(Old Great Bulgaria)
„Стара Велика България“ на Кубрат (ок. 632–665 г.): Извори, локализация и археологически контекст
„Кубрат, владетелят на българите и котрагите, син на Органа, отхвърли властта на аварите и изпрати посланици до Ираклий… и сключи мир до края на живота си.“ Тези думи на Теофан Изповедник (Chronographia, AM 6124–6125) са най-ранното писмено свидетелство за създаването на първата документирана прабългарска държава – Стара Велика България, която просъществува от около 632 до 665–668 г.
Съдържание на темата
- Писмени извори
- Хронология на създаване и разпадане
- Локализация и граници
- Археологически контекст
- Интересни факти
- Заключение
| Стара Велика България (Old Great Bulgaria) |
Писмени извори
Сведенията за Стара Велика България идват почти изключително от византийски автори от VIII–IX век, които черпят от по-ранни източници:
- Теофан Изповедник (Chronographia, AM 6124–6160) – най-подробният разказ за Кубрат, неговото възпитание в Константинопол, титлата патрикий и създаването на държавата.
- Патриарх Никифор I (Breviarium, p. 24–25) – нарича държавата „Μεγάλη Βουλγαρία“ и уточнява, че се намира „отвъд Меотидското езеро“ (Азовско море).
- Йоан Никиуски (Chronicle, гл. 120) – в етиопски превод споменава „Кобратос“ като съюзник на Ираклий.
- Арменска география (Ашхарацуйц, VII в.) – отбелязва оногурите и утигурите северно от Кавказ.
- Хазарско писмо на Йосиф (X в.) – потвърждава хазарската победа над сина на Кубрат – Батбаян.
Важно е да се отбележи, че макар „Хрониката на Йоан Никиуски“ често да се цитира като ранен писмен извор за хан Кубрат и Стара Велика България, идентификацията на споменатите личности Кетрадес и Кернака с Кубрат и Органа остава предмет на сериозен и продължаващ научен дебат. Тази хипотеза е предложена за първи път от преводача Х. Зотенберг, който вижда сходство с други извори. Съвременната историография посочва няколко проблема: Зотенберг се е доверил на ограничен брой етиопски преписи, докато по-нови проучвания на всички налични ръкописи показват различия, като роднинската връзка между Кетрадес и Кернака понякога е „братовчеди“, а не „чичо-племенник“. Редица водещи специалисти (например Ш. Мингазов) отхвърлят възможността Кетрадес да е Кубрат, считат тази интерпретация за недоказана и препоръчват сведението на Йоан Никиуски да се използва с изключително голяма предпазливост при исторически реконструкции.
Според проф. д-р Веселин Бешевлиев и проф. д-р Георги Атанасов тези източници са напълно съгласувани по основните факти и няма сериозни противоречия относно съществуването и периода на държавата.
Хронология на създаване и разпадане
ок. 584–630 г. – Кубрат (от рода Дуло) е изпратен като заложник в Константинопол, където приема християнство и получава титлата патрикий (Теофан, Никифор). ок. 632 г. – след смъртта на западнотюркския каган Тун-ябгу и отслабването на аварите, Кубрат отхвърля чуждия контрол и обединява оногурите, утигурите и котрагите. 632–665 г. – период на независима Стара Велика България. 665–668 г. – след смъртта на Кубрат хазарите побеждават Батбаян и държавата се разпада на пет части (според Теофан).
Локализация и граници
Според съвременните изследвания (проф. д-р Рашо Рашев, проф. д-р Георги Атанасов, Олексей Комар, Уве Фидлер) Стара Велика България обхваща:
- Западна граница – река Днепър и горното течение на Южен Буг.
- Източна граница – река Кубан и северозападния Кавказ.
- Северна граница – горното течение на Донец и средния Дон.
- Южна граница – Черно море, Кримския полуостров (частично) и Азовско море.
Централна област е Приазовието и степите между Днепър и Дон. Фанагория на Таманския полуостров е най-вероятният административен център (според Теофан и археологическите данни за прабългарско присъствие там).
Важно е да се подчертае, че тези граници са били динамични зони на контрол и влияние, а не строго дефинирани линии, характерни за модерните национални държави.
Археологически контекст
Стара Велика България се свързва със Салтово-Маяцката култура (VIII–X в.), но нейният ранен етап (средата на VII в.) е пряко свързан с прабългарите:
- Съкровището от Малая Перешчепина (1905–1912) – най-богатият комплекс от 7-ми век: три златни пръстена с монограми (един с „ΚΟΥΒΡΑΤΟΥ“), меч с нефритена дръжка, византийски съдове. Датиран към 665–668 г. (В. Залеская, Д. Т. Березовец).
- Вознесенски комплекс (Украйна) – идентичен по тип и датировка.
- Глазовски комплекс – още един гроб с висш прабългарски аристократ.
- Прабългарски некрополи в Крим и Таман – кенотафи и жертвени ями с конски погребения.
Според проф.д-р Валери Йотов и проф. д-р Рашо Рашев тези находки напълно съответстват на описанията на Теофан и Никифор и няма основание да се отрича съществуването на държавата.
Интересни факти
- Пръстенът от Перешчепина с надпис „ΚΟΥΒΡΑΤΟΥ ΠΑΤΡΙΚΙΟΥ“ е единственият запазен предмет с личното име на Кубрат.
- Теофан изрично отбелязва, че Кубрат оставил завет на синовете си „да не се разделят“, но те не го послушали – точно след смъртта му държавата се разпаднала.
- Фанагория е единственият град, споменат от византийците като център на Стара Велика България.
- Съкровището от Малая Перешчепина тежи над 75 кг злато и сребро – най-голямото от VII век в Европа.
- Хазарите побеждават Батбаян едва след смъртта на Кубрат, което показва, че приживе ханът успешно е удържал източната граница.
Заключение
Стара Велика България на Кубрат (ок. 632–665 г.) е първата исторически и археологически доказана прабългарска държава, чието съществуване се потвърждава както от византийските хроники на Теофан и Никифор, така и от богатите материали на Салтово-Маяцката култура и съкровищата от Перешчепина и Вознесенка. Тя представлява решаващ етап в етногенезиса на българския народ и създава предпоставките за основаването на Дунавска и Волжка България. Въпросът остава открит: ако синовете на Кубрат бяха спазили завета му, щяхме ли днес да имаме една обединена българска държава в Приазовието?
Ако имате допълнителна информация или искате да обсъдим конкретни археологически находки от Стара Велика България, оставете коментар по-долу – вашето мнение е важно !
---
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни и смислени коментари.