петък, 22 май 2026 г.

Пространствено моделиране — Римска Тракия | Rada Evtimova

 (Spatial Modelling — Roman Thrace)

Пространствено моделиране на административната структура в Римска Тракия: Вътрешни граници и градски територии (I–III в. сл. Хр.)


(Spatial Modelling of the Administrative Structure in Roman Thrace: Internal Boundaries and Civic Territories, 1st–3rd centuries AD)


Геопространствен анализ, епиграфски извори и ГИС реконструкция на провинциалната организация

Резюме (Abstract)

Настоящото изследване разглежда административната организация на римска провинция Тракия в периода от нейното присъединяване към Империята (46 г. сл. Хр.) до края на Принципата (около 284 г. сл. Хр.), като поставя акцент върху геопространственото моделиране на вътрешните провинциални граници и на territoria civitatum (градските територии). Чрез интегриране на епиграфски данни, свидетелства от антични итинерарии и методите на Географските информационни системи (ГИС) изследването реконструира еволюцията на административното деление — от системата на strategiai (военно-административни окръзи) към мрежа от полисни territoria. Особено внимание е отделено на разграничаването между coloniae (римски колонии с центурирани землища, като Деултум) и poleis от тракийски тип (Филипопол, Августа Траяна, Пауталия), чиито граници са флуидни и се реконструират преди всичко чрез пътни колони (milliaria) и гранични стълбове (termini). Проследена е и динамиката по северния периметър на провинцията, свързана с административното прехвърляне на Никополис ад Иструм и Марцианопол към Долна Мизия при управлението на Септимий Север.

Ключови думи: Римска Тракия, territorium civitatis, strategiai, ГИС моделиране, Филипопол, Августа Траяна, Деултум, milliaria, провинциална администрация, Принципат

Съдържание

                                                             
Пространствено моделиране — Римска Тракия
Пространствено моделиране — Римска Тракия
(Spatial Modelling — Roman Thrace)


1. Увод

1.1. Географско положение и природни прегради

Провинция Тракия заема централната и южна част на Балканския полуостров. Нейната природна рамка се очертава от планинската верига Хемус (Стара планина) на север, Егейско море на юг, река Хеброс (Марица) и нейните притоци в централния хинтерланд, Понтийския бряг на изток и Орбел (Беласица) на запад. Тези природни прегради не функционират единствено като физически граници на провинцията, но формират и вътрешната структура на нейните административни подразделения, тъй като речните долини и планинските проходи определят комуникационните оси, по които се организира управлението на territorium civitatis (градската територия).

1.2. Административен статус

Тракия е присъединена като римска провинция около 46 г. сл. Хр. при управлението на Клавдий след ликвидирането на тракийското клиентско царство. Провинцията получава статут на императорска провинция, ръководена първоначално от прокуратор, а след около 107/109 г. — от legatus Augusti pro praetore (Тачева 2004). Столицата на провинцията се премества: първоначално в Хераклея Перинт, а от управлението на Септимий Север (193–211 г. сл. Хр.) Филипопол придобива титлата metropolis и се утвърждава като административен и политически център на провинцията, каквото официално остава до края на Принципата.

1.3. Изследователски въпрос

Централният въпрос на настоящото изследване е: по какъв начин може геопространственото моделиране, основано на епиграфски и итинерарни извори, да реконструира динамиката на вътрешните административни граници в Римска Тракия между I и III в. сл. Хр., при отчитане на принципната разлика между territorium coloniae и territorium polis?

2. История на проучванията

2.1. Основополагащи български изследвания

Систематичното научно проучване на административната структура на Римска Тракия има дълга традиция в българската историография. Проф. Борис Геров поставя основите на изследванията за романизацията по тракийските земи и за границите на градските територии в поредица от студии, публикувани предимно в сп. Годишник на Софийския университет и в международни сборници. Неговите наблюдения за хинтерланда на Филипопол и Августа Траяна остават отправна точка за всяко последващо изследване (Геров 1980).

Проф. Маргарита Тачева (1936–2008) разработва систематично проблемите на властта и социума в Римска Тракия и Мизия в двутомния труд Власт и социум в римска Тракия и Мизия (СУ „Св. Климент Охридски"), в който анализира механизмите на провинциалната администрация, еволюцията на управленските структури и взаимодействията между римски институции и местни тракийски традиции. Нейният труд Държавни институции и традиции у древна Тракия (III в. пр. Хр. — III в. сл. Хр.) е фундаментален за разбирането на прехода от strategiai към полисни territoria (Тачева 2004).

Проф. Велизар Велков внася значителен принос в изучаването на римската урбанизация и икономиката на Тракия, а неговите проучвания на градовете и техните хинтерланди формират методологическата рамка за анализ на взаимоотношенията между urbs (градски център) и territorium (подокрвжна зона) (Велков 1959; Велков 1979).

Проф. дин Диляна Ботева (СУ „Св. Климент Охридски") специализира в проблемите на провинциалната администрация на Долна Мизия и Тракия и е съставител на сборника в памет на проф. Тачева (Ботева 2018). Нейните изследвания изясняват еволюцията на ролята на legatus Augusti и провинциалните магистрати.

2.2. Съвременна епиграфска школа

Доц. д-р Николай Шаранков (СУ „Св. Климент Охридски") е водещият съвременен български епиграфист, работещ върху надписите от Римска Тракия. Неговите проучвания на надписите от territorium на Августа Траяна и от Филипопол значително обогатяват картината на административното устройство. В труда си Language and Society in Roman Thrace (Journal of Roman Archaeology, Suppl. 82) Шаранков анализира социолингвистичните аспекти на провинциалния живот, а Notes on Governors of Roman Thrace (Bulletin of the National Archaeological Institute, 44, 2018) изяснява хронологията на провинциалните управители — пряко свързана с административните реформи (Sharankov 2018). Значителен принос представлява и неговата работа върху Тракийския Койнон (koinon): The Thracian κοινόν: New Epigraphic Evidence, публикувана в материалите на 10-ия Международен конгрес по тракология (Sharankov 2007).

2.3. Международни проучвания

Проф. Андрю Поултер (Andrew Poulter, University of Nottingham) ръководи дългогодишни проучвания на Никополис ад Иструм и публикува резултатите в поредицата Nicopolis ad Istrum: A Roman, Late Roman and Early Byzantine City (Society for the Promotion of Roman Studies, London). Тези изследвания са основополагащи за анализа на territorium на града и неговото административно преподчиняване към Долна Мизия (Poulter 1995).

Интердисциплинарен принос към изследването на урбанизацията и мраморната верига на снабдяване в Тракия предоставя изследването A contribution to the urbanization and marble supply of Roman Thrace, публикувано в Archaeological and Anthropological Sciences (Springer, 2024), в което се реконструира провинциалното преустройство при Траян и трансформацията на бившите strategiai в градски territoria (Andreeva et al. 2024).

3. Методология

3.1. Интердисциплинарен подход

Методологията на настоящото изследване се основава на интеграция на следните научни подходи: епиграфска верификация на административни граници; геопространствен анализ чрез ГИС; анализ на античните итинерарии; сравнителна провинциална история; и критичен анализ на нумизматичните свидетелства за градска автономия.

3.2. Епиграфски метод

Основен инструмент за верификация на границите са физическите termini (гранични стълбове) с надписи, milliaria (пътни колони, указващи принадлежност към дадена градска територия) и почетни надписи, разкриващи административния статут на даден селищен център. Йерархията на изворите следва принципа: (1) физически terminus с надпис → (2) milliarium с посочен град → (3) данни от итинерарии → (4) хипотетично моделиране по природни прегради. Само първите два типа се нанасят на картата като сигурни граници; останалите се обозначават като „зони на вероятност".

3.3. ГИС моделиране

Геопространствената реконструкция се извършва в среда QGIS върху хипсометрична основа, изградена от SRTM данни с разделителна способност 30 метра. Границите на territorium civitatis не се изобразяват като резки линии, а като полупрозрачни зони с градиент на сигурност — по методологията, приета в съвременната провинциална история (вж. Poulter 1995; Topalilov 2018). Пътните оси са реконструирани въз основа на Tabula Peutingeriana и Itinerarium Antonini, използвани критично с оглед на техния по-късен произход.

3.4. Антични итинерарии като извор

Двата основни итинерарни извора за пътната мрежа в Тракия — Itinerarium Antonini Augusti (III в. сл. Хр.) и Tabula Peutingeriana (средновековно копие на по-ранен оригинал) — се ползват с уговорката, че отразяват по-скоро развитата мрежа от II–III в. и трябва да се прилагат критично за реконструкция на по-ранните административни структури. Важен допълнителен извор е географското описание на Клавдий Птолемей (Geographia, II в. сл. Хр.).

3.5. Нумизматичен анализ

Монетосеченето на отделните градски центрове в Тракия е показателен индикатор за тяхната административна автономия и за признаването на polis-статута им от централната римска власт. Анализът на монетни серии от Филипопол, Августа Траяна, Пауталия и Деултум позволява прецизиране на хронологията на разширяването на отделните territoria.

4. Основни резултати

4.1. Еволюция на административното деление

Изследването установява три хронологически фази в организацията на провинция Тракия:

Фаза I (46 — около 98 г. сл. Хр.): Провинцията запазва вътрешната структура на старото тракийско царство. Основните административни единици са strategiai — военно-административни окръзи, наследени от одриската монархия, ръководени от strategos. Плиний Стари (Naturalis Historia, IV, 40), чийто труд е завършен около 77 г. сл. Хр., посочва 50 такива окръза през втората половина на I в. сл. Хр. Отделни градове с особен статут — като Бизантион, Абдера, Айнос — функционират като civitates liberae (свободни градове) извън системата на strategiai. Двете ранни римски колонии — Colonia Claudia Aprensis и Colonia Flavia Pacis Deueltensium (Деултум) — притежават строго дефинирани центурирани землища.

Фаза II (около 98 — 193 г. сл. Хр.): При Траян провинцията претърпява системна реорганизация. Бившите strategiai постепенно се трансформират в territoria civitatum на новосъздадените полиси. Основани са Никополис ад Иструм (102 г.), Никополис ад Нестум (106 г.), Августа Траяна, Траянопол и Плотинопол. Редефиницията на провинциалните подразделения чрез замяната на strategiai с градски territoria е процес, документиран епиграфски от началото на II в. сл. Хр. (Andreeva et al. 2024: 7). Броят на strategiai намалява от 50 на около 14 в началото на II в.

Фаза III (193 — около 284 г. сл. Хр.): При управлението на Септимий Север Никополис ад Иструм и Марцианопол са административно прехвърлени към провинция Долна Мизия, а южната й граница се установява по билото на Хемус (Стара планина). Тази динамика се отразява в промяната на монетното сечене и в епиграфските свидетелства за провинциалните управители (Тачева 2004; Шаранков 2018).

4.2. Territorium на Филипопол

Филипопол (Philippopolis, дн. Пловдив) е основан на Трихълмието в долното течение на Хеброс и постепенно се утвърждава като най-значителния градски център в провинцията. Territorium на града обхваща Горнотракийската низина и е ограничен на север от Хемус, на запад — от водоразделите между Марица и нейните западни притоци, на юг — от Родопите. Западната граница на филипополския хинтерланд в района на Суки (Траянови врата) остава дискусионна контактна зона със съседната територия на Сердика, чийто административен статут в рамките на провинция Тракия се оформя при Марк Аврелий. Обширното му suburbium (периурбанистична зона) е документирано чрез villae rusticae, чиято плътност намалява с отдалечаването от urbs. Надписите от territorium на Филипопол, анализирани от Шаранков, разкриват богата институционална структура, включително герусия (gerousia) и религиозни сдружения (Sharankov 2007; Шаранков 2018).

4.3. Territorium на Августа Траяна

Августа Траяна (Augusta Traiana, дн. Стара Загора) е основана от Траян и носи неговото императорско gentilicium Ulpia, което указва статута й на polis от ново основаване. Territorium на града обхваща Казанлъшката котловина и части от Тунджанската низина. Надписите от неговата територия, публикувани от Шаранков, включват свидетелства за императорски храм и за провинциален управител — Емилий Александър (Шаранков 2018). Монетното сечене на Августа Траяна документира нейната полисна автономия от II в. сл. Хр.

4.4. Territorium на Деултум и центуриацията

Colonia Flavia Pacis Deueltensium (Деултум, дн. край Бургас) представлява особен случай в административното устройство на провинцията, тъй като е основана като colonia veteranorum — ветеранска колония с централно разпределено земеделско землище. Землището на colonia е подложено на центуриация — строго геометрично парцелиране от римски геодезисти (agrimensores), при което се прилагат стандартни римски мерни единици. Картографски territorium на Деултум следва изцяло различна логика от тази на полисните territoria и не може да се моделира с едни и същи критерии.

4.5. Territorium на Пауталия

Пауталия (Pautalia, дн. Кюстендил) е значителен градски център в западната Тракия, чието territorium обхваща долното поречие на р. Струма. Урбанистичният облик и укрепителната система на Пауталия са изследвани от Русева-Слокоска. Монетосеченето на Пауталия свидетелства за последователна полисна автономия, а разнообразието на монетните типове (включително образи на местни тракийски божества) отразява спецификата на местната религиозна и административна идентичност.

5. Анализ и интерпретация

5.1. Стратегии срещу territorium civitatis: концептуална трансформация

Централен аналитичен проблем е разграничаването между двете управленски системи. Системата на strategiai е наследена от военно-политическата организация на Одриското царство и функционира като военно-административна рамка за данъчно облагане и поддържане на реда. Тя не предполага гражданска автономия нито полисна самоорганизация. Системата на territorium civitatis, въведена при Траян, обвързва административното пространство с конкретен полис и неговите институции. Тази трансформация има дълбоки последици за разпределението на данъчни задължения, за статута на incolae (заселени чужденци) и vicani (подокрвжни жители), и за правния статут на земята.

5.2. Territorium civitatis като геопространствена система

Territorium civitatis не е единствено административна категория, но и свързващото звено между градския административен център и селските производствени структури — villae rusticae и emporia (тържища). Тази интерпретация следва концепцията за territorium като цялостна геопространствена система, в която градският център (urbs), периурбанистичната зона (suburbium) и хинтерландът са функционално обвързани. Плътността на villae rusticae в territorium на Филипопол и Августа Траяна потвърждава интензивното земеделско усвояване на хинтерланда.

5.3. Флуидност на вътрешните граници

Съвременната романистична историография разглежда концепцията за „твърда граница" като анахронизъм. Вътрешните граници в Римска Тракия са резултат от исторически процес на договаряне между съседни полиси, провинциалната администрация и имперската воля. Те са документирани чрез termini и milliaria, но в пространствата между тях граничната зона е обект на периодично договаряне. ГИС моделирането отразява тази флуидност чрез представяне на границите като „зони на вероятност", а не като линейни демаркационни прегради.

6. Сравнителен анализ

6.1. Регионални паралели: Долна Мизия

Съседната провинция Долна Мизия предоставя важен сравнителен материал. Процесът на замяна на военно-административни единици с полисни territoria се осъществява там по аналогичен начин, но с по-силно присъствие на военни колонии по Дунавския лимес. Никополис ад Иструм — основан от Траян в Тракия, но прехвърлен към Долна Мизия при Септимий Север — представлява изключителна възможност за сравнително изследване на административното преподчиняване на един полис (Poulter 1995; Тачева 2004).

6.2. Паралели с провинция Македония

В югозападния периметър на Тракия, по долините на Струма и Места, граничи провинция Македония, в чиито предели попадат Никополис ад Нестум и неидентифицирания античен град при дн. Сандански. Взаимодействието между тракийски и македонски административни традиции в тази зона е проблем, изискващ специализирано изследване.

6.3. Антични автори

Страбон (Geographia, VII, 6) описва тракийските земи и техните природни граници с достатъчна прецизност, за да служи като извор за физическата рамка на провинцията. Клавдий Птолемей (Geographia, III, 11) предоставя координатни данни за тракийските градове, чиято критична интерпретация е задължителна при ГИС моделирането. Плиний Стари (Naturalis Historia, IV, 40–41) дава ценни сведения за броя на strategiai и за тяхното разпределение.

7. Специфики и научен контекст

7.1. Уникалност на тракийския случай

Провинция Тракия представлява уникален случай в сравнителната провинциална история на Римската империя поради следните характеристики: (1) Пълното запазване на предримската административна система (strategiai) в началния период на провинциален живот, за разлика от повечето западни провинции, където римските административни структури се наслагват без подобен преходен период; (2) Съжителството на три юридически различни типа градски единици — coloniae, poleis от гръцки тип и civitates с частична автономия — в едно провинциално пространство; (3) Трансформацията на strategiai в poleis, описана от Андреева и колектив като „нова градска формула", изисква от местните общности бързо адаптиране към нов гражданско-правен модел (Andreeva et al. 2024: 7).

7.2. Проблем с анахронизма при картографирането

Грешка, срещана системно в по-старата литература, е прилагането на еднообразни картографски критерии към всички градски territoria в Тракия. Настоящото изследване следва принципа за методологическо разграничаване: coloniae (Деултум) се картографират с оглед на центурирания кадастър, докато полисните territoria (Филипопол, Августа Траяна, Пауталия) се моделират като флуидни зони, верифицирани единствено там, където съществуват конкретни епиграфски свидетелства.

8. Интегративен научен дискурс

Събраните данни от епиграфски, нумизматичен, итинерарен и геопространствен анализ очертават цялостен образ на административната трансформация в Римска Тракия. Провинцията не е статично административно образувание, а динамична система, в която вътрешните граници отразяват баланса между имперска политика, местни традиции и икономически реалности. Трите хронологически фази — от strategiai към territoria и към провинциално преподчиняване — са свързани помежду си чрез непрекъсната институционална еволюция, а не чрез резки разриви.

Ключовото послание на геопространственото моделиране е, че то не „открива" вече съществуващи граници, а конструира вероятностни пространствени модели, съобразени с наличната изворова база. Всеки нов terminus или milliarium, открит при теренна работа или при епиграфска верификация, може да измести тези зони. В този смисъл настоящият пространствен модел е отворен за ревизия и служи преди всичко като изследователска хипотеза, а не като финална реконструкция.

9. Заключение

Настоящото изследване демонстрира, че пространственото моделиране на административната структура в Римска Тракия е методологически ефективен инструмент за реконструкция на провинциалните и градски граници единствено при условие, че се спазва строга йерархия на изворите и се прилага принципът на флуидните зони вместо категорични линейни демаркации.

Отговорът на централния изследователски въпрос е: геопространственото моделиране, интегрирано с епиграфски и итинерарни данни, позволява реконструкция на три основни фази в административната организация на провинцията — от системата на strategiai (I в. сл. Хр.) към мрежа от полисни territoria (II в.) и към провинциално преподчиняване на северните градове (края на II — III в.). Принципното разграничаване между territorium coloniae и territorium polis е задължително условие за коректно картографиране.

Бъдещите перспективи на изследването включват интеграцията на LIDAR данни за неразкрити пътни отсечки, систематизация на нови milliaria, открити след 2010 г., и разработване на интерактивна ГИС платформа за съвместна работа на изследователи от НАИМ-БАН, Регионалните исторически музеи и партньорски университети.

10. Използвани източници

I. Институционална база

  • Национален археологически институт и музей — Българска академия на науките (НАИМ-БАН), София
  • Исторически факултет, СУ „Св. Климент Охридски", София
  • Регионален исторически музей — Пловдив
  • Регионален исторически музей — Стара Загора

II. Дигитални платформи

III. Библиография

Ботева, Д. 2018. Общество, царе, богове. Сборник в памет на проф. Маргарита Тачева (= Jubilaeus VII). — София: УИ „Св. Климент Охридски".

Andreeva, D. et al. 2024. A contribution to the urbanization and marble supply of Roman Thrace: an interdisciplinary study. — Archaeological and Anthropological Sciences, Springer Nature. DOI: 10.1007/s12520-023-01920-3.

Велков, В. 1959. Градът в Тракия и Дакия през Късната античност (IV–VI в.). — София: БАН.

Велков, В. 1979. Икономика и общество в Тракия и Мизия (I–III в. сл. Хр.). — В: Сборник в чест на акад. Д. Дечев. София: БАН, 49–78.

Геров, Б. 1980. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време. — Годишник на СУ „Св. Климент Охридски", Исторически факултет, 72/2, 1–208.

Poulter, A. G. 1995. Nicopolis ad Istrum: A Roman, Late Roman and Early Byzantine City. Excavations 1985–1992. — London: Society for the Promotion of Roman Studies.

Русева-Слокоска, Л. 1991. Пауталия. Том I: Топография, градоустройство и укрепителна система. — Кюстендил: Регионален исторически музей.

Sharankov, N. 2007. The Thracian κοινόν: New Epigraphic Evidence. — В: Iakovidou, A. (ed.), Thrace in the Graeco-Roman World. Proceedings of the 10th International Congress of Thracology. Athens: KERA, 518–538.

Sharankov, N. 2018. Notes on Governors of Roman Thrace. — Bulletin of the National Archaeological Institute, 44, 97–109.

Sharankov, N. 2018. Language and Society in Roman Thrace. — Journal of Roman Archaeology, Suppl. 82, 135–155.

Тачева, М. 2000. Власт и социум в римска Тракия и Мизия. Книга 1. — София: УИ „Св. Климент Охридски".

Тачева, М. 2004. Власт и социум в римска Тракия и Мизия. Книга 2. — София: УИ „Св. Климент Охридски".

Тачева, М. 2004. Държавни институции и традиции у древна Тракия (III в. пр. Хр. — III в. сл. Хр.). — София: УИ „Св. Климент Охридски".

Topalilov, I. 2018. Hard Times? Philippopolis in the Fourth Century. — В: Proceedings of the First International Roman and Late Antique Thrace Conference „Cities, Territories and Identities" (Plovdiv, 2016). Plovdiv.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  ©Rada Evtimova

От: на
Labels:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни и смислени коментари.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Популярни публикации