Първият златен век | Rada Evtimova

(The First Golden Age)

5.1. Първият златен век (IX – X в.)

А. Въведение и исторически контекст

Управлението на цар Симеон I Велики (893–927 г.) бележи кулминацията на процеса, започнат от баща му Борис-Михаил — превръщането на старобългарския език от инструмент на религиозна мисия в пълноценен държавен, богословски и книжовен код. След Преславския събор от 893 г., прогласил старобългарския език за официален език на църквата и държавата, Симеон съзнателно изгражда около себе си и около новата столица Велики Преслав културна и интелектуална инфраструктура, чиято цел е България да се утвърди не само като военна, но и като духовна и книжовна сила, равностойна на Византия. Този период, наречен от по-късната историография „Златен век", представлява най-концентрираният момент на интелектуален трансфер в цялата средновековна българска история и е пряк резултат от стратегическия избор на Борис-Михаил, разгледан в предходния раздел на настоящото изследване.

                                                  

Първият златен век (The First Golden Age)

Б. Аналитично ядро и аргументация

Цар Симеон, образован в Магнаурската школа в Константинопол, съзнателно изгражда около себе си кръг от книжовници с ясна държавна задача: да осигурят на България богословски, философски и административен корпус на роден език, равностоен на византийския.

Йоан Екзарх превежда и коментира богословски и природонаучни текстове, сред които неговият „Шестоднев" съчетава библейска екзегеза с елементи на античното природознание — пример за интелектуален трансфер, пречупен през старобългарски понятиен апарат.

Константин Преславски развива химнография и дидактична поезия на старобългарски, разширявайки литургичния и каноничен модел отвъд простия превод към самостоятелно творчество.

Черноризец Храбър в своя трактат „За буквите" формулира пръв идеологическа защита на славянската писменост — създадената от Константин-Кирил Философ азбука от 38 букви — като равностоен писмен и културен код спрямо гръцкия и латинския, аргументирайки правото на славянския свят на собствена книжовна кодификация.

Успоредно с преславския кръг, дейността на Климент Охридски в югозападните български земи изгражда Охридското книжовно средище като паралелен стълб на цивилизационния проект: там се подготвя масов просветен и свещенически кадър, който захранва нуждите на цялата държава и осигурява териториалния обхват на старобългарската книжовна култура отвъд пределите на столицата.

Тази съвкупност от преводна и оригинална литература представлява зараждане на самостоятелна старобългарска философска и богословска традиция, опряна на византийски образци, но развита в собствена посока.

Паралелно с книжовния подем, Велики Преслав се превръща и в средище на монументално строителство и приложно изкуство, което материализира същата амбиция за цивилизационно равенство с Византия. Кръглата (Златната) църква и преславската рисувана керамика използват техники — сред които глазирането — с корени във византийското и близкоизточното приложно изкуство, но в преславските работилници те се развиват в напълно самостоятелен декоративен и архитектурен стил (иконни пана, архитектурна керамика), за който няма пряк паралел в тогавашния Константинопол.

В. Изворова база и историографски дебати

Основните извори за периода включват съчиненията на самите представители на Симеоновия кръг — „Шестоднев" на Йоан Екзарх, химнографското наследство на Константин Преславски и трактата „За буквите" на Черноризец Храбър, — както и археологическите данни от разкопките на Велики Преслав (Кръглата църква, Патлейна, Тузлалъка), документиращи материалната страна на културния разцвет. Историографският дебат засяга преди всичко степента на оригиналност на преславската книжовна и художествена продукция спрямо византийските образци: докато по-старата историография акцентира предимно върху рецепцията на византийски модели, съвременната медиевистика и изкуствознание все по-ясно обособяват самостоятелния принос на преславската школа — както в богословско-философски план, така и в декоративно-приложното изкуство.

Г. Цивилизационен импулс и трансфер

Резултатите от Симеоновия „Златен век" не остават затворени в границите на България. Старобългарският език, оформен като литургичен и книжовен код с наддържавно значение, и книжовният корпус, създаден в Преслав и Охрид, формират основния фонд, върху който по-късно се изгражда писмената култура на Киевска Рус, Сърбия и останалия православен славянски свят — процес, познат в историографията като първо южнославянско влияние. България изпълнява ролята на цивилизационен донор не чрез военна експанзия, а чрез институционализиран книжовен и богословски трансфер, провеждан едновременно от два центъра — Преслав и Охрид — които заедно формират държавния инкубатор на старобългарската култура.

Д. Заключение и преход

Първият златен век утвърждава модела, по който България ще действа през следващите столетия: държавна подкрепа за книжовен и богословски труд, съчетана с териториално разгърната мрежа от книжовни средища — Преслав в центъра, Охрид на югозапад. Този модел, изграден приживе на Симеон Велики, ще бъде подложен на изпитание след неговата смърт и особено след падането на Първото българско царство — тема, на която настоящото изследване ще се спре в следващия раздел.

Библиография

• Черноризец Храбър. „За буквите" (О писменехь). Ранен старобългарски апологетичен текст в защита на славянската писменост, пряко свързан с дейността на Симеоновия книжовен кръг.
• Иван Дуйчев. „Българско средновековие" (София, 1972). Съдържа анализи на културния и книжовен подем при цар Симеон, релевантни за цялостната картина на Златния век.
• Васил Златарски. „История на българската държава през средните векове". Класически труд, проследяващ политическата и културна история на Симеоновото управление в детайли.
• Иван Божилов, Васил Гюзелев. „История на средновековна България VII–XIV век" (Анубис, 1999). Академично издание с актуализиран преглед на Симеоновата епоха и книжовния подем в Преслав.
• Пламен Павлов. „Българското средновековие: познато и непознато". Съдържа достъпни за широка аудитория, но научно издържани очерци върху личности и събития от периода на Златния век.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
DOI:

---

От:  © Rada Evtimova