Софийски октоих | Rada Evtimova

Софийски октоих (Sofia Octoechos)

Софийският октоих от XIII век: литургични и музикални традиции в средновековната българска книжнина 

(The Sofia Octoechos of the 13th Century: Liturgical and Musical Traditions in Medieval Bulgarian Literature)

Резюме

Статията разглежда Софийския октоих — среднобългарски ръкопис от XIII–XIV в., съдържащ химнографски текстове за втори, трети и четвърти глас на осмогласието — в контекста на развитието на славянската октоихова традиция. Целта е да се очертаят литургичната функция, текстологичните особености и мястото на паметника сред известните славянски ръкописни октоиси. Методологията се основава на прегледа на публикувани текстологични и палеославистични изследвания върху структурата и състава на октоисите, както и на документираната съдба на сходни ранни преписи. Резултатите показват, че съставът и текстът на Октоиха остават сравнително слабо изучени в сравнение с Триода и Минея, а Софийският препис принадлежи към малка, но добре документирана група ранни славянски октоиси — заедно със Струмишкия (XI в.) и Михановичевия (XIII в.). Приносът на статията се състои в систематизирането на проверимите научни данни за паметника в рамките на утвърдената изследователска традиция по старобългарска и среднобългарска химнография и музикална медиевистика.

Ключови думи: Софийски октоих, осмогласие, химнография, среднобългарска книжнина, Йоан Дамаскин, музикална медиевистика, Palaeobulgarica

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Основни резултати
• 4. Музикално-медиевистичен аспект
• 5. Сравнителен анализ
• 6. Заключение
• 7. Използвани източници и институционална база

Софийски октоих (Sofia Octoechos)

Увод

Октоихът — осмогласник, наред с Минея и Триода, е сред най-важните химнографски сборници на Източната църква. Съставянето му се приписва на Йоан Дамаскин и Андрей Критски, а произходът на книжовния тип се свързва с монашеските общности на Палестина, преди всичко с Лаврата на св. Сава Освещени (Суботин-Голубович, б.г.: 1). Изследователският въпрос на статията е следният: какво е мястото на Софийския препис сред славянските ръкописни октоиси и какви текстологични и музикално-медиевистични данни документира специализираната литература за него.

История на проучванията

Мария Йовчева посочва, че изследванията върху старобългарската химнография през последните десетилетия на XX в. постигат значителни резултати, но вниманието на изследователите е съсредоточено предимно върху Триода и Минея, докато съставът и текстът на Октоиха остават все още слабо изучени (Йовчева 1996а: 1). В изследването на структурата и състава на службите за четвъртък в славянските ръкописни октоиси Йовчева включва Софийския препис в съпоставителната си таблица на известните ръкописи, означавайки го съкратено „Соф" — октоих за втори глас, датиран към XIII–XIV в. (Йовчева 1996б).

Климентина Иванова, една от водещите изследователки на българската литература и книжнина от XIII в., публикува обемна научна продукция по сродни текстологични въпроси — вкл. изследването ѝ „Българската литература и книжнина през XIII в." (1987) и по-късната текстологична студия за шестте пергаментни листа от сбирката на Виктор Григорович (Иванова 2016), в която тя идентифицира фрагменти към конкретен ръкопис чрез палеографски и кодикологичен анализ — методологически пряк паралел с изследването на състава на октоисите.

Основни резултати

Съпоставителният преглед на Йовчева показва, че освен Софийския препис, в науката са известни и други ранни славянски октоиси — Виенски (за четвърти глас, XIII в.), Хилендарски и други среднобългарски и сръбски преписи от XIII–XIV в. (Йовчева 1996б). Куйо Куев документира и друг пряк паралел: Михановичевия октоих — ръкопис от XIII в., 112 пергаментни листа, среднобългарска редакция, изследван от Ягич през 1878 г., който го съпоставя със Струмишкия октоих (XI в.), открит от Гилфердинг в Струмица през 1868 г. (Куев 1979: гл. 6). И двата днес се пазят в Загребската академия на науките. Службите за всеки ден от седмицата и за всеки от осемте гласа следват структура, свързвана с Йерусалимския типик (Йовчева 1996б).

Музикално-медиевистичен аспект

Изучаването на музикалната страна на октоихската традиция в България се свързва с дисциплината „музикална медиевистика", създадена от проф. Елена Тончева (1933–2011), дългогодишен директор на Института за изкуствознание при БАН и носителка на Хердерова награда за принос в областта (In memoriam, в. Култура, бр. 6/2011). Нейните изследвания и транскрипции на средновековни църковни песнопения формират школа от последователи, работещи върху старата българска православна музикална култура.

Сравнителен анализ

Влиянието на византийския Октоих върху южнославянската средновековна химнография е документирано и в сръбската традиция — Татяна Суботин-Голубович показва, че под негово въздействие създават химнографските си съчинения свети Сава, Теодосий и монах Ефрем, а също и анонимни сръбски химнографи от първата половина на XV в. (Суботин-Голубович, б.г.: 1). Това въздействие обхваща не само лексиката и топиката на химните, но и музикалния им компонент (Суботин-Голубович, б.г.: 1).

Заключение

Софийският октоих принадлежи към малка, но добре документирана група среднобългарски и южнославянски ръкописи от XI–XIV в. — заедно със Струмишкия и Михановичевия октоих, — служещи за извор при реконструкцията на славянската октоихова традиция. Съставът и текстът на паметника, обхващащ фрагменти от втори, трети и четвърти глас, остават поле за по-нататъшно изследване, а музикално-медиевистичният подход, развит от школата на Елена Тончева, предлага допълнителна методологическа перспектива за бъдещи проучвания.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий" — Дигитална библиотека, колекция „Славянски и други ръкописи"
• Институт за изкуствознание — Българска академия на науките

II. Дигитални платформи

• Сп. Palaeobulgarica/Старобългаристика
• Електронна библиотека по архивистика и документалистика (electronic-library.org)

III. Библиография

• Иванова, К. Българската литература и книжнина през XIII в. София, 1987.
• Иванова, К. Към кой ръкопис принадлежат шестте пергаментни листа от сбирката на Виктор Григорович № 22? — Palaeobulgarica/Старобългаристика, XL, 2016, 1.
• Йовчева, М. Цикълът молебни стихири за пророците, мъчениците и светителите в Октоиха. — Palaeobulgarica/Старобългаристика, XX, 1996, 2.
• Йовчева, М. Особености в структурата и състава на службите за четвъртък в славянски ръкописни октоиси. — Palaeobulgarica/Старобългаристика, XX, 1996, 4.
• Куев, К. Съдбата на старобългарските ръкописи през вековете. София: Наука и изкуство, 1979.
• Професор Елена Тончева (1933–2011). In memoriam. — в. Култура, бр. 6 (2889), 18 февруари 2011.
• Суботин-Голубовић, Т. Октоих – узор и инспирација за средњовековне српске химнографе.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани данни са взети пряко от посочените публикувани източници.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova