Кромлех Чолакова могила | Rada Evtimova

 (Cromlech Cholakova Mound)

Мегалитният кромлех при Чолакова могила край с. Старо Железаре (общ. Хисаря) – ранножелязно съоръжение с предполагаеми астрономически функции (VI–V в. пр. Хр.)

През лятото на 2002 г. д-р Георги Китов (1950–2008), ръководител на експедиция ТЕМП, разкопава могилен насип в землището на село Старо Железаре и под дебел пласт пръст открива кръг от 24 вертикално забити каменни блока. „Това е първият и засега единствен кромлех в Горнотракийската низина“, заявява той пред журналисти още на място (Китов 2002).

Съдържание на темата

• Увод
• Откритие и първоначални проучвания
• Местоположение и координати
• Архитектурно описание
• Хронология и датиране
• Предполагаеми астрономически функции
• Научни публикации и цитати
• Затрупване и консервация
• Интересни факти

Кромлех Чолакова могила (Cromlech Cholakova Mound)

Увод

Кромлехът при Чолакова могила е единственото досега установено мегалитно съоръжение от типа „каменен кръг“ в Горнотракийската низина. Открит е под могилен насип, което го прави уникален в европейски мащаб – няма друг известен кромлех, умишлено затрупан в древността.

Откритие и първоначални проучвания

Обектът е разкрит през 2002 г. от експедиция ТЕМП под ръководството на доц. д-р Георги Китов (НАИМ-БАН). През 2014–2015 г. са проведени геодезически и геофизични проучвания от екип на Георги Нехризов и Красимир Николов (Нехризов и Николов 2015).

Местоположение и координати

Кромлехът се намира на 1,2 км югоизточно от центъра на с. Старо Железаре, община Хисаря, област Пловдив.

Точни географски координати (WGS84): 42.436944° с. ш. 24.658611° и. д. (42°26′13.0″N 24°39′31.0″E)

Архитектурно описание

Съоръжението има кръгла форма с външен диаметър  от 6,80–7,00 м. Състои се от 24 вертикално забити каменни блока (менхири) от местен варовик. Височината им варира от 0,50 м до 1,90 м. Северните камъни са по-високи и по-масивни от южните. Централната част е празна, без следи от гробна конструкция (Китов 2002; Нехризов 2015).

Хронология и датиране

Керамичните фрагменти от насипа над кромлеха се отнасят към V в. пр. Хр. Самото съоръжение се датира в ранножелязната епоха – VI–V в. пр. Хр. (Нехризов, Г. и К. Николов 2015. „Спасителни археологически проучвания на обект Кромлех при с. Старо Железаре“, АОР 2015, с. 312–314).

Предполагаеми астрономически функции

Георги Китов изказва хипотезата, че кромлехът при Чолаковата могила е функционирал като слънчев и лунен календар. Според него по-високите камъни в северния сектор вероятно са маркирали посоките към изгрева на Слънцето при слънцестоенията и равноденствията, както и към основните лунни застойни точки (Китов 2002).  Тъй като към момента липсват публикувани детайлни археоастрономически измервания с висока точност, в научната литература най-често се използва формулировката „предполагаеми“ или „възможни астрономически функции“ (Китов 2002; Цончев 2016; Валери Петров 2021).

Научни публикации и цитати

• Георги Китов (2002): „Това е първият кромлех в Тракия и един от малкото в Югоизточна Европа. Той не само е служил за култови ритуали, но и като астрономическа обсерватория“ (интервю за БНР, 2002).
• Георги Нехризов (2015): „Съоръжението е уникално с факта, че е умишлено затрупано в древността – феномен без директен паралел“ (АОР 2015).
• Димитър Цончев (2016): „Към момента липсват пълни археоастрономически измервания, но ориентацията на по-високите камъни към север-североизток подкрепя хипотезата за календарна функция“ (сп. Археология, 2016/3–4).

Затрупване и консервация

През V в. пр. Хр. кромлехът е покрит с могилен насип с дебелина около 3 метра. Преобладаващата археологическа интерпретация приема, че това затрупване е било умишлено – вероятно ритуално, защитно или с политически мотив при изоставянето на светилището (Китов 2002; Цончев 2016). Не може обаче да бъде изключена и частичната роля на естествени ерозионни и седиментационни процеси през следващите векове. Въпросът остава открит и предмет на бъдещи проучвания.**  След разкриването му през 2002 г. обектът започва бързо да се разрушава от атмосферни влияния. През 2014–2015 г. гражданската инициатива „Да спасим кромлеха“ събира над 14 000 лв., с които са финансирани геодезическо заснемане и временна консервация.

Интересни факти

• Единственият известен кромлех в Горнотракийската низина и един от два-три в цяла България.
• Единственият в Европа, умишлено затрупан с могила в древността.
• Местните жители на Старо Железаре даряват лично по 1–5 лв. през 2014–2015 г. – общата сума от селото възлиза на около 250 лв.
• Координатите са измерени с точност до сантиметър чрез диференциален GPS през 2015 г. от екипа на Георги Нехризов.
• Северният сектор (камъни № 1–8) е ориентиран приблизително към азимут 30°–35°, което съвпада със североизточния изгрев при лятното слънцестоене на 42° северна ширина.

Заключение

Кромлехът при Чолакова могила остава един от най-интригуващите обекти на ранножелязната епоха в Тракия. Той свидетелства за високо ниво на организация и познания на местните общности, независимо дали астрономическата му функция бъде окончателно потвърдена. Днес той е не само археологически паметник, а и символ на гражданската ангажираност за опазване на националното наследство.

Ако статията ви хареса, споделете я в „Хроники на древността“ или оставете коментар – всяко допълнение от теренни наблюдения или нови публикации е добре дошло!

---

От:  Rada Evtimova