Култово-мегалитни комплекси в Средна гора | Rada Evtimova

(Cult-Megalithic Complexes in Sredna Gora)

Култово-мегалитни комплекси в Средна гора: Проучвания върху архитектурата и предназначението на обектите край Старосел

Обект на настоящия преглед са мегалитните структури в землището на Старосел, разглеждани като елемент от по-широкия контекст на преисторическата култура на Балканите и като част от по-широкия археологически ландшафт на Средна гора.

Съдържание на темата

• Въведение
• История на проучванията
• Ключови изследователи
• Ключови обекти
• Архитектура
• Предназначение
• Интересни факти
• Заключение

Култово-мегалитни комплекси в Средна гора
 (Cult-Megalithic Complexes in Sredna Gora)

Въведение

Районът около село Старосел (община Хисаря, област Пловдив), разположен по южните склонове на Същинска Средна гора с централни координати приблизително 42°29′N 24°34′E, е един от най-богатите ареали с култово-мегалитни комплекси в България. Тук са документирани множество структури, съчетаващи скално-изсечени елементи с градежи и подмогилни съоръжения  и демонстриращи разнообразие в техниките на обработка на каменния материал.

Обектите формират единен ансамбъл, датиран предимно от V–IV в. пр. Хр., с възможни по-ранни фази. Проучванията към 2025 г. продължават да обогатяват разбирането за тяхната роля в преисторическата култура на Балканите (НИМ, 2025) като предоставят нови данни за развитието на ранните каменни архитектурни практики в региона.

История на проучванията

Системните проучвания в района започват през втората половина на XX век, но значителен напредък е постигнат след 2000 г. с разкопките на Четиньова могила и могила „Хоризонт“. През 2005 г. са открити структурите на връх Кози грамади, а през 2025 г. Националният исторически музей отбелязва 20 години от това събитие с публикация на два документални филма (НИМ, 2025) и с представяне на допълнителни резултати от теренните изследвания в района.

Ключови изследователи

• Проф. д-р Иван Христов (Национален исторически музей): Основна фигура в проучванията през последните две десетилетия. Ръководи разкопките на резиденцията и околните култови паметници на връх Кози грамади от 2005 г. Публикация: „Кози грамади. Проучване на одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–I в. пр. Хр.“ (том 1, 2011). През 2025 г. екипът продължава локализиране на селищни структури в подножието (НИМ, 2025)  и разширява картографирането на прилежащите терени.
• Д-р Георги Китов (1943–2008, покойник): Фундаментални проучвания на Четиньова могила (2000 г.) и могила „Хоризонт“. Първи описва обекти като „Уйов камик“и въвежда систематичен подход към документирането на скалните структури в района.
• Д-р Алексей Стоев и доц. д-р Пенка Мъглова: Специалисти по археоастрономия. Изследват ориентацията на съоръженията в района на Старосел и Златосел спрямо слънцестоения и равноденствия като прилагат съвременни методи за измерване и анализ.
• Доц. д-р Любомир Цонев: Инициатор на проект „Балкански мегалити“. Документира и каталогизира мегалитите в Средна гора. Публикации: „Мегалитите в България“ (2010); „Мегалити и други древности: интердисциплинарни студии“ (2017)  и участва в разработването на регионални бази данни за каменните структури.

Ключови обекти

Връх Кози грамади

(надморска височина ок. 1361 м, координати approx. 42°28′N 24°36′E): Архитектурен комплекс с укрепена резиденция и скално светилище. Системни проучвания от 2005 г.; през 2025 г. се отбелязват 20 години от началото им (НИМ, 2025)  и се публикуват допълнителни данни за разширяването на комплекса.

Мегалит „Уйов камик“

Мегалит „Уйов камик“: Уникален скално-изсечен обект в близост до Четиньова могила. В научната литература се интерпретира като фалосовиден менхир – символ на култа към плодородието и мъжкото начало (Китов, 2002) и представлява един от най-детайлно документираните скални елементи в района.

Светилище Каменица

Скално-култов комплекс над Старосел, съчетаващ естествени скални форми с човешка намеса за ритуални цели и отличаващ се с добре запазени изсичания и площадкови нива.

Гарванов камък

Значим мегалитен обект в региона  с характерна форма и стратегическо разположение в ландшафта.

Плочата (край с. Златосел)

(координати approx. 42°25′N 25°01′E): Най-големият портален долмен в България, част от мегалитния ареал на Средна гора (Цонев, проект „Балкански мегалити“) и един от най-ярките примери за монументална каменна архитектура в района.

Четиньова могила

Подмогилен комплекс, открит 2000 г. от Георги Китов  и отличаващ се с прецизна каменна конструкция и добре оформени вътрешни пространства.

Архитектура

Комплексите съчетават мегалитни градежи от големи каменни блокове без спойка, скално-изсечени елементи (ниши, улеи, арки) и подмогилни структури. Прецизната обработка на материала и мащабът свидетелстват за високо ниво на строителна техника (Христов, 2011; Китов, 2000–2008) и за прилагане на устойчиви конструктивни решения, характерни за ранните каменни архитектурни практики.

Предназначение

Функционалното предназначение на съоръженията е многопластово – те съчетават погребални функции (некрополи и подмогилни структури) с ритуални практики в открити светилища. Интердисциплинарните изследвания на д-р Стоев и доц. Мъглова предполагат, че част от обектите са служили и като древни слънчеви обсерватории или календари, фиксиращи ключови астрономически събития (равноденствия и слънцестояния) като допълват разбирането за пространствената ориентация на каменните структури.

Интересни факти

• През 2025 г. Националният исторически музей отбелязва 20-годишнината от началото на системните проучвания на връх Кози грамади. По този повод бяха представени два документални филма, обобщаващи постигнатото в проучването на одриската владетелска резиденция и прилежащите мегалити. Можете да се запознаете с актуалните проекти на музея чрез тяхната официална секция за новини където периодично се публикуват резултати от нови теренни и аналитични дейности.
• „Уйов камик“ е скално-изсечен обект близо до Четиньова могила  и е сред най-разпознаваемите форми в местния мегалитен ландшафт.
• Светилище Каменица съчетава естествени форми с човешка намеса и включва добре оформени площадкови нива.
• Гарванов камък е мегалитен обект в региона  с характерно доминиращо положение в терена.
• Плочата край Златосел е най-големият портален долмен в България и представлява важен ориентир за изучаването на монументалните каменни конструкции в Средна гора.

Заключение

Култово-мегалитните комплекси край Старосел представляват значим елемент от преисторическата култура на Балканите, с прецизна архитектура и многопластово предназначение. Продължаващите проучвания към 2025 г. подчертават тяхната роля в интердисциплинарните изследвания и разширяват наличната база от данни за ранните каменни структури в региона. Бъдещите анализи обещават допълнителни прозрения в древните практики на региона  и в развитието на локалните архитектурни традиции.

Ако статията ви е полезна или имате предложения за допълване с актуални данни, споделете в коментарите – това ще помогне за по-точно представяне на темата.

---

От:  Rada Evtimova