Антропогенно въздействие Древна Тракия | Rada Evtimova

 (Anthropogenic impact Ancient Thrace)

Антропогенно въздействие и промени в ландшафта на Древна Тракия: Археоботанически и палеоекологични данни 

(Anthropogenic Impact and Landscape Changes in Ancient Thrace: Archaeobotanical and Palaeoecological Data)

Представата за траките като народ, живял в пълна хармония с природата, е романтична, но не особено точна. Археоботаническите и палеоекологичните данни, натрупани през последните десетилетия от изследователски екипи в България, рисуват по-сложна и по-интересна картина: картина на активна намеса в ландшафта, на изсечени гори, изтощавани почви и металургични пещи, чиито нужди от дървени въглища са преформили цели планински масиви. Тази статия разглежда какво всъщност са оставили траките след себе си в земята — не само злато и тракийски съкровища, а и екологичен отпечатък, четим до ден-днешен.

Съдържание на статията

• Какво казва земята: методи на изследване
• Гори, земеделие и промяна на растителната покривка
• Металургията като екологичен фактор
• Семена и култури: какво е раснало в тракийска Тракия
• Интересни факти
• Заключение

 Антропогенно въздействие Древна Тракия 
 (Anthropogenic impact Ancient Thrace)

Какво казва земята: методи на изследване

Антропогенното въздействие в археологическия и палеоекологичния контекст означава съвкупността от промени, които човешката дейност е нанесла върху природната среда — растителната покривка, почвата, водния режим и биоразнообразието. Изучаването му за епохата на Желязната ера (приблизително XII–I в. пр. Хр.) на Балканите разчита на два основни аналитични метода, които взаимно се допълват.

Първият е палинологията — анализът на прашецовите зърна, съхранени в утайките на езера и торфища. Прашецът е изключително устойчив и може да оцелее в почвата хилядолетия. Когато учените изследват стратиграфски колони от находища като торфищата в Рила, Пирин и Средните Родопи, те всъщност четат своеобразен дневник на растителността — страница по страница, слой по слой. Спадът на дървесния прашец (дъб, бук, елша) и появата на зърнени видове и синантропна растителност (плевели, следващи човека) са безпогрешен сигнал за земеделско усвояване на дадена територия.

Вторият метод е археоботаниката, по-конкретно — анализът на овъглените растителни макроостатъци. Изгорелите семена, плодове, дървесни въглища и снопчета от зърнени класове, открити при разкопки, дават пряка информация за това какво са отглеждали хората, с каква дървесина са се отоплявали и какво са изгаряли в металургичните си пещи. Обединяването на двата метода позволява реконструиране на ландшафта не само около отделните обекти, но и на по-широки географски ареали.

Водещи изследователи в тази проблематика за България са Елена Маринова и Цветана Попова, чиито разработки формират основата на съвременното разбиране за растителната история на Тракия.

Комбинацията от палинология и археоботаника превръща безмълвните слоеве на почвата в четим текст за човешкото минало — инструмент, несравнимо по-точен от каквато и да е идеализирана историческа легенда.

Гори, земеделие и промяна на растителната покривка

Преди тракийската Желязна епоха значителна част от територията на днешна България е покрита с гъсти широколистни гори — дъбови масиви в низините и по средните склонове, букови в по-високите части. Палинологичните данни от Югозападна България, обобщени от Маринова, Тонков, Бозилова и Вайсов в тяхното проучване на холоценовите антропогенни ландшафти на Балканите (2012), показват ясен модел: с ускоряването на металообработката и земеделското производство в I хил. пр. Хр. дървесният прашец намалява, а поленовите индикатори на отворени пространства и обработвана земя нарастват.

Исторически погледнато, подобни промени не са уникални за Балканите — те следват общоевропейски модел на неолитно и бронзовоепохално изсичане. Специфичното при тракийския контекст обаче е темпът и мащабът на промяната, особено след XII–X в. пр. Хр., когато разпространението на железни сечива значително ускорява способността на общностите да почистват земя за обработване. На практика железният брадвар е не само военно, но и екологично оръжие.

Поленовият запис от торфищата в Рила и Пирин, систематично изследван от Бозилова и Тонков от края на 80-те години на XX в. насам, фиксира именно тези промени: висока надморска височина не е давала защита от въздействието на долинното земеделие, чиито последици се отразявали дори на планинската растителност. Намаляването на горите водело до ерозия на почвата, особено по стръмните терени на Родопите и Странджа — райони, в които тракийската металургична дейност е добре документирана от археологическите разкопки.

Поленовите диаграми от планинските езера и торфища са безценен архив, документиращ как хилядолетното тракийско земеделие и металообработване са трансформирали пейзажа на Балканите.

Металургията като екологичен фактор

Сред всички дейности на тракийските общности металургията е тази с най-дълбоки и трайни екологични последици. Причината е проста: топенето на метали изисква огромни количества дървени въглища. Приблизителните изчисления сочат, че за производството дори на относително малки количества желязо или мед са необходими многократно по-голямо тегло дървесина. Районите около металургичните центрове в Странджа, Средна гора и Родопите са показателни — антракологичните анализи (изследването на овъглена дървесина) от обекти в тези региони документират масово използване на дъбова и габърова дървесина, чиито запаси постепенно са изчерпвани.

В този контекст разкопките на обекта Ада Тепе в Източните Родопи са особено показателни. Това е уникален комплекс за добив на злато, функционирал от Късната бронзова до Ранната желязна епоха, чийто изследователски екип — Ников, Маринова, Де Кюпере и колеги — документира в публикацията си от 2018 г. как металодобивните дейности са оказвали пряко влияние върху хранителното снабдяване и общото стопанство на обитателите. Металургичната дейност не само изразходвала гори, но и преструктурирала цялостния модел на поземлено ползване около обекта.

Подобна е ситуацията при обектите по трасето на жп линия Пловдив–Свиленград, изследвани интензивно в началото на XXI в. Антракологичните и археоботанични данни, обработени от Цветана Попова, показват, че около ямните полета от Желязната епоха в Югоизточна България е имало значителна горска деградация, придружена от поява на плевелна синантропна растителност. Тракийските общности буквално са оформяли пейзажа около себе си — не по силата на случайността, а вследствие на съзнателни стопански решения.

Металургичните пещи на траките са изяждали гори по начин, сравним с модерното обезлесяване — с тази разлика, че тогавашните общности не са разполагали с нашите познания за дългосрочните последици.

Семена и култури: какво е раснало в тракийска Тракия

Макроостатъчните анализи от тракийски обекти разкриват богата, макар и не особено разнообразна земеделска система. Изследването на Христова, Атанасова и Маринова от 2017 г., базирано на 196 флотационни проби от 50 ями от Желязната епоха в Югоизточна България, е едно от най-обстойните в своя род за региона. Неговите резултати са показателни: доминиращите зърнени култури са плюспест лимец (Triticum monococcum) и ечемик (Hordeum vulgare), следвани от просо (Panicum miliaceum). Бобовите растения — фий (Vicia ervilia), леща и грах — са представени в по-малки количества. Намерени са и семена на лоза (Vitis vinifera), дрян (Cornus mas) и смокиня.

Интересното е, че доминирането на лимеца, стара и сравнително непритезателна пшенична разновидност, не е случайно. Лимецът е издръжлив, расте на по-бедни почви и изисква по-малко грижи в сравнение с по-модерните сортове. Изборът му като основна земеделска култура говори по-скоро за прагматизъм, отколкото за изтънченост — или за постепенното изтощаване на почвите след поколения непрекъснато обработване. Цветана Попова е документирала сходни находки при обекти около Свиленград и Копривлен, потвърждавайки, че земеделският модел е бил относително единен в тракийска Тракия.

Преходът от по-широко събирачество към по-тясно специализирано земеделие, фиксиран в поленовите диаграми и потвърден от макроостатъчните анализи, е красноречиво свидетелство за нарастващия демографски натиск и нуждата от по-интензивно и по-стабилно производство на храни. На практика тракийската земеделска система е функционирала като организирана, насочена към определени резултати дейност — не идилично взаимодействие с природата, а целенасочена нейна трансформация.

Анализите на овъглените семена от тракийски обекти разрушават мита за патриархалната хармония с природата и разкриват организирана земеделска система, адаптирана към нуждите на растящо население.

Интересни факти

• Поленовото зърно е толкова устойчиво, че може да оцелее непокътнато в езерни утайки в продължение на десетки хиляди години — учените буквално „четат" историята на горите по прашеца.
• Лимецът (Triticum monococcum), доминиращата тракийска пшеница, е бил отглеждан в Близкия изток преди повече от 10 000 години — траките са го наследили от неолитните земеделци.
• Антракологията — науката за овъглената дървесина — може да определи не само вида на дървото, но и на каква надморска височина е расло, което помага да се реконструират старите гори.
• Обектът Ада Тепе в Източните Родопи е един от малкото тракийски златодобивни комплекси в света, запазили видими следи от металургичния процес заедно с хранителни остатъци.
• Синантропната растителност — плевелите, следващи човека — е толкова надежден индикатор за земеделска дейност, че учените могат да разграничат обработваема земя от пасище само по видовия състав на намерените семена.
• Торфищата в Рила и Пирин съхраняват непрекъснати поленови записи за последните 8–10 000 години — нещо, сравнимо с библиотека без пожар.

Данните от всички разгледани изследователски полета — палинология, антракология, макроостатъчен анализ — се събират в единна и последователна картина: тракийските общности от I хил. пр. Хр. са упражнявали мащабно, организирано и траен за ландшафта въздействие върху природата на Балканите. Тази картина не обезценява тракийската цивилизация — напротив, тя я показва като функционираща, динамична система, способна да трансформира средата си в съответствие с нарастващите си нужди. Именно в тази способност обаче се крие и поучителното: природните ресурси не са безгранични нито тогава, нито сега.

Заключение

Антропогенното въздействие върху ландшафта на Древна Тракия не е модерно откритие — то е записано в почвата, в прашеца, в овъглените семена и в дървесните въглища от хиляди тракийски обекти. Данните от изследователите на археоботаниката и палеоекологията доказват, че траките са управлявали — и преобразявали — природата около себе си с не по-малка последователност от модерните общества. Световният ден на Земята е удобен повод да погледнем назад не с носталгия, а с разбиране: грижата за ресурсите не е изобретение на съвременността, а урок, чиито последствия от пренебрегването му са видими още в поленовите диаграми на тракийска Тракия.

Библиография

• Маринова, Е., Тонков, С., Бозилова, Е., Вайсов, И. (2012).
  Holocene anthropogenic landscapes in the Balkans: the palaeobotanical evidence from southwestern Bulgaria.
  Vegetation History and Archaeobotany, 21(4/5), 413–427.
  Изследването представя палеоботанически данни от Югозападна България, обвързващи нарастването на земеделието и металургията с промени в растителната покривка на Балканите през холоцена.
• Христова, И., Атанасова, Ю., Маринова, Е. (2017).
  Plant economy and vegetation of the Iron Age in Bulgaria: archaeobotanical evidence from pit deposits.
  Archaeological and Anthropological Sciences, 9(7), 1481–1494.
  Анализира 196 флотационни проби от 50 ями от Желязната епоха в Югоизточна България, документирайки зърнените и бобовите култури, отглеждани от тракийски общности.
• Ников, К., Маринова, Е., Де Кюпере, Б. и колеги (2018).
  Food supply and disposal of food remains at Late Bronze and Early Iron Age Ada Tepe: bioarchaeological aspects of food production, processing and consumption.
  В: Social Dimensions of Food in the Prehistoric Balkans. Oxbow Books, 278–299.
  Разглежда как металодобивните дейности на обект Ада Тепе са повлияли на хранителното снабдяване и стопанския модел на тракийска общност в Родопите.
• Бозилова, Е., Тонков, С. (1990).
  The impact of man on the natural vegetation in Bulgaria from the Neolithic to the Middle Age.
  В: Bottema, S., Entjes-Nieborg, G., van Zeist, W. (eds.), Man's Role in the Shaping of the Eastern Mediterranean Landscape. Balkema, Rotterdam, 327–332.
  Основополагащ труд, обхващащ въздействието на човека върху растителността в България от неолита до Средновековието въз основа на поленови анализи.
• Попова, Цв. (2005).
  Paleobotanical and anthracological analysis from the Koprivlen site (Gotze Delchev district).
  В: Bouzek, J., Domaradzka, L. (eds.), The Culture of Thracians and Their Neighbours. BAR International Series 1350, Oxford, 99–102.
  Представя палеоботанически и антракологични данни от тракийски обект в Югозападна България, свидетелстващи за земеделска и металургична дейност.
• Маринова, Е. (2007).
  Archaeobotanical data from the early Neolithic of Bulgaria.
  ResearchGate / Academia.edu.
  Служи като фундаментална база за разбиране на прехода към земеделие и първите антропогенни промени в растителността на днешна България.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  ©Rada Evtimova