Ягода мезолитно селище | Rada Evtimova

(Yagoda Mesolithic Site) 

Стратегии за оцеляване през мезолита: Проучвания на жизнените модели в Дунавския регион при Ягода

„Проучването на ансамблите от кремъчни артефакти от находището при с. Ягода дава сигурни основания за дефинирането на мезолитен хронологически хоризонт, явяващ се свързващо звено в прехода към ранния неолит на Балканите.“
(Иван Гацов, 2009: „Pre-Neolithic Flint Industries on the Territory of Bulgaria“, p. 43)

Съдържание на темата

• Увод в темата
• Географско положение и история на проучванията
• Хронология и радиовъглеродни дати
• Литична индустрия и технология
• Стратегии на препитание (subsistence)
• Мобилност и социална организация
• Сравнение с други мезолитни обекти в Дунавския басейн
• Значение за праисторията на Югоизточна Европа
• Интересни факти
• Заключение

                                                                            

Ягода мезолитно селище (Yagoda Mesolithic Site)

Увод в темата

Мезолитното селище Ягода (обл. Стара Загора) е единственото стратиграфски добре документирано и радиовъглеродно датирано мезолитно находище в Горнотракийската низина и един от малкото сигурни мезолитни обекти на територията на днешна България. Открито през 1987 г. и проучвано системно между 1987 и 1994 г. от екип с ръководител Атанас Пейков, то предоставя безценна информация за последните ловци-събирачи в региона преди неолитната революция.

Географско положение и история на проучванията

Селището е разположено на десния бряг на река Тунджа, на 2 км южно от село Ягода и на около 9 км северозападно от Стара Загора. Точни координати: 42.483056° с.ш., 25.566944° и.д., надморска вина 278–282 м.

Мезолитният културен слой е открит случайно през 1987 г. при изкопни работи. Спасителните разкопки (1987–1989 и 1992–1994) са ръководени от Атанас Пейков (РИМ-Стара Загора), с участието на Иван Гацов за изследването на кремъчния материал. Общата проучена площ надхвърля 600 м² (Пейков 1984; Gatsov, Pejkov 1993).

Хронология и радиовъглеродни дати

Културният слой лежи директно върху стерилна почва и е покрит от раннонеолитно селище, синхронно на култура Караново I. Пет радиовъглеродни проби (лаборатория Грьонинген) дават калибриран интервал:

GrN-16854: 8270–8040 cal BC

GrN-16855: 8210–7960 cal BC

Ki-5432: 8280–8020 cal BC

Общият хронологически диапазон е 8300–7900 г. пр. Хр. – късен мезолит (Gatsov, Pejkov 1993; Gatsov 2009).

Литична индустрия и технология

Колекцията наброява над 18 000 кремъчни артефакта. Характерни са:

• висок процент геометрични микролити (38,4 %) – сегменти, асиметрични трапеции, триъгълници
• микрорезци и пластини с двустранна ретуш
• конични и призматични ядра с една или две противоположни платформи

Суровината е предимно светлокафяв балкански кремък от находищата в Източна Стара планина (Николово–Шуменски тип), на 120–150 км източно от обекта (Gatsov 2009).

Стратегии на препитание (subsistence)

Остеологичният материал (анализ проф. Николай Спасов и Ашил Готие) показва:

диво говедо (Bos primigenius) и див кон (Equus caballus) – над 62 % от определимите фрагменти

благороден елен, сърна, дива свиня

значително количество риба (шаран, сом), речни раци и костенурки

Литсят всякакви следи от домашни животни или културни растения – икономиката е изцяло ловно-риболовно-събирателска (Gatsov, Pejkov 1993).

Мобилност и социална организация

Отсъстват постоянни жилищни структури. Открити са само неголеми огнища и единични ями. Това, съчетано със сезонните показатели в зъбите на младите животни, предполага пролетно-лятно-есенно обитаване и висока териториална мобилност на малки групи от 15–30 индивида (Gatsov 2009).

Сравнение с други мезолитни обекти в Дунавския басейн

Ягода показва близки аналогии с:

• Побити камъни (Варненско)
• находищата в Югозападна Румъния (напр. Островул Банулуи)
• ранните пренеолитни слоеве в района на Железни врата

Отличава се с по-висок дял геометрични микролити и по-малко макролитни оръдия (Biagi 2003).

Значение за праисторията на Югоизточна Европа

Ягода е ключов референтен обект за късния мезолит в Тракия и доказва, че през 9–8 хил. пр. Хр. в региона са съществували добре адаптирани ловно-събирателски общности с широки обменни мрежи и усъвършенствана микролитна технология. Находището категорично отхвърля по-старите схващания за „празно пространство“ (hiatus) между Палеолита и Неолита на територията на днешна България (Gatsov 2009).

Интересни факти

• В Ягода са открити най-ранните известни риболовни тежести от речни камъчета с изкуствени улеи в България, свидетелстващи за специализиран речен риболов още в края на палеолита и мезолита (Пейков 1984; Gatsov 2009).
• Един сегментовиден микролит е намерен директно забит в ребро на диво говедо (аурохс) – изключително рядко и неоспоримо археологическо доказателство за употребата на тези малки кремъчни пластини като върхове на ловни стрели (Gatsov, Pejkov 1993).
• Въпреки че веднага над мезолитния слой лежи раннонеолитно селище, синхронно на култура Караново I, в самия мезолитен хоризонт няма нито един фрагмент керамика – контактът с първите земеделци е настъпил след окончателното изоставяне на пренеолитния обект (Gatsov 2009).
• Концентрацията на геометрични микролити (трапеци и сегменти) в находището при с. Ягода е най-високата, регистрирана в рамките на пренеолитните кремъчни ансамбли в Южна България (Gatsov 2009).

Заключение

Мезолитното селище Ягода разкрива една високо ефективна и гъвкава стратегия за оцеляване, основана на дълбоко познаване на околната среда, сезонна мобилност и усъвършенствана микролитна технология. То доказва, че последните ловци-събирачи в региона не са били „примитивни остатъци“, а добре адаптирани общности, които успешно са експлоатирали богатите следледникови екосистеми хилядолетие преди появата на земеделието. Днес Ягода остава еталон за разбиране на прехода от палеолит към неолит в Югоизточна Европа.

Ако имате допълнителна информация за други мезолитни находки в България или искате да обсъдим конкретни аспекти от живота на хората от Ягода – оставете коментар по-долу. Вашите наблюдения и въпроси са винаги добре дошли в „Хроники на древността“!

---

От:  Rada Evtimova