Реселецки скални кукли | Rada Evtimova

 (Reselets Rock Formations)

Литостратиграфска характеристика и морфогенезис на ерозионните релефни форми в района на с. Реселец: Влияние на тектонския режим и селективната денудация

Lithostratigraphic Characteristics and Morphogenesis of Erosional Relief Forms in the Reselets Village Area: The Influence of the Tectonic Regime and Selective Denudation

Подзаглавие: Геотопът при с. Реселец в контекста на Карлуковския карстов район

Резюме

Районът на с. Реселец, Плевенска област, съхранява забележителни ерозионни релефни форми, известни в местната традиция като „скалните кукли". Настоящата статия изследва литостратиграфската основа, тектонската обусловеност и екзогенните процеси, формирали тези структури в маастрихтските варовици на Мездренската и Кайлъшката свита (Горна Креда, около 66–72 млн. г.). Целта е да се анализират механизмите на селективната денудация и ролята на пукнатинната мрежа (диаклази) при изолирането на отделните форми. Методологията включва литоложки анализ, стратиграфска корелация и морфометрично описание въз основа на верифицирани геоложки данни. Резултатите показват, че морфологията на формите се контролира от различната устойчивост на варовиците с кремъчни конкреции спрямо по-меките прослойки, при решаващо участие на вертикалната и хоризонталната пукнатинност. Статията установява, че структурата е карстово-ерозионна, а не тектонски грабен, и предлага описание на двете литостратиграфски единици като неразделна система. Приносът е в прецизното литоложко и стратиграфско документиране на геотопа в контекста на Карлуковския карстов район.

Ключови думи: Мездренска свита, Кайлъшка свита, маастрихт, диаклази, селективна денудация, карстификация, геотоп, Реселец

Съдържание

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

                                        

Реселецки скални кукли (Reselets Rock Formations)

1. Увод

Село Реселец се намира в Плевенска област, в северните части на Предбалкана, в близост до р. Ръчене — десен приток на р. Искър. Административно селото е в Община Червен бряг. Районът попада в обсега на Карлуковския карстов район, представляващ една от най-добре проучените карстови области в България, изградена предимно от горнокредни варовици.

В землището на с. Реселец и в прилежащия каньон на р. Ръчене са развити характерни ерозионни скални форми с местни наименования „Реселешките кукли", „Купените" и „Чуклите". Тези форми представляват изолирани скални тела с неправилна, стълбовидна до конична морфология, издигащи се над заобикалящите ги денудирани повърхности.

Предишните проучвания на геотопа са предимно инвентаризационни и са документирани в Регистъра на геоложките феномени на Министерството на околната среда и водите, както и в описанията на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски" (МГУ). Специализирани литостратиграфски и морфогенетични изследвания, посветени конкретно на тези форми, остават ограничени.

Изследователският въпрос, на който настоящата статия търси отговор, е следният: кои литоложки, стратиграфски и структурно-тектонски фактори определят морфологията и пространственото разпределение на ерозионните форми при с. Реселец и може ли да се предложи обоснован морфогенетичен модел въз основа на наличните верифицирани данни?

2. История на проучванията

Систематичното геоложко картиране на района е проведено в рамките на изработването на Геоложката карта на България в мащаб 1:100 000, картен лист Луковит. Обяснителната записка към този лист съдържа основните литостратиграфски данни за свитите, изграждащи разреза при Реселец, и представлява основен институционален документ за геологията на района.

Стратиграфията на горнокредните скали в по-широкия регион на Предбалкана е разглеждана в монографичния труд на Йолкичев (1986), посветен на епиконтиненталния тип горна Креда в България. Регионалните стратиграфски данни за горнокредно-палеогенските скали в Предбалкана са допълнени от Вангелов и Синьовски (2000), чиято публикация в Годишника на Софийския университет представлява верифициран научен принос за разбирането на седиментационните обстановки в Източния Предбалкан.

Геотоповете в района на Реселец са включени в инвентаризационната база данни на МГУ, където са описани основните литоложки характеристики на Мездренската и Кайлъшката свита в каньона на р. Ръчене. Тези описания, изготвени от специалисти на университета, представляват актуален институционален източник за теренните наблюдения.

3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен подход, съчетаващ литостратиграфски анализ, структурна геология и геоморфоложка интерпретация. Методологичната основа включва следните компоненти:

• Литостратиграфска корелация: Анализ на свитите въз основа на Геоложката карта 1:100 000 (к.л. Луковит) и описанията на МГУ, включващи данни за литологията, дебелината и фаунистичното съдържание на пластовете.
• Структурно-геоложки анализ: Оценка на ролята на пукнатинната мрежа (диаклази) въз основа на наличните описания на разреза в каньона на р. Ръчене.
• Геоморфоложки анализ: Интерпретация на морфологията на формите в контекста на установените литоложки и структурни данни, с прилагане на принципите на диференциалното изветряне и селективната денудация.

4. Основни резултати

4.1. Литостратиграфска характеристика

Скалните форми при с. Реселец са развити в два стратиграфски хоризонта с маастрихтска възраст (около 66–72 млн. г.), принадлежащи към двете свити, изграждащи видимия разрез в каньона на р. Ръчене.

Мездренска свита е представена от светлосиви до бежови, здрави, тънкопластови до масивни варовици със сиви до черни кремъчни конкреции. Дебелината на свитата по каньона на р. Ръчене е установена на 70–80 m. В основата на свитата е документиран вулкански пепелен слой, представляващ важен стратиграфски маркер, приложим за регионална корелация. Всички скални кукли са развити предимно в скалите на Мездренската свита.

Кайлъшка свита залага конкордантно върху Мездренската свита и е представена от светлокремави до бели, дебелопластови до масивни биокластични варовици с черупчест детритус, включващ останки от бриозои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи и морски таралежи, с рядко присъствие на амонити. Дебелината на свитата достига до 50 m. Горните части на скалните кукли достигат до нивото на варовиците на Кайлъшката свита.

Горната граница на Мездренската свита представлява бърз литоложки преход към биокластичните варовици на Кайлъшката свита. Двете свити формират единен разрез и трябва да се разглеждат като неразделна литостратиграфска система при описанието на геотопа.

4.2. Структурно-тектонски характеристики

Морфологията на ерозионните форми е определена в значителна степен от системата на вертикални и хоризонтални пукнатини — диаклази, — развити в масива на маастрихтските варовици. Пукнатинната мрежа представлява предварително зададена структурна решетка, по която атмосферните води са насочили ерозионното си въздействие.

Важно структурно уточнение касае характера на централната форма в геотопа: по стените на структурата не се установяват следи от тектонски движения, а съставът на скалните блокове е идентичен със скалите от стените на заобикалящия каньон. Тези наблюдения указват, че структурата следва да се интерпретира като карстово-ерозионно ждрело, формирано по системата на вертикалните пукнатини, а не като класически тектонски грабен.

4.3. Морфометрични характеристики

Скалните форми демонстрират стълбовидна до конична морфология с вертикални до субвертикални стени, контролирани от равнинността на диаклазните системи. Изолирането на отделните тела е резултат от пресичането на две или повече пукнатинни системи, което ограничава скалния масив от всички страни и позволява кръгова ерозия. Хоризонталните пукнатини участват в образуването на „стъпала" и ниши по вертикалните стени на формите.

5. Анализ и интерпретация

5.1. Литоложки контрол върху морфогенезиса

Ключов фактор в образуването на ерозионните форми е диференциалната устойчивост на отделните литоложки разновидности. Здравите варовици с кремъчни конкреции на Мездренската свита се противопоставят значително по-ефективно на механичното и химичното разрушаване в сравнение с по-меките прослойки с повишено глинесто съдържание. Тази разлика в устойчивостта представлява основата на селективната денудация: процес, при който по-устойчивите пластове или тела се запазват като издадени форми, докато по-слабо устойчивите скали около тях се разрушават и отнасят.

Химичното разтваряне на карбонатния материал (карстификация) и механичното отнасяне на продуктите на изветрянето действат съвместно и непрекъснато. Карстификацията е особено активна по пукнатините, където циркулиращите подземни и атмосферни води разтварят калцита, разширявайки пукнатините и изолирайки отделните скални тела.

5.2. Роля на пукнатинната мрежа

Без развитата система от диаклази, ерозионните процеси биха формирали предимно стръмни, но непрекъснати склонове. Именно пресичащите се вертикални и хоризонтални пукнатини задават предварителния „чертеж", по който ерозията отделя и оформя индивидуалните скални тела. В този смисъл тектонската обусловеност е косвена: не чрез активни скоростни разломни движения, а чрез предварително зададената напуканост на скалния масив.

5.3. Биогенно изветряне

Растителността, установила се по пукнатините и нишите на скалните форми, допринася за биогенното изветряне чрез механичното разширяване на пукнатините от корените и чрез биохимичното въздействие на хумусните киселини върху варовика. Този процес е вторичен спрямо основните абиотични механизми, но участва в детайлното оформяне на повърхността на формите.

5.4. Хипотеза за ексхумиран релеф

Предвид известното преплитане на съвременни и палеокарстови процеси в района около Реселец и Кунино, може да се предположи, че поне част от наблюдаваните форми представляват ексхумирани структури — тоест форми, оформени под покривка от по-меки наноси в по-ранен геоложки период и разкрити при последващото денудационно снемане на тази покривка.

6. Сравнителен анализ

Методът на селективната денудация, водещ до образуването на изолирани скални тела, е регистриран при разнообразни литоложки условия в рамките на Балканския полуостров и извън него. Сравнителният анализ е методологично обоснован, доколкото той илюстрира общи геоморфоложки закономерности, независимо от конкретния скален материал.

Стобските пирамиди в Кюстендилско са формирани в неогенни конгломерати и туфи — материали, коренно различни от маастрихтските варовици при Реселец. При Стобските пирамиди литоложкият контрол се изразява в различната спойка на конгломератните хоризонти, докато при Реселец определящо е съдържанието на кремъчни конкреции и степента на карбонатна кристализация. Въпреки тази разлика в литологията, основният принцип на диференциалното изветряне действа по сходен начин и в двата случая.

Мелнишките пирамиди са развити в неогенни флувиолакустринни пясъчници и глини — отново среда, несравнима пряко с варовиковата основа при Реселец. Паралелът е валиден единствено на ниво процес (селективна денудация), но не и на ниво литология или генезис на скалния материал.

В международен контекст аналогични варовикови ерозионни форми — известни под наименованието hoodoos или скални игли — са описани в карстови региони на Динарските планини (Хърватия, Босна и Херцеговина) и в Апенините (Италия), където подобна пукнатинно-контролирана ерозия в кредни и юрски варовици е документирана в научната литература.

7. Специфики и научен контекст

Геотопът при с. Реселец притежава няколко характеристики, придаващи му специфична научна стойност в рамките на геоложкото наследство на България.

Първо, вулканският пепелен слой в основата на Мездренската свита, документиран в каньона на р. Ръчене и при Струпаница до гара Карлуково, представлява рядко срещан стратиграфски маркер в разрезите на маастрихтските варовици в Предбалкана. Присъствието му позволява прецизна корелация на разрезите в регионален мащаб и увеличава стратиграфската стойност на геотопа.

Второ, съвместното присъствие на двете свити — Мездренска и Кайлъшка — в един непрекъснат разрез с добра теренна достъпност прави геотопа ценен за литостратиграфски наблюдения и обучение.

Трето, фаунистичното богатство на Кайлъшката свита (бриозои, бивалвии, брахиоподи, гастроподи, морски таралежи, редки амонити) предоставя палеонтоложки данни за реконструкцията на морската среда на маастрихтско море, покривало района в края на Мезозоя.

Геотопът е включен в Регистъра на геоложките феномени на България, което представлява институционално признание на неговата научна и образователна стойност.

8. Интегративен научен дискурс

Разгледаните данни позволяват формулирането на кохерентен морфогенетичен модел за ерозионните форми при с. Реселец. Изходната предпоставка на модела е литоложката хетерогенност на маастрихтския варовиков разрез, изграден от два свитови хоризонта с различни физикомеханични свойства. Тази хетерогенност, в комбинация с предварително зададената пукнатинна мрежа (диаклази), е определила пространственото разпределение и морфологията на ерозионните форми.

Екзогенните процеси — карстификация, механична ерозия от атмосферни води и биогенно изветряне — са действали по пътищата, зададени от структурата и литологията, изолирайки и оформяйки отделните скални тела в продължение на геоложко значим времеви период след регресията на маастрихтско море и издигането на района в субаериални условия.

Интерпретацията на структурата като карстово-ерозионно ждрело, а не тектонски грабен, е в съответствие с наблюденията за идентичност на скалния материал от стените на каньона и скалните тела, и за липса на следи от тектонски движения по стените на структурата.

Перспективата за ексхумиран характер на формите открива нови възможности за детайлно изследване на палеокарстовите процеси в региона.

9. Заключение

Ерозионните релефни форми при с. Реселец представляват геоморфоложки резултат от взаимодействието на литоложкия контрол, структурно-тектонската обусловеност и дългосрочното действие на екзогенните процеси в маастрихтските варовици на Предбалкана.

Основните изводи на настоящата статия могат да бъдат обобщени по следния начин. Скалните форми са развити предимно в Мездренската свита, като горните им части достигат до нивото на Кайлъшката свита. Двете свити с маастрихтска възраст трябва да се разглеждат като единна литостратиграфска система при описанието на геотопа. Пукнатинната мрежа (диаклази) е основният структурен фактор, определящ изолирането и морфологията на отделните скални тела, а характерът на централната структура е карстово-ерозионен, а не тектонски. Селективната денудация, основана на диференциалната устойчивост на варовиците с кремъчни конкреции, обяснява запазването на издадените форми при разрушаването на заобикалящите ги по-слабо устойчиви скали.

Бъдещите изследвания на геотопа биха имали полза от систематична теренна документация на пукнатинните системи, детайлен анализ на разпределението на кремъчните конкреции в разреза на Мездренската свита. 

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски" (МГУ) — Регистър на геоложките феномени в България (описания на геотоповете Реселешки кукли, Купените, Чуклите)
• Министерство на околната среда и водите — Регистър на защитените геоложки обекти

II. Дигитални платформи

• mgu.bg — институционални описания на геотопове

III. Библиография

• Вангелов, Д., Синьовски, Д. (2000). Нови данни за стратиграфията на горнокредно-палеогенските скали и развитието на седиментационните обстановки в част от Източния Предбалкан. Годишник на Софийския университет, Геолого-географски факултет, 93.
• Геоложка карта на България в М 1:100 000, картен лист Луковит. Обяснителна записка. Комитет по геология, София.
• Йолкичев, Н. (1986). Стратиграфия на епиконтиненталния тип горна Креда в България. БАН, София.
• Синьовски, Д. (2012). Литостратиграфия на Горната Креда в Западното Средногорие. Review of the Bulgarian Geological Society, 73(1–3).
• Синьовски, Д., Айданлийски, Г. Практическа стратиграфия. МГУ „Св. Иван Рилски", София.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  ©Rada Evtimova