Археологическо проучване на манастирската църква „Св. Пророк Илия" и фортификационната система на крепостта Кокалянски Урвич: Резултати от проучванията (2011–2016 г.)
(Archaeological Investigation of the Monastery Church of St. Prophet Elijah and the Fortification System of Kokalyanski Urvich Fortress: Results of the Excavations, 2011–2016)
Подзаглавие: Архитектура, стратиграфия и нумизматични свидетелства от средновековна крепостна система в Искърския пролом
Резюме (Abstract)
Настоящата статия представя и синтезира резултатите от систематичните археологически проучвания на крепостта Кокалянски Урвич и свързания с нея манастирски комплекс „Св. Пророк Илия", проведени в периода 2011–2016 г. под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова (Национален археологически институт с музей – БАН). Проучванията обхващат фортификационната система, архитектурните останки на еднокорабната безапсидна църква с притвор, стратиграфските наблюдения и анализа на движимите находки. Основният изследователски въпрос е свързан с хронологията на изграждане и функционирането на крепостта и с трансформацията на пространството след нейното запустяване – от военно-административен обект към религиозен и поклоннически център. Нумизматичният материал, включващ монети на цар Иван Александър (1331–1371) и цар Иван Шишман (1371–1395), предоставя надеждна terminus post quem датировка на укрепителните съоръжения. Сравнителният анализ с крепостите Перник, Туида (Сливен) и Хисарлъка (Кюстендил) очертава регионалните паралели в градежа и функционалната логика на средновековните укрепления в планинските проходи на Западна България.
Ключови думи: Кокалянски Урвич, средновековна крепост, Искърски пролом, Св. Пророк Илия, нумизматика, фортификация, XIV век, Бони Петрунова, НАИМ–БАН, стратиграфия
Съдържание на статията
- 1. Увод
- 2. История на проучванията
- 3. Методология
- 4. Основни резултати
- 5. Анализ и интерпретация
- 6. Сравнителен анализ
- 7. Специфики и научен контекст
- 8. Интегративен научен дискурс
- 9. Заключение
- 10. Използвани източници и институционална база
 |
| Кокалянски Урвич (Kokalyanski Urvich Fortress) |
1. Увод
1.1. Географско положение и административен статус
Крепостта Кокалянски Урвич се издига на скалист рид над левия бряг на р. Искър, в непосредствена близост до с. Кокаляне, Столична община. Обектът е ситуиран в северния участък на Искърския пролом – природен коридор с определяща стратегическа роля за контрола над комуникациите между Краищенско-Ихтиманската котловина и Горнотракийската низина. Административно теренът попада в границите на защитена местност и е включен в регистъра на недвижимите културни ценности на Република България.
1.2. Културно-исторически контекст
Местността „Урвич" е позната в научната книжнина от края на XIX в., когато пътеписни и топографски описания фиксират видимите надземни останки на крепостни стени. Обектът принадлежи към системата от укрепления, охраняващи прохода на р. Искър, чието стратегическо значение е засвидетелствано още в раннобизантийската епоха и продължава непрекъснато до края на Второто българско царство. Свързаността на крепостта с прилежащия я манастирски комплекс „Св. Пророк Илия" поставя обекта в по-широкия контекст на Софийската Света гора – исторически оформила се зона на православна манастирска култура в района на Витоша и Искърското дефиле (Овчаров 2001: 34–38).
1.3. Преглед на предишни изследвания
Системните научни проучвания на Кокалянски Урвич имат сравнително кратка история. До началото на XXI в. обектът е известен предимно от теренни обходи и единични публикации с описателен характер. Мащабните разкопки, проведени в периода 2011–2016 г. от екип на Националния археологически институт с музей (НАИМ–БАН) под ръководството на доц. д-р Бони Петрунова, представляват първото системно интердисциплинарно проучване на обекта. Резултатите са публикувани ежегодно в поредицата „Археологически открития и разкопки" (АОР) на БАН (Петрунова 2012; 2013; 2014; 2016).
1.4. Изследователски въпрос
Централният изследователски въпрос на настоящото изложение е: каква е хронологията на строителните фази на крепостта и как може да бъде интерпретирана трансформацията на функцията на обекта – от военно-административна крепост към религиозен и поклоннически комплекс – в светлината на стратиграфските и нумизматичните данни?
2. История на проучванията
2.1. Ранни наблюдения (до 2010 г.)
Крепостта Кокалянски Урвич е спомената в ранните краеведски публикации от края на XIX и началото на XX в., но без систематична документация на архитектурните останки. Теренните обходи от периода 1960–1990 г. регистрират запазени участъци от крепостни стени с дебелина между 1,60 и 2,20 м, изградени в смесен зидарски техники. Тези ранни наблюдения служат за отправна точка при проектирането на съвременните разкопки, но не могат да заместят стратиграфски верифицирани данни.
2.2. Систематични разкопки (2011–2016 г.)
Систематичните проучвания на обекта започват през 2011 г. по проект на НАИМ–БАН. Ръководител на теренния екип за целия период е доц. д-р Бони Петрунова, чиито ежегодни доклади в АОР документират поетапното разкриване на архитектурните структури. Проучванията са финансирани съвместно от Министерството на културата на Република България и частично от общински фондове. В отделни сезони към екипа се присъединяват специалисти по нумизматика и керамология, което придава необходимия интердисциплинарен характер на изследването.
Хронологията на проучвателните кампании може да бъде представена по следния начин:
- 2011 г. – разкриване на участък от северната крепостна стена; първи нумизматични находки.
- 2012 г. – проучване на портата и прилежащата кула; разширяване на разкопа към централната площадка.
- 2013 г. – разкриване на архитектурните останки на църквата „Св. Пророк Илия"; начало на стратиграфска документация на интериора.
- 2014 г. – проучване на притвора и некропола около църквата; вземане на проби за лабораторен анализ.
- 2015 г. – разкриване на южната крепостна стена; задълбочаване на проучването на нумизматичния материал.
- 2016 г. – заключителен сезон; синтезиране на резултатите и подготовка на обобщаваща публикация.
3. Методология
3.1. Теренни методи
Теренните проучвания са проведени съгласно стандартите на НАИМ–БАН за археологически разкопки. Прилаган е методът на хоризонталните пластове с документация на стратиграфските единици по система от описателни карточки и чертежи в мащаб 1:20 и 1:50. Всеки разкопъчен квадрат е фотографиран в зенитален ракурс след завършване на всеки пласт. Находките са регистрирани с координати посредством тотална станция и GPS приемник (GNSS), осигуряващ субметрова точност.
3.2. Стратиграфски анализ
Стратиграфският анализ на обекта разграничава следните основни пластове:
- Пласт I (повърхностен) – съвременни нарушения, хумусен хоризонт с преотложени материали от различни периоди.
- Пласт II (основен средновековен) – компактен строителен хоризонт с находки от XIV–XV в.; съдържа монети, керамика и архитектурни детайли in situ.
- Пласт III (по-ранен) – разреден хоризонт с единични находки от XII–XIII в.; индиции за по-ранна строителна дейност на терена.
- Пласт IV (стерилен) – скален масив и жълто-кафява пръст без археологически материал.
3.3. Лабораторни анализи
Взетите проби от хоросан и строителна керамика са подложени на петрографски и рентгенодифракционен анализ (XRD) за установяване на минералния им състав и евентуален произход на суровините. Анализът е извършен в лабораторията на Геологическия институт към БАН. Резултатите потвърждават употребата на варов хоросан с добавки на трошен тухлен материал – характерна практика за средновековното строителство в региона.
3.4. Нумизматичен анализ
Нумизматичните находки са определени и датирани от специалисти по средновековна нумизматика. Приложена е сравнителна методология с утвърдени каталози на средновековните български монети (Йорданов 2009). Всяка монета е описана по следните параметри: аверс, реверс, тегло, диаметър, метал, степен на износване и стратиграфска позиция.
3.5. Документация и ГИС
Архитектурните останки са заснети чрез фотограметрия по метода „структура от движение" (SfM – Structure from Motion), което позволява изграждане на триизмерни модели с висока детайлност. Получените данни са интегрирани в географска информационна система (ГИС), съчетана с данни от цифров модел на терена.
4. Основни резултати
4.1. Фортификационна система
Проучванията разкриват добре запазена крепостна система, адаптирана към стръмния скалист релеф. Крепостните стени са изградени предимно в смесена зидария с редуване на каменни блокове и хоросан, с включени тухлени редове в отделни участъци. Измерените дебелини варират между 1,50 и 2,30 м в различните участъци на стената, което отговаря на средните стойности за крепостното строителство от XIV в. в България (Рабовянов 2015: 112–118). Установени са следи от поне два строителни периода в зидарията – по-ранна фаза с по-голям дял на ломен камък на суво и по-късна фаза с обилно използване на варов хоросан.
Портата е фланкирана от правоъгълна кула с вътрешни размери приблизително 4,50 × 5,20 м. Прагът е изграден от масивни каменни блокове, частично запазени in situ. Разкрити са следи от дървена конструкция (въглени и метални скоби) в основата на кулата, интерпретирани като остатъци от портален мост или подемен механизъм.
4.2. Архитектура на църквата „Св. Пророк Илия"
Разкритите архитектурни останки на църквата разкриват еднокорабна сграда с правоъгълен план, ориентирана по оста изток–запад. Вътрешните размери на наоса са приблизително 8,40 × 5,10 м. В западната стена е съхранен притворът с вход откъм запад, а абсидата е полукръгла, с диаметър около 2,20 м. Липсата на апсидна ниша от северната и южната страна потвърждава еднокорабния характер на сградата. Зидарията на църквата е изградена от ломен камък и варов хоросан, с характеристики, аналогични на крепостните стени в Пласт II.
В интериора на наоса са открити следи от мазилка с червена и тъмночервена боя, интерпретирани като остатъци от стенописна украса. Прецизното датиране на стенописния слой изисква допълнителни лабораторни изследвания, тъй като визуалният анализ не е достатъчен за разграничаване между средновековни и поствизантийски живописни традиции.
4.3. Некропол
В пространството около и в рамките на притвора са разкрити единадесет гроба, ориентирани в посока изток–запад. Гробовете са без погребален инвентар или с оскъден такъв – единични железни обеци и стъклени мъниста. Антропологичният анализ на скелетния материал е в процес на обработка. Характерът и позицията на погребенията – в непосредствена близост до западния вход на храма – съответстват на практиката за погребване ad sanctos (в близост до светите останки), засвидетелствана широко в средновековна България.
4.4. Нумизматичен материал
Нумизматичните находки представляват най-значимия хронологически индикатор за датирането на обекта. Откритите монети включват:
- Дванадесет медни монети на цар Иван Александър (1331–1371), открити в Пласт II, в различни участъци на крепостната площадка.
- Седем медни монети на цар Иван Шишман (1371–1395), концентрирани главно около портата и в интериора на кулата.
- Три монети с лошо запазване, неопределяеми точно, но с типология, близка до XIV в.
Разпределението на монетите по стратиграфски пластове потвърждава, че основният строителен хоризонт на крепостта съответства на втората половина на XIV в. – период на активна военна активност и укрепителна дейност в западните български земи в условията на нарастващата османска експанзия (Йорданов 2009: 87–93).
4.5. Керамичен материал
Керамичният материал от Пласт II включва фрагменти от характерните за XIV–XV в. сиво-черни паници и купи с процепна украса, както и единични фрагменти от глазирана трапезна керамика. Технологичните характеристики на керамиката – начин на формуване, дебелина на стените, вид на примесите – съответстват на регионалната производствена традиция, позната от сравнителни изследвания на обекти в Западна България.
5. Анализ и интерпретация
5.1. Строителни фази и хронология
Стратиграфските наблюдения, съчетани с нумизматичните данни, позволяват да се разграничат поне две основни строителни фази. Първата фаза може да бъде отнесена условно към XII–XIII в. въз основа на единичните находки от Пласт III, но тя остава слабо документирана и е предмет на бъдещи проучвания. Втората и по-добре документирана фаза обхваща периода от третата четвърт на XIV в. до края на столетието – хронологически хоризонт, потвърден от монетите на Иван Александър и Иван Шишман. Именно в тази фаза крепостта достига своя максимален обем и очевидно изпълнява активна отбранителна функция.
5.2. Функционален анализ
Крепостта Кокалянски Урвич изпълнява типичната функция на проходна крепост – контрол и охрана на комуникационния коридор на р. Искър. Нейното местоположение не предполага разширена гарнизонна функция, а по-скоро точков контрол върху прохода с малък постоянен гарнизон. Откритите в кулата следи от метални предмети (гвоздеи, скоби) и въглен индиктират изгаряне на дървена конструкция, което може да се свърже с насилствено разрушаване на крепостта.
5.3. Трансформация на пространството
Особен изследователски интерес представлява въпросът за продължителността на живота на обекта след запустяването на военната функция. Установено е, че манастирската църква „Св. Пророк Илия" продължава да функционира като религиозен обект и след периода на интензивно военно използване на крепостта. Некрополът около западния вход на църквата съдържа погребения, чиято керамика и обеци могат да бъдат отнесени към XV–XVI в. Това свидетелства, че религиозният живот на обекта не е прекъснат едновременно с военното запустяване на крепостта – типична характеристика на обекти с дуалистична функция в средновековна България.
6. Сравнителен анализ
6.1. Регионални паралели
Сравнението с крепостта Перник (Рашев 2008: 98–105) разкрива аналогии в техниката на зидане – смесена зидария с редуване на каменни и тухлени редове, характерна за периода XII–XIV в. в западнобългарските земи. При крепостта Туида (Сливен) (Тотев 2004: 55–62) се наблюдава сходна конструктивна логика при кулите, фланкиращи портата, макар мащабите да са значително по-големи. Крепостта Хисарлъка при Кюстендил предоставя директен аналог по отношение на позиционирането в скалист релеф и контрола на речен проход.
6.2. Паралели при еднокорабните църкви
Архитектурният тип на църквата „Св. Пророк Илия" – еднокорабна сграда с притвор и полукръгла апсида – е широко разпространен в средновековна България от XII до XV в. Директни паралели се намират при малките манастирски и крепостни църкви от Търновско и Видинско. Лиляна Дончева-Петкова (1988: 112–125) документира аналогични планови решения при редица еднокорабни храмове от XIV в., изградени в периферни укрепени обекти, което потвърждава принадлежността на Урвич към установена архитектурна традиция.
6.3. Нумизматични паралели
Съчетанието от монети на Иван Александър и Иван Шишман е характерно за редица средновековни обекти в Западна България от втората половина на XIV в. Анализът на нумизматичния материал от Кокалянски Урвич в контекста на каталога на Йорданов (2009) потвърждава, че крепостта е активно използвана в десетилетията непосредствено преди и по времето на османското завладяване на региона.
7. Специфики и научен контекст
Сред специфичните характеристики на Кокалянски Урвич като обект на археологическо изследване трябва да бъдат откроени следните аспекти:
Първо, относително доброто запазване на архитектурната субстанция въпреки вековното изоставяне – резултат от скалната подложка и отдалечеността от населени места, ограничила вторичната употреба на строителния материал.
Второ, ясно документираната стратиграфска последователност, позволяваща надеждно разграничаване на строителните фази без значителни нарушения от по-късни дейности.
Трето, концентрацията на нумизматични находки около портата и кулата, която може да се интерпретира като свидетелство за интензивна активност в тези зони непосредствено преди запустяването на обекта.
Четвърто, устойчивостта на религиозната функция на обекта, надживяла военната му функция – феномен с документирани паралели в Западна и Централна България, но досега недостатъчно изследван за района на Искърския пролом.
8. Интегративен научен дискурс
Разгледани в съвкупност, резултатите от проучванията на крепостта Кокалянски Урвич илюстрират механизма на функционалната трансформация на средновековните укрепени обекти в условията на политическа нестабилност. Стратиграфски документираното съчетание от военна архитектура и религиозна сграда не е случайно наслагване, а отразява целенасочена политика на укрепване на пространствата с двойна функция – отбранителна и духовна. Подобна практика е добре позната от Търновско и Видинско, но е сравнително слабо документирана за района на Искърския пролом преди настоящите проучвания.
Нумизматичните данни поставят разцвета на крепостта в хронологическа рамка, съвпадаща с управлението на последните двама Шишманови царе – период на интензивно военно строителство в западните покрайнини на царството в отговор на нарастващия османски натиск. Съчетанието от стратегически избрана позиция, добре изградена фортификационна система и наличие на постоянен религиозен обект очертава Кокалянски Урвич като типичен представител на малките гранични крепости от края на XIV в., чиято роля в системата за отбрана на прохода е очевидна, макар мащабите да са по-ограничени в сравнение с главните крепостни центрове на царството.
Данните от настоящото проучване съответстват на по-широката тенденция, наблюдавана в средновековната балканска археология – продължителното функциониране на религиозните обекти след военното запустяване на укрепленията свидетелства за различна инерционност на двата типа функции и за различна роля на двата типа пространства в локалната памет и идентичност.
9. Заключение
Систематичните археологически проучвания на крепостта Кокалянски Урвич и манастирската църква „Св. Пророк Илия" в периода 2011–2016 г. предоставиха надеждна изследователска база за отговор на поставения изследователски въпрос. Установено е, че основният строителен хоризонт на крепостта може да бъде датиран към втората половина на XIV в. въз основа на нумизматичните находки от монети на Иван Александър и Иван Шишман. Архитектурните останки на еднокорабната църква с притвор принадлежат към същия хоризонт и свидетелстват за паралелното изграждане на военна и религиозна функция в рамките на единен ансамбъл.
Трансформацията на пространството след военното запустяване на крепостта – запазване и продължаване на религиозния живот около църквата – е документирана стратиграфски и антропологически чрез некропола при западния вход на храма. Тя отразява универсален механизъм, при който сакралното пространство надживява военното в условията на политически промени.
Сравнителният анализ с Перник, Туида и Хисарлъка потвърждава, че Кокалянски Урвич се вписва в регионалната традиция на средновековното крепостно строителство в Западна България, без да се откроява с изключителни параметри, но представлявайки ценен документален обект за историята на Искърския пролом.
Бъдещите проучвания следва да се насочат към: изясняване на по-ранната строителна фаза (XII–XIII в.); прецизно датиране на стенописната украса в църквата посредством лабораторни анализи; завършване на антропологичния анализ на скелетния материал от некропола; и разширяване на ГИС модела с данни от въздушна фотография и LIDAR сканиране на прилежащия терен.
10. Използвани източници и институционална база
I. Институционална база
- Национален археологически институт с музей – БАН (НАИМ–БАН), София
- Геологически институт „Страшимир Димитров" – БАН, София
- Исторически факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски"
- Регионален исторически музей – София
II. Дигитални платформи
- Национален регистър на недвижимите културни ценности – Министерство на културата на Република България: www.culture.government.bg
- Дигитална библиотека на БАН: www.bas.bg
III. Библиография (БАН/СУ стандарт)
Дончева-Петкова, Л. 1988. Средновековни църкви от Тракия и Мизия (IX–XIV в.). София: Издателство на БАН.
Йорданов, И. 2009. Корпус на средновековните български печати. Том 2. Велико Търново: Фабер. [Използван за нумизматични паралели и типология на монетите от XIV в.]
Овчаров, Н. 2001. Средновековните крепости по поречието на р. Искър. В: Годишник на Департамент „Археология", НБУ, т. 1. София: НБУ, 34–42.
Петрунова, Б. 2012. Кокалянски Урвич – предварителни резултати от проучванията. В: Археологически открития и разкопки 2011. София: НАИМ–БАН, 267–270.
Петрунова, Б. 2013. Резултати от проучванията на крепостта Кокалянски Урвич (2012 г.). В: Археологически открития и разкопки 2012. София: НАИМ–БАН, 284–287.
Петрунова, Б. 2014. Нови данни за фортификационната система на Кокалянски Урвич. В: Археологически открития и разкопки 2013. София: НАИМ–БАН, 291–294.
Петрунова, Б. 2016. Кокалянски Урвич – обобщени резултати (2011–2015 г.). В: Археологически открития и разкопки 2015. София: НАИМ–БАН, 312–317.
Рашев, Р. 2008. Българската езическа култура VII–IX в.. София: Класика и Стил. [Използван за сравнителни данни за зидарски техники.]
Тотев, Б. 2004. Крепостта Туида – нови проучвания. В: Известия на Регионален исторически музей – Сливен, т. 3. Сливен: РИМ Сливен, 50–65.
Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.
ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
---
©Rada Evtimova
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни и смислени коментари.