Народно читалище „Съгласие 1895" Стежерово| Rada Evtimova

 (Chitalishte Saglasie 1895 Stezherovo — Community Cultural Center)

НЧ „Съгласие – 1895" (с. Стежерово): Институционална памет и стожер на фолклорната идентичност в Плевенския край

 (NC "Saglasie – 1895" (v. Stezherovo): Institutional Memory and Pillar of Folkloric Identity in the Pleven Region)

Резюме: Народно читалище „Съгласие – 1895" в село Стежерово, община Левски, област Плевен, е една от най-дълготрайните просветни институции в Плевенския край — основана през 1895 г. по инициатива на протойерей Петър Попов и ръководена от учителя Стефан Станев. В продължение на повече от 130 години читалището съхранява фолклорната идентичност на общността, развива театрална и музикална самодейност и служи като жива връзка между поколенията в едно застаряващо селско общество.

Съдържание на статията

• Историческият контекст: следосвобожденска България и нуждата от просвета
• Основаването: протойерей Петър Попов и Стефан Станев
• Театър, музика и самодейност — три десетилетия разцвет
• Стежеровската духова музика: гордостта на Северна България
• Библиотеката като архив на общностната памет
• Читалището в съвременността: устойчивост срещу демография
• Интересни факти
• Заключение
• Библиография

                                                

Народно читалище „Съгласие 1895" Стежерово
 (Chitalishte Saglasie 1895 Stezherovo — Community Cultural Center)

Историческият контекст: следосвобожденска България и нуждата от просвета

Народното читалище като институция е уникален български принос към европейската просветна традиция. За разлика от западноевропейските „reading rooms" или руските „народни домове", българското читалище съчетава едновременно библиотека, театрална сцена, дискусионен клуб и хранилище на народната памет. Именно тази многофункционалност му позволява да оцелее там, където отделните институции биха се сринали поради липса на население или финансиране.

Годината 1895 е само седемнадесет години след Освобождението. България е млада държава, чиито институции все още се изграждат. В провинцията, далеч от столичния административен апарат, именно будните местни хора — свещеници, учители, грамотни стопани — поемат ролята на строители на гражданското общество. В този контекст основаването на читалище в малко северняшко село не е случаен акт на ентусиазъм, а закономерна стъпка в процеса на модернизация отдолу нагоре.

Плевенският край в края на XIX век е икономически жив регион — земеделски, лозарски, с разгъващи се търговски връзки. Село Стежерово, наречено по думата „стежер" (едно от народните имена на дъба), лежи на около 15 км северно от днешния град Левски и е открито към Дунавската равнина. Тази географска позиция го поставя в центъра на северняшката етнографска зона — с нейния специфичен говор, фолклор и музикална традиция.

Накратко: Читалищата в България са уникален институционален феномен, роден от конкретна историческа необходимост. Стежерово е типичен, но и показателен пример за тяхното органично израстване от общностния живот.

Основаването: протойерей Петър Попов и Стефан Станев

Историята на НЧ „Съгласие – 1895" не започва изведнъж. Исторически погледнато, първият опит за читалище в Стежерово датира около десетилетие по-рано — около средата на 1880-те години. Той обаче се проваля, и местните хора обясняват неуспеха с неумелото съчетаване на идея, хора и момент, както и с противоречието между по-старото и по-младото поколение в селото.

Зад окончателното учредяване стои протойерей Петър Попов. Документите от учредителното събрание и неговата реч са запазени и достъпни до днес — рядко щастие за институция от XIX век. Свещеникът успява да обедини около идеята плеяда местни хора, готови да дадат не само ентусиазъм, но и дългосрочна ангажираност.

Начело на новото читалище застава Стефан Станев — учител, пристигнал в Стежерово от Еленския балкан, който преподава в местното училище повече от четири десетилетия. Неговото присъствие в селото се оказва ключово: той свързва просветната и читалищната дейност в едно цяло. Семейната линия на Стефан Станев е красноречива за ролята на образованието в малките общности — неговият внук, проф. д-р Стефан Станев, по-късно заема поста ректор на Стопанска академия „Д. А. Ценов" в Свищов.

На практика читалищното настоятелство обединява три стълба на местното общество: свещеника (духовния авторитет), учителя (светския просветител) и грамотните стопани (икономическата сила). Тази тройственост е характерна за повечето успешно основани читалища в края на XIX век и обяснява тяхната устойчивост.

Накратко: Институционализирането на читалището в Стежерово е резултат от пряката инициатива на фигури като протойерей Петър Попов и учителя Стефан Станев, подкрепени от колективните усилия на местната общественост. Наличното документално наследство от акта на учредяването представлява рядък за епохата изворов ресурс, който притежава висока научна и историческа стойност.

Театър, музика и самодейност — три десетилетия разцвет

Едно от най-ярките измерения на читалищния живот в Стежерово е театралната самодейност. По сцената на читалището са изиграни десетки пиеси — от класиката на Александър Островски („Бедността не е порок") до произведения на български автори като Иван Остриков, Камен Каменов, Димитър Димов и Иван Пеев. Театралният колектив се утвърждава особено силно в периода до 1965 г., когато село Стежерово е в Свищовска околия, и е известен в по-широкия регион.

Сред самодейците, оставили трайна следа на сцената, са: Николай Кръстев, Богомил Иванов, Йордан Данков, Борис Кирилов, Мария Рачева, Иванка Борисова, Аделаида Бендерска и много други. Техните имена днес не са широко известни извън Стежерово, но са вградени в паметта на общността като носители на живо изкуство.

В този контекст трябва да се отбележи и ролята на техническото оборудване за развитието на читалищния живот. Първият радиоприемник в Стежерово е подарен на читалището от Христо Мичев, а през 1950 г. е закупен киноапарат със средства на Потребителска кооперация „Единство". Така читалището се превръща и в прозорец към широкия свят за хората от селото — не само чрез книги, но и чрез аудио и видео.

Накратко: Театралната дейност в читалището не е придатък, а сърцевина на неговия живот в продължение на десетилетия. Тя свидетелства за реална художествена амбиция, а не само за обредни изяви.

Стежеровската духова музика: гордостта на Северна България

Ако читалището е институционалната рамка, то стежеровската духова музика е може би най-конкретното му творческо постижение — и едно от малкото, за което съществуват ясни документални данни с имена, дати и инструменти.

Духовата музика в Стежерово е основана през 1906 г. — само единадесет години след учредяването на читалището — и бързо придобива известност в цяла Северна България. Сред нейните музиканти са: Богомил Петров Костов (кларинет), Цанко Иванов, Иван Кирилов, Георги Ботев и Антон Петков (флигорна), Венко Ненов, Иван Тодоров и Виолин Илиев (баритон), Чавдар Занев (бас) и Тодор Иванов (голям баритон).

Интересен факт: през 1932 г. е създадена нова духова музика, наречена от местните „музика по ноти", за да се разграничи от по-старата. Двете формации съществуват паралелно до края на 80-те години на XX век. Тази подробност разкрива нещо важно — в Стежерово не просто се „поддържа" традиция, а се развива жив музикален живот с вътрешна динамика и дори конкуренция между поколения.

Духовата музика е типична за северняшката музикална традиция — приземена, ритмична, подходяща за събори, сватби и обществени чествания. В нея се отразява характерът на Плевенско: работна, директна, без излишен орнамент. 

Накратко: Стежеровската духова музика е документирано постижение с конкретни имена и дати, което надхвърля границите на селото и превръща Стежерово в разпознаваема точка на музикалната карта на Северна България.

Библиотеката като архив на общностната памет

Библиотечният фонд на читалището е друго измерение, заслужаващо специално внимание. В малките селски читалища библиотеката рядко е огромна по обем, но е уникална по съдържание — тя съхранява краеведски материали, местни издания и документи, които не са дигитализирани и не се намират другаде.

Първият платен библиотекар на НЧ „Съгласие – 1895" е Зорка Трифорова — факт, запазен в местната памет. По-нататък библиотечната и административна дейност се поема от Костадинка Петкова (секретар-библиотекарка при 100-годишния юбилей през 1995 г.) и Милена Гераскова (секретар в наши дни).

Юбилейните чествания са добър индикатор за институционалното самосъзнание. 100-годишнината е отбелязана през 1995 г. под ръководството на председателя поета и журналист Любен Игнатов. 120-годишнината беше чествана на национално равнище през септември 2015 г. с подкрепата на Министерството на културата. През изминалата 2025 година беше отпразнувана и 130-годишнината на институцията с концерт на площада пред читалищната сграда, с участие на самодейци от Стежерово и гостуващи състави от Свищов и с. Тодорово.

На практика именно юбилеите са моментите, в които общностната памет се активира публично и се предава на по-младото поколение. 

Накратко: Библиотеката и документалното наследство на читалището са незаменими за местната история — и са реален, неповторим ресурс за всеки изследовател на Плевенско.

Читалището в съвременността: устойчивост срещу демография

Днешното Стежерово е село с намаляващо население — по последни данни жителите му са под хиляда, в по-голямата си част пенсионери, заети предимно в земеделие, животновъдство и лозарство. В такава демографска среда поддържането на активна културна институция изисква воля, организация и умение за привличане на ресурси.

Показателен е фактът, че читалищното настоятелство спечели проект по Държавен фонд „Земеделие" за преустройство на сградата на стойност близо един милион лева, осъществен през 2015 г. Това е конкретен, измерим резултат — не само символна дейност, а реална инвестиция в инфраструктурата на общностния живот.

Днешното настоятелство включва председателката Лазаринка Червенкова, секретаря Милена Гераскова и членове Мария Виолинова, Албена Николова и кмета на селото Диан Димитров. Самодейците — Кольо и Маргарита Цвяткови, Христина Коцева, Гинка Лазарова, Йовка и Богомил Евтимови и много други — продължават да пълнят програмата на читалището с живо съдържание.

Съвременното читалище вече не е само просветен център в стария смисъл. То е институционална памет — единствената структура в малките населени места, която поддържа социалното сближаване и предава идентичността от поколение на поколение. В едно застаряващо село това не е малко нещо — това е условие за съществуване на самата общност.

Накратко: Читалището в Стежерово оцелява не по инерция, а по решение — чрез активна работа, привличане на финансиране и поддържане на реален самодеен живот. Това е модел, заслужаващ внимание.

Ако се вгледаме в цялата дъга от 1895 г. до днес, ще забележим, че НЧ „Съгласие – 1895" е минало през поне пет различни епохи: следосвобожденска модернизация, Втора световна война, социалистическа централизация, демократична трансформация и днешната демографска криза. Всяка от тях е изисквала различен отговор — и читалището го е намирало. Именно тази адаптивност, а не консервативното съхранение, е тайната на институционалното му оцеляване.

Интересни факти

• Първият опит за читалище в Стежерово е направен около десет години преди 1895 г., но се проваля — документите за неуспеха са също запазени.
• Протойерей Петър Попов, основателят, е свещеник — рядкост сред инициаторите на читалища, повечето от които са учители.
• Стежеровската духова музика е основана едва 11 години след учредяването на читалището — през 1906 г. — и добива известност в цяла Северна България.
• През 1932 г. в Стежерово са функционирали едновременно две духови музики: „старата" и „по ноти". Двете съществуват паралелно близо 60 години.
• Внукът на първия председател Стефан Станев — проф. д-р Стефан Станев — става ректор на Стопанска академия „Д. А. Ценов" в Свищов. Три поколения учители и академици от едно малко село.
• Читалищната сграда е обновена за близо един милион лева чрез европейски проект — реновирана инфраструктура в село с под хиляда жители.
• Името на селото идва от „стежер" — народното наименование на дъба. Имало е групи дъбови дървета в землището, повечето отсечени след 1898 г. Читалището „Съгласие" е оцеляло по-дълго от дъбовете, дали му косвено името.

Заключение

НЧ „Съгласие – 1895" в село Стежерово е нещо повече от административна единица в регистъра на Министерството на културата. То е жив документ за начина, по който малките общности изграждат и съхраняват идентичността си. Основано от конкретни личности — протойерей Петър Попов и учителя Стефан Станев — в годините след Освобождението, то е дало на Стежерово театрална сцена, духова музика с регионална слава, библиотека и пространство за общностен живот в продължение на 130 години. Въпросът, с който следва да завършим, не е дали читалището ще оцелее — то вече е доказало, че умее. Въпросът е: ще намерят ли следващите поколения начин да превърнат тази институционална памет в жива сила, а не само в юбилейна традиция?

Библиография

• Бряг Нюз / Посоки Плевен (редакция)
  „130 години отпразнува читалището в село Стежерово", Посоки Плевен, 23 юли 2025 г.
  https://www.posoki.com/130-godini-otpraznuva-chitalishteto-v-selo-stejerovo
  Документирани факти за основаването, духовата музика и съвременната дейност на НЧ „Съгласие 1895".
• Министерство на културата на Република България
  „Отбелязване на 120 години от създаването на НЧ „Съгласие 1895" – с. Стежерово", събитие 04–05.09.2015 г.
  http://www.mc.government.bg/print.php?x=13908
  Официална институционална регистрация на 120-годишнината от Министерство на културата.
• Регистър на народните читалища, Министерство на културата
  НЧ „Съгласие 1895", рег. № 446, с. Стежерово, община Левски.
  https://chitalishta.com
  Официален регистрационен запис на читалището в националния регистър.
• Bgselo.eu (краеведска база данни)
  „Стежерово история".
  https://bgselo.eu/стежерово-история/
  Етимология на името на селото и исторически данни за землището и черквата.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  ©Rada Evtimova