четвъртък, 22 октомври 2026 г.

Бачковски типикон | Rada Evtimova

 (Bachkovo Typikon)

Бачковският типикон от 1083 г.: Уставът на Григорий Пакуриан като извор за манастирското стопанство и богослужебния ред

 (The Bachkovo Typikon of 1083: The Rule of Gregory Pakourianos as a Source for Monastic Economy and Liturgical Order)


Резюме

Статията разглежда Типикона на Григорий Пакуриан за манастира на Света Богородица Петрицонитиса (Бачковски манастир) от декември 1083 г. като писмен извор за история на манастирското стопанство и богослужебния ред във Византия от XI в. Целта е да се систематизират проверимите данни за текстовата традиция на паметника, за личността и произхода на основателя, за състава на монашеската общност и за мястото на типикона сред византийските манастирски устави. Методологията се основава на извороведски анализ на публикуваните издания и преводи и на специализираната научна литература. Резултатите показват, че паметникът е запазен в гръцка и грузинска редакция, че основателят е велик доместик на Запада на служба при император Алексий I Комнин, че манастирската общност е ивирска (грузинска) и че уставът има за образец Типикона на цариградския манастир Панагиу. Приносът на статията се състои в събирането на проверимата библиографска и извороведска основа за по-нататъшното текстово изследване на разпоредбите за стопанството и богослужението.

Ключови думи: Бачковски типикон, Григорий Пакуриан, Петрицонитиса, византийски манастирски устави, манастирско стопанство, ктиторско право, Бачково

Съдържание на статията

Бачковски типикон
Бачковски типикон (Bachkovo Typikon)


Увод

Бачковският манастир „Успение Богородично" се намира в община Асеновград, област Пловдив. Основан е през 1083 г. от Григорий Пакуриан (Бакуриани), висш византийски сановник и военачалник, който от 1081 до 1086 г. заема длъжността велик доместик на Запада при император Алексий I Комнин. Манастирът носи в гръцките и грузинските извори името на Света Богородица Петрицонитиса. Пакуриан загива през 1086 г. в битка с печенегите при Белятова.

Основателят съставя устав (типикон) за новата обител. Според заглавието на изследването на Пол Льомерл той е датиран в декември 1083 г. (Lemerle 1977). Като документ типиконът урежда устройството на общността и разпореждането с имотите ѝ, и поради това представлява извор както за манастирското стопанство, така и за богослужебния и вътрешния ред на обителта.

Изследователският въпрос на статията е следният: какво установява научната литература за текстовата традиция, автора и общността на Бачковския типикон и по какъв начин тези данни очертават неговата стойност като извор за стопанството и богослужението.

История на проучванията

Първото научно издание на гръцкия текст принадлежи на Л. Пти (Petit 1904) и е публикувано като приложение към „Византийский временник" (т. XI, Санкт Петербург, XXXII + 63 с.). Грузинската редакция е издадена от Михаил Тархнишвили в поредицата Corpus Scriptorum Christianorum Orientalium (Scriptores Iberici 3–4, т. 143–144), Льовен, 1954 (Tarchnišvili 1954).

Пол Льомерл посвещава на типикона отделно изследване в сборника „Cinq études sur le XIe siècle byzantin" (Lemerle 1977). През 1978 г. във Ереван излиза изданието на В. А. Арутюнова-Фиданян „Типик Григория Пакуриана" (Арутюнова-Фиданян 1978). Издание на гръцкия текст със студия публикува Пол Готие в Revue des études byzantines (Gautier 1984: 5–145). Английски превод на типикона е включен в петтомния корпус „Byzantine Monastic Foundation Documents", издаден под редакцията на Джон Томас и Анджела Константинидес Херо във Вашингтон през 2000 г. (Thomas, Hero 2000). Корпусът съдържа шестдесет и един основаващи документа в превод от четиринадесет преводачи, сред които и българският изследовател Илия Илиев.

Връзката на Бачковския типикон с по-ранни византийски уставни образци е предмет на докторската дисертация на Дирк Краусмюлер, защитена през 2001 г. в Queen's University Belfast (Krausmüller 2001).

Методология

Изследването прилага извороведски метод: сравнение на публикуваните издания и преводи на типикона, критичен прочит на биографичните данни за основателя и съпоставка с научната литература за византийските манастирски устави. Всяко твърдение се основава на публикуван извор или специализирано изследване, а при разногласия между изследователите се привежда научният спор.

Основни резултати

Текстова традиция. Типиконът е запазен в гръцка и в грузинска редакция. Според Грузинската национална енциклопедия грузинският препис сочи, че уставът е написан на гръцки и грузински, а гръцкият препис — че е написан на гръцки, грузински и арменски. Гръцката версия е подписана от основателя на арменски (Lemerle 1977: 157).

Основател. Григорий Пакуриан носи титлата себаст и длъжността велик доместик на Запада. Заедно с брат си Абас, магистър на службите (magister officiorum), той дарява манастир на Атон през 1074 г. и основава Бачковския манастир през 1083 г. Погребан е в костницата на обителта, където се пази фреска с изображения на двамата братя (Georgian National Encyclopedia).

Произход. Произходът на Пакуриан е предмет на научен спор. Нина Гарсоян стига до извода, че най-вероятното обяснение е принадлежността на рода му към смесената арменско-ивирска халкидонитска аристокрация на пограничния район Тайк/Тао (Garsoïan 1991: 1553). Настоящата статия възприема тази формулировка и определя основателя като византийски сановник от кавказката аристокрация.

Монашеска общност. Манастирът е основан като обител на ивирски (грузински) монаси, а от монасите се изисква познаване на грузинския език (Asdracha 1976: 74–75; Арутюнова-Фиданян 1978: 134–135).

Имотна основа. Основателят дарява на манастира значително недвижимо имущество и средства, а типиконът описва произхода, рода и брата на дарителя (Georgian National Encyclopedia).

Образец на устава. Според Краусмюлер Типиконът на цариградския манастир Панагиу е послужил за образец на Типикона на Петрицонитиса, а анализът на устава на Пакуриан дава възможност да се проследят отношенията между реформиран манастир и светски основател (Krausmüller 2001).

Анализ и интерпретация

Типиконът на Пакуриан съчетава в един документ правно-имуществени и вътрешноуставни разпоредби. Тази съчетаност отговаря на общата характеристика на византийските типици, дадена във въведението на Джон Томас към корпуса „Byzantine Monastic Foundation Documents": те са гъвкави и лични документи, които се различават значително по форма, дължина и съдържание, и част от тях са издавани по всяко време от историята на съответната институция (Thomas, Hero 2000).

Ктиторското право на основателя произтича от неговата роля на дарител и автор на устава. Положението на Пакуриан като висш византийски сановник, който основава обител за общност от кавказки произход на територията на Византийската империя, придава на паметника значение и като извор за кавказките общности във Византия през XI в.

Сравнителен анализ

Най-пряк паралел на Бачковския типикон е Типиконът на Панагиу, който Краусмюлер определя като един от най-ранните уставни текстове със строго киновиално направление и чиито текстови паралели се откриват в устава на Пакуриан (Krausmüller 2001). Като цяло Бачковският типикон принадлежи към обширната група на византийските основаващи документи, събрани в корпуса на Dumbarton Oaks, който позволява съпоставка с останалите устави от VIII–XV в. (Thomas, Hero 2000).

Специфики и научен контекст

Специфика на паметника е неговият многоезичен характер: гръцки и грузински текст, а в гръцкия препис и арменски подпис на основателя. Втора специфика е ивирският състав на общността в манастир, разположен в Родопите. Тези особености определят значението на типикона като извор за византийско-кавказките отношения, за историята на региона около Пловдив и за историята на византийското манастирско право.

Интегративен научен дискурс

Разгледани заедно, данните очертават типикона като многослоен извор. Текстовата му традиция (гръцка и грузинска редакция), личността на основателя (велик доместик на Запада от кавказка аристокрация), съставът на общността (ивирски монаси) и образецът на устава (Типиконът на Панагиу) образуват рамка, в която се поставят разпоредбите за стопанството и богослужението. Подробното им изследване изисква пряка работа с изданието на Готие и с превода в корпуса на Dumbarton Oaks.

Заключение

Бачковският типикон от 1083 г. е добре документиран писмен извор с гръцка и грузинска редакция, издаван и превеждан от Пти, Тархнишвили, Льомерл, Арутюнова-Фиданян, Готие и от екипа на Dumbarton Oaks. Основателят му принадлежи към кавказката аристокрация във Византия, общността му е ивирска, а уставът следва образеца на Типикона на Панагиу. Следващата стъпка в изследването е текстовият анализ на конкретните разпоредби за имотите, стопанската дейност и богослужебния ред по гръцкия текст на Готие и по превода в корпуса на Dumbarton Oaks.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

  • Бачковски манастир „Успение Богородично", община Асеновград
  • Dumbarton Oaks Research Library and Collection, Вашингтон
  • Institut français d'études byzantines — Revue des études byzantines

II. Дигитални платформи

  • Persée — научни списания (Revue des études byzantines)
  • Georgian National Encyclopedia (georgianencyclopedia.ge)

III. Библиография

  • Арутюнова-Фиданян, В. А. Типик Григория Пакуриана. Ереван, 1978.
  • Asdracha, C. La région des Rhodopes aux XIIIe et XIVe siècles: étude de géographie historique. Athen, 1976.
  • Garsoïan, N. G. Pakourianos. — In: The Oxford Dictionary of Byzantium. Ed. A. Kazhdan. Vol. 3. New York–Oxford, 1991, p. 1553.
  • Gautier, P. Le typikon du sébaste Grégoire Pakourianos. — Revue des études byzantines, 42, 1984, 5–145.
  • Georgian National Encyclopedia. Gregory Pakourianos. https://georgianencyclopedia.ge
  • Krausmüller, D. Saints' lives and typika: the Constantinopolitan monastery of Panagiou in the eleventh century. PhD thesis, Queen's University Belfast, 2001.
  • Lemerle, P. Le Typikon de Grégoire Pakourianos (Décembre 1083). — In: Cinq études sur le XIe siècle byzantin. Paris: Éditions du CNRS, 1977.
  • Petit, L. Typikon de Grégoire Pacourianos pour le monastère de Pétritzos (Bačkovo) en Bulgarie. — Византийский временник, XI, Приложение 1. Санкт Петербург, 1904, XXXII + 63 с.
  • Tarchnišvili, M. Typicon Gregorii Pacuriani. Corpus Scriptorum Christianorum Orientalium, Scriptores Iberici 3–4 (vol. 143–144). Louvain: Imprimerie Orientaliste, 1954.
  • Thomas, J., A. Constantinides Hero (eds.). Byzantine Monastic Foundation Documents: A Complete Translation of the Surviving Founders' Typika and Testaments. 5 vols. Dumbarton Oaks Studies XXXV. Washington, D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, 2000.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova

От: на
Labels:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни и смислени коментари.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Популярни публикации