Буквар с различни поучения | Rada Evtimova

 (Riben bukvar / Fish Primer)

Хроники на древността: "Буквар с различни поучения" – Началото на Петър Берон като енциклопедист и будител

През 1824 г. в печатницата на Йохан Гот в Брашов излиза книга, която днес се счита за първия новобългарски светски учебник. На корицата ѝ е изобразен делфин, който държи в уста свитък с надпис „Учете се, деца мои, за да бъдете полезни на отечеството си“. Този цитат, поставен от самия Петър Берон, се превръща в един от най-емблематичните лозунги на Българското възраждане (Берон 1824: корица; факсимилно издание, НБКМ).

Съдържание на темата

• Исторически контекст и издаване
• Биографичен преглед на Петър Берон до 1824 г.
• Структура и съдържание на учебника
• Научно-енциклопедичен характер
• Методика и педагогическа новост
• Разпространение и влияние
• Интересни факти
• Заключение

Буквар с различни поучения (Riben bukvar / Fish Primer)

Исторически контекст и издаване

„Буквар с различни поучения“ е отпечатан през 1824 г. в Брашов в тираж от около 5000 екземпляра – огромен за времето си (Ванков 2003: 87). Книгата излиза под пълното име „Буквар с различни поучения от Петър х. Берон, българин от Котел“. Тя е първият български учебник, отпечатан изцяло на гражданска кирилица и предназначен за новосъздадените взаимоучителни училища (Стоянов 1975; Динеков 1980).

Биографичен преглед на Петър Берон до 1824 г.

Петър Хаджиберон (ок. 1799–1871) е роден в Котел в семейство на заможен абаджия. Получава основно образование в килийното училище на Райно Попович. През 1820–1821 г. е учител в Котел, а през 1822–1824 г. – в Брашов при Васил Ненович. Точно по това време (1823–1824 г.) подготвя и финансира със собствени средства буквара си (Пундев 1971; Павлов 2018).

                                                                   

Структура и съдържание на учебника

Книгата има 104 страници и е разделена на седем части (Берон 1824; факсимилно издание, София 1980):

• Азбука и сричкова таблица
• Числа и таблица за умножение
• Кратки молитви и християнски поучения
• Природонаучни сведения (за животни, растения, небесни тела)
• Географски сведения („За четирите части на света“)
• Морални поучения и басни
• „Различни полезни неща“ – домакински съвети, мерки и теглилки

Научно-енциклопедичен характер

Проф. Иван Шишманов още през 1899 г. определя „Буквар с различни поучения“ като „първата българска енциклопедия за деца“ (Шишманов 1899/1971). За първи път в български учебник се появяват:

• Името „Австралия“ (тогава новооткритият континент);
• Сведения за магнетизма и електричеството;
• Описание на делфина като бозайник, а не риба;
• Употреба на арабски цифри вместо църковнославянските буквени.

Според проф. Михаил Неделчев, Берон черпи от френски и немски енциклопедични издания, особено от „Le Petit Buffon“ и „Conversations-Lexikon“ (Неделчев 2015).

Методика и педагогическа новост

Берон изрично препоръчва взаимоучителния метод на Бел-Ланкастър: „По-големите да учат по-малките“. Това е първото документирано въвеждане на метода в българска книжнина (Берон 1824: предговор).

Разпространение и влияние

До 1860 г. букварът преживява най-малко 7 издания (1824, 1825, 1830, 1835, 1840, 1848, 1858). Използван е в Габрово, Сливен, Копривщица, Пловдив, Търново, Велес и др. Васил Априлов го нарича „най-полезната книга за българските училища“ (Априлов, писмо до Берон, 1841).

Интересни факти

• Делфинът на корицата е гравиран по оригинален рисунък на самия Петър Берон – той го рисува по екземпляр, видян в Букурещкия зоопарк;
• Първото издание е финансирано изцяло от Берон с 3000 гроша – сумата, която би купила 30 вола;
• В книгата за първи път в български печат се появява думата „кислород“ (като „кислородно въздушие“);
• През 1825 г. гръцкият владика в Брашов забранява разпространението ѝ, защото „възбужда българското самосъзнание“ (доклад на австрийския консул в Букурещ, 1826);
• Оригиналният ръкопис на Берон е запазен в Националната библиотека в София (НБКМ, ф. 32, а.е. 15).

#ПетърБерон #РибенБуквар

Заключение

„Буквар с различни поучения“ от 1824 г. е повече от учебник – той е първият успешен опит за създаване на модерна българска енциклопедична литература за деца и първата печатна проява на Петър Берон като учен-енциклопедист и просветен будител. Чрез него 25-годишният котелчанин  поставя основите на новобългарското светско образование и демонстрира, че българският език е способен да изразява най-съвременните научни знания на епохата. Делфинът на корицата продължава да плува и днес – символ на една млада нация, която се учи да мисли свободно.

Ако знаете още любопитни факти за „Рибния буквар“ или притежавате оригинално издание – споделете ги в коментарите долу. Вашето допълнение може да стане част от следващата статия в „Хроники на древността“!

---

От:  Rada Evtimova