни факти
• Заключение

Централен плаж Созопол (Central Beach Sozopol)

Исторически контекст

Централният плаж в Созопол е ключова част от историческото пространство на града, който е директен наследник на античната Аполония Понтика, основана около 610 г. пр. Хр. от милетски колонисти (Страбон, „География“, VII.6.1). Разположен в южната част на Бургаския залив, плажът обхваща около 800 м пясъчна ивица, оградена от полуостров Скамний и съседни острови, където естествените заливи са осигурявали защитени пристанища от древността. Археологическите данни, цитирани от проф. Иван Христов (2013: 23–45), сочат за ранни селища от IV–III хилядолетие пр. Хр. в тази зона, преди гръцката колонизация.

Географско положение

Плажът е ограден от скалисти носове, с дължина около 1 км и ширина до 50 м, според данни от общинския план за управление (2020). Това положение е благоприятствало развитието на пристанища, като южното е било защитено от северни ветрове, както отбелязва Плиний Стари („Естествена история“, IV.18).

Антична епоха

През класическия период (VI–IV в. пр. Хр.) Аполония Понтика е процъфтяващ полис с монументални структури. Храмът на Аполон Иатрос, с колосалната статуя, е бил разположен близо до плажната зона, според археологически разкопки (Христов 2013: 56–78). Градът сече монети с изображение на котва, символ на морската търговия, и поддържа връзки с Атина и Родос. Некрополите в м. Харманите, близо до централния плаж, съдържат амфори и керамика от V–III в. пр. Хр., свидетелстващи за активна търговия (Христов 2013: 112–128).

Пристанища в античността

Идентифицирани са две пристанища: северното и южното, с южното близо до днешния плаж. Подводни проучвания разкриват кейове и котвени камъни от IV в. пр. Хр. (Христов 2013: 89–102).

Римска и византийска епоха

След завоюването от Марк Лукул през 72 г. пр. Хр. (събитие, отбелязано от Апиан в „Митридатови войни“, 30), Аполония е включена в римската провинция Тракия през 46 г. сл. Хр. Плажната зона става част от военни укрепления, с крепостни стени от V–VI в. През IV в. градът приема християнството и е преименуван на Созополис. Византийските източници споменават епископска катедра, а археологическите проучвания локализират раннохристиянски базилики в близост до крайбрежната зона (Христов 2013: 135–150).

Укрепвания

Крепостните стени от V–VI в., запазени в южната част на полуострова, са защитавали пристанищата (Христов 2013: 145–167). На о-в Св. Иван е открит манастир от IV–V в. с мощи на Св. Йоан Предтеча (2010 г., НИМ доклад).

Средновековие

 През XI–XIV в. Созопол е важен търговски и религиозен център, оспорван между византийската и българската власт. Градът влиза трайно в пределите на Първото българско царство през 927 г. в рамките на дълбокия мирен договор на цар Петър I, а по-късно през Второто царство е окончателно присъединен от цар Тодор Светослав. Централният плаж е бил зона за риболов, но регистрира и генуезки набези през 1352 и 1366 г., подробно анализирани в трудовете на проф. Иван Христов (2013).

Османски период

След 1453 г. Созопол попада под османска власт, съпроводена с разрушаване на християнски храмове и частичен демографски упадък (Мутафчиева 1988: 234–256). Плажът се превръща в рибарска зона. През пролетта на 1829 г., в хода на Руско-турската война (1828–1829 г.), градът е превзет от руския черноморски флот и се превръща в негова основна оперативна база, което предизвиква сериозни размествания в местната социокултурна среда (Тодев 2009: 67–84).

Съвременност

Освободен през 1878 г., Созопол се развива като туристически център от средата на XX в. Централният плаж е обявен за защитена зона, с модерни съоръжения от 1970-те г. Днес привлича над 500 000 посетители годишно (общински данни, 2020).

Археологически проучвания

Систематични разкопки започват през 1920-те г., като по-късно се провеждат мащабни кампании, ръководени от проф. Иван Христов, разкриващи некрополи и пристанища, описани подробно в научните му монографии от 2013 и 2020 г. Археологическият музей в Созопол (основан 1978 г.) съхранява над 120 амфори от VI в. пр. Хр. до XVII в.

Подводни проучвания

От 2019 г. са открити статуетки и керамика от VI в. пр. Хр. на о-в Св. Кирик, свързани с тракийско светилище (НИМ, 2024 доклад).

Урбанистично развитие

От античния полис с ортогонална мрежа до средновековния град с калдъръмени улици, урбанистиката е запазена в Стария град – резерват от 1965 г. Съвременните планове от 1990-те интегрират плажната зона с археологическите обекти (общински план, 2020).

Съвременни предизвикателства

Проектите фокусират върху ерозията и интеграцията на нови сгради (общински план, 2020).

Интересни факти

• Статуята на Аполон: Тя е била транспортирана с кораб до Рим и издигната на Капитолийския хълм (Плиний Стари, „Естествена история“, 34.39). Името на автора в българската историография се среща дублетно и като Каламид, но „Каламис“ е по-близо до оригиналния номинатив. В римската традиция пренасянето на монумента се разглежда като символ на военнополитически триумф.
• Свещеният остров: На остров Св. Кирик археолозите откриват основите на грандиозния античен храм на Аполон Иатрос. Сред ценните находки от разкопките е изящна бронзова фигурка на овен от края на VI в. пр. Хр., потвърждаваща ранния разцвет на гръцката колония.
•  Средновековните изпитания: През есента на 1366 г. Созопол е обсаден, превзет и ограбен от рицарите на Амадей VI Савойски (Зеления граф). Въпреки военните конфликти и тежкия откуп, градът бързо възстановява корабоплаването си и запазва статута си на главно пристанище за износ на зърно и дървесина в хинтерланда на Константинопол.
• Годината 1821: По време на Гръцката война за независимост през 1821 г., Созопол (тогава с преобладаващо гръцко население) става център на тайни революционни заговори, които са жестоко потушени от османската власт и водят до първите големи вълни на емиграция.
• Военноморска база (1829 г.): По време на Руско-турската война през пролетта на 1829 г. руският Черноморски флот, под командването на адмирал Алексей Грейг, превръща Созополския залив в своя главна оперативна база поради перфектните условия за корабоплаване и котвене.

Заключение

Централният плаж в Созопол илюстрира еволюцията от антични пристанища през средновековни укрепления до съвременен туристически обект, подчертавайки ролята му в културното наследство. Тази перспектива потвърждава значението на града като паметник, балансиращ опазване и развитие. Дали бъдещите проучвания ще разкрият още подводни артефакти в залива?

---

От:  Rada Evtimova