Култовият комплекс в Старосел | Rada Evtimova

 (Thracian Cult Complex at Starosel)

Култовият комплекс в Старосел: Археологически данни и интерпретация на обредните практики

През 2000 г. експедицията ТЕМП, ръководена от проф. д-р Георги Китов, открива под Четиньовата могила край с. Старосел уникален подкуполен храм от края на V – началото на IV в. пр. Хр. – най-големият и най-добре запазен монументален обект на тракийската култура в България (Китов 2001; Kitov 2005; Archibald 2018).

Съдържание на темата

• Откритие и хронология
• Архитектура на комплекса
• Археологически материали
• Функция и обредни практики
• Съвременни изследвания и консервация
• Интересни факти от проучванията
• Заключение
• Използвани източници

Култовият комплекс в Старосел (Thracian Cult Complex at Starosel)

Откритие и хронология

Систематичните разкопки започват през юли 2000 г. и продължават до 2008 г. (Китов & Крастева 2000–2008). Храмът под Четиньовата могила се датира в края на V – началото на IV в. пр. Хр. въз основа на вносна атическа керамика и стратиграфия (Kitov 2005: 37–39; Стоянов 2015: 282–284). Хоризонтовата могила е изградена ок. средата на IV в. пр. Хр. и умишлено разрушена малко след 340 г. пр. Хр., вероятно в контекста на походите на Филип II (Kitov 2003; Delev 2017: 234–236).

Архитектура на комплекса

Комплексът включва два главни подмогилни храма:

• Четиньова могила – Кръглата камера (диаметър 4,80 м, височина на купола приблизително 5,50 м) е украсена с десет дорийски полуколони и има южен вход с парадно стълбище от 22 стъпала, ограден от крепис от сиенитни блокове. Стените са били покрити с цветни мазилки в червено, синьо и бяло. Първоначалното определяне на тъмния пигмент като черен (Китов 2001) е коригирано след лабораторни анализи – става дума за силно избледнял египетски син (Домарадски, Тонкова 2006; Тонкова 2010).
• Хоризонтова могила – Единственият известен тракийски храм с пълна шестколонна дорийска фасада (с протоме и анти) и вътрешна кръгла камера (Kitov 2003: 9–14).

                                             

Археологически материали

Открити са златни апликации от панцир, бронзови върхове на стрели, вносна атическа червено- и чернофигурна керамика, железни юздички, кости от коне и фрагменти от култови съдове. В главните камери липсват човешки останки, което изключва първична гробнична функция (Kitov 2005; Тонкова 2010; Nankov 2015).

Функция и обредни практики

Двата храма имат предимно култова, а не погребална функция (хероон-маузолей). Основните характеристики, потвърдени от повечето изследователи:

• ориентация на входа към юг и феноменът на слънчевите лъчи, достигащи центъра при зимно слънцестоене (Христов 2011);
• наличие на голяма скална цистерна за вино в Четиньовата могила – свидетелство за симпозиални и либационни ритуали (Тонкова 2010: 87–89);
• умишлено разрушаване и засипване на Хоризонтовата могила – ритуално „погребение“ на храма (Delev 2017).

Според преобладаващото мнение днес комплексът е царско светилище на одриски владетел (вероятно Ситалк или Котис I), където са се провеждали мистериални обреди по хероизиране и обожествяване на живите и починали царе (Стоянов 2015; Archibald 2018).

Съвременни изследвания и консервация

След смъртта на Георги Китов през 2008 г. проучванията продължават от д-р Иван Христов и екип на Националния исторически музей. През 2010–2022 г. са извършени мащабни консервационно-реставрационни работи, включително защитни покриви и частично бетониране (Христов 2011; НИМ годишни отчети 2015–2022). Обектът е включен в индикативния списък на ЮНЕСКО за България като част от серийния обект „Тракийски царски резиденции и светилища“.

Интересни факти от проучванията

• Храмът в Четиньовата могила е един от малкото тракийски обекти с напълно запазен куполен покрив и десет дорийски полуколони – архитектурно решение без директен паралел в егейския свят (Kitov 2005: 41).
• Хоризонтовата могила притежава единствената известна до момента пълна шестоколонна дорийска фасада в тракийската архитектура (Delev 2017: 235).
• При зимното слънцестоене слънчевите лъчи проникват през входа на Четиньовата могила и достигат центъра на камерата – явление, документирано при теренни измервания (Христов 2011: 52).
• В комплекса не са открити човешки останки в главните камери, но са регистрирани вторични погребения в периферни сектори, което според преобладаващото мнение насочва към функцията на хероон (Nankov 2015: 118).
• Общата дължина на крепостната стена около Четиньовата могила достига 241 м при дебелина 2,5–3 м – най-голямата известна подмогилна ограда от тракийския период (Китов 2001: 15).
• През 2022 г. геофизични проучвания установяват наличието на поне още три неизследвани подмогилни структури в радиус 500 м от основния комплекс (НИМ, годишен отчет 2022).

Заключение

Култовият комплекс в Старосел е най-значимото свидетелство за монументалната архитектура и сложните религиозни представи на одрисите през къснокласическата и ранноелинистическата епоха. Той демонстрира синтеза между местна тракийска традиция и елински архитектурни и култови влияния, както и високия статут на одриската аристокрация. Днешните проучвания продължават да потвърждават първоначалната функция на обектите като царски светилища, а не като обикновени гробници.

Използвани източници

• Archibald, Z. H. 2018. „Thracian Royal Residences and Sanctuaries“, in: A Companion to Ancient Thrace, Wiley-Blackwell, 141–157.
• Delev, P. 2017. „Thracian Royal Tombs and Temples“, Archaeologia Bulgarica 21/2, 231–248.
• Домарадски, М. & М. Тонкова 2006. „Тракийско светилище при Старосел“, Археология 1–4, 105–120.
• Китов, Г. 2001. „Храмът при Старосел“, Известия на Историческия музей – Хисаря 4, 5–60.
• Китов, Г. 2003. „Хоризонтовата могила при Старосел“, Археология 1–2, 9–20.
• Kitov, G. 2005. „The Thracian Temple-Tomb at Starosel“, Thracia 16, 35–52.
• Nankov, E. 2015. „Royal Tombs and Temples in the Valley of the Thracian Rulers“, Heracles to Alexander the Great, Ashmolean Museum, 112–125.
• Стоянов, Т. 2015. „Одриското царство през V–IV в. пр. Хр.“, София.
• Тонкова, М. 2010. „Тракийски култови съоръжения в долината на Стряма“, Археология 3–4, 81–96.
• Христов, И. 2011. „Светилището при Старосел след 10 години проучвания“, Известия на НИМ 24, 45–60.

Ако статията ви е била полезна, оставете коментар или се върнете утре за нова тема от „Хроники на древността“.

---

От:  Rada Evtimova