понеделник, 5 октомври 2026 г.

Некрополна топография | Rada Evtimova

(Necropolis topography)

Некрополна топография и хронология на могилите в Източна Тракия (III в. пр. Хр. – III в. сл. Хр.)

(Necropolis Topography and Chronology of the Tumuli in Eastern Thrace, 3rd Century BC – 3rd Century AD)

Пространствено разположение, типология и хронологични хоризонти на надгробните могили

Резюме (Abstract)

Надгробните могили (лат. tumulus – могила) в Източна Тракия образуват пространствено устойчива система, чиято хронология обхваща периода от около 1200 г. пр. Хр. до III в. сл. Хр. Целта на изследването е да се определят топографските закономерности и хронологичните хоризонти на могилните комплекси в региона. Методите включват картографски анализ на 1003 регистрирани могили, типологично и хронологично сравнение на гробните конструкции и съпоставка с данни от Западна и Централна Тракия. Резултатите показват, че 837 могили (около 85%) са разположени по била и хълмове, а около половината от всички могили са свързани с античните пътища и селища. Датирани са 179 могили от ранната желязна епоха, 22 от късната класика и ранния елинизъм и 18 от римско време. Долмените и каменните насипи на ранната желязна епоха се заменят през IV в. пр. Хр. със сводести камери от македонски тип и с толоси, а през римския период преобладават ямни, керемидени и саркофажни гробове. Приносът на статията е в обединяването на публикуваните данни в хронологично-топографска схема, която свързва типовете гробове с промените в обществената и политическата среда на Тракия.

Ключови думи: Източна Тракия; надгробни могили; некрополна топография; тракийски погребални практики; долмен; толос; римска епоха.

Съдържание

Некрополна топография
Некрополна топография (Necropolis topography)


1. Увод

Източна Тракия обхваща европейската част на Турция (Yıldırım 2016: 359). Проучванията, върху които се основава статията, засягат провинциите Одрин, Къркларели и Текирдаг (Yıldırım 2016: 360–364). Погребалната традиция под могили се проследява в региона от около 1200 г. пр. Хр. до III в. сл. Хр. (Yıldırım 2016: 359).

Културно-историческият контекст включва придвижването на тракийски племена в началото на желязната епоха, възхода на одриското племе през V в. пр. Хр., елинизацията на Егейска Тракия, келтските нашествия през III в. пр. Хр. и римското управление (Yıldırım 2016: 359, 366–367). Всеки от тези процеси оставя отпечатък в конструкцията на гробовете и в разположението на могилите.

Прегледът на предишните изследвания показва две групи работи: разкопки на отделни могили, публикувани от музеите в Къркларели и Одрин и от университетски екипи, и теренно проучване, при което са регистрирани 1003 могили (Yıldırım 2016: 359). Статията използва тези данни за анализ на цялата система.

Изследователски въпрос: как се променят местоположението, типологията и хронологията на могилите в Източна Тракия от ранната желязна епоха до римския период и какви процеси обясняват тези промени в рамките на III в. пр. Хр. – III в. сл. Хр.?

2. История на проучванията

Първите систематични разкопки на могили в Източна Тракия са проведени през 30-те и 40-те години на XX в. от А. М. Мансел (A. M. Mansel) във Визе и околностите му; резултатите са публикувани през 1938, 1940 и 1943 г. (Mansel 1938; 1940; 1943, цит. по Yıldırım 2016: 363–366). Гробът А при Визе е разкопан през 1939 г. (Onurkan 1988, цит. по Yıldırım 2016: 364). Р. Кенан (R. Kenan) публикува находките от могилата Узунхаджъ през 1941 г. (Kenan 1941, цит. по Yıldırım 2016: 363).

Теренното проучване от 1990 г. на М. Йоздоан (M. Özdoğan) и М. Акман (M. Akman) поставя началото на регистрирането на долмени и каменни могили в Странджа (Özdoğan, Akman 1992, цит. по Yıldırım 2016: 361). М. Акман публикува разкопките на долмена в Лалапаша през 1998 г. (Akman 1998, цит. по Yıldırım 2016: 361).

През 1990-те и 2000-те години музеят в Къркларели провежда спасителни разкопки, водени от З. Йълмаз (Z. Yılmaz): Пънархисар Ислямбей А (1994), Дюгюнджюлю Хьоюктепе (1995), Чакъллъ (1996–1997) и Юндолан С (2001) (цит. по Yıldırım 2016: 361–364). Музеят в Одрин провежда през 1993 г. спасително проучване на могилата при с. Ортакчъ (Yıldırım 2016: 363). По-късните публикации включват могилата Наип (Delemen 2004), Енос (Başaran 2007), Юндолан С (Delemen et al. 2010) и Икизтепе В (Yıldırım 2007). Дисертацията на Ш. Йълдъръм в Университета в Анкара (2008) обобщава регистрираните 1003 могили (Yıldırım 2008, цит. по Yıldırım 2016: 359).

3. Методология

  • Интердисциплинарен метод. Статията съчетава археологическа типология, хронологичен анализ, картографско сравнение, текстология на антични извори и лингвистичен микроанализ.
  • Топографски анализ. Разположението на 1003 могили се разглежда спрямо релефа, античните пътища и селища по картата на древните градове, пътища и могили в Източна Тракия (Yıldırım 2016: Pl. 156, Fig. 1).
  • Стратиграфия и датиране. Хронологията се основава на материала от разкопани могили, включително керамика от типа Buckelkeramik (нем. – керамика с гърбици) за ранната желязна епоха (Yıldırım 2016: 359, бел. 3).
  • Културна стратиграфия. Материалът се разпределя в три хоризонта: първичен (долмени и каменни могили, 1200–800 г. пр. Хр.), вторичен (камери от македонски тип и толоси, IV в. пр. Хр.) и късен (римски ямни, керемидени и саркофажни гробове, I–II в. сл. Хр.).
  • Антични извори. Използвани са текстове на Страбон, Полибий, Цицерон и Херодот, като цитатите от първите три са взети от Yıldırım 2016: 360, бел. 5.
  • Лингвистичен микроанализ. Терминологията се разглежда по произход: tumulus (лат. „възвишение, могила“); dolmen (от бретонските taol „маса“ и maen „камък“); tholos (гр. θόλος – кръгла сграда със свод); dromos (гр. δρόμος – „път, коридор“); temenos (гр. τέμενος – „отделен, ограден участък“); klinai (мн. ч. на гр. κλίνη – „ложе“).
  • Валидация. Датировките се сверяват между публикациите на разкопките и обобщението на Yıldırım (2016).
  • „Златна среда“. Тълкуванията се подчиняват на археологическите данни и избягват както хиперкритицизъм, така и идеализиране на тракийското общество.

4. Основни резултати

4.1. Хронологично разпределение

От 1003 регистрирани могили 179 (18%) се отнасят към ранната желязна епоха, 22 (2%) към късната класика и ранния елинизъм, 18 (2%) към римско време, а 783 (78%) остават недатирани (Yıldırım 2016: Pl. 157, Fig. 2). Римските могили са датирани главно в I–II в. сл. Хр. и всички са проучени чрез научни разкопки (Yıldırım 2016: 363).

4.2. Топографски параметри

  • Могили не са регистрирани във високите части на Странджа в Къркларели и в планинските масиви на Ганос в Текирдаг (Yıldırım 2016: 360).
  • 837 могили (около 85%) са разположени по била и хълмове, които се спускат от тези планини, често по билата на малки реки, вливащи се в Ергене (Yıldırım 2016: 360).
  • Около 50% от могилите заемат високи била в близост до антични пътища и селища (Yıldırım 2016: 360, бел. 4). Посочени са шест пътя – два основни и четири второстепенни (Yıldırım 2016: 360).
  • Могили се разполагат покрай римския военен път (днес под магистрала Е-5) и покрай Егнациевия път в района на Перинт (Yıldırım 2016: 360).
  • При малките селища могилите образуват групи: около 15 могили при Ташлъмюселлим и Сърданишмент, около 40 по билата на потока Сюлоолу, 45 при Сивриляр в Демирьой (Yıldırım 2016: 360–361).
  • Пет могили имат височина 10–15 м и диаметър около 80–100 м (Yıldırım 2016: 360, бел. 7).

4.3. Типология от ранната желязна епоха

Долмените са изградени без свързващо вещество от вертикални блокове с хоризонтална покривна плоча и кратък дромос; планът е с една или две камери (Yıldırım 2016: 361). Единственият проучен едностаен долмен под могила е Чакъллъ във Визе, датиран към 1200–800 г. пр. Хр. (Yıldırım 2016: 361). Двустайни долмени са проучени при Арпалък, в центъра на Лалапаша и при Хаджълар (Yıldırım 2016: 361–362). Могилните насипи около долмените са ограничавани от големи камъни, вероятно с функцията на temenos (оградна стена) (Yıldırım 2016: 361). Каменните могили са високи 1–5 м, а при Ташлъджабаъър в Къркларели ямата е с дървена обшивка (Yıldırım 2016: 362).

4.4. Типология от късната класика до римско време

Могилите се разделят на шест групи: ямни, саркофажни, керемидени, без гроб, само с кон и камерни (Yıldırım 2016: 363).

  • Ямни. Скалната яма в могила С при Юндолан се датира в края на IV в. пр. Хр. (Yıldırım 2016: 363). Ямите в почвата, използвани и за кремация и обкръжени от ями за ритуални угощения, са римски: Хайраболу Техьоюк, Икизтепе В, Умурджа В (Yıldırım 2016: 363). Ямите със зидани стени са датирани във II в. сл. Хр. (Узунхаджъ, Ортакчъ), а ямата в насипа на Визе А – в I в. сл. Хр. (Yıldırım 2016: 363–364).
  • Саркофажни. Саркофази има в могилите Харекаттепе, Кераметтин и Дюгюнджюлю Хьоюктепе, датирани в края на IV в. пр. Хр.; при Чаталтепе (Енос) от същото време саркофазите са в камера (Yıldırım 2016: 364). Римски саркофаг е открит във Визе, гроб А (Yıldırım 2016: 364).
  • Керемидени (alla cappuccina). Всички проучени са римски: Визе В, Визе Н, Синанлъ при Бабаески (Yıldırım 2016: 364).
  • Без гроб. Шест могили (Алпулу, Хасьой, Умурджа С, Визе D, G и I) не съдържат погребение; част от тях са вероятно кенотафи (Yıldırım 2016: 364–365).
  • Само с кон. Могилите С и F във Визе съдържат само скелет на кон (Yıldırım 2016: 365).
  • Камерни. Правоъгълните камери са от „македонски тип“ с бъчвовиден свод и klinai край стените; от този тип са Визе А, Пънархисар Ислямбей А, Аскертепе, Къркларели А, Чаталтепе, Хьоюкбаъръ, Кумтепелер В и Наип, всички от края на IV в. пр. Хр., с изключение на Визе А (I в. сл. Хр.). Единствената многокамерна е Къркларели С (Yıldırım 2016: 365). Кръглите куполни камери са документирани в Къркларели В, Ериклидже, Каракоч, Аквиран и Батткън А (Yıldırım 2016: 366).

5. Анализ и интерпретация

Причинно-следствени връзки. Изборът на място за могилата е решаващ етап от строителството. Могилите са предназначени да се виждат от голямо разстояние, което обяснява концентрацията им по билата (Yıldırım 2016: 360). Връзката с пътищата и селищата показва, че гробните паметници маркират маршрути и стопански пространства. Групите могили около малки селища без значими урбанистични центрове повдигат въпроса за гробове на земевладелци (Yıldırım 2016: 360, бел. 8).

Функционален анализ. Оградните камъни около долмените ограничават насипа и пречат на разпълзяването на каменната маса (Yıldırım 2016: 361). Ямите за угощения край римските кремационни ями свидетелстват за симпосии и ритуали (Yıldırım 2016: 363). Могилите само с кон подчертават значението на коня за тракийските воини (Yıldırım 2016: 365). Празните могили допускат тълкуване като кенотафи (Theodossiev 2000: 37, цит. по Yıldırım 2016: 365).

Генезис. Могилната традиция в Източна Тракия започва с придвижването на тракийски племена, които въвеждат долмените и каменните могили (Yıldırım 2016: 359). Керамиката Buckelkeramik свързва тези могили с движение от Балканите към Анатолия, а находки от Троя и Гордион подкрепят тезата (Yıldırım 2016: 362). Предположението за родство между траки и фриги разчита на сходства в могилите и погребалните ритуали (Vassileva 1994; Georgieva 1998, цит. по Yıldırım 2016: 362); материалът от Източна Тракия засега не е достатъчен за потвърждаването му.

Социален и културен контекст. Монументалните гробници са свързани с икономическия растеж на местната аристокрация и контактите ѝ с Анатолия, Гърция, Македония, Илирия и Етрурия (Yıldırım 2016: 366). След келтските нашествия през III в. пр. Хр. броят на масивните могили с богат инвентар намалява, а на тяхно място се появяват малки могили в големи некрополи (Rousseva 2000: 72, цит. по Yıldırım 2016: 366–367). През римската епоха се строят едромащабни могили като Визе А, сякаш в съревнование с гробниците от късната класика (Yıldırım 2016: 367).

Хронологична бележка. Погребението при Юндолан С е датирано в края на IV в. пр. Хр. (Yıldırım 2016: 363), а заглавието на публикацията на Delemen и колектив (2010) го отнася към средата на IV в. пр. Хр.

6. Сравнителен анализ

Регионални паралели. Могилни погребения от ранната бронзова епоха са засвидетелствани в Западна Тракия, България и Гърция (Hammond 1974; Leshtakov 1994, цит. по Yıldırım 2016: 359). Двустайни долмени, идентични с източнотракийските, са известни при Руса, Катрония и Колия в Западна Тракия (Triandaphyllos 1980; 1995, цит. по Yıldırım 2016: 361, бел. 10). Паралели на каменните могили с ямни гробове се срещат на Балканите, в Черноморския регион и Кавказ (Stoyanov 1997; Archibald 1998, цит. по Yıldırım 2016: 362); за България е цитиран ранножелязният могилен некропол „Сборяново“ (Stoyanov 1997).

Международни аналози. Куполните камери на Тракия се свързват с микенския tholos от типа „Атреева гробница“ (Rousseva 2000: 59, цит. по Yıldırım 2016: 366) и с архитектурни практики в Западна Анатолия (Archibald 1998: 283, цит. по Yıldırım 2016: 366). Могилите във Фригия са предмет на сравнение с тракийските (Vassileva 1994, цит. по Yıldırım 2016: 362).

Антични автори. Херодот (5.8) описва тракийския погребален обред: след погребението или изгарянето на покойника се издига могила и се устройват състезания. Описанието съответства на разположението на ямите за угощения край римските кремации (Yıldırım 2016: 363), но свидетелството на Херодот се отнася за по-ранна епоха и изисква критичен подход. Страбон (7.7.4), Полибий (34.8) и Цицерон (Pis. 36.89) са цитирани за античните пътища на Източна Тракия (Yıldırım 2016: 360, бел. 5).

7. Специфики и научен контекст

  • Могилата Чакъллъ е първият долмен, открит под могила; материалът от нея премества датата на могилната традиция от римския период към 1200–800 г. пр. Хр. (Yıldırım 2016: 361).
  • Скалната яма при Юндолан С е единствената позната скална яма под могила в региона (Yıldırım 2016: 363).
  • Могилите само с кон във Визе нямат аналог в Тракия, където конят обикновено е погребван заедно с воина (Yıldırım 2016: 365).
  • Визе А съчетава камера от македонски тип с датировка в I в. сл. Хр. (Yıldırım 2016: 365).
  • Куполните и правоъгълните камери съществуват едновременно до края на IV в. пр. Хр., което отразява устойчивостта на местната традиция въпреки македонския натиск (Yıldırım 2016: 366).

Тези особености дават опорни точки за реконструкцията на обществените процеси в Тракия: преход от родово-племенна към държавна организация, въздействие на гръцката урбанизация и римска административна среда (Yıldırım 2016: 366–367).

8. Интегративен научен дискурс

Данните очертават три хоризонта. Първичният хоризонт (1200–800 г. пр. Хр.) е свързан с долмени и каменни могили в подножието на Странджа. Вторичният хоризонт (IV в. пр. Хр.) включва монументални камери с македонски и куполен план, разположени по билата и пътищата. Късният хоризонт (I–II в. сл. Хр.) се характеризира със скромни ямни, керемидени и саркофажни гробове и с отделни монументални могили като Визе А. Между вторичния и късния хоризонт стои периодът след келтските нашествия, когато малките могили се групират в големи некрополи (Yıldırım 2016: 366–367).

Топографската константа във всички хоризонти е разполагането на могилите по възвишения, видими отдалеч, и в близост до пътища и селища (Yıldırım 2016: 360). Типологичните промени следват политическите и икономическите промени в Тракия: възхода на одрисите, гръцкото влияние, келтските нашествия и римското управление. Така подготвеният анализ води към заключението.

9. Заключение

Могилите в Източна Тракия формират система с устойчиви топографски принципи и променящи се гробни конструкции. Около 85% от регистрираните могили са разположени по била и хълмове, а около половината са свързани с пътища и селища. Хронологичната последователност включва долмени и каменни могили (1200–800 г. пр. Хр.), камери от македонски тип и толоси с пик в края на IV в. пр. Хр., намаляване на масивните могили след келтските нашествия през III в. пр. Хр. и възобновяване на могилното строителство в римския период (I–II в. сл. Хр.). Това е отговорът на изследователския въпрос.

Бъдещи перспективи. Датирането на 783 недатирани могили, систематичните разкопки и археометричните анализи на материали от нови обекти ще позволят уточняване на хронологията на III–II в. пр. Хр. и на III в. сл. Хр. (Yıldırım 2016: 367).

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

  • Университет в Анкара (дисертацията на Ш. Йълдъръм, 2008).
  • Музей в Къркларели (спасителни разкопки на могили, Yılmaz 1996; 2001).
  • Музей в Одрин (проучване на могилата при Ортакчъ, 1993).

II. Дигитални платформи

  • De Gruyter – академичен издателски портал, предоставящ достъп до пълния текст на сборника Tumulus as Sema с изследването на Şahin Yıldırım (2016).
  • Academia.edu – международна научна мрежа, осигуряваща достъп до дигиталното копие на статията The Emergence and the Development of Tumuli in Eastern Thrace от Şahin Yıldırım.

III. Библиография

Антични извори: Херодот, История, 5.8; Страбон, География, 7.7.4*; Полибий, История, 34.8*; Цицерон, In Pisonem, 36.89*.

  • Akman, M. (1998). Die Ausgrabung der megalithischen Dolmenanlage in Lalapaşa. In: Tuna, N., Akture, Z., Lynch, M. (eds.), Thracians and Phrygians: Problems of Parallelism. Ankara, 65–70.*
  • Archibald, Z. H. (1998). The Odrysian Kingdom of Thrace. Oxford.*
  • Başaran, S. (2007). Ainos (Enez). Aktüel Arkeoloji Dergisi, Kasım, 58–66.*
  • Delemen, İ. (2004). Tekirdağ Naip Tümülüsü. Istanbul.*
  • Delemen, İ., Cokay Kepçe, S., Yılmaz, Z. (2010). A ‘Warrior’ Burial of the Mid-Fourth Century BC in Southeastern Thrace: Tumulus C at Yündolan near Kırklareli. TÜBA-AR, 13, 91–106.*
  • Georgieva, R. (1998). Burial Rites in Thrace and Phrygia. In: Tuna, N., Akture, Z., Lynch, M. (eds.), Thracians and Phrygians: Problems of Parallelism. Ankara, 61–64.*
  • Hammond, N. G. L. (1974). The Tumulus-Burials of Leucas and Their Connections in the Balkans and Northern Greece. ABSA, 69, 129–144.*
  • Kenan, R. (1941). Trakyada Uzun Hacı Höyüğünde Bulunan Eserler. Belleten, 5, 45–52.*
  • Leshtakov, K. P. (1994). Hronologiya i kulturna prinadlezhnost na rannite grobove ot mogilniya nekropol pri s. Dolno Sahrane, Kazanlashko. Sofia.*
  • Mansel, A. M. (1938). Trakya’nın Kültür ve Tarihi. Istanbul.*
  • Mansel, A. M. (1940). Trakya Hafriyatı. Belleten, 13.4, 90–122.*
  • Mansel, A. M. (1943). Trakya-Kırklareli Kubbeli mezarları ve Sahte Kubbe ve Kemer Problemi. Ankara.*
  • Onurkan, S. (1988). Doğu Trakya Tümülüsleri Maden Eserleri. Ankara.*
  • Özdoğan, M., Akman, M. (1992). 1990 Yılı Trakya ve Marmara Bölgesi Araştırmaları. AST, 9, 405–423.*
  • Rousseva, M. (2000). Thracian Cult Architecture. Jambol.*
  • Stoyanov, T. (1997). Early Iron Age Tumular Necropolis ‘Sboryanovo’. Sofia.*
  • Theodossiev, N. (2000). North-Western Thrace from the Fifth to First Centuries BC. Oxford.*
  • Triandaphyllos, D. (1980). Les Monuments Mégalithiques en Thrace Occidentale. Pulpudeva, IV, 145–163.*
  • Triandaphyllos, D. (1995). Thrace-Region of Eastern Macedonia and Thrace. Athens Academy Distinction. Athens, 35–97.*
  • Vassileva, M. (1994). Phrygian Tumuli an Argument for Thracian-Phrygian Kinship. In: First International Symposium ‘Seuthopolis’, Burial Tumuli in the South-East of Europe, Kazanlak, June 4–8, 1993. Veliko Tarnovo, 63–67.*
  • Yıldırım, Ş. (2007). The İkiztepe B Tumulus Salvage Excavation. In: Thrace in the Graeco-Roman World, Proceedings of the 10th International Congress of Thracology, Komotini – Alexandroupolis, 18–23 October 2005. Athens, 705–714.*
  • Yıldırım, Ş. (2008). Doğu Trakya’da Mezar Tepelerinin Ortaya Çıkışı ve Gelişimi. Diss. Ankara Üniversitesi. Ankara.*
  • Yıldırım, Ş. (2016). The Emergence and the Development of Tumuli in Eastern Thrace. In: Henry, O., Kelp, U. (eds.), Tumulus as Sema: Space, Politics, Culture and Religion in the First Millennium BC. Berlin – Boston: De Gruyter, 359–370.
  • Yılmaz, Z. (1996). Çakıllı Tümülüsü Kurtarma Kazısı. MKKS, 7, 105–130.*
  • Yılmaz, Z. (2001). Kırklareli Müzesi Yündolan C Tümülüsü Kurtarma Kazısı. MKKS, 11, 71–77.*

* Източниците, означени със звездичка, са цитирани чрез Yıldırım 2016.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova

От: на
Labels:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни и смислени коментари.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Популярни публикации