събота, 9 май 2026 г.

Трапецовидни ниши Соколови скали | Rada Evtimova


 (Trapezoidal niches Sokolovi Skali)

Типология и пространствена дистрибуция на трапецовидните ниши от комплекса Соколови скали: Критичен преглед

 (Typology and Spatial Distribution of the Trapezoidal Niches at the Sokolovi Skali Complex: A Critical Review)

Трапецовидните скално-изсечени ниши в Източните Родопи са сред най-характерните, но и най-трудно интерпретируемите паметници на тракийската култура. Комплексът Соколови скали предлага концентрирана група от такива ниши, чието системно проучване позволява да се очертаят типологични закономерности и да се постави въпросът за тяхното функционално предназначение. Настоящият преглед се основава единствено на потвърдени археологически данни и публикувани научни изследвания, като съзнателно избягва хипотези без доказателствена база.

Съдържание на статията

                                                 

Трапецовидни ниши Соколови скали
 Трапецовидни ниши Соколови скали 
 (Trapezoidal niches Sokolovi Skali)

Какво представляват трапецовидните скално-изсечени ниши

Трапецовидните скално-изсечени ниши са негативни форми — вдлъбнатини, ръчно издялани в скалния масив, — чийто отвор наподобява трапец: по-широка горна страна и по-тясна долна. Те се различават принципно от класическите мегалити (долмени, кромлеси), тъй като не са изградени от поставени един върху друг каменни блокове, а са извлечени от монолита чрез отнемане на материал. В научната литература за тях се използва терминът скално-изсечени паметници, а не просто „мегалити" — разграничение, което е важно при всяко сравнително изследване.

Подобни ниши са разпространени предимно в централната и южна част на Източните Родопи, в района на средното течение на река Арда. Концентрацията им е по-плътна там, където скалните масиви са изградени от вулканичен туф — материал, поддаващ се сравнително лесно на ръчна обработка с железни инструменти.

Важна бележка за терминологията: В популярната литература нишите понякога се смесват с т.нар. шарапани (каменни съоръжения за преработка на грозде) и с естествени ерозионни кухини. Една от задачите на критичния преглед е именно разграничаването между антропогенни и природни образувания.

Типологията и разпределението на нишите не са просто академична класификация — те са ключ към разбирането на функцията им и на социалната организация на тракийските общности в Родопите.

Комплексът Соколови скали в контекста на Източните Родопи

Соколови скали са скален масив в Източните Родопи, известен в местната традиция под турското наименование „Доган кая" и разположен в района на село Сърница, Хасковска област. Комплексът съдържа група трапецовидни ниши, които са обект на любителски и частично на научен интерес. Те се намират в географска близост до редица вече проучени и монументални обекти в Хасковско, като комплекса при с. Ангел войвода (Кумбурлар калеси), Глухите камъни и скалното светилище при с. Ночево.

Систематичните разкопки на съседния комплекс Глухите камъни, водени от доц. д-р Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН, показват, че подобни скално-изсечени комплекси са функционирали като светилища през Ранната желязна епоха (XII–VI в. пр. Хр.), като дейността в тях в повечето случаи продължава и в Античността, а понякога и в Средновековието. Установените културни пластове при Глухите камъни, с дебелина над 2,5 м, предоставят стратиграфски опорни точки, приложими при анализа на близки обекти. 

Соколови скали не трябва да се разглеждат изолирано. Исторически погледнато, скалните комплекси в Източните Родопи образуват верига от обекти, чиято пространствена дистрибуция следва геоморфоложките особености на терена — преди всичко наличието на подходящи вулкански скални масиви и близостта до вода.

Тази мрежа от обекти е централна за разбирането на Соколови скали: комплексът придобива смисъл не сам по себе си, а като възел в по-широка система от сакрални или погребални центрове.

Типология на нишите: форма, размери, разпределение

При систематичното изследване на скално-изсечените ниши в Източните Родопи изследователите разграничават няколко типа въз основа на форма и пространствено положение:

  • Класически трапецовидни ниши — отворът е ясно трапецовиден, с хоризонтална горна страна и леко наклонени странични стени; дъното е плоско или леко вдлъбнато.
  • Правоъгълни и квадратни ниши — срещат се по-рядко и вероятно представляват по-ранен или по-късен хронологичен вариант.
  • Овални и неправилни вдлъбнатини — тяхната антропогенна природа невинаги е сигурна и изисква внимателен анализ, за да се отличат от естествена ерозия.

Размерите варират значително: от малки ниши с отвор около 20–30 см, до по-широки форми, достигащи 60–80 см. Наблюдава се висока прецизност на изработката, като в рамките на регионалната система (концентрирана в радиус от около 50 км с център Кърджали) долната страна на нишите най-често е в диапазона 15–80 см. Дълбочината рядко надхвърля 40 см. При комплекса Глухите камъни са документирани над 200 ниши, което го прави единственият количествено добре описан сравнителен обект в региона.

Пространственото разпределение на нишите е показателно: те са концентрирани по вертикалните лица на скалните масиви, нерядко на значителна височина (до 20 м и повече), като в много случаи са разположени под естествени скални стрехи (козирки). Това изключва случаен или стопански характер на изработването им и предполага специален обреден контекст. Защитата от скалните стрехи е и основният фактор, предпазил прецизните им очертания от интензивно атмосферно изветряне.

Типологичният анализ разкрива, че нишите не са хомогенна група — вариациите във форма и размер отразяват вероятно различни периоди на употреба или различни функционални роли в рамките на единен комплекс.

Геоморфоложкият фактор: туфът като работен материал

Изборът на конкретни скали за изграждане на ниши не е случаен. Скалите в района на Соколови скали, подобно на повечето обекти с трапецовидни ниши в Източните Родопи, са изградени от вулканичен туф — порест и сравнително мек скален материал, получен от уплътнена вулканична пепел. Туфът позволява ефективна ръчна обработка с железни инструменти, но за сметка на това е относително нетраен: поддава се на ерозия от вода, мраз и вятър.

Именно тази особеност обяснява защо много ниши днес изглеждат по-плитки или деформирани в сравнение с оригиналния си вид. На практика, при никое от тракийските скално-изсечени светилища в Родопите не е запазена изцяло оригиналната повърхност на нишите — всички са претърпели различна степен на атмосферно изветряне за изминалите около три хилядолетия.

Геохимичните изследвания на туфовите скали в района на Источните Родопи — проведени в рамките на проекта за Глухите камъни — показват, че материалът е еднороден за целия регион, което улеснява типологичните сравнения между отделни обекти. Това е важен аргумент в полза на общ технологичен и вероятно културен произход на нишите.

Геоморфоложкото проучване е не просто фон, а активна изследователска рамка: без разбирането на материала е невъзможно да се прецени кои вдлъбнатини са антропогенни и кои са резултат от природни процеси.

Сравнителни паралели в региона

Трапецовидните ниши са характерен паметник предимно за Източните Родопи. Подобни скално-изсечени форми са документирани и в съседни региони — Сакар, Странджа, части от Беломорска Тракия, — но с различна честота и с различни типологични характеристики.

Във Фригия (дн. централна Турция) са известни монументални скално-изсечени фасади с ниши и декоративни елементи, датирани в I хил. пр. Хр. Приликите с родопските обекти са предмет на дискусия в научната литература, но трябва да се посочи, че морфологичните сходства не доказват пряк контакт или общ произход — те могат да отразяват и независимо разработени технологични решения при сходни скални условия. Сравнението изисква внимателност и не може да се използва като самостоятелен аргумент за интерпретация.

В рамките на самите Източни Родопи най-добрата сравнителна база предлагат Глухите камъни (над 200 документирани ниши, системно разкопани от 2008 г.), Орлови скали при Ардино и нишите при с. Ночево. Всеки от тези обекти има свои особености, но всички споделят основните типологични белези: трапецовидна форма, вертикална скална повърхност, концентрация в рамките на ограничен скален масив. 

Сравнителният анализ е методологично задължителна стъпка: само чрез съпоставяне с добре документирани обекти може да се оцени дали Соколови скали съдържат типични или нетипични елементи и в какъв времеви и културен контекст се вписват.

Интерпретационни модели: какво казва науката

Функционалната интерпретация на трапецовидните ниши е предмет на продължаваща научна дискусия. Към момента са застъпени три основни хипотези, всяка от които се опира на различна категория данни:

Погребална функция

Доц. д-р Георги Нехризов, въз основа на разкопките при Глухите камъни и систематичното проучване на долмените в Сакарска и Хасковска област, застъпва тезата, че скално-изсечените ниши и гробни съоръжения принадлежат към единна погребална и культова практика на тракийското население от Ранната желязна епоха. Според него нишите са служили за поставяне на погребален инвентар или урни с кремирани останки. Тази хипотеза се подкрепя от факта, че при подножието на скалните комплекси са намирани фрагменти от керамика, характерна за I хил. пр. Хр.

Светилищна функция

Проф. Ана Радунчева, въз основа на дългогодишни изследвания на скалните светилища в Родопите и Тракийската низина, разглежда нишите в контекста на по-широка система от праисторически и тракийски светилища. В нейна публикация от 2007 г. (Известия на Старозагорския исторически музей, т. II) тя разглежда наличието на трапецовидните ниши в светлината на религиозните представи за прехода между световете. Тази позиция е аналитична и се основава на наблюдения върху пространственото устройство на обектите.

Маркиране на територии

Трета изследователска линия свързва пространственото разпределение на нишите с маркирането на племенни или общностни граници и центрове. Тя не изключва погребалната или светилищната функция, а ги разглежда в допълнение към тях.

Важно е да се подчертае: нито една от тези хипотези не е окончателно доказана чрез неоспорими археологически находки вътре в самите ниши. Интерпретациите се основават на косвени данни — стратиграфски анализи, керамичен материал от подножието на скалите, аналогии с по-добре документирани обекти. Науката е честна за тази неопределеност.

Трите модела не се изключват взаимно — вероятно различните ниши в даден комплекс са имали различни функции или са придобивали различна роля в различни периоди на употреба.

Проблемът с липсата на находки вътре в нишите

Един от централните методологични въпроси при изследването на трапецовидните ниши е т.нар. проблем с „празните ниши". При нито един от проучените обекти в Източните Родопи досега не са открити неоспорими, in situ запазени находки вътре в самите ниши — нито органични останки, нито антропологични останки (костен материал), нито цялостни керамични съдове, нито метални предмети.

Обясненията за тази липса са няколко:

  • Открит характер на нишите — без покритие — което ги е излагало на атмосферни влияния в продължение на хилядолетия.
  • Вторична употреба или умишлено изпразване в по-късни периоди.
  • Поставяне на органични материали (дърво, тъкани, зърно), които не се запазват археологически.
  • Ерозия на туфовата скала, която е могла да унищожи или измести евентуални находки.

В научната общност тази липса не се приема като доказателство, че нишите не са имали функция — напротив, тя се разглежда като специфичен тафономичен проблем, т.е. проблем, свързан с начина на запазване на материала. На практика обаче тя означава, че всяка категорична функционална интерпретация трябва да бъде формулирана предпазливо.

Този проблем е и най-важното предизвикателство пред бъдещите изследвания на Соколови скали — евентуалните разкопки при подножието на скалите биха могли да дадат косвени данни за хронологията и функцията на комплекса.

Състояние и опазване на паметника

Вулканичният туф, в който са изсечени нишите, е материал с ограничена трайност. Атмосферното изветряне — дъжд, замръзване, размразяване — разрушава повърхността му постепенно, но необратимо. Съвременните наблюдения при Глухите камъни, Орлови скали и сходни обекти показват, че ръбовете на нишите са значително изгладени в сравнение с оригиналния им вид.

Соколови скали, подобно на повечето по-малки и по-слабо известни обекти в Родопите, не разполагат с активна програма за мониторинг и консервация. Туристическата посещаемост, макар и ограничена, носи допълнителни рискове: ерозия на пътеките, докосване на скалните повърхности, нерегламентирано катерене.

В академичен контекст документирането на обекта — чрез фотограметрия, 3D сканиране и детайлно описание на всяка ниша — е неотложна задача, която следва да предшества всяко интерпретационно изследване. Опитът с LiDAR технологията, приложена при Глухите камъни след 2015 г., показа, че дистанционните методи могат да разкрият детайли, невидими при конвенционалното проучване.

Опазването на Соколови скали е не само научен, но и обществен въпрос: веднъж унищожени, нишите не могат да бъдат възстановени, а заедно с тях се губи и информацията, която съдържат.

Специфични особености и археологически наблюдения

  • При комплекса Глухите камъни — най-близкия добре документиран аналог на Соколови скали — са регистрирани над 200 трапецовидни ниши, концентрирани в четири скални масива, разделени от дълбоки дерета.
  • Скалният комплекс Глухите камъни е получил името си от акустичната особеност на терена: там почти няма ехо — явление, което вероятно е допринесло за избора на мястото като сакрален обект.
  • Вулканичният туф, в който са изсечени нишите, се е образувал преди около 30–35 милиона години по времето на интензивна вулканична дейност в района на Беломорската рифтова зона.
  • Систематичните разкопки при Глухите камъни започват едва през 2008 г. — т.е. до преди около двадесет години тези обекти са изучавани предимно чрез теренни обхождания, без стратиграфски данни.
  • Стълбището при Глухите камъни — 33 стъпала, изсечени в скалата и водещи до върха на масива — е елемент, засега без точен паралел при другите родопски обекти.
  • Фауналните останки, открити при разкопките на Глухите камъни и публикувани в Historia Naturalis Bulgarica (2023), включват кости от животни, интерпретирани като жертвени приноси — засега единственото категорично доказателство за ритуална дейност при подобен тип обект в региона.

Към цялостна картина

Разгледани поотделно, типологията, геологията, сравнителните паралели и интерпретационните модели дават непълна картина. Стойността на критичния преглед се крие именно в синтеза: Соколови скали са обект, чийто потенциал може да бъде оценен само когато той се постави в пълния контекст на родопската система от скално-изсечени паметници, когато се отчетат материалните ограничения на изворовата база и когато изследователят устои на изкушението да запълни празнините с интерпретации без доказателствена опора. Науката е честна за своите граници — и именно тази честност е условие за напредък.

Заключение

Трапецовидните скално-изсечени ниши от комплекса Соколови скали са паметник с висок изследователски потенциал, чиято пълна документация и системно проучване тепърва предстоят. Типологичният анализ разкрива вариативност, която не може да се сведе до единна функционална обяснение. Сравнителните паралели с Глухите камъни и сходните обекти в Източните Родопи поставят Соколови скали в ясно очертана регионална система от скално-изсечени паметници на тракийската култура от I хил. пр. Хр. Откритият въпрос за функцията на нишите остава — и точно той трябва да насочи бъдещите теренни и аналитични усилия.

Библиография

  • Нехризов, Г. — „Принос към проучването на скалните гробници вИзточните Родопи." — Минало, I, 1994, кн. 2, с. 5–11.
    Разглежда скалните гробни паметници в Източните Родопи като типологична категория, свързана с погребалните практики на тракийското население от I хил. пр. Хр.
  • Нехризов, Г. — „Cult Places of the Thracians in the Eastern Rhodopes Mountains (end of the 2nd – 1st millennium BC)." — In: The Culture of the Thracians and their Neighbours. BAR International Series 1350, Oxford, 2005, с. 153–158.
    Систематичен преглед на тракийските сакрални обекти в Источните Родопи с типологична и хронологична рамка.
  • Нехризов, Г., Цветкова, Ю. — „Скален комплекс „Глухите камъни"." — Археологически открития и разкопки, 2009, с. 188–191; 2010, с. 176–179.
    Предварителни отчети от систематичните разкопки при Глухите камъни — основен сравнителен обект за изследването на трапецовидните ниши в региона.
  • Радунчева, А. — „За някои праисторически скални светилища в Източните Родопи и Тракийската низина." — Известия на Старозагорския исторически музей, II, 2007, с. 53–73.
    Анализира скалните светилища в Родопите в контекста на по-широка система от праисторически и тракийски сакрални обекти.
  • Nekhrizov, G., Roller, L. E., Vassileva, M., Tzvetkova, J., Kecheva, N. — „The Gloukhite Kamani Site: Old Questions and New Research." — 2012 (публикувана в рамките на съвместния американско-български проект при Глухите камъни, UC Davis).
    Представя резултатите от съвместното проучване на скалния комплекс с прилагане на съвременни методи за документация.
  • Nekhrizov, G. — „Dolmens and Rock-Cut Monuments." — In: A Companion to Ancient Thrace. Wiley-Blackwell, 2015, глава 10.
    Синтетичен преглед на мегалитните и скално-изсечените паметници в Тракия, с типологична класификация и регионален контекст.
  • Илиева, П. и др. — „Faunal remains from the Early Iron Age rock-cut complex Gluhite Kamani (Eastern Rhodopes, Bulgaria)." — Historia Naturalis Bulgarica, 45(5), 2023, с. 107–124.
    Анализира фауналните останки от разкопките при Глухите камъни, интерпретирани като свидетелства за ритуална дейност от Ранната желязна епоха.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

От:  ©Rada Evtimova

От: на
Labels:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни и смислени коментари.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Популярни публикации