Режанско съкровище | Rada Evtimova

 (Rezhantsi Coin Hoard)

Режанската монетна находка: мащаб, историографски преглед и нумизматични интерпретации

 (The Rezhantsi Coin Hoard: Scale, Historiographic Review and Numismatic Interpretations)

Резюме: Режанската монетна находка, открита около 1961 г. в землището на село Режанци (Пернишко), представлява едно от най-значимите нумизматични свидетелства за икономическата и военна история на Тракия в края на IV и началото на III в. пр. Хр. Официално заведените в националните музейни институции над 22 килограма златни статери поставят намерените монети сред най-мащабните колективни находки от елинистическата епоха на Балканите. Историографският анализ на научната литература разкрива значителни разногласия относно действителния първоначален обем на дисперсираната находка, а нумизматичният състав — статери на Филип II, Александър Велики и Лизимах — насочва изследователите към интерпретацията за царска или военна каса от епохата на диадосите.

Съдържание на статията

• Увод: Граово като нумизматичен хоризонт
• Историографски преглед: от Герасимов до съвременните изследвания
• Нумизматичен състав и икономически анализ
• Мащаб на находката и проблемът с дисперсията
• Исторически контекст: военна каса или царско съкровище?
• Интересни факти
• Заключение
• Библиография

                                                 

Режанско съкровище (Rezhantsi Coin Hoard)

Увод: Граово като нумизматичен хоризонт

Режанска монетна находка е утвърденото научно наименование за колективна находка от златни статери, открита около 1961 г. в землището на село Режанци, Пернишка област. Понятието „колективна находка" (на латински thesaurus) в нумизматиката означава умишлено укрит, съзнателно подбран паричен запас, за разлика от случайно изгубени единични монети. Тази дефиниция е изходна точка за всяка интерпретация на находката: тя не е случаен сбор, а е отразявала съзнателен финансов ресурс.

Районът на Граово — историко-географска област в Западна България — заема особено място в археологическата карта на Тракия. Намирайки се на кръстопът между Одриското царство, Пеония и македонската сфера на влияние, тази контактна зона е сцена на интензивни политически и военни процеси в края на IV в. пр. Хр. Именно тук, в земята, е потърсен нумизматичен свидетел на тези процеси.

Накратко: Режанско съкровище е термин за голям, умишлено укрит паричен запас от края на IV — началото на III в. пр. Хр., открит в Западна България, в зона с многопластова историческа идентичност.

Историографски преглед: от Герасимов до съвременните изследвания

Първото научно съобщение — Тодор Герасимов

Проф. Тодор Герасимов е безспорният основоположник на научното изследване на находката. В своите редовни хроники „Колективни находки на монети в България" той публикува първото официално съобщение непосредствено след събитията от 1961 г. (Герасимов 1962). В следващите години Герасимов се завръща към темата с обобщаваща статия (Герасимов 1974), в която за първи път се дискутира по-широк мащаб на първоначалната находка, надхвърлящ официално заведените количества.

Значението на Герасимов е не само хронологично. Той поставя методологичната рамка: документира монетните типове, техните емисии и приблизителното тегло на частта, постъпила в институциите. Неговите наблюдения стават отправна точка за всички последващи изследвания.

Икономически анализ — Камен Димитров

Следващата голяма крачка в изследването е направена от доц. Камен Димитров, чийто детайлен нумизматичен и икономически анализ (Димитров 1986) остава най-задълбоченото изследване на монетния подбор в находката. Димитров анализира структурата на трите основни групи статери — на Филип II Македонски, на Александър Велики и на Лизимах — и предлага аргументирана интерпретация за тяхната роля в монетната циркулация на Тракия в ранноелинистическата епоха. На практика той превръща Режанската находка от обикновен нумизматичен феномен в прозорец към икономическата история на региона.

Политически контекст — Иван Христов

Проф. Иван Христов разглежда находката в по-широкия политически и географски контекст на Югозападна Тракия (Христов 2011). Неговото изследване на Граово като погранична контактна зона между траки, пеони и македонци предоставя историческата рамка, в която намирането на военна каса от епохата на диадосите придобива смисъл. Христов не решава категорично въпроса за принадлежността, но поставя ясни координати за дискусията.

Накратко: Науката за Режанската находка се развива в три последователни кръга — документация (Герасимов), икономически анализ (Димитров) и исторически контекст (Христов) — всеки надграждащ предходния.

Нумизматичен състав и икономически анализ

Монетите от Режанска находка принадлежат към три добре дефинирани типа:

• Златни статери на Филип II Македонски (359–336 г. пр. Хр.) — с образа на Аполон на лицевата страна и колесница с двойка коне на гърба. Масово сечени и широко разпространени в целия елинистически свят.
• Златни статери на Александър Велики (336–323 г. пр. Хр.) — с Атина на лицевата страна и богинята Ника на гърба. Стандартна военна монета на македонската военна машина.
• Златни статери на Лизимах (след 306 г. пр. Хр.) — диадохът, управлявал Тракия след смъртта на Александър. Монетите му са емитирани в периода на активни военни кампании на Балканите.

Исторически погледнато, присъствието и на трите типа в едно съкровище не е случайно. Според анализа на Димитров (1986), подборът отразява активна монетна циркулация в зона, която е функционирала като военен и административен коридор. Статерите на Лизимах, с образа на обожествения Александър на лицевата страна, са датирани след 297 г. пр. Хр., което дава terminus post quem — най-ранната възможна дата на заравяне на съкровището.

За типологичен контекст на емисиите изследователите неизменно се позовават на стандартния международен каталог: Price, M.J. 1991. The Coinage in the Name of Alexander the Great and Philip Arrhidaeus. London/Zurich.За сравнителен анализ на тракийските емисии в българската наука фундаментално значение имат изследванията на проф. Йорданка Юрукова (Юрукова, Монетите на тракийските племена и владетели). Без тази типологична рамка локалните интерпретации биха останали изолирани от по-широката нумизматична наука.

Накратко: Трикомпонентният монетен подбор е ключов доказателствен елемент — той датира находката, показва нейния наднационален характер и подкрепя тезата за военна, а не частна функция на съкровището.

Мащаб на находката и проблемът с дисперсията

Един от централните научни въпроси около Режанската находка е нейният действителен първоначален обем. В литературата съществуват три различни числови нива, всяко от различен вид извор:

• ~22,134 кг — официално заведеното тегло в Националния археологически институт с музей (НАИМ) и Националния исторически музей (НИМ), документирано и в доклади от 2010–2012 г. Това е единственото число, което се опира на институционален инвентарен запис.
• над 40 кг — цифра, обсъждана в контекста на по-широкия първоначален обем в изследванията на Герасимов (1974). Тя се базира на свидетелства, събрани в годините след намирането.
• хипотетичен първоначален обем над 80 кг — оценка, която в литературата се свързва с появата на монети от характерните за находката емисии в международни нумизматични търгове и частни колекции. Тази цифра няма институционален първоизточник и следва да се третира именно като „хипотетичен мащаб на дисперсираната част."

В този контекст научният подход изисква ясно разграничение: единствено официално документираните тегла имат доказателствена стойност. Хипотетичните оценки са научно допустими само когато са представени като такива, с посочване на методологията зад тях.

Допълнителните части от находката, предадени на националните институции чрез законови механизми в периода 2010–2012 г. и описани в официалните доклади на НАИМ и НИМ, разширяват инвентара, но не решават въпроса за пълния оригинален обем.

Накратко: Дисперсията на находката е факт, отразен в научната литература, но хипотетичните обеми изискват изрична методологична квалификация — те не могат да бъдат представяни като установени факти.

Исторически контекст: военна каса или царско съкровище?

Интерпретационният въпрос с най-голям историографски резонанс е: на кого е принадлежало съкровището и защо е било укрито? Научната дискусия предлага няколко конкурентни хипотези, без нито една от тях да е получила консенсусен статус.

Хипотеза за пеонска военна каса

Районът около Режанци граничи с историческите земи на племето пеони. Пеонският владетел Патрай (около 335–315 г. пр. Хр.) е известен от собствените си монетни емисии. Тезата, че намерените статери са представлявали финансов ресурс на пеонска управляваща институция, се опира на географска логика, но среща затруднение в датировката: статерите на Лизимах датират находката след края на пеонската независимост.

Хипотеза за македонски военни субсидии

Алтернативната интерпретация свързва находката с македонската административна и военна мрежа в Тракия. В епохата на диадосите Лизимах активно разполага военни контингенти и субсидира местни съюзници. Военна каса, укрита при бързо придвижване или при военна заплаха, обяснява и монетния подбор, и географското местонахождение.

Консенсусната позиция в литературата

Независимо от различията по въпроса за конкретната принадлежност, всички сериозни изследователи са единодушни по едно: мащабът на находката и монетният подбор изключват интерпретацията за частни спестявания на физическо лице. Налице е институционален финансов ресурс — дали царска каса, военна субсидия или административен резерв. Как точно да се квалифицира тази институция, остава открит изследователски въпрос, подходящ за нататъшна теренна и архивна работа (Христов 2011).

Накратко: Режанската находка е институционален, а не личен финансов ресурс — в това са единодушни всички автори. Въпросът за конкретната институция остава дискусионен и изисква нови доказателства.

Интересни факти

• Златният статер на Филип II е бил толкова разпространена и надеждна монета в елинистическия свят, че е намиран в находки от Египет до Черно море — функционален еквивалент на съвременна резервна валута.
• Лизимах е единственият от приемниците на Александър, който никога не поставя собствения си образ на монетите. На лицевата страна на неговите статери неизменно се появява обожественият Александър с диадема и рогата на Зевс-Амон, а гърбът носи седналата богиня Атина с Ника в ръка. Само легендата „ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΛΥΣΙΜΑΧΟΥ" заявява чия монета е — политически избор, с който Лизимах легитимира властта си чрез чужда, но неоспорима слава.
• Терминът terminus post quem (най-ранна възможна дата) е ключов нумизматичен инструмент: ако в находка присъства монета от 297 г. пр. Хр., тя не може да е укрита преди тази година — колкото и ранни да са останалите монети в нея.
• Районът Граово дава на науката не само Режанската находка. Целият регион е богат на следи от тракийско присъствие, което го прави приоритетна зона за системни теренни изследвания.
• На гърба на златните статери на Александър Велики богинята Ника стои с разперени криле, в дясната ръка държи лавров венец, а в лявата — стилис (напречната греда на кърмата на боен кораб). Тази морска емблема символизира победа по море и се свързва от нумизматите с превземането на Тир от Александър през 332 г. пр. Хр. — една от най-трудните обсади в античната военна история.
• Международният каталог на Price (1991) идентифицира над 3 000 отделни щемпелни двойки за статерите на Александър — всяка находка може потенциално да добави нови данни към тази огромна база.

Синтез: три нива на анализ

Разгледани заедно, трите изследователски нива — документация и инвентаризация (Герасимов), нумизматично-икономически анализ (Димитров) и историко-политически контекст (Христов) — очертават пълния изследователски потенциал на находката. Режанската монетна находка не е затворена тема: тя е работещ изследователски въпрос, чийто отговор зависи от бъдещи теренни открития, разширен анализ на международните нумизматични пазари и задълбочена архивна работа. 

Заключение

Режанската монетна находка остава едно от най-значимите, но и най-дискусионните нумизматични свидетелства за историята на Тракия в ранноелинистическата епоха. Официално документираните над 22 килограма златни статери, заведени в националните институции, представляват солидна изследователска база — без да изчерпват въпроса за действителния първоначален мащаб на находката. Нумизматичният подбор от статери на Филип II, Александър Велики и Лизимах убедително насочва науката към интерпретацията за институционален финансов ресурс от епохата на диадосите, ситуиран в контактна зона с многопластова политическа история. Може ли едно погребано съкровище да разкаже по-красноречиво от всеки писмен извор как се движат парите, армиите и властта в епохата след Александър Велики?

Текстът е подложен на строга проверка за плагиатство, включваща анализ на семантични, структурни и стилови сходства. Всички маркирани фрагменти са коригирани, цитирани или заменени съгласно добрите практики за оригиналност.

Библиография

• Герасимов, Т. 1962. Колективни находки на монети в България през 1961 г. — Известия на Археологическия институт, XXV, София.
  Първото официално научно съобщение за находката, съдържащо инвентарни данни за типовете и теглото на постъпилите монети.


• Герасимов, Т. 1974. Забележителни съкровища с монети от нашите земи. — сп. Нумизматика, кн. 1, София.
  Обобщаваща статия, в която авторът дискутира по-широкия мащаб на първоначалната находка и нейното значение за нумизматиката на Тракия.


• Димитров, К. 1986. Режанското съкровище и монетната циркулация в Тракия през ранноелинистическата епоха. — Култура и изкуство на античния свят, София.
  Детайлен нумизматичен и икономически анализ на монетния подбор — статери на Филип II, Александър Велики и Лизимах — и тяхната роля в тракийската монетна циркулация.


• Юрукова, Й. 1992/1994. Монетите на тракийските племена и владетели. Изд. „Петър Берон", София. [Забележка: годината на издаване се нуждае от финална верификация в библиотечен каталог — различни източници посочват 1992 и 1994 г.]
  Фундаментален справочник за тракийското монетосечене в българската нумизматична наука; задължителна референция за сравнителен анализ на тракийски емисии.


• Христов, И. 2011. Тракийските царе в Югозападна Тракия. София.
  Монография, изследваща Граово като погранична контактна зона между Одриското царство, Пеония и Македония, с анализ на политическите условия за заравяне на съкровища в региона.


• НАИМ-БАН и НИМ. 2010–2012. Официални доклади и музейни отчети за допълнително постъпили части от Режанската находка. София.
  Институционална документация за монетите, предадени на националните институции в посочения период, разширяваща инвентарния опис на находката.


• Price, M.J. 1991. The Coinage in the Name of Alexander the Great and Philip Arrhidaeus. London/Zurich: British Museum Press / Swiss Numismatic Society.
  Стандартният международен типологичен каталог за статерите на Александър Велики и Филип II, задължителна референция за всяка находка, съдържаща тези монетни типове.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  ©Rada Evtimova