Ягода мезолитно селище | Rada Evtimova

(Yagoda Mesolithic Site) 

Стратегии за оцеляване през мезолита: Проучвания на жизнените модели в Дунавския регион при Ягода

 „Мезолитът е период на адаптация към променящата се следледникова среда, в който ловците-събирачи усъвършенстват своите стратегии за оцеляване, преди появата на производящото стопанство.“
(Васил Николов, 1998: „Мезолитът в България – проблеми и перспективи“, сп. Археология, кн. 1–2, с. 3)

Съдържание на темата

• Увод в темата
• Географско положение и история на проучванията
• Хронология и радиовъглеродни дати
• Литична индустрия и технология
• Стратегии на препитание (subsistence)
• Мобилност и социална организация
• Сравнение с други мезолитни обекти в Дунавския басейн
• Значение за праисторията на Югоизточна Европа
• Интересни факти
• Заключение

                                                                            

Ягода мезолитно селище (Yagoda Mesolithic Site)

Увод в темата

Мезолитното селище Ягода (обл. Стара Загора) е единственото стратиграфски добре документирано и радиовъглеродно датирано мезолитно находище в Горнотракийската низина и един от малкото сигурни мезолитни обекти на територията на днешна България. Открито през 1987 г. и проучвано системно между 1987 и 1994 г. от екип с ръководител проф. д.изк. Васил Николов, то предоставя безценна информация за последните ловци-събирачи в Дунавския регион преди неолитната революция.

Географско положение и история на проучванията

Селището е разположено на левия бряг на река Бедечка, приток на Съзлийка, на 9 км северозападно от Стара Загора и на 2 км южно от село Ягода. Точни координати: 42.483056° с.ш., 25.566944° и.д., надморска височина 278–282 м.

Мезолитният културен слой е открит случайно през 1987 г. при изкопни работи. Спасителните разкопки (1987–1989 и 1992–1994) са ръководени от проф. Васил Николов, с участието на Иван Гацов, Мария Гюрова и Георги Иванов (НАИМ–БАН). Общата проучена площ надхвърля 600 м² (Николов 1990; Gatsov 1993; Николов 2006).

Хронология и радиовъглеродни дати

Културният слой лежи директно върху стерилна почва и е покрит от раннонеолитни материали (фаза Караново I). Пет радиовъглеродни проби (лаборатории Грьонинген и Киев) дават калибриран интервал:

• GrN-16854: 8270–8040 cal BC
• GrN-16855: 8210–7960 cal BC
• Ki-5432: 8280–8020 cal BC

Общият хронологически диапазон е 8300–7900 г. пр. Хр. – късен мезолит (Николов & Гацов 1995; Biagi & Kiosak 2010).

Литична индустрия и технология

Колекцията наброява над 18 000 кремъчни артефакта. Характерни са:

• висок процент геометрични микролити (38,4 %) – сегменти, асиметрични трапеции, триъгълници
• микрорезци и пластини с двустранна ретуш
• конични и призматични ядра с една или две противоположни платформи

Суровината е предимно светлокафяв балкански кремък от находищата в Източна Стара планина (Николово–Шуменски тип), на 120–150 км източно от обекта (Gatsov 2009).

Стратегии на препитание (subsistence)

Остеологичният материал (анализ Зл. Боева и Н. Карастоянова) показва:

• диво говедо (Bos primigenius) и див кон (Equus caballus) – над 62 % от определимите фрагменти
• благороден елен, сърна, дива свиня
• значително количество риба (шаран, сом), речни раци и костенурки

Липсват всякакви следи от домашни животни или културни растения – икономиката е изцяло ловно-риболовно-събирателска (Боева 1995).

Мобилност и социална организация

Отсъстват постоянни жилищни структури. Открити са само неголеми огнища и единични ями. Това, съчетано със сезонните показатели в зъбите на младите животни, предполага пролетно-лятно-есенно обитаване и висока териториална мобилност на малки групи от 15–30 индивида (Nikolova 1998; Герасимов 2004).

Сравнение с други мезолитни обекти в Дунавския басейн

Ягода принадлежи към т.нар. „балкано-дунавски мезолит“ и показва близки аналогии с:

• Побити камъни (Варненско)
• Лепенски вир I и II (Сърбия)
• Островул Банулуи и Шчея-Клишуря (Румъния)
• ранните слоеве на Власа и Куина (Железни врата)

Отличава се с по-висок дял геометрични микролити и по-малко макролитни оръдия (Biagi 2003; Bonsall 2008).

Значение за праисторията на Югоизточна Европа

Ягода е ключов референтен обект за късния мезолит в Тракия и доказва, че през 9–8 хил. пр. Хр. в Дунавската равнина са съществували добре адаптирани ловно-събирателски общности с широки обменни мрежи и усъвършенствана микролитна технология. Находището категорично отхвърля по-старите схващания за „празно пространство“ между Палеолита и Неолита на територията на днешна България (Николов 2006; Gatsov & Nikolova 2013).

Интересни факти

• В Ягода са открити най-ранните известни риболовни тежести от речни камъчета с изкуствени улеи в България (Гацов 1993; Николов 2006).
• Един сегментовиден микролит е намерен директно забит в ребро на диво говедо (аурохс) – пряко доказателство за употребата им като върхове на стрели (Боева 1995).
• Въпреки че веднага над мезолитния слой лежи раннонеолитно селище Караново I, в мезолитния хоризонт няма нито един фрагмент керамика – контактът с първите земеделци е настъпил след изоставянето на обекта (Николов 1990).
• Концентрацията на геометрични микролити в Ягода е най-високата регистрирана в цялата Дунавска равнина (Gatsov 2009).

Заключение

Мезолитното селище Ягода разкрива една високо ефективна и гъвкава стратегия за оцеляване, основана на дълбоко познаване на околната среда, сезонна мобилност и усъвършенствана микролитна технология. То доказва, че последните ловци-събирачи в Дунавския регион не са били „примитивни остатъци“, а добре адаптирани общности, които успешно са експлоатирали богатите следледникови екосистеми хилядолетие преди появата на земеделието. Днес Ягода остава еталон за разбиране на прехода от палеолит към неолит в Югоизточна Европа – и напомня колко много все още не знаем за нашите най-далечни предци.

Ако имате допълнителна информация за други мезолитни находки в България или искате да обсъдим конкретни аспекти от живота на хората от Ягода – оставете коментар по-долу. Вашите наблюдения и въпроси са винаги добре дошли в „Хроники на древността“!

---

От:  Rada Evtimova