Фортификационна топография на Хемус | Rada Evtimova

 (Fortification Topography of Haemus)

Фортификационна топография и пространствен анализ на късноантичната отбранителна система в Хемус (IV – VI в.)

Fortification Topography and Spatial Analysis of the Late Antique Defensive System in Haemus (4th – 6th Centuries)

Анализ на ранновизантийското военно строителство и стратегическата архитектура в Източна Стара планина

Резюме (Abstract)

Настоящото изследване разглежда фортификационната топография и пространствената организация на късноантичната отбранителна система в планината Хемус (Източна Стара планина) в периода IV – VI в. Използвайки интердисциплинарен подход, статията анализира ключови отбранителни възли, включително Източнобалканската преградна линия и нейните стратегически опорни пунктове. Целта е да се проследят еволюцията на отбранителната инфраструктура от Късната римска епоха до Юстиниановото време и адаптацията ѝ към геополитическата динамика на Балканите. Резултатите показват централизирано планиране, изграждане на мащабни преградни съоръжения (*limes*) и пълноценно интегриране на планинския релеф, подкрепени от фундаменталния труд на проф. В. Динчев върху Източнобалканската преградна линия.

Ключови думи: късна античност, Хемус, фортификация, Източнобалканска преградна линия, ранновизантийска архитектура

Съдържание

• 1. Увод
• 2. История на проучванията и източници
• 3. Методология
• 4. Основни резултати и технически параметри
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Заключение
• 8. Използвани източници и институционална база

Фортификационна топография на Хемус
(Fortification Topography of Haemus)

1. Увод

Късноантичната отбранителна система в планината Хемус (Стара планина) представлява ядро на стратегическата архитектура на Източната римска и ранновизантийска империя. Географската конфигурация на планинския масив осигурява отбранителен рубеж между дунавския лимес и вътрешността на балканските провинции. В административно отношение регионът обхваща пределите на провинциите Скития и Втора Мизия. За юрисдикцията и укрепителната система на провинция Скития основен принос има монографичното изследване на С. Торбатов (2002), докато ранновизантийските проучвания върху проходите се базират на изследванията на Хр. Прешленов (2002; 2007). Културно-историческият контекст изисква стриктен контрол над проходите в условията на интензивен миграционен натиск. Основният изследователски въпрос е насочен към разкриване на архитектурно-планировъчните принципи и етапите на изграждане на Източнобалканската преградна линия.

2. История на проучванията и източници

Изучаването на фортификационните паметници в Източна Стара планина има дългогодишна традиция, започнала с ранните теренни обходи на братя Шкорпил и техните публикации в списание Byzantinoslavica. Фундаментален принос към съвременното познание има проф. Виктор Динчев с неговото задълбочено изследване върху Източнобалканската преградна линия и комплекса на „Хемските порти“ (Dinchev 2012), както и общите му трудове върху ранновизантийската фортификация в Диоцеза Тракия (Динчев 2006). В изследователските си трудове той реконструира йерархията на отбранителната мрежа от IV до VI век.

3. Методология

Изследването се базира на интердисциплинарен метод, включващ полева документация, стратиграфски анализ, архивно-епиграфска верификация и приложение на географски информационни системи (GIS). Теренните методи обхващат топографско заснемане на видимите останки от крепостни стени, кули и преградни линии. В основата стои принципът на „златната среда“, гарантиращ баланс между текстовите свидетелства на античните автори (като Прокопий Кесарийски и Малх) и материалните археологически източници, проучвани от НАИМ при БАН.

4. Основни резултати и технически параметри

Археологическите проучвания на обектите в Източна Стара планина разкриват специфични технически параметри на отбранителните съоръжения. Крепостните стени са изградени предимно в техника *opus mixtum* (редуване на каменни пояси и тухлени четворици), характерна за ранновизантийското строителство от IV – VI век. Дебелината на стените варира между 2.20 и 2.80 метра, което осигурява устойчивост срещу обложни машини. Морфометрията на кулите (включително петоъгълни и кръгли форми в комплекса на „Хемските порти“) осигурява оптимални обстрелни сектори. Стратиграфските наблюдения доказват наличието на основни строителни хоризонти, свързани с периода на Теодосий II и мащабната строителна дейност на Юстиниан I.

5. Анализ и интерпретация

Функционалният анализ на отбранителната система в Хемус показва ясно изразена дълбочинна защита. Крепостите и преградните стени функционират като част от съгласуван фортификационен комплекс, блокиращ основните пътни артерии към вътрешността на Балканите и Константинопол. Генезисът на тези съоръжения е пряко обвързан с централизираните държавни усилия за охрана на провинциите пред лицето на варварските нашествия. Социалният и военно-политическият контекст предполага присъствието на гарнизони, ангажирани с поддържането на регионалната сигурност.

6. Сравнителен анализ

Регионалните паралели с други отбранителни системи на Балканите, като Анастасиевата стена и вътрешните лимеси на Втора Мизия и Скития, разкриват общи инженерни стандарти. Международните аналози сочат сходство с късноантичните лимеси в Мала Азия. Писмените източници, включително сведенията на Малх във връзка със събитията от 478 г. относно преминаването през „Хемските порти“, както и трактатът на Прокопий Кесарийски „За строежите“ (*De aedificiis*), потвърждават стратегическата тежест на тези съоръжения в геополитиката на империята.

7. Заключение

Късноантичната отбранителна система в Хемус представлява сложен и добре организиран инженерен комплекс, чието проучване е задълбочено значително от трудовете на проф. Виктор Динчев и останалите изследователи в областта. Използваният интердисциплинарен подход доказва високата степен на централизирано планиране и адаптивност на ранновизантийското военно строителство. Бъдещите изследвания следва да надграждат постигнатите резултати чрез нови геофизични и археологически разкопки в слабо проучените сектори.

8. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ при БАН)
• Регионален исторически музей (РИМ)
• Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – Исторически факултет

II. Дигитални платформи и издания

• Национална поредица за отчети и извори „Археологически открития и разкопки“ (АОР, НАИМ-БАН)
• Академични платформи за научен обмен (Academia.edu и специализирани дигитални архиви)

III. Библиография

• Динчев, В. 2006. Към проучването на ранновизантийската фортификация в Диоцеза Тракия. – В: Археология, 47, кн. 1–4, 85–104.
• Dinchev, V. 2012. The East-Balkan Barrier Wall and the "Gates of Haemus" Complex. – In: The Lower Danube Roman Limes (1st – 6th C. AD), Sofia: NIAM-BAS, pp. 495–526.
• Торбатов, С. 2002. Укрепителната система на провинция Скития (края на III – VII в.). Велико Търново: Изд. „Фабер“.
• Прешленов, Хр. 2002. Пътят Анхиало-Марцианопол: късноантични селища и укрепления в проход Дюлино на Източна Стара планина. – В: Jubilaeus, 5, 342–347.
• Прешленов, Хр. 2007. Теренни проучвания по протежение на „Главната разделителна линия на укрепителната система в Източна Стара планина“ на К. Шкорпил. – В: Jubilaeus, 6, 165–173.
• Škorpil, K. 1930. Strategicheski postroyki v' chernomorskata oblast' na Balkanskiya poluostrov'. – В: Byzantinoslavica, 2, 204–230.
• Прокопий Кесарийски. За строежите (*De aedificiis*). (Превод и коментар).

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova