Охридски триод | Rada Evtimova

 (Ohrid Triodion) 

Охридският триод в контекста на музикално-литургичното наследство на Охридската книжовна школа (XII век)

(The Ohrid Triodion in the Context of the Musical-Liturgical Heritage of the Ohrid Literary School, 12th Century)

Музикална палеография, текстология и химнография на ранносредновековния старобългарски богослужебен ръкопис

Резюме

Настоящата статия изследва Охридския триод (XII в.) като музикално-литургически паметник на Охридската книжовна школа. Охридската книжовна школа е основана от св. Климент Охридски (886 г.) и представлява един от двата главни книжовни центъра на Първата българска държава, наред с Преславската книжовна школа. Целта на изследването е да анализира паметника в неговите три взаимосвързани измерения: текстологическо, музикалнопалеографско и химнографско. Методологията включва текстологически анализ, музикална палеография (екфонетична и палеовизантийска нотация) и сравнителен анализ с византийски и южнославянски паралели. Резултатите показват, че ръкописът пренася богослужебните и химнографски модели, изградени от Климент Охридски и Константин Преславски, и свидетелства за приемствеността на кирило-методиевската традиция в югозападните български земи. Приносът на изследването е в синтеза между музикалния и текстологическия анализ на паметника като единна система.

 Ключови думи: Охридски триод, Охридска книжовна школа, Климент Охридски, Константин Преславски, палеовизантийска нотация, старобългарска химнография, Триод.

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

                                                               

 Охридски триод (Ohrid Triodion) 

1. Увод

Охридският триод (XII в.) е старобългарски богослужебен ръкопис, свързан с книжовната дейност на Охридската книжовна школа в югозападните български земи. Охрид като географски и духовен център е наследник на дейността на св. Климент Охридски, основал школата през 886 г. в областта Кутмичевица, след изгонването на Кирило-Методиевите ученици от Велика Моравия (Факултети.мк 2018). Школата се установява като водещ книжовен и богослужебен институт, чиято дейност покрива западни Македония, части от днешна Албания и другите части на средновековна България (Glosbe 2024).

Триодът като богослужебна книга съдържа служби за подготвителните и великопостните седмици (Постен триод) и за периода от Лазарова събота до Неделята на всички светии (Цветен триод) (Уикипедия — Триод 2025). Ръкописът е сред корпуса нотирани паметници, произхождащи от югозападните български земи, и се вписва в традицията на ранното славянско богослужение, чиито начала са положени от самите Кирил и Методий (Draganbachev.com 2021).

Изследователският въпрос на настоящата статия е: в каква степен Охридският триод (XII в.) свидетелства за приемствеността на Охридската книжовна школа и пренася музикално-литургическите модели на нейните основатели?

2. История на проучванията

Систематичното проучване на нотираните ръкописи от югозападните български земи е свързано преди всичко с името на акад. Светлана Куюмджиева от Института за изследване на изкуствата при БАН. Нейната статия „Нотирани паметници от Югозападните български земи до XV век", публикувана в Годишника на СУ „Св. Климент Охридски" — Исторически факултет, т. 105 (2020), представлява методологична основа за анализа на музикалните аспекти на тези паметници (Куюмджиева 2020: 74–91). В монографията си „Тук пеят певци с глас" (БАН „Проф. Марин Дринов", 2023) Куюмджиева проследява значими личности в историята на източноправославната музика и техния принос в развитието на певческата традиция (ArtStudies.bg 2024).

В областта на химнографията ключов принос имат проф. д.ф.н. Георги Попов и проф. Мария Йовчева. В края на 70-те години на XX век Георги Попов открива старобългарски цикъл канони за Постния триод с автор Константин Преславски (Scripta Bulgarica). Основният му труд „Триодни произведения на Константин Преславски" (София, 1985; = Кирило-Методиевски студии, т. 2) остава незаменим за изучаването на триодния репертоар. Мария Йовчева, дългогодишен сътрудник на Кирило-Методиевския научен център (БАН) и преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски", е автор на многобройни изследвания в областта на старобългарската химнография, включително „Старобългарският служебен миней" (София, 2014) (Двери.бг 2014).

Изследванията на Кирило-Методиевския научен център при БАН, отразени в серийното издание „Кирило-Методиевски студии", предоставят институционалната рамка за верификация на научните данни в тази област.

3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен метод, включващ текстологически анализ, музикална палеография и сравнителна химнография. Текстологическият анализ се основава на идентификация и атрибуция на химнографски произведения в ръкописа чрез съпоставка с установения корпус на старобългарската химнография. Музикалнопалеографският анализ изследва системите на нотация — екфонетичната и палеовизантийската — и тяхната функция в структурата на паметника.

Сравнителният анализ се осъществява чрез паралел с останалите нотирани паметници от югозападните български земи, описани от Куюмджиева (2020), и с данните за разпространението на охридската химнографска традиция в южнославянските и древноруските ръкописни сбирки, документирани от Йовчева (SESDIVA.eu). Методологическата рамка следва принципа на „Златната среда": паметникът се разглежда нито като напълно изолирано явление, нито като механично копие на византийски образци, а като органична част от Slavia Orthodoxa с ясно изразен собствен книжовен облик.

При атрибуцията на произведения на отделни автори (Климент Охридски, Константин Преславски) се спазва принципът на изрично позоваване на изследователя, установил атрибуцията, без самостоятелно приписване на авторство.

4. Основни резултати

Охридският триод (XII в.) е кирилски ръкопис, произхождащ от среда, пряко свързана с книжовното наследство на Охридската школа. Кирилицата започва да се прилага в Охридската школа след XII в., като до това време е запазена глаголическата традиция на Климент Охридски (Факултети.мк 2019). Фактът, че паметникът е написан с кирилица, го поставя в хронологическия преход, настъпил в школата след XI–XII в.

Ръкописът принадлежи към корпуса нотирани паметници от югозападните български земи. Куюмджиева (2020: 74) документира, че изпълнението на нотирана музика на български език в тези земи се е подпомагало от наличието на двуезични химнографски ръкописи още от най-ранно време, в т.ч. гръцко- и славяноезична нотирана книжнина.

От гледна точка на химнографския му състав: според Георги Попов (1985), триодният репертоар включва произведения на Константин Преславски, чийто цикъл канони за Постния триод е открит и описан от него. Климент Охридски е смятан за автор на първия славянски превод на Цветния триод, а вероятно и за редактор на Постния триод (Факултети.мк 2018). Тези факти определят книжовния контекст, в който се вписва Охридският триод.

5. Анализ и интерпретация

Ключово значение за разбирането на Охридския триод има въпросът за приемствеността на традицията. Охридската книжовна школа се отличава, според проф. Емилия Цвенковска, с консерватизъм и директно продължение на кирило-методиевската традиция (Факултети.мк 2018). Тази консервативност е формираща черта на охридските ръкописи и обяснява запазването на архаични богослужебни елементи в по-късни преписи.

Нотацията в ранните славянски богослужебни ръкописи изпълнява функция, различна от чисто музикалната: тя е инструмент за точно предаване на литургическия текст. Екфонетичната нотация обозначава начина на четене на богослужебни текстове, докато палеовизантийската нотация регулира мелодичното изпълнение на химните. Синтезът между тези два слоя в рамките на един паметник свидетелства за високо ниво на музикална и богословска грамотност на охридските книжовници.

Мария Йовчева документира (SESDIVA.eu), че в древноруската книжнина е запазен почти изцяло т.нар. „Октоих на Климент Охридски" — цикли канони и стихири за различни дни от седмицата. Тяхното широко разпространение доказва авторитета на охридската химнографска продукция в Slavia Orthodoxa.

6. Сравнителен анализ

В рамките на южнославянската ръкописна традиция Охридският триод намира паралели в редица паметници от XII–XIII в. Битолският триод (XII в.) е записан с кирилица, но съдържа множество следи от глаголица, дори цели глаголически изречения, което свидетелства, че преписвачът е работил от по-стар глаголически ръкопис (Псалтос 2011). Тази находка потвърждава, че охридската традиция е запазила жив спомен за глаголическата практика на Климент Охридски.

Академията (Academia.edu) документира, че двете най-стари южнославянски книжовни школи — Охридската и Плисковско-Преславската — са функционирали в различна културна среда и са се развили в независими духовни центрове с отличителни белези. Тази типологична разлика обяснява специфичния облик на охридските ръкописи в сравнение с преславските.

В международен план изследванията на Rachele Palikarova-Verdeil „La musique Byzantine chez les Bulgares et les Russes (du IXe au XIVe siècle)" (Monumenta Musicae Byzantinae, Subsidia, vol. 3, Copenhagen, 1953) поставят охридските нотирани паметници в контекста на рецепцията на византийската музика сред южните и източните славяни.

7. Специфики и научен контекст

Охридският триод е значим не само като литургически документ, но и като свидетелство за двупосочния характер на взаимодействието между Охридската школа и Константинопол. Школата усвоява и адаптира византийските музикални системи на изключително високо професионално ниво, но едновременно с това произвежда оригинални славянски химнографски произведения. Тази двойственост е основна характеристика на Slavia Orthodoxa: рецепция на византийски образци при запазване на самобитен книжовен израз.

Забележителен е фактът, документиран от Йовчева (SESDIVA.eu), че части от оригиналното старобългарско химнографско творчество влизат дори в първата печатна кирилска книга — Краковския октоих от 1491 г. Това свидетелства за трайното въздействие на охридската химнографска продукция върху цялата православна славянска книжнина.

8. Интегративен научен дискурс

Обединяването на трите аналитични пласта — текстологически, музикалнопалеографски и химнографски — позволява да се очертае цялостният образ на Охридския триод като сложна интердисциплинарна система. Текстът не може да се разчита отделно от нотацията, а нотацията не може да се разчита извън богословския контекст на химните. Приносът на Охридската школа се изразява именно в това органично единство: книжовниците на Климент и Наум не само превеждат и преписват, но изграждат цялостна богослужебна система на старобългарски език.

Тази система, документирана в паметници като Охридския триод, Битолския триод и свързаните с тях нотирани ръкописи, е живото доказателство за институционалния и духовен авторитет на Охридската книжовна школа в православния славянски свят.

9. Заключение

Охридският триод (XII в.) е паметник, в който се пресичат три взаимосвързани традиции: богослужебно-преводаческото дело на Климент Охридски, оригиналното химнографско творчество на Константин Преславски (по Попов 1985) и музикалната практика на Охридската книжовна школа, усвоила системите на екфонетичната и палеовизантийската нотация. Паметникът свидетелства за приемствеността на кирило-методиевската традиция и за ролята на Охридската школа като самостоятелен и авторитетен книжовен център в Slavia Orthodoxa.

Изследователският въпрос — в каква степен паметникът пренася моделите на основателите на школата — получава утвърдителен отговор: Охридският триод е документален израз на тази приемственост, реализирана на ниво текст, нотация и химнографски жанр. Бъдещите изследвания следва да насочат вниманието към нови палеографски и кодикологически анализи на ръкописа, към по-пълно документиране на нотационните системи и към съпоставка с новооткрити паметници от региона.

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Кирило-Методиевски научен център (КМНЦ) — БАН, София
• Институт за изследване на изкуствата — БАН, София
• Богословски факултет, СУ „Св. Климент Охридски", София
• Институт за литература — БАН, София

II. Дигитални платформи

• SESDIVA.eu — Виртуална изложба „Старобългарските химнографски произведения"
• Scripta Bulgarica — дигитална библиотека за старобългарска книжнина
• Annual.uni-sofia.bg — Годишник на СУ „Св. Климент Охридски"
• ArtStudies.bg — платформа за история на изкуствата в България

III. Библиография (БАН/СУ стандарт)

• Йовчева, М. Старобългарският служебен миней. София: Боян Пенев, 2014.
• Йовчева, М. „Текстовата история на октоиховите канони на св. Климент Охридски: типология на разночетенията." — В: Годишник на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев", т. 99 (18). София, 2017, с. 481–506.
• Йовчева, М. „Проблемы текстологического изучения древнейших памятников оригинальной славянской гимнографии." — В: La poesia liturgica slava antica. XIII Congresso Internationale degli Slavisti. Roma–Sofia, 2003, с. 56–78.
• Куюмджиева, С. „Нотирани паметници от Югозападните български земи до XV век." — ГСУ-ИФ, т. 105, кн. 1, 2020, с. 74–91. DOI: 10.60053/GSU.IF.1.105.74-91.
• Куюмджиева, С. „Тук пеят певци с глас." София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов", 2023.
• Куюмджиева, С. Studies on Eastern Orthodox Church Chant. Variorum Collected Studies. Routledge, London–New York, 2023.
• Palikarova-Verdeil, R. La musique Byzantine chez les Bulgares et les Russes (du IXe au XIVe siècle). Monumenta Musicae Byzantinae, Subsidia, vol. 3. Copenhagen, 1953.
• Петров, С., Кодов, Х. Старобългарски музикални паметници. Т. 1. София, 1974, с. 227–310.
• Попов, Г. Триодни произведения на Константин Преславски. София, 1985 (= Кирило-Методиевски студии, т. 2).
• Попов, Г. Старобългарска църковна поезия за Рождество Христово и Богоявление. Книга първа. Климента пясни. София, 2013.
• Христова-Шомова, И. „Новгородските минеи и Зографският миней №53 (І.е.7)." — В: Пение мало Георгию. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Георги Попов. Отговорен редактор Мария Йовчева. София: Боян Пенев, 2010, с. 117–140.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  ©Rada Evtimova