Прабългарите | Rada Evtimova

(Proto-Bulgarians)

Прабългарите: Археология на уседналостта и генезис на държавната организация

 Плиска – първата столица на Дунавска България – е категорично установена чрез археологическите проучвания като център на прехода към уседнал живот и развита държавна организация още от края на VII век. Според проф. Рашо Рашев (Рашев, Р. 2008. Плиска – 100 години археологически разкопки. Шумен: НАИМ-БАН), монументалният каменен градеж отразява самобитна държавна традиция, пренесена от прабългарите при миграцията им на Балканите.

Съдържание на темата

• Архитектурен мащаб и градоустройство
• Хидравлични и инженерни съоръжения
• Фортификация и държавна йерархия
• Стопанска уседналост и занаяти
• Писменост и каменен архив
• Интересни факти
• Заключение

                                                                

Прабългарите (Proto-Bulgarians)

Архитектурен мащаб и градоустройство

Плиска, утвърдена като държавен център  около 681 г. от Аспарух, се намира на географски координати 43.387° N, 27.132° E (Шуменска област). Оградената площ на външния град достига около 23 кв. км, което я прави по-голяма от Константинопол (около 14 кв. км през VIII–IX век), макар с по-ниска плътност на застрояване (Rashev, R. 1999. Pliska – 100 years of excavations. Shumen: Regional Museum of History).

Структура на града

Външният град е защитен от земен вал с дължина 21 км и каменна облицовка, проучван от Карел Шкорпил (1899–1900 г.; Škorpil, K. 1905. Aboba-Pliska. Sofia). Вътрешният град (0.5 кв. км) има каменни стени от квадри – белег за цивилизационна приемственост и собствена държавна традиция (Rashev, R. 2008. Царственият дворец в Плиска. София: НАИМ-БАН).

Планиране и уседналост

Такава мащабна инфраструктура изисква постоянни обитатели и централно планиране. Официални снимки: Регионален исторически музей – Шумен (https://museum-shumen.eu).

Хидравлични и инженерни съоръжения

В Плиска са открити подземни глинени и оловни тръбопроводи, канализация и бани с хипокауст (подово отопление), които сочат към висока инженерна култура и уседнал живот.

Водоснабдяване

Канал от река Тича захранва цистерни – факт от проучванията на Станчо Ваклинов (Веклинов, С. 1981. Формиране на старобългарската култура. Sofia: Наука и изкуство). Системите са от VIII–IX  век (Archaeologia Bulgarica).

Инженерни характеристики

Тези съоръжения изискват постоянна поддръжка и висша инженерна мисъл. Проучванията на Регионалния музей в Шумен документират находките.

Фортификация и държавна йерархия

Цитаделата и дворцовият център символизират стабилна централна власт и институционалност още от основаването на държавата на Балканите.

Дворцов комплекс

Дворецът, проучван от Рашев (1970–1990 г.), включва тронна зала и жилища, отразяващи строга административна йерархия (Рашев, Р. 2008. Царственият дворец в Плиска. София: НАИМ-БАН).

Символика на властта

Изграждането на дворец-крепост доказва функционираща държава с ендогенна  държавна традиция.

Стопанска уседналост и занаяти

Откритите големи зърнохранилища и занаятчийски центрове за металообработка и художествена керамика сочат към уседнало земеделие и развита индустрия.

Земеделие и съхранение

Големи ями за зърно показват уседнало земеделие, съчетано със скотовъдство – смесена икономика, която е характерна за прабългарите (Известия на НАИМ, различни томове).

Занаяти

Металообработка и керамика от VII–IX век подкрепят развита стопанска уседналост в рамките на утвърдена собствена държавна традиция.

Писменост и каменен архив

Прабългарските епиграфски паметници – надписи на каменни колони, съставени предимно на гръцки език, а по-късно и на старобългарски – са административни документи

Административни надписи

Надписите от Омуртаг (814–831 г.) са акт на държавна канцелария (Бешевлиев, В. 1963. Първобългарски надписи. София).

Политическа култура

Това е най-силното доказателство за висока политическа култура и устойчива държавна традиция държавна традиция.

Интересни факти

• Плиска е проучвана в продължение на над 120 години, като първите системни разкопки са дело на Карел Шкорпил през 1899–1900 г.
• Голямата базилика в Плиска е била една от най-просторните християнски църкви в цяла Европа през IX–X век.
• Археологическите данни сочат развитие на металургията и керамиката до индустриално ниво още от ранния период на държавата.

Заключение

Археологическите данни от Плиска разкриват как прабългарите създават уседнала държава с развита инфраструктура, икономика и администрация. Тези доказателства подчертават  наличието на собствена държавна традиция, пренесена и адаптирана на Балканите. Какви нови открития ще разширят разбирането ни за генезиса на българската държавност?

Ако статията ви е заинтригувала, споделете я и оставете своите въпроси или коментари, за да продължим заедно дискусията върху археологията на прабългарите.

---

От:  Rada Evtimova