Драганово читалище градинарство | Rada Evtimova

 (Draganovo Chitalishte Gardening Culture)

НЧ „Съединение – 1888" (с. Драганово) в контекста на градинарската култура: Институционална памет и социални трансформации 

(The Chitalishte "Saedinenie – 1888" in the Context of Gardening Culture: Institutional Memory and Social Transformations)

Село Драганово, Великотърновско, крие история, която надхвърля мащабите на едно обикновено българско село. Народното читалище „Съединение – 1888" е повече от културна институция — то е жив архив на мобилността, меценатството и социалния напредък, изковани от поколения градинари-гурбетчии. Тази статия проследява връзката между икономическата мобилност на драгановските градинари и изграждането на читалищната институция като символ на колективна идентичност.

Съдържание на статията

• Градинарството като исторически феномен
• Читалището: не проект на държавата, а воля на общността
• Културна дифузия — как Европа влиза в селото
• Институционална памет: депозит на успеха
• Драганово днес: живата традиция
• Интересни факти
• Заключение

Драганово читалище градинарство
(Draganovo Chitalishte Gardening Culture)

Градинарството като исторически феномен

Гурбетчийското градинарство (от турски „гурбет" — далечина, чужбина) е историческа практика на сезонна икономическа мобилност, при която българи напускат родните си места и работят като арендатори и наематели на земеделски стопанства в чужбина — предимно в Австро-Унгарската империя. Те не са просто „сезонни работници" в съвременния смисъл. Те наемат или арендуват обширни площи, организират производството самостоятелно и се завръщат у дома с финансов и културен капитал.

Изследователят д-р Васил Мутафов, дългогодишен уредник в Регионален исторически музей — Велико Търново, посвещава значима монография именно на тази практика. В книгата си „Колелото на съдбата. Българското гурбетчийско градинарство (етнографски аспекти)", издадена от Изследователския институт на българите в Унгария, той проследява производствените традиции на градинарството от Античността до средата на XX век и посочва конкретни статистически данни за броя на гурбетчиите-градинари в различни периоди, селища и държави. Тя е и основният научен труд, разглеждащ влиянието на тази мобилност върху българската народна и национална култура.

Исторически погледнато, Драганово е едно от селата с изключително висока концентрация на такива градинари. Мъжете — нерядко целите мобилни групи от едно семейство — прекарват до девет месеца в годината извън България, а се завръщат за зимата с пари, нови умения и идеи, видени в Прага, Виена или Будапеща.

Накратко: гурбетчийството не е само икономическа стратегия — то е школа за модернизация.

Читалището: не проект на държавата, а воля на общността

Народното читалище „Съединение – 1888" в с. Драганово е регистрирано в Министерство на културата на Република България под номер 969 и до днес е действащо. Основаването му през 1888 г. — само три години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия — не е случайно. Самото наименование „Съединение" отразява националния патос на епохата и желанието на драгановци да се идентифицират с историческия момент.

Ключовото обстоятелство, което отличава тази институция от много подобни по онова време, е, че тя не е резултат от държавна инициатива. Тя е плод на частното меценатство (покровителство над изкуствата и просветата) на мобилните градинари. Парите, спечелени в Централна Европа, са насочени обратно към родното село — не само за строеж, но и за книги, инструменти и театрални постановки.

На практика читалището функционира като институционализиран израз на това, което социолозите биха нарекли символен капитал — понятие, развито от френския социолог Пиер Бурдийо. Дарението за читалището не е само акт на щедрост; то е демонстрация на постигнат престиж пред цялата общност. Градинарят, дал средства за новата зала, се утвърждава не само като стопанин, но и като гражданин — в най-пълния смисъл на думата.

Накратко: читалището е „банка" за социален престиж и колективна идентичност, изградена с гурбетчийски пари.

Културна дифузия — как Европа влиза в селото

Преносът на идеи като двупосочен процес

Когато говорим за културна дифузия (пренасяне на идеи, практики и ценности от едно общество в друго), обичайно си представяме едностранен поток. В случая с Драганово обаче процесът е по-сложен. Градинарите не просто „носят" чужди идеи; те ги адаптират към местния контекст и ги „превеждат" на езика на българското село.

Например: в австро-унгарските градове те виждат организирани хорови дружества, театрални сцени и читални с периодичен печат. Когато се завръщат, носят не само спомена за тях, но и практическото знание — как се организира хор, как се поставя театрална пиеса, как се наредва библиотечен фонд. Именно в този контекст читалищните дейци изпълняват ролята на културни медиатори — хора, които „превеждат" европейския градски лайфстайл на езика на родното село.

Урбанизация на селското пространство

Чрез читалището селото започва да функционира по модел, типичен за градската среда. Сградата на читалището е символен капитал в буквален и преносен смисъл: тя е построена от трайни материали, проектирана да трае, и физически изразява амбицията на общността. Инвестицията „в камък и дух" превръща несигурната сезонна печалба от гурбета в нещо постоянно и видимо — нещо, което остава след смъртта на дарителя.

Накратко: читалището е материализиран превод на европейски ценности в местен контекст — архитектурен и духовен едновременно.

Институционална памет: депозит на успеха

Институционалната памет е способността на дадена организация да съхранява, предава и препотвърждава своята идентичност и ценности във времето. За читалището в Драганово тази памет не е пасивен архив — тя е активен процес.

В селото съществува Музейна сбирка на драгановските градинари — конкретно и документирано свидетелство за стопанската и културна история на мобилните общности. Тя функционира като физически депозит на колективната памет: инструменти, снимки, документи, предмети от бита — всичко това разказва история за хора, напускали дома си, за да го изградят по-добре.

Паметта обаче не е статична. Тя се „обновява" при всяко ново събитие, организирано от читалището — независимо дали е театрален фестивал, образователна инициатива или чествяне на местен поет. В този смисъл НЧ „Съединение – 1888" не просто пази историята; то я произвежда наново при всяка следваща генерация драгановчани. #институционалнапамет

Важно е да се отбележи и следното: меценатите-градинари нерядко са имали и прагматични подбуди. Докато мъжете отсъстват девет месеца в годината, читалището осигурява социален ред, образование и пространство за общностен живот. Дарението за него е и инвестиция в стабилността на селото, а не само израз на безкористна щедрост.

Накратко: институционалната памет на читалището не е само архив — тя е жив механизъм за обновяване на идентичността на общността.

Драганово днес: живата традиция

НЧ „Съединение – 1888" е домакин на Националния фестивал на любителските театри — събитие, включено в календара на Министерство на културата и привличащо театрални трупи от цялата страна. Фестивалът е израснал от местна традиция в национална платформа, което е красноречиво свидетелство за институционалната жизненост на читалището повече от век след основаването му.

В селото е роден и поетът Асен Разцветников, чиято родна къща е превърната в музей. Читалището е съорганизатор на честванията на поета — още едно доказателство за ролята му като пазител на местната памет. #Драганово

Исторически погледнато, Драганово има и една изключително любопитна „първа" в националния мащаб: химнът „Интернационалът" е изпълнен за пръв път в България именно тук, през 1897 г., от учителя Никола Михов и членовете на местния социалистически кръжок — след като братът на учителя изпраща нотите от Франция. Това е показателно за интелектуалния климат на селото в края на XIX век.

Накратко: Драганово и неговото читалище са живо доказателство, че институционалната традиция може да е едновременно исторически корен и съвременна практика.

Интересни факти

• НЧ „Съединение – 1888" носи своето наименование в памет на Съединението от 1885 г. — обединяването на Княжество България с Източна Румелия — и е основано само три години след него.
• Драгановските градинари-гурбетчии са работили предимно като арендатори, а не като обикновени наемни работници. Това им дава по-висок правен и социален статус в приемащите страни.
• Химнът „Интернационалът" е изпълнен за пръв път в България в с. Драганово, 1897 г. — вероятно единственото село в страната, свързано с тази „световна първа".
• В Драганово се намира паметник на „Интернационала" — смятан за единствения в света паметник, посветен на конкретна песен.
• Музейната сбирка на драгановските градинари е вградена в пространството на читалището и представлява уникален документален разказ за трансграничната мобилност на едно село.
• Националният фестивал на любителските театри, домакинство на НЧ „Съединение – 1888", е провеждан вече над десет пъти и е включен в официалния календар на Министерство на културата.

Заключение

Историята на НЧ „Съединение – 1888" в с. Драганово е история за превръщането на физическото отсъствие в духовно присъствие. Градинарите-гурбетчии са отивали в Централна Европа с празни ръце и са се завръщали не само с пари, но и с идеи, вкусове и амбиции, надхвърлящи тесните граници на дотогавашното им ежедневие. Читалището е материализацията на тази амбиция — институция, в която финансовият капитал се превръща в символен, а временното отсъствие — в трайно наследство. Въпросът, който остава отворен, е: как съвременните институции могат да се поучат от тази логика — и да превърнат мобилността в ресурс, а не в загуба?

Библиография

• Васил Мутафов — „Колелото на съдбата. Българското гурбетчийско градинарство (етнографски аспекти)". Издателство: Изследователски институт на българите в Унгария, 2018.
  Книгата разглежда производствените традиции на градинарството като поминък от Античността до средата на XX век и коментира влиянието на гурбетчийството върху българската народна и национална култура.
• Вера Бонева — „Възраждане: България и българите в преход към Новото време. Академичен обзор". Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски", 2005.
  Монографията предоставя теоретична рамка за разбиране на просветното движение в Търновския край и неговата връзка с по-широките процеси на национално и гражданско строителство в края на XIX век.
• Константин Иречек — „Пътувания по България". София: „Наука и изкуство", 1974. (Оригинално издание на чешки: Praha, 1888.)
  Константин Иречек предоставя подробна картина на стопанския и социален живот в Търновския регион в края на XIX в., която служи за макрорамка при изследването на икономическия възход на градинарските селища по поречието на р. Янтра. Анализът на читалищната институция се фокусира върху регионалната икономическа динамика, описана от автора, като основа за местните социални трансформации.
• Община Горна Оряховица — Официален уебсайт, секция „Читалища". URL: https://www.g-oryahovica.bg/chitalishta-obshtina-gorna-oryahovitsa
  Потвърждава регистрацията и активния статут на НЧ „Съединение-1888" — село Драганово.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

DOI:

---

От:  ©Rada Evtimova