Средновековен български град | Rada Evtimova

 (Medieval Bulgarian city)

Пространствена организация и социален облик на българския средновековен град IX–XIV в. 

(Spatial Organization and Social Profile of the Medieval Bulgarian City, 9th–14th Century)

Как е изглеждал животът в един български средновековен град преди осем или девет века? Каква е неговата пространствена логика — кой живее зад крепостните стени, кой работи в подградието и как тези два свята си взаимодействат? Настоящата статия разглежда градоустройствената структура и социалния облик на средновековния български град в периода IX–XIV в., опирайки се на данни от археологически проучвания и писмени извори.

Периодът IX–XIV в. обхваща развитието на Първото и Второто българско царство — от утвърждаването на Плиска и изграждането на Велики Преслав до разцвета на Търновград като политически и духовен център на Балканите. Именно тогава се оформят онези характерни черти на българския градски живот, които го правят разпознаваем на фона на целия православен средновековен свят. 

Съдържание на статията

• Какво е средновековен български град
• Топография и фортификация: теренът като съдба
• Вътрешен и външен град: две лица на един живот
• Социална стратификация: кой живее къде
• Градът като стопански и духовен център
• Интересни факти
• Заключение
• Библиография

                                 

 Средновековен български град (Medieval Bulgarian city)

Какво е средновековен български град

Средновековният български град не е просто голямо населено място. Това е укрепено, административно и стопански функциониращо селище, което съчетава военна защита, управленски функции, производство и търговия. За разлика от античния град, чиято планировка следва геометрични принципи, средновековният град в България се подчинява преди всичко на релефа и на нуждите на защитата.

В научната литература понятието „средновековен български град" се използва за укрепени центрове, развили се в периода IX–XIV в. на територията на Първото и Второто българско царство. Тяхното проучване изисква комплексен подход — съчетание на историческо и археологическо изследване, което акад. Димитър Ангелов посочва като методологически приоритет в студията си „Към въпроса за българския средновековен град", включена в сборника „Средновековният български град" (София, 1980).

Обобщение: Средновековният български град е многофункционален укрепен център, чието изучаване изисква едновременно историческа и археологическа интерпретация.

Топография и фортификация: теренът като съдба

Исторически погледнато, изборът на място за средновековен град в България рядко е случаен. Хълмистият или скалист терен предлага естествена защита, а реките осигуряват вода и улесняват търговията. На практика почти всеки по-значим средновековен град в България е изграден на труднодостъпен терен или в непосредствена близост до вода.

Плиска е частично изключение — тя е издигната в равнинна местност в Североизточна България, което прави нейните мащабни землени укрепления още по-впечатляващи. Велики Преслав вече следва различна логика: изградена в полите на хълм, столицата от Х в. съчетава естествения релеф с изкуствени фортификации. Търновград пък е може би най-красноречивият пример за пълно сливане на природна защита и архитектурен замисъл — трите хълма Царевец, Трапезица и Момина крепост образуват труднопреодолима система от укрепления.

Важна черта на много средновековни български градове е приемствеността спрямо по-ранни селища. Значителна част от тях са изградени върху основи на антични и ранновизантийски крепости, което означава, че новите строители са използвали не само готови каменни конструкции, но и утвърдени пътища, водоснабдителни системи и стратегически позиции. Тази приемственост е документирана в изследванията на проф. Димитър Овчаров, чийто дългогодишен труд върху Плиска и Велики Преслав хвърля светлина върху фортификационните системи и хронологията на дворцовите центрове.

Обобщение: Теренът не просто определя местоположението на средновековния български град — той диктува неговата форма, разрастването му и начина, по който е защитаван.

Вътрешен и външен град: две лица на един живот

Едно от най-устойчивите структурни решения в средновековното българско градоустройство е двуделната организация на пространството. Градът се дели на укрепено ядро — вътрешен град — и прилежащо незащитено или по-слабо укрепено подградие, известно и като „варош" или „емпориум" в по-зрелия период.

Вътрешният град: пространство на властта

Вътрешният град — в ранния период наричан просто „вътрешен“ (Плиска, Преслав), а по-късно обозначаван като „цитадела“ или „хисар“ — е пространство, запазено за административния и духовен елит. Тук се намират дворцовите комплекси, катедралните храмове, резиденциите на висшето духовенство и на болярите. Достъпът е ограничен и контролиран.

В Плиска например Вътрешният град е обграден с масивна каменна стена и включва Дворцовия комплекс с тронната зала, жилищните постройки за владетеля и неговото обкръжение, и по-късно — Голямата базилика, построена при княз Борис I. В Преслав вътрешното пространство е плътно застроено с дворцови и религиозни сгради, а Кръглата (Златна) църква е архитектурен и символен акцент на целия комплекс.

Външният град: пространство на живота

Подградието е там, където протича ежедневният живот. Занаятчийските работилници, търговските пространства, жилищата на свободните граждани, гостилниците и складовете — всичко това се наслоява в непланирана, органично разраснала се тъкан около укрепеното ядро. Археологическите проучвания на Велики Преслав са открили множество следи от грънчарско и металообработващо производство именно в зоните извън вътрешните стени.

В контекста на зрялото средновековие — особено при Търновград — разграничението между цитадела и варош придобива и по-изразена социална стойност. Разкопките на хълма Царевец показват, че там е имало гъста жилищна застройка, а не само дворцови комплекси, което говори за истински средновековен град, а не затворена крепост. #СредновековнаБългария

Обобщение: Двуделната структура — вътрешен град за властта и подградие за производството и търговията — е устойчив модел, характерен за почти всички значими средновековни центрове в България.

Социална стратификация: кой живее къде

Пространственото разделение на средновековния град отразява неговото социално устройство. Йерархията в обитаването не е случайна — тя е видима и функционална.

На върха на пирамидата стои владетелят и неговият двор, настанени в укрепения дворцов комплекс. Непосредствено до тях — висшето духовенство и патриархът (при Второто царство), чиито резиденции и катедрален храм се намират в рамките на цитаделата или в непосредствена близост до нея. По-надолу в йерархията стоят болярите, заемащи жилищни сгради в по-защитените части на града.

Занаятчийското население — грънчари, ковачи, тъкачи, строители — живее и работи предимно в подградието. Производствените зони са устойчиво отделени от жилищните — не по административна заповед, а по функционална логика. Например, грънчарските пещи изискват пространство и суровини, а металообработването генерира шум и дим, което естествено ги отдалечава от по-вътрешните жилищни квартали.

Търговците — особено чуждестранните — са концентрирани в специфични квартали близо до пазарното пространство. Търновград е поддържал търговски връзки с Генуа, Брашов, Неапол и редица западноевропейски градове, което предполага съществуването на чужди търговски колонии с определено присъствие в градското пространство.

Важна социална особеност е ролята на религиозните общности. В Търновград е съществувал еврейски квартал в района на днешната гара „Трапезица" — свидетелство за етническото и религиозното многообразие на средновековния град.

Обобщение: Социалната йерархия в средновековния български град е пространствено видима — властта обитава укрепения център, производството и търговията се разполагат в подградието, а религиозните и етническите общности формират собствени квартали.

Градът като стопански и духовен център

Средновековният български град не е само военна крепост или административен възел. Той е едновременно стопански двигател и духовен ориентир за цялата околна територия.

Стопанската роля: пазари и производство

Пазарното пространство е сърцето на стопанския живот в подградието. Тук се разменят стоки, сключват се сделки и се установяват ценови норми за цялата прилежаща селска територия. Занаятчийското производство е съсредоточено в специализирани квартали — данните от проучванията на Велики Преслав показват добре обособени производствени зони с пещи за керамика и металообработващи работилници.

Преславската рисувана керамика е показателен пример за нивото на занаятчийско майсторство, достигнато в средновековния български град — изделия с висококачествена многоцветна рисувана украса, намирани при разкопки не само в България, но и по-широко в Балканския регион.

Духовната роля: църквата като градообразуващ елемент

Църквата в средновековния български град не е само религиозна институция — тя е и социален, образователен и символен център. При Второто българско царство Търновград носи прозвището „Търново — Новият Йерусалим", отразяващо онова осмисляне на столицата като свещено пространство, което е характерно за православния средновековен манталитет.

Манастирските комплекси в близост до градовете допълват тази духовна инфраструктура. Те са средища на книжнина, образование и медицинска помощ. Скрипториите в тях копират ръкописи, а граматиците обучават клирици и административен персонал — хора, необходими за функционирането на държавната канцелария.

Показателен факт: решението на събора от 893 г., свикан от княз Борис I, установява българския език като официален в богослужението и държавната канцелария — промяна с дълбоки последствия за облика на градската книжовна и духовна среда.

Обобщение: Стопанската и духовната функция на средновековния български град са неразривно свързани — пазарът и църквата определят ритъма на градския живот на различни, но взаимно допълващи се нива.

Интересни факти

• Плиска, първата призната столица на България, е изградена в равнина и заема площ от около 23 кв. км с външните си землени укрепления — значително по-голяма от много западноевропейски средновековни градове от същата епоха.
• При разкопките в района на Плиска и Велики Преслав са открити 17 варници с голям диаметър, свидетелстващи за унищожаването на значителна част от мраморните скулптури и облицовки на средновековните сгради в по-късен период.
• Кръглата (Златна) църква в Преслав е уникален архитектурен паметник — кръгла в план, с богата керамична украса, тя няма точен паралел в останалата средновековна архитектура на Балканите.
• Търновград е поддържал преки търговски контакти с Генуа и Брашов още през XIII–XIV в. — свидетелство за включеността на средновековния български град в широките европейски търговски мрежи.
• При разкопките на хълма Царевец са намерени следи от еврейски квартал в близост до гарата „Трапезица" — пример за многообразието на средновековната градска тъкан.
• Проф. Димитър Овчаров е направил докторска дисертация върху графитите — рисунки, издрасквани върху камъните на крепостните стени и дворцовите постройки в Плиска и Преслав, разкриващи ежедневния бит, вярванията и хумора на средновековните обитатели.

Един град, много гласове

Средновековният български град не е монолитна структура — той е сбор от различни пространства, функции и социални роли, наслоени едно върху друго в продължение на векове. Владетелският дворец и грънчарската работилница, патриаршеската катедрала и еврейският квартал, каменните стени на цитаделата и дървените покриви на подградието — всичко това съществува едновременно в едно и също градско пространство, свързано от пазарите, пътищата и ритуалите на православния календар. Именно в тази сложност се крие онова, което прави средновековния български град не просто интересен обект за изследване, но и жив свидетел на епоха, оставила трайна следа в историята на Балканите.

Заключение

Средновековният български град от IX до XIV в. е сложна, многослойна структура, в която пространствената организация отразява социалния ред, а архитектурата е израз на политическата и духовната идеология на своето време. От ранните столици Плиска и Велики Преслав до Търновград на Второто царство се прослежда устойчива логика: укрепен административен център, заобиколен от живо подградие с производствени и търговски функции. Тази логика не е заимствана механично, а е адаптирана към конкретния терен, наличните ресурси и актуалните политически потребности. Какво ли би ни разказал един обикновен занаятчия от преславското подградие, ако можехме да го попитаме как изглежда неговият град отвътре?

Ако имате въпроси по темата, искате да допълните информация с данни от регионални музеи или да предложите нови ракурси за разглеждане на средновековния градски живот в България — споделете ги в коментарите. Всяко допълнение обогатява картината.

Библиография

• Ангелов, Димитър — „Към въпроса за българския средновековен град". В: Средновековният български град. София, 1980.
  Студията обобщава данните от писмените и археологическите извори и обосновава необходимостта от комплексен подход при изследването на средновековния български град.
• Гюзелев, Васил — Средновековна България в светлината на нови извори. София, 1982.
  Изданието въвежда нови документални данни за административната уредба и социалния статус на обитателите на средновековните български градове.
• Златарски, Васил — История на българската държава през средните векове, Т. I–III. София, 1918–1940.
  Класическо изследване на политическия и административния контекст на средновековна България, използвано като историческа рамка при анализа на градските центрове.
• Йосифов, Драгомир — Архитектура на великотърновски градски и извънградски манастири (1185–1396 г.). Варна, 2022.Дисертационният труд представя детайлно архитектурно-градоустройствено изследване и графични реконструкции на манастирските комплекси в столичния Търновград, разкриващи тяхната функционална структура и роля в градската тъкан.
• Кузев, Александър; Гюзелев, Васил (съставители) — Български средновековни градове и крепости, Т. I: Градове и крепости по Дунав и Черно море. Варна, 1981.
  Първи том от тритомното издание, представляващ комплексно изследване на средновековните български градове по Дунав и Черноморието от историци и археолози.
• Овчаров, Димитър; Тотев, Тотю; Попов, Атанас — Стари български столици: Плиска, Велики Преслав, Търновград. София, 1980.
  Монографията представя фортификационните системи и устройството на дворцовите центрове на трите средновековни столици въз основа на археологически проучвания.
• Станилов, Станислав — Художественият метал на българското средновековие. София, 1991.
  Изследването разглежда производствената материална култура и занаятчийството като елементи от социалния облик на средновековния български град, с акцент върху Плиска и Преслав.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  ©Rada Evtimova