Сакрални структури | Rada Evtimova

(Sacral Structures)

Сакрални структури и култова символика в ранносредновековна България (VII–IX в.): Архитектура, метал и обредни практики в Плиска, Мадара и Преслав

(Sacral Structures and Cultic Symbolism in Early Medieval Bulgaria (7th–9th c.): Architecture, Metal and Ritual Practices in Pliska, Madara and Preslav)

Подзаглавие: Монументални обредни съоръжения, жертвени ями, олтари и интерпретирана като соларна символика — въз основа на археоастрономически измервания — като свидетелство за държавната организация на дохристиянска България

Резюме (Abstract)

Настоящото изследване анализира монументалните обредни структури, жертвените съоръжения и металната символика от ранносредновековна България в периода VII–IX в., като се фокусира върху трите водещи археологически обекта: Плиска, Мадара и Велики Преслав. Целта на статията е да представи тези паметници в рамките на интердисциплинарен подход, съчетаващ архитектурен анализ, епиграфика, иконография и сравнително изследване, без да се прибягва до недоказани теологични категории. Методологията включва анализ на публикувани разкопочни данни, архивни материали от Националния археологически институт с музей към БАН (НАИМ-БАН), типологично сравнение с регионални аналози и критичен преглед на научната литература. Резултатите показват, че обредните структури в разглежданите обекти са неразривно свързани с държавната организация и властовата репрезентация на ранносредновековните български владетели. Металните находки — коланни апликации, амулети и епиграфски паметници — допълват архитектурния корпус и документират сложна символна система. Научният принос на изследването се изразява в систематизиране на наличните данни и предлагане на терминологична рамка, съответстваща на съвременните стандарти на академичната медиевистика.

Ключови думи: ранносредновековна България, Плиска, Мадара, Велики Преслав, обредни структури, капища, Мадарски конник, Розета от Плиска, металопластика, епиграфика

Съдържание

• Резюме
• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

                                                             

Сакрални структури (Sacral Structures)

1. Увод

1.1 Географско положение и административен статус

Трите обекта, разглеждани в настоящото изследване, са разположени в Североизточна България, в историко-географската област, известна като Лудогорие и Шуменско плато. Плиска се намира на около 28 км североизточно от град Шумен и е официално обявена за Национален историко-археологически резерват. Мадара е локализирана на около 17 км източно от Шумен и включва Историко-археологически резерват, в чиито граници попадат паметници от различни исторически епохи. Велики Преслав, отстоящ на около 18 км югозападно от Шумен, е вторият по значение резерват от разглеждания период. И трите обекта са под защитата на Закона за културното наследство и се управляват от регионални музейни институции, работещи в тясно сътрудничество с НАИМ-БАН.

1.2 Културно-исторически контекст

Периодът VII–IX в. представлява формативния стадий на ранносредновековната българска държава. Дунавска България е учредена около 681 г. след договорно признаване от страна на Византийската империя и постепенно се утвърждава като регионална сила на Балканите. В рамките на разглеждания период столицата Плиска функционира като политически, административен и обреден център на държавата. Паметниците от Мадара и Преслав допълват тази картина с данни за монументалното изкуство и архитектурата от ханско време. Покръстването на България при княз Борис I около 864 г. маркира края на дохристиянската обредна практика и е последвано от унищожаване на редица обредни структури и изграждане на християнски храмове върху техните основи (Рашев 2008: 112–115).

1.3 Преглед на предишни изследвания и изследователски въпрос

Научното изследване на обредните структури в Плиска, Мадара и Преслав има повече от вековна история. Пионерите на полевата работа — Карел Шкорпил, Рафаил Попов и Богдан Филов — поставят основите на систематичното проучване в началото на XX в. Техните наблюдения са впоследствие доразвити от Станчо Ваклинов, Рашо Рашев, Станислав Станилов и Людмила Дончева-Петкова, чиито монографии остават задължително справочно четиво за периода. Въпреки богатия изследователски корпус, редица въпроси остават дискусионни: функционалното предназначение на отделните структури, точната им датировка, степента на организационна свързаност между трите обекта и значението на символните системи върху металните предмети.

Изследователският въпрос, на който настоящата статия търси отговор, е следният: в каква степен монументалните обредни структури и металната символика в Плиска, Мадара и Преслав свидетелстват за централизирана държавна обредна програма, а не само за локални практики?

2. История на проучванията

2.1 Ранен период (края на XIX — началото на XX в.)

Систематичното научно изследване на Плиска и Мадара започва в края на XIX в. Австро-унгарският учен Феликс Каниц описва Мадарския конник за съвременната наука за първи път през 1872 г. (Бешевлиев 1956: 5). Братята Карел и Херман Шкорпил предприемат мащабни теренни обходи в Шуменско и документират голям брой паметници. Руският Археологически институт в Константинопол финансира и провежда разкопки в Плиска в периода 1899–1900 г., публикувайки резултатите в специализирани издания. Към Мадарския конник скеле е издигано за изследователски цели три пъти: през 1895, 1905 и 1954 г. През 1905 г. е изготвена гипсова отливка на релефа, запазила детайли, трудно видими днес.

2.2 Академична институционализация (средата на XX в.)

С развитието на Археологическия институт към Българската академия на науките проучванията на трите обекта получават системен и приемствен характер. Станчо Ваклинов ръководи разкопки в Плиска до смъртта си през 1978 г. и формулира редица фундаментални тези за прабългарската архитектура и материална култура. Рашо Рашев поема ръководството на разкопките в Плиска след 1978 г. и извършва мащабни проучвания на Дворцовия комплекс, включително откритието на кръглата дървена сграда с диаметър около 30 метра — вероятно най-ранната монументална постройка в столицата. Розетата от Плиска е открита от проф. Ваклинов при редовни разкопки на дворцовия квартал през 1961 г. (Дончева-Петкова 1980: 43).

2.3 Съвременен период

В периода от края на XX в. до настоящия момент проучванията се характеризират с въвеждане на нови методи — геофизично сондиране, фотограметрия и GIS анализ. Станислав Станилов ръководи продължителни разкопки в Плиска и Хума, публикувайки резултатите в сп. „Археология" и в самостоятелни монографии. Националният историко-археологически резерват „Велики Преслав" поддържа активна изследователска програма, резултатите от която редовно постъпват в периодичните сборници „Преслав". Международното сътрудничество с университети от Германия, Австрия и Холандия допринася за методологично обновление на полевата практика.

3. Методология

3.1 Интердисциплинарен подход

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен метод, съчетаващ архитектурен анализ, стратиграфско четене, иконографско изследване, епиграфска верификация и сравнителна типология. Данните от полевите разкопки са съпоставени с публикувани резултати от НАИМ-БАН, регионалните исторически музеи и международни академични издания.

3.2 Културна стратиграфия

При анализа на обектите е приложена тристепенна стратиграфска рамка:

• Първичен пласт: тракийски и римски субстрат (до III–IV в.), документиран особено ясно в Мадара, където пещерата е ползвана за светилище от тракийско население;
• Вторичен пласт: прабългарски и славянски напластявания от периода VII–IX в., включващи монументалните обредни структури;
• Кристиянизационен нанос: следи от преустройство на обредни структури в християнски храмове след 864 г.

3.3 Приложени технологични методи

Съвременните изследвания на обектите включват прилагането на следните методи (посочени в актуалните отчети на НАИМ-БАН):

• GIS (Geographic Information Systems): картиране на разпространението на структурите и находките;
• SfM (Structure from Motion) фотограметрия: триизмерно документиране на архитектурни останки;
• GNSS измервания: прецизно геодезическо позициониране;
• XRD и SEM-EDS анализ: определяне на минералния и елементен състав на строителни материали и метални предмети;
• Нумизматичен анализ: датиране на стратиграфски пластове чрез монетни находки.

3.4 Архивни и епиграфски източници

Изследването се опира на корпуса от прабългарски надписи, систематизиран от Веселин Бешевлиев в „Прабългарски епиграфски паметници" (1981). Особено значение имат надписът на хан Омуртаг от Мадарския конник и строителните надписи от Плиска, тъй като те съдържат преки сведения за обредни практики и институции. Въпросите, свързани с тяхната интерпретация, са разгледани критично с оглед на историографската дискусия (Бешевлиев 1981: 76–82).

3.5 Терминологичен избор

В съответствие със съвременните стандарти на академичната медиевистика, в настоящото изследване са избягнати термини с неверифицирано теологично съдържание. Структурите, за които липсват преки писмени свидетелства за функцията, се описват като „монументални обредни съоръжения" или „сакрални структури", а не с термини, предполагащи конкретна религиозна система.

4. Основни резултати

4.1 Плиска: Обредни структури в столичния контекст

Плиска е основана около 681 г. и функционира като столица до 893 г. Градът се е простирал на площ от около 23 кв. км, ограден от ров и вал, с Вътрешен и Външен град. Дворцовият комплекс заема централно място в Цитаделата.

В рамките на Цитаделата и нейните околности са документирани две монументални структури с обреден характер. Те са изградени от едри каменни блокове и варовикови квадри, споени с хоросан, в чийто състав са счукани тухлени фрагменти. Фугите между блоковете са обмазани с фин червен хоросан — характерна технологична особеност, отбелязана при редица сгради от периода на хан Омуртаг (814–831 г.) (Рашев 2008: 156). Архитектурният план на тези структури се характеризира с вписани правоъгълни или квадратни пространства — т.нар. „квадрат в квадрата" — форма, която специалистите интерпретират като организиращ принцип на ритуалното движение из свещеното пространство (Ваклинов 1977: 134).

Кръглата дървена структура с диаметър около 30 метра, открита от Рашо Рашев, е датирана в периода VII–VIII в. и се счита за най-ранното монументално строителство в Плиска. Нейната функция е предмет на дискусия, като хипотезите варират от владетелска резиденция до обреден обект. Въпреки внушителните си размери, липсата на останки от стационарни огнища или битов инвентар засилва хипотезата за нейната представителна или сакрална функция, тъй като жилищното обитаване неизменно оставя подобни следи в стратиграфския запис.

Особено значим за темата е комплексът „Голямото капище" в Плиска, чиято структура включва правоъгълен двор с монументален вход, ориентиран по определена посока. Тази ориентация се интерпретира като соларна въз основа на археоастрономическите измервания на азимута на входовете, извършени по методологията на Т. Стойчев (Стойчев 1998: 89–95), без обаче да се изключват алтернативни функционални обяснения. Подземен коридор, свързващ капището с Крумовия дворец, е документиран при разкопките на Станилов и Инкова.

Розетата от Плиска, открита от Станчо Ваклинов при разкопки на дворцовия квартал през 1961 г., е бронзов медальон с диаметър 38 мм. Тя има формата на седемлъчева звезда с изсечени рунически знаци на всеки лъч и халка за окачване. Датирана е в периода VII–IX в. (Дончева-Петкова 1980: 43–45). Научните интерпретации на нейното предназначение включват хипотезата за астрономически инструмент (Стойчев 1998: 87), за държавен или родов знак (Станилов 2006: 112) и за предмет с амулетна функция.

4.2 Мадара: Скален релеф и обреден комплекс

Мадарският конник е изсечен на отвесна скала на 23 м височина. Размерите на релефа са 3,1 м ширина и 2,6 м височина. Той изобразява конник, куче, лъв и орел, заобиколени от надписи на гръцки език от периода на хановете Тервел, Омуртаг и Кормисош (VIII–IX в.) (Бешевлиев 1956: 8–15). Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от Ранното средновековие и е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г.

В подножието на скалите е разкрит обреден комплекс на терасата, включващ структури с обредна функция, дворцови постройки и жилищни сгради. В пещерата под скалата, традиционно свързана с тракийски обреди, са открити артефакти от различни епохи, документиращи приемственост на сакрализирането на мястото. Надписът на хан Омуртаг, открит при обредното светилище в подножието на конника, е от изключително значение, тъй като съдържа едно от малкото преки писмени свидетелства за обредните практики от дохристиянска България (Бешевлиев 1981: 78–80).

Жертвениците тип „шарапан" в района Плиска–Мадара представляват скални корита с различна форма и размери, изсечени в естествени варовикови блокове. Те са документирани в концентрация предимно в Североизточна България. Карел Шкорпил отбелязва, че приносителят при жертвеника до Мадарския конник е бил обърнат на юг — наблюдение, което Бешевлиев свързва с данни за посоката юг като свещена при прабългарите (Бешевлиев 1981: 76).

                                  

4.3 Велики Преслав: Обредни структури в новата столица

Велики Преслав функционира като столица от 893 г. В рамките на Вътрешния и Външния град са документирани две обредни структури от дохристиянския период, сходни архитектурно с тези в Плиска. Тронната палата е с правоъгълен план, с дължина 35 м и ширина 22 м, ориентирана по посока север–юг. Дворцовият комплекс включва монументални постройки, чиито интериори са украсени с рисувана керамика и мозайки — характеристики на плисковско-преславската художествена традиция. Местността Черешето е документирана като обект с обредно значение, преустроен след покръстването. НАИМ-БАН публикува в своите редовни отчети данни за продължаващи проучвания в тези зони.

4.4 Металните находки: Коланни апликации и амулети

Металните предмети от разглеждания период представляват самостоятелен, изключително информативен корпус. Коланните апликации от бронз и злато, открити в некрополите около столичните центрове, носят изображения на грифони, ловни сцени и животни в така наречения „степен стил" с характерни иранско-азиатски художествени паралели. Станилов анализира тези предмети в контекста на иконографията на властта и ги тълкува като носители на символи, свързани с владетелския статус (Станилов 2006: 78–95). Оловните и бронзови амулети с врязани знаци са открити в Плиска, Преслав и по-широкото им обкръжение. Знаците върху тях са близки до тези по Розетата от Плиска и по скалните повърхности в Мурфатлар (Дончева-Петкова 1980: 50–60).

5. Анализ и интерпретация

5.1 Обредните структури като израз на държавна власт

Систематизирането на данните от трите обекта позволява да се формулира следното наблюдение: монументалните обредни структури в Плиска, Мадара и Преслав не са изолирани локални явления, а елементи на целенасочена строителна и обредна програма, свързана с утвърждаването на централната власт. Тяхното местоположение — неизменно в или непосредствено до административните и резиденциални центрове — недвусмислено указва функционална и символна обвързаност с владетелския апарат (Чобанов 2009: 45–67). Тази интерпретация е подкрепена от данните за близостта между обредните структури и дворцовите постройки в Плиска, документирана в разкопките на Рашев и Станилов.

5.2 Архитектурна типология на обредните структури

Въз основа на публикуваните разкопочни данни могат да се разграничат два основни архитектурни типа:

• Тип А (квадратен план): монументални структури с вписани квадратни пространства, с вход от юг. Документирани в Плиска и Преслав.
• Тип Б (правоъгълен план): структури с правоъгълен план и вход от изток. Документирани в Плиска и Мадара.

Тази типологична разлика, отбелязана и от Ваклинов (1977: 135), може да отразява функционална специализация или хронологическо развитие, но засега не е достатъчно документирана, за да се правят категорични изводи.

5.3 Металната символика и нейният контекст

Анализът на металните предмети разкрива стабилен иконографски репертоар, повтарящ се в различни медии и обекти. Грифонът — хибридно същество с тяло на лъв и глава на орел — е един от най-честите мотиви върху коланните апликации и е тълкуван като знак за владетелски статус. Важно е да се подчертае, че тези апликации в по-голямата си част са продукт на местни ателиета — те представляват творческа рецепция на източни иконографски модели, а не внос на готови изделия (Станилов 2006: 78–95). Паралелите в сасанидското и централноазиатско изкуство са образец на вдъхновение, а не свидетелство за пряка зависимост (Чобанов 2009: 112). Седемлъчевата структура на Розетата от Плиска и хипотезите за астрономическото й значение остават в сферата на правдоподобните, но незавършени изследователски тези. Категорично неправилно би было да се идентифицира конкретна теологична система въз основа само на тази находка без допълнителни документирани паралели.

5.4 Жертвените ями и олтари

Жертвените ями, документирани в рамките на обредните комплекси, съдържат предимно животински кости, въглени и керамика. За разлика от битовите ями за отпадъци, ритуалните депа се разпознават по наличието на цели съдове или анатомично подредени части от животни — характеристика, която изключва случайния характер на запълването и документира целенасочена обредна практика (Дончева-Петкова 1980: 64–65). Тяхното систематично проучване допринася за реконструкцията на обредните практики, без обаче да позволява категорично определяне на конкретен теологичен контекст. Скалните жертвеници тип „шарапан" в района Плиска–Мадара, описани от Шкорпил и анализирани от Дончева-Петкова (1980: 62–68), представляват допълнително свидетелство за регионална обредна традиция с устойчив характер.

6. Сравнителен анализ

6.1 Регионални паралели на Балканите

Сравнението с обредни структури от съседните средновековни държави разкрива значими прилики и разлики. Аварските обредни центрове в Карпатската котловина (VII–IX в.) демонстрират сходен принцип на концентрация около владетелски резиденции, но с по-слабо изразена монументалност. Хазарските обредни практики, документирани в Салтово-Маяцката култура, предоставят паралели за степния компонент в прабългарската обредна архитектура. Florin Curta отбелязва, че монументалната архитектура в ранносредновековна България се отличава по степен на централизация и мащаб от другите балкански формации от същия период (Curta 2006: 315–320).

6.2 Сравнение с Византия

Техническото изпълнение на монументалните структури в Плиска — с едри квадри, споени с хоросан и червена фугираща маса — показва запознатост с византийски строителни техники. Това свидетелства за активен обмен на занаятчийско знание, без да означава идеологическа зависимост. Responsa Nicolai ad consulta Bulgarorum (866 г.) — отговорите на папа Николай I на въпросите на покръстената България — предоставят ценни, макар и тенденциозно формулирани сведения за обредните практики от непосредствено предхождащия период (Гюзелев 1969: 178–185).

6.3 Паралели в централноазиатското изкуство

Иконографията на Мадарския конник — конник, пробождащ лъв, с куче зад него — намира паралели в сасанидската релефна пластика и в тюркските победни изображения от Централна Азия. Тази иконографска традиция достига Балканите чрез прабългарите като носители на степна художествена традиция, преработена в контекста на новата политическа реалност. Самият релеф обаче е местно произведение — творческа рецепция на познати иконографски модели, адаптирана към конкретна политическа послание в специфична географска среда, а не механично копиране на чужди образци (Чобанов 2009: 163–186).

7. Специфики и научен контекст

7.1 Уникалност на Мадарския конник

Мадарският конник е единственият скален релеф в Европа от периода на ранното средновековие. Тази уникалност в европейски мащаб придава на паметника особена стойност за реконструкцията на ранносредновековните образни системи. Включването му в Списъка на ЮНЕСКО за световно наследство (1979 г.) официализира международното признание на неговата изключителност.

7.2 Значение на епиграфските паметници

Корпусът от прабългарски надписи на гръцки език, систематизиран от Бешевлиев, осигурява незаменима езикова и историческа информация за разглеждания период. Надписите свидетелстват за двуезичие в официалната документация, за структурата на управленската йерархия и за обредния календар. Надписът от Мадара с упоменаване на върховното небесно божество остава уникален в своята конкретност и е задължителна отправна точка за всяко изследване на дохристиянската обредна система (Бешевлиев 1981: 78).

7.3 Проблемът с терминологията

В историографията на темата съществуват редица терминологични конвенции, чието прилагане изисква методологична предпазливост. Термините „капище" и „храм" са заимствани от съответно славянската и гръко-римската традиция и тяхното използване по отношение на прабългарски структури представлява методологичен избор, а не автентично самоназвание. Работещата в тази тема академична общност препоръчва употребата им с уговорката, че се касае за работна конвенция (Рашев 2008: 108).

8. Интегративен научен дискурс

Систематизирането на данните от Плиска, Мадара и Преслав в единна аналитична рамка разкрива последователна логика в изграждането и функционирането на обредното пространство в ранносредновековна България. Трите обекта не са изолирани едни от други — напротив, те са функционално свързани като компоненти на една и съща държавна система. Монументалните структури с обреден характер са изграждани или реконструирани в периода след опожаряването на Плиска от Никифор I (801 г.) и се свързват предимно с управлението на хан Омуртаг (814–831 г.) — период на значителна строителна активност (Рашев 2008: 156).

Металните находки — коланни апликации, амулети, розети — не функционират в изолация от архитектурния контекст. Техният иконографски репертоар кореспондира с архитектурната символика и документира единна символна програма, обслужваща както обредни, така и политически цели. Тази интегрираност на архитектурния и предметния корпус е определяща черта на разглеждания период и го отличава от по-ранните и по-късните фази в развитието на българската материална култура.

9. Заключение

Настоящото изследване потвърждава, че монументалните обредни структури и металната символика в Плиска, Мадара и Преслав представляват не просто регионални прояви на обредна практика, а съставни елементи на централизирана държавна програма за легитимиране и репрезентация на властта в ранносредновековна България. Изследователският въпрос, поставен в увода — в каква степен тези паметници свидетелстват за централизирана държавна обредна програма, а не само за локални практики — получава недвусмислен утвърдителен отговор въз основа на анализираните данни.

Архитектурната типология на обредните структури, тяхната неизменна локализация в административните центрове и типологичното единство на металната символика са достатъчни свидетелства за целенасочена програма. Тази програма е пряко свързана с управленската активност на конкретни владетели — особено хан Омуртаг — и отразява степента на държавна организация, която не отстъпва на съвременните й политически образувания в региона.

Бъдещите изследователски перспективи включват: систематично прилагане на LiDAR сканиране за разкриване на неизвестни структури в периферията на обектите; разширена програма за XRD и SEM-EDS анализ на строителни материали с цел прецизно определяне на произхода им; и по-задълбочено сравнително изследване с паралелни обекти от Аварския хаганат и Хазарията. Тези направления имат потенциал да обогатят съществено нашето разбиране за ранносредновековната България като активен участник в сложната политическа и културна мрежа на Евразия.

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей към БАН (НАИМ-БАН), София
• Национален историко-археологически резерват „Плиска", Шуменска обл.
• Национален историко-археологически резерват и музей „Велики Преслав"
• Историко-археологически резерват „Мадара", Шуменска обл.
• Регионален исторически музей — Шумен

II. Дигитални платформи

• NAIM.bg — официален сайт на Националния археологически институт с музей
• Museum-velikipreslav.com — официален сайт на НИАР „Велики Преслав"
• UNESCO World Heritage Centre — Madara Rider (whc.unesco.org)

III. Библиография (БАН/СУ стандарт)

• Бешевлиев, В. Мадарският конник. С.: БАН, 1956.
• Бешевлиев, В. Първобългарите. Бит и култура. С.: Наука и изкуство, 1981.
• Бешевлиев, В. Прабългарски епиграфски паметници. С.: БАН, 1981.
• Ваклинов, Ст. Формиране на старобългарската култура VI–XI в. С.: Наука и изкуство, 1977.
• Гюзелев, В. Княз Борис Първи. С.: Наука и изкуство, 1969.
• Дончева-Петкова, Л. Знаци върху средновековни археологически паметници (VII–X в.). С.: БАН, 1980.
• Рашев, Р. Българската езическа култура VII–IX в. С.: Класика и стил, 2008.
• Станилов, Ст. Художественият метал на българското ханство на Дунав 7–9 век. С.: НАИМ-БАН, 2006.
• Стойчев, Т. Археоастрономия. Праисторически свидетелства за измерване на времето от България. С.: Агато, 1998.
• Чобанов, Т. Свещените дворци на българските канове. С.: Агато, 2009.
• Curta, F. Southeastern Europe in the Middle Ages, 500–1250. Cambridge: Cambridge University Press, 2006.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  ©Rada Evtimova