Ряховец: монети и всекидневие | Rada Evtimova

 (Ryahovets: Coins and Daily Life)

Крепостта „Ряховец“: нумизматични данни за хронологията, паричното обръщение и всекидневието (XII – XIII в.)

 (Ryahovets Fortress: Numismatic Evidence for Chronology, Monetary Circulation and Daily Life, 12th – 13th Centuries)

1. Резюме (Abstract)

Статията обобщава публикуваните данни за средновековната крепост „Ряховец“ при Горна Оряховица, получени при проучванията от 1985 – 1991 г. и от 2015 – 2017 г. Изложението използва доклада за проучването през 2015 г. (Петракиев, Иванова 2016) и статистическия и хронологичен анализ на 1028 монети от шест сектора на обекта, публикуван от Илиян Петракиев (2018). Монетите са разпределени по локализация – източна, северна и западна порта, северна крепостна стена, вътрешна част на крепостта и църква №1. Данните очертават два периода на интензивно обитаване: III – V в. и края на XII – 60-те години на XIII в. Във втория период преобладават латинските имитации от малък модул, тип А, и нарязаните и обезличени монети от 1204 – 1257 г. Жилищни структури от две последователни фази при северната крепостна стена съответстват на тази хронология. Паричното обръщение спира около 1257 г., преди началото на интензивното монетосечене при цар Константин Асен. Статията съпоставя резултатите със столицата Търновград и очертава изводите за всекидневния стокообмен в крепостта.

Ключови думи: Ряховец; Горна Оряховица; средновековна крепост; нумизматика; латински имитации; парично обръщение; XIII в.

Съдържание

• 1. Резюме
• 2. Увод
• 3. История на проучванията
• 4. Методология
• 5. Основни резултати
• 6. Анализ и интерпретация
• 7. Сравнителен анализ
• 8. Специфики и научен контекст
• 9. Интегративен научен дискурс
• 10. Заключение
• 11. Източници

Ряховец: монети и всекидневие
(Ryahovets: Coins and Daily Life)

2. Увод (Introduction)

Крепостта „Ряховец“ се намира на около 7 km северно от Велико Търново и на 3 km западно от Горна Оряховица, върху хълма „Средно бърдо“ – част от северните склонове на Търновските височини. От изток и юг хълмът завършва със скален венец, който осигурява естествена защита, а от север и запад склоновете са стръмни и се спускат към речната тераса на р. Янтра. В доклада от 2015 г. хълмът е определен като част от северните склонове на Арбанашкото плато (Петракиев, Иванова 2016: 703). Местоположението е стратегическо: хълмът е част от северната граница на Старопланинската област с Дунавската низина (Петракиев 2018: 151).

Целта на статията е да събере в един текст публикуваните данни за хронологията на обекта, за разпределението на монетния материал по сектори и за следите от всекидневието – жилищни структури, стокообмен, търговски и ремеслени дейности. Изложението се основава на доклада на Петракиев и Иванова за кампанията през 2015 г. (2016: 703 – 706) и на количествените данни от каталога и таблиците на Петракиев (2018) и на цитираните в тях публикации на Иван Бъчваров, Константин Дочев и други автори.

3. История на проучванията (Research History)

Най-ранните писмени сведения за крепостта са в „История“ на Георги Пахимер, който след битката при р. Скафида споменава „Рахово“ и умалителното „Ряховица“. Крепостта „Рахауч“ е описана и в поемата на Михаел Бехайм от 1460 г. във връзка с похода на крал Владислав III Ягело през 1444 г. Топонимът „Рахауч“ е локализиран при „Ряховица“ от Константин Иречек (Петракиев, Иванова 2016: 703).

Първото подробно описание на крепостта и план на портите принадлежат на Карел Шкорпил (1910: 148, по Петракиев 2018: 153). Шкорпил нарича обекта „Кале пещерите“ и посочва значението му за защитата на Търновград (Петракиев, Иванова 2016: 703). Той отбелязва и малка църква, широка 20 крачки, с развалини от кула с диаметър 10 крачки, североизточно от Главната порта, извън източната крепостна стена; към нея водели стъпала, изсечени в скалата (по Петракиев 2018: 162).

През 1956 г. при Горна Оряховица е открита колективна монетна находка от 10 солида на Ираклий и Ираклий Константин (642 – 648), известна като „Ряховец III“ (Герасимов 1959: 361, по Петракиев 2018: 163).

Систематични археологически проучвания са проведени през 1985 – 1991 г. (Алексиев, Бъчваров 1987: 201 – 203; Алексиев, Вачев 1992). Иван Бъчваров публикува монетите от тези разкопки в поредица от статии (1962, 1984, 1990, 1992) и в монографията „Монети от Ряховец“ (Бъчваров 1994), която съдържа 779 монети от единични находки и 663 монети от колективни находки (по Петракиев 2018: 152). В монографията са включени и монетите от южното подградие и късноантичната сграда на около 300 m югоизточно от крепостта.

Проучванията от 1985 – 1991 г. са организирани в два сектора: крепостни стени (главна порта, източна и западна стена, северна и западна порта, северна бойна кула) и южно подножие. Главната порта е локализирана в югоизточната част на възвишението; на около 80 m западно от северната порта са разкрити основите на мощна четириъгълна кула (Петракиев, Иванова 2016: 703).

След прекъсване от 23 години проучванията са възобновени през 2015 г. В кампаниите 2015 – 2017 г. са изследвани източната и северната порта, западната порта, участъци от северната и западната крепостни стени и вътрешността на крепостта в западната ѝ част; за пръв път са локализирани жилищни структури от две последователни фази на последния период на обитаване (Петракиев, Иванова 2016: 703 – 706; Петракиев 2018: 151). Кампанията през 2015 г. е проведена на 16.06 – 31.07 с научен ръководител И. Петракиев (РИМ – Велико Търново), заместник-ръководител М. Иванова (ИМ – Горна Оряховица) и научен консултант проф. Х. Вачев; нумизматичният материал е обработен от К. Дочев (Петракиев, Иванова 2016: 703). Над 500 монети от тези три сезона са анализирани заедно с материала от 1985 – 1991 г. (Петракиев 2018: 151).

4. Методология (Methodology)

Анализът на Петракиев (2018: 152) обхваща 1028 монети – от старите и от новите проучвания – и ги групира по локализация в шест групи: източна порта, северна порта, западна порта, северна крепостна стена, вътрешна част на крепостта и църква №1. Хронологичното разделение следва модела на Бъчваров: I антични монети (I.1 предримски и I.2 римски, II – VI в.) и II средновековни монети (IX – XIV в.). Средновековните монети са подразделени на византийски (IX – XII в.), български имитации, латински имитации, нарязани и обезличени монети от XIII в., монети на Никейската и Солунската империя, средновековни български монети и монети от XIV в.

Определянето на монетите е извършено със съдействието на Константин Дочев; византийските типове в каталога следват Hendy (1999) и Дочев (1992). Размерите са дадени в милиметри, теглото – в грамове. Каталогът включва единствено монетите от 2015 – 2017 г. (Петракиев 2018: 166).

През 2015 г. е въведена нова планквадратна мрежа с квадранти 20 × 20 m, а проучването е организирано в три сектора – югоизточна порта, северна порта и вътрешна част на крепостта – с цел изясняване на строителните етапи на фортификациите и уточняване на стратиграфията (Петракиев, Иванова 2016: 703). Стратиграфските наблюдения са използвани, където контекстът е документиран: за жилищните структури при северната крепостна стена монетите са разгледани по фази А и Б и са представени с диаграма по години (Петракиев 2018: 160, фиг. 1). Количественото разпределение по политически формации и интензитетът на паричното обръщение по периоди са представени с диаграми (фиг. 4 и 5; Петракиев 2018: 165).

5. Основни резултати (Main Results)

5.1. Състав на монетния материал

От 1028 монети един екземпляр е предримски (0,10 %), 81 са римски (7,87 %) и 947 са средновековни (92,03 %) (Петракиев 2018: 162, фиг. 2). По периоди разпределението е следното: от разкопките 1985 – 1991 г. произхождат 530 монети (28 римски и 502 средновековни), а от 2015 – 2017 г. – 498 монети (53 римски и 445 средновековни) (Петракиев 2018: 152, табл. 1).

5.2. Разпределение по сектори

• Източна порта: 32 монети, от които 27 от първите и 5 от новите проучвания. Портата има няколко етапа на изграждане и три последователно затварящи се двукрили врати (Петракиев 2018: 152 – 153).
• Северна порта: 54 монети, от които 48 от първите проучвания и 6 от вторите. Укреплението е масивно, близо до североизточния ъгъл на крепостта, с вероятна надвратна кула (Петракиев 2018: 156).
• Западна порта: 93 монети; през 2016 г. е проучено пространството северно и източно от портата (Петракиев 2018: 156 – 157).
• Северна крепостна стена: 258 монети от кампаниите 2016 – 2017 г., получени от шест квадрата в северозападния ъгъл на крепостта (Петракиев 2018: 152, 158).
• Вътрешна част на крепостта: 224 монети от същите кампании (Петракиев 2018: 152, 158).
• Църква №1: 190 монети от първите проучвания (Петракиев 2018: 152, 161).

5.3. Структура на средновековния материал

От 944 средновековни монети, обхванати от диаграмата по политически формации, 53,81 % са латински имитации, 18,01 % – нарязани и обезличени монети от 1204 – 1257 г., 9,32 % – монети на Солунската империя, 6,99 % – български имитации, 6,67 % – византийски монети, 2,97 % – монети на Българското царство, 1,16 % – монети на Никейската империя и 1,06 % – други монети от XIV – XV в. (Петракиев 2018: 165, фиг. 4). Най-многобройни са латинските имитации от малък модул, тип А, от серията А–Н (1208 – 1250), документирани във всички сектори (Петракиев 2018: 155, табл. 4).

5.4. Колективни находки

В района на западната порта е открита през 1989 г. находка „Ряховец VIII“ от 35 билонови монети, сечени през XII в.: 5 на Мануил I Комнин, 1 на Андроник I Комнин, 13 на Исак II Ангел и 16 на Алексий III Ангел; датировката е 1199 – 1200 г. (Бъчваров 1994: 119 – 120, по Петракиев 2018: 157). При църква №1 са документирани находките „Ряховец IX“ (21 монети, XIII в.), апсидна находка от 142 монети, „Ряховец X“ и „Ряховец XII“ (32 билонови номизми, XII – XIII в.) (Бъчваров 1994: 120 – 126, по Петракиев 2018: 161). Находката „Ряховец VII“ от 8 монети от фолиси на Анастасий I и Юстиниан I с обща стойност около 320 нумии е открита в южния район на крепостта (Бъчваров 1992: 43 – 44, по Петракиев 2018: 163).

5.5. Проучване през 2015 г.

Югоизточната (главна) порта, кв. CXV и CXVI, е ориентирана ЮИ – СЗ, с обща дължина 15,80 m и е затваряна от три последователни врати. При югозападната страница са разграничени три строителни преустройства, датирани най-общо в XIII – XIV в.; конструктивна връзка между втората и третата врата няма, като третата е най-късна и част от последното преустройство. При североизточната страница са установени четири преустройства със същата датировка. Втората врата е изградена върху плитки основи от големи каменни блокове, вкопани в културен пласт от ранножелязната епоха. В този пласт е разкрит зид от необработени камъни без спойка, запазен до 1,00 m, а на около 0,40 m под него – куполна пещ със засводен вход, вероятно от същия период. Третата врата е апликирана към лицето на стената от грубо обработени камъни с бедна хоросанова смес (Петракиев, Иванова 2016: 703).

Северната порта, кв. XXXVI, е ориентирана С – Ю, с дължина 6,20 m и е затваряна от две последователни двукрили врати. Страниците са фундирани директно върху скалата, която служи и за настилка; поради денивелацията от южната страна първоначално са изградени подравнителни зидове с надлъжни и напречни сантрачи. Оси на врати са открити само при втората врата и не са конструктивно свързани с градежа – част са от по-късно преустройство. Сондаж пред вътрешното лице на северната стена показва основи в мека пръст на 0,80 – 1,00 m над скалата, от големи необработени блокове с хоросан, изравнени с напречни сантрачи (Петракиев, Иванова 2016: 703 – 704).

Сондаж 4 × 4 m в кв. LIV във вътрешността на крепостта, на дълбочина 1,50 – 1,70 m, разкрива пласт, изравняващ скалната повърхност, с частично запазено огнище и осем добре запазени керамични съда, вероятно от бронзовата епоха. Проучените площи са засипани, а архитектурните останки покрити с хидроизолационни материали (Петракиев, Иванова 2016: 704).

6. Анализ и интерпретация (Analysis and Interpretation)

6.1. Два периода на обитаване

Нумизматичните данни очертават два периода на интензивно обитаване: III – V в. и края на XII – 60-те години на XIII в. (Петракиев 2018: 162, фиг. 2). Римските монети от II – V в. представят монетосеченето на 22 императори, като най-интензивният стоков обмен по тези данни е през IV – V в. (Петракиев 2018: 162, фиг. 3). Присъствието на късноантично селище на хълма се подкрепя от строителна и битова керамика и от късноантичната вила в южното подножие, изградена в края на III в. и просъществувала до края на IV в. (Владкова, Бъчваров 1994: 52, по Петракиев 2018: 163).

6.2. Жилищни структури и фази А и Б

Две жилищни структури при северната крепостна стена показват два последователни хронологични етапа. Късната фаза А обхваща периода от втората четвърт на XIII в. до 1257 г., ранната фаза Б – периода от края на XII до втората четвърт на XIII в. (Петракиев 2018: 158, 160). Във фаза А преобладават латинските имитации от малък модул, тип А, както и нарязаните и обезличени монети от 1250 – 1257 г. Във фаза Б латинските и българските имитации са по-ясно изразени в началния етап на орязване. Фазите са сравнително кратки периоди на обитаване (Петракиев 2018: 160, 164).

6.3. Парично обръщение и всекидневен стокообмен

Статистиката показва плавно навлизане на металните пари в паричното обръщение от последната четвърт на XII в. и най-голям интензитет на използване към втората четвърт на XIII в. (Петракиев 2018: 164, фиг. 5). След смъртта на цар Иван Асен II през 1241 г. и особено след 1246 г. политическата, икономическата и паричната криза довежда до хиперденевалвация. Наложилата се употреба на пари в стоковия обмен принуждава населението да нарязва циркулиращите медни монети на няколко части, за да увеличи броя им; след задълбочаването на кризата към 1250 – 1256 г. голяма част от използваните медни монети достигат толкова ниско тегло, че са изхвърлени от обръщение (Дочев 2017: 40, по Петракиев 2018: 164).

За разлика от грубото и хаотично нарязване в повечето градове и селища, на „Ряховец“ монетите от този период носят белези на грижливо и шаблонно нарязване на квадратчета и триъгълничета. Наблюдението на Константин Дочев свързва това с дейността на куюмджийски занаят, изпълнявал функцията и на сарафи (Петракиев 2018: 158, 164). Така монетният материал свидетелства за търговски и обменни дейности в самата крепост.

6.4. Следи от по-ранни епохи

Една бронзова имитативна монета на Одесос от тип II (II – I в. пр. Хр.) е открита в насип; от южното подножие произхождат още 7 бронза и 18 оловни имитации на одеските монети (Бъчваров 1994: 10, по Петракиев 2018: 158). Към най-ранните антични монети принадлежат три бронзови екземпляра с името на Филип II, една сребърна монета, отнесена условно към монетосеченето на Дамастион, и две колективни находки с тетрадрахми на Александър III и Филип III Аридей (Бъчваров 1994: 9, 114, по Петракиев 2018: 159). Ранножелязният пласт и куполната пещ под портата (Петракиев, Иванова 2016: 703) и огнището с керамика в кв. LIV (Петракиев, Иванова 2016: 704) допълват картината за по-ранното обитаване на хълма. Над дузина амфорни печати от III – I в. пр. Хр. от двете кампании на Главната порта документират селище от късножелязната епоха (Петракиев 2018: 159).

7. Сравнителен анализ (Comparative Analysis)

Статистическите данни за „Ряховец“ са съпоставени от Петракиев (2018: 164) с данните за столицата Търновград и други по-големи градове и показват напълно сходен характер на паричното обръщение. Стокови и парични отношения се развиват паралелно с нуждата на българското стопанство от допълнителни парични знаци, особено след 1204 г., което води до масово навлизане и използване на български и латински имитативни монети в периода 1204 – 1261 г. (Дочев 2017: 30 – 33, фиг. 1 – 9, по Петракиев 2018: 164). В „Ряховец“ преобладава броят на латинските имитации, преди всичко от малък модул тип А.

Одеските имитации от тип II имат аналогии на платото между Провадия и Севлиево и южно от Стара планина в Котленския и Сливенския балкан; на изток от Провадия и в околностите на Одесос имитации от този тип не са известни (Петракиев 2018: 158, бел. 6).

8. Специфики и научен контекст (Specifics and Scholarly Context)

Обектът се отличава с ясно определена стратиграфия на два последователни жилищни етапа и с голямо количество монети от кратък период от около шест десетилетия. Римските монети присъстват във всички сектори, като при Главната и Западната порта към тях се добавят три по-късни монети – на Константин Асен (1257 – 1277), Иван Александър (1331 – 1371) и Иван Шишман (1371 – 1395) (Петракиев 2018: 156 – 157). Поради липсата на контекст тези екземпляри се отнасят към случайни загубвания.

Монета на Константин Асен от тип III „Царят на кон“, открита в квадрант LXVI при улична комуникация от западната порта към вътрешността на крепостта, е единствената до 2017 г. по-късна от 1257 г. находка от новите проучвания; по Дочев (2009) типът се датира в 1290 – 1300 или 1360 – 1370 г. Затова монетата не се използва като доказателство за продължаване на обитаването след 1257 г. (Петракиев 2018: 159). Трасето на комуникацията се насочва към южната тераса, където вероятно е църква №1, функционирала по Бъчваров и през XIV в.; късните монети при портите и трасето се свързват с използването на храма или околното пространство след края на жилищния живот в крепостта (Петракиев 2018: 159).

9. Интегративен научен дискурс (Integrative Scholarly Discourse)

Данните от стратиграфията, архитектурата и нумизматиката сочат една и съща хронологична рамка. Жилищните структури при северната стена, големите групи латински имитации и нарязаните монети от 1250 – 1257 г. принадлежат на последния етап от обитаването на крепостта. Внезапното прекъсване на монетната циркулация след 1257 г., преди началото на интензивното монетосечене на Константин Асен, който благодарение на многомилионната си емисия от медни монети временно спира хиперденевалвацията от периода 1247 – 1257 г., съвпада със заключението на последните археологически проучвания за прекъсване на селищния живот към 1257 г. (Дочев 2009: 60, по Петракиев 2018: 165).

Църква №1 е единственият сектор с данни за по-късна дейност. Бъчваров датира два гроба в нея в 30 – 40-те години на XIV в. по две монети на Иван Александър с Михаил Асен, поставени като Харонов обол, и допуска възстановяване на храма (Бъчваров 1994: 53 – 55, по Петракиев 2018: 161). Колективната находка „Ряховец IX“ от 1265 – 1268 г. според Бъчваров свързва зазиждането на монетите с подновяване на църквата в началото на XIV в. Петракиев (2018: 161) отбелязва, че въпросът за съществуването на храма след 1257 г. зависи от стратиграфията на тези находки, която не е напълно изяснена.

Продължаването на проучванията в пластовете под жилищата, които маркират ранната фаза Б, ще даде данни за по-ранен средновековен етап на обитаване (Петракиев 2018: 160).

10. Заключение (Conclusion)

Публикуваните данни за „Ряховец“ очертават два периода на интензивно обитаване – късноантичен (III – V в.) и средновековен (края на XII – 60-те години на XIII в.). Средновековният период се състои от две кратки фази А и Б със сходен монетен състав, в който преобладават латинските имитации от малък модул, тип А, и нарязаните монети от 1204 – 1257 г. Грижливото и шаблонно нарязване на монетите свидетелства за обменна дейност в самата крепост. Паричното обръщение прекъсва около 1257 г. Статистиката на 1028 монети по сектори осигурява основа за по-нататъшно съпоставяне с други обекти от региона и за датиране на следващите структури, проучвани при крепостта.

11. Източници (Sources)

I. Институционална база

• Регионален исторически музей – Велико Търново (издател на „Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново“)
• Национален археологически институт с музей при БАН (издател на „Археологически открития и разкопки“)

II. Дигитални платформи

• Регионален исторически музей – Велико Търново: издания

III. Библиография

Пряко ползвана публикация:

• Петракиев, И. 2018. Статистически и хронологически анализ на монетите от средновековната крепост „Ряховец“. – Нумизматика, сфрагистика и епиграфика 14, 151 – 170, табло XLIII – XLVI.

Литература, цитирана по Петракиев (2018):

• Алексиев, Й., Бъчваров, И. 1987. Разкопки на крепостта Ряховец при Горна Оряховица. – Археологически открития и разкопки през 1986. Разград, 201 – 203.
• Алексиев, Й., Вачев, Х. 1992. Средновековната крепост „Ряховец“ при Горна Оряховица. – Известия на Историческия музей Велико Търново 7, 7 – 40.
• Бъчваров, И. 1990. Колективни монетни находки от крепостта Ряховец при Г. Оряховица. – Нумизматика 3, 32 – 43.
• Бъчваров, И. 1992. Монетни находки от крепостта „Ряховец“. – Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново 7, 41 – 58.
• Бъчваров, И. 1994. Монети от Ряховец. Габрово.
• Владкова, П., Бъчваров, И. 1994. Късноантична сграда край Горна Оряховица. – В: Сборник Ряховец. Велико Търново, 45 – 56.
• Герасимов, Т. 1959. Колективни находки на монети през 1956 г. – Известия на Археологическия институт 22, 356 – 366.
• Дочев, К. 1992. Монети и парично обръщение в Търново XII – XIV в. Велико Търново.
• Дочев, К. 2009. Каталог на българските средновековни монети XIII – XIV век – типове, варианти, цени. Велико Търново.
• Дочев, К. 2017. Монети от византийската фамилия Палеолози в паричното обръщение на българската държава 1259 – 1396. Велико Търново.
• Петракиев, И., Иванова, М. 2016. Средновековна крепост „Ряховец“, гр. Горна Оряховица. – Археологически открития и разкопки през 2015. София, 703 – 706.
• Шкорпил, К. 1910. План на старата българска столица Велико Търново. – Известия на българското археологическо дружество 1, 121 – 154.
• Hendy, M. 1999. Catalogue of the Byzantine Coins in the Dumbarton Oaks Collection and in the Whittemore Collection, Volume 4. Alexius I to Michael VIII (1081 – 1261). Washington, D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova