петък, 17 април 2026 г.

Момина кула | Rada Evtimova

 (Momina Kula Fortress)

Археологически и топонимични аспекти на крепостта Момина кула (Къз калеси) в контекста на средновековната отбранителна система по поречието на река Места

(Archaeological and Toponymic Aspects of the Momina Kula Fortress (Kız Kalesi) in the Context of the Medieval Defensive System along the Mesta River)


Подзаглавие: Фортификационна архитектура, топонимична семантика и стратегически контрол на Момина клисура (V–XIV в.)

Резюме (Abstract)

Настоящото изследване разглежда крепостта Момина кула (Къз калеси), разположена в пролома Момина клисура на река Места, при с. Кремен, община Банско, като елемент от средновековната отбранителна система в Югозападна България. Целта на статията е двойна: да анализира наличните археологически данни за фортификационната архитектура на обекта и да изследва семантиката на двойното му топонимично наименование — османотурското Къз калеси и народното Момина кула — в контекста на регионалната топонимия. Приложен е интердисциплинарен метод, съчетаващ анализ на публикувани теренни данни, историко-географски извори и топонимичен микроанализ. Резултатите показват, че крепостта е функционирала като охранителен пункт по пътя, контролиращ прохода към Неврокопската котловина, с два основни строителни хоризонта — късноантичен (V–VI в.) и средновековен (XII–XIV в.). Двойното наименование отразява конвергентна семантика на непревземаемост, характерна за сходни топоними в по-широкото балканско пространство. Приносът на изследването се изразява в систематизирането на разпръснатите данни за обекта и в поставянето на Момина кула в регионалната научна рамка на отбранителните съоръжения по Средна Места.

Ключови думи: Момина кула, Къз калеси, Момина клисура, река Места, средновековна фортификация, Второ българско царство, топонимия, Никополис ад Нестум

Съдържание на статията

Момина кула
Момина кула (Momina Kula Fortress)

1. Увод

Крепостта Момина кула (с османотурско наименование Къз калеси) е късноантична и средновековна фортификация, разположена в пролома Момина клисура на река Места, на 5,62 km югоизточно от с. Кремен, община Банско, на 16 km северозападно от гр. Гоце Делчев (Неврокоп). GPS координатите на обекта са 41°42'59" с.ш. и 23°41'44" и.д., при надморска височина около 670 m. Административно крепостта попада в областта на Благоевград и принадлежи към пиринската историко-географска зона.

Стратегическото значение на обекта произтича непосредствено от неговото местоположение: укреплението се издига върху скален хребет с отвесни склонове от север, изток и юг, като контролира единствения сухопътен маршрут по долината на Средна Места между Разложката и Неврокопската котловина. Пътят, следващ коритото на реката, е представлявал главна артерия за търговия и военно придвижване в региона от античността до Новото време. Васил Кънчов, в своето „Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница" (публ. в Сборник за народни умотворения, кн. X–XIII, 1894–1896), описва Момина клисура като теснина, около която са съсредоточени редица исторически обекти, и изрично отбелязва стратегическата функция на прохода за Неврокопско.

Обектът е обявен за археологически паметник от национално значение. Въпреки това в научната литература липсва систематично изследване, което да обедини наличните археологически данни, топонимичния анализ и регионалния военноисторически контекст в единна аналитична рамка. Настоящата статия си поставя именно тази задача, като прилага интердисциплинарен подход и се придържа строго към верифицирани данни.

Изследователският въпрос може да бъде формулиран по следния начин: каква е функционалната роля на Момина кула в отбранителната система по Средна Места и по какъв начин топонимичната семантика на двойното наименование отразява историческата памет за тази роля?

2. История на проучванията

Историята на научното познание за Момина кула може да бъде разграничена в няколко хронологически етапа.

Първият етап обхваща края на XIX в. и е свързан с пътеписната и географска литература. Васил Кънчов (1862–1902) е сред ранните изследователи, чиято работа по долините на Струма, Места и Брегалница предоставя исторически и географски сведения за прохода и селищната мрежа в региона. Неговото пътуване, извършено ок. 1891 г. и публикувано в периода 1894–1896 г., документира теснината на Момина клисура и описва укрепени места по маршрута към Неврокоп. Макар и да не анализира крепостта специално, Кънчов предоставя базисни ориентири за географската рамка и значението на пътя.

Вторият етап е свързан с институционализирането на археологическото наследство в България след Освобождението. Ключов документ от тази фаза е каталогът на Цветана Дремсизова-Нелчинова „Археологически паметници в Благоевградски окръг", в който е регистриран обектът при с. Кремен с неговите основни архитектурни характеристики. Тази публикация остава основен справочен инструмент за определяне на датировката и характера на фортификацията.

Третият етап обхваща съвременните теренни проучвания. Значителен напредък в документирането на обекта е осъществен в рамките на проект „Европейски приказки и легенди" (2010–2012 г.), когато научноизследователски екип в състав проф. д-р Васил Марков, проф. д-р Албена Георгиева и доц. Георги Гаров е провел документиране на устнопоетичните традиции, свързани с крепостта. Тези проучвания, макар и фокусирани върху нематериалното наследство, допринасят за фиксирането на легендарния пласт около топонима.

Новият изследователски цикъл е открит с планираните за 2024 г. сондажни археологически проучвания на Момина кула, финансирани от Община Гоце Делчев и Общинския исторически музей. Тези проучвания следва да предоставят актуализирани стратиграфски данни за обекта.

Академичното изследване на ранновизантийските крепости в по-широк регионален контекст е систематизирано от Венцислав Динчев в монографията „Ранновизантийските крепости в България и съседните земи (в диоцезите Thracia и Dacia)" (Разкопки и проучвания, XXXV, НАИМ-БАН, София, 2006). Въпреки че тази студия не разглежда специално Момина кула, тя предоставя сравнителната типологическа и хронологическа рамка, необходима за интерпретация на обекта. Регионалната историческа картина на Средна Места е допълнена от Петър Делев в студията „Районът на Средна Места в древността" (В: Копривлен, том 1, София, 2002, с. 13–28), която изследва дългосрочното стратегическо значение на речната долина.

3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен метод, включващ синтез на публикувани теренни данни, историко-географски анализ, топонимична семантика и сравнителна типология на фортификационни съоръжения.

Основният методологичен подход при анализа на архитектурните данни се основава на синтез на наличните описания от документационни проучвания и каталожни записи. Обработените данни включват измервания на запазените архитектурни елементи и зидарски техники, идентифицирани при теренни обходи.

Стратиграфският анализ е ограничен от липсата на публикувани резултати от систематични разкопки. Наличните данни позволяват идентифицирането на два строителни хоризонта въз основа на керамичния материал и архитектурните особености, но за конкретна датировка са необходими бъдещи лабораторни изследвания, включително термолуминесцентен анализ на строителни материали или радиовъглеродно датиране на органични остатъци.

Топонимичният микроанализ е проведен по метода на Йордан Заимов, приложен в неговите изследвания на „Български водопис" и местните имена в Югозападна България. Изследвани са двете конкурентни форми на топонима — Момина кула (народно-български вариант) и Къз калеси (османотурски вариант) — в тяхната семантична, фонетична и функционална взаимовръзка.

Историко-географският контекст е реконструиран чрез съпоставяне на данните от пътеписната литература на XIX в. (Кънчов) с археологическите свидетелства за регионалната пътна мрежа. Особено важна е документацията за античния път по долината на Средна Места, чиято роля е изяснена чрез данните за Никополис ад Нестум (Nicopolis ad Nestum), основан от Траян през 106 г. и разположен на пътя, свързващ Егейския бряг с Виа Егнация.

4. Основни резултати: архитектура и материална култура

Крепостта Момина кула обхваща две скални тераси с обща площ около 500 m². Позиционирана е върху хребет с естествено защитени склонове от север, изток и юг, което е намалявало необходимостта от изкуствени укрепления по тези страни. Единственият достъп е от запад, където склонът е по-достъпен.

Запазените архитектурни елементи, описани в каталога на Дремсизова-Нелчинова и в последващи документационни записи, включват следното:

  • Западна крепостна стена: единствената крепостна стена, изградена там, където крепостта е достъпна; запазена на височина около 5 m в цялата си дължина. В западния сектор е ситуиран и единственият вход, фланкиран от кула.
  • Входна кула: изградена от ломени камъни и скални блокове, споени с бял хоросан (opus incertum с хоросанов пълнеж), с включена сатрачна система от дървени греди — техника, типична за средновековното строителство в региона.
  • Източна правоъгълна кула: основи с размери 5,40 × 6,20 m, с вход широк 0,90 m; запазена на около 0,50 m височина. Функционалното предназначение е вероятно наблюдателно и за съхранение на припаси.
  • Денивелация от запад: преодолена с няколко стъпала, изсечени директно в скалния масив.
  • Естествена пещера: под крепостта, в скалите, е документирана пещера с няколко входа, галерии и зали, с материали, свидетелстващи за праисторическо обитаване. Към момента входовете са зазидани.

Керамичният материал, открит при теренни обходи по затревения терен, включва фрагменти от домашна керамика, характерна за два хронологически периода: V–VI в. и XII–XIV в. Тази находка е основен аргумент за идентифициране на двата строителни и функционални хоризонта на обекта. В местността Планка, на около 2,5 km югозападно, са документирани основи на значително по площ селище от Късната Античност, заедно с три некропола, датиращи от III–IV в. — обстоятелство, което поставя крепостта в по-широкия контекст на регионалната антична и средновековна селищна мрежа.

5. Анализ и интерпретация

Двата строителни хоризонта на Момина кула отразяват два различни исторически момента, при които контролът над пролома на Места е придобивал стратегическо значение.

Първи хоризонт (V–VI в.): Керамиката от V–VI в. съответства на периода на интензивно ранновизантийско укрепване в балканските провинции. Венцислав Динчев (2006: 5–15) установява, че ранновизантийските крепости в диоцезите Thracia и Dacia са предимно малки укрепления (под 1 ha), конструирани с цел охрана на пътищата и проходите при условията на постоянна военна заплаха от варварски набези. Момина кула, с площ около 500 m² (0,05 ha), се вписва типологически в категорията на малките охранителни укрепления, каквито са характерни за ранновизантийската фортификационна система. Особено значим паралел е Никополис ад Нестум, намиращ се на 16–18 km по-надолу по течението на Места — епископски и административен център на региона от IV до XI в., чиято защита е изисквала охрана на пристъпите от север. Никополис е претърпял разрушение от аварско-славянски набег около 577 г., след което е възстановен при Юстиниан I — динамика, която вероятно е засегнала и охранителните укрепления по прохода.

Втори хоризонт (XII–XIV в.): Керамиката от XII–XIV в. указва на функциониране на крепостта по времето на Второто българско царство. В периода на Асеневци (края на XII–началото на XIII в.) и техните наследници областта по Средна Места е зона на оспорван контрол между България и Византия, а по-късно — обект на нарастваща османска експанзия. Охраната на прохода към Неврокопската котловина е придобивала значение при всяко военно напрежение в региона. Вероятно укреплението е подновено и ограничено ремонтирано по тази причина, без да се налагало мащабно строителство, доколкото естественото скално положение е запазвало основната си защитна функция.

Зидарската техника — ломен камък, споен с бял хоросан, с включени дървени греди — е типична за средновековното строителство в Пиринско-Родопската зона и не противоречи на датировката XII–XIV в. Дали западната стена е изцяло средновековна надстройка върху по-ранна антична основа, или представлява самостоятелна конструкция, може да бъде изяснено само чрез стратиграфски сондажи.

6. Топонимичен анализ: Момина кула и Къз калеси

Двойното наименование на крепостта представлява семантично и историко-лингвистично явление от значителен интерес. Двете форми — народно-българската Момина кула и османотурската Къз калеси — са функционални еквиваленти, изградени по идентична словообразувателна схема.

Компонентният анализ разкрива следното:

  • Тур. kız = 'момиче, мома, девица' (в преносен смисъл: нещо недокоснато, непревзето)
  • Тур. kale/kalesi = 'крепост' (с притежателен суфикс -si)
  • Бълг. Момина = притежателна форма от мома ('момиче, девица')
  • Бълг. кула = 'кула, укрепена постройка' (от тур. kule)

Йордан Заимов, в своите изследвания на топонимичното наследство на Западна и Югозападна България, установява, че метафората на „непревземаемостта" е продуктивен топонимичен мотив в регионалния ономастикон. Наименованията от типа „Момина кула / Кула" не означават задължително 'кула, построена от жена', а по-скоро 'кула, непревзета като мома / девица' — алюзия за стратегическата непристъпност. Тази интерпретация се подкрепя от топографията на обекта: отвесните скални склонове от три страни правят крепостта практически непревземаема при фронтална атака.

Паралелни топоними от сходна семантична структура са документирани в широкия балкански контекст. Известното Кız Kulesi (Девическата кула) в Истанбул е показателен пример за устойчивостта на топонимичния мотив в тюркската топонимия, макар неговата функционална история да се различава съществено от тази на крепостта при Кремен. Общото е метафоричното натоварване на женския образ с идеята за недостъпност и устойчивост.

Народните легенди, документирани в рамките на проекта „Европейски приказки и легенди" (2010–2012 г.) от екипа на Марков, Георгиева и Гаров, свързват топонима с образа на смела девойка, предпочела смъртта пред пленничеството. Втора версия го свързва с Кера Тамара, сестра на цар Иван Шишман. Тези легенди, независимо от тяхната историческа недостоверност, представляват ценен пласт на фолклорна рецепция, при която народната памет е осмислила и „обяснила" съществуващото топонимично название чрез нарататив на героична съпротива. Следва да се отбележи, че Йордан Заимов разграничава ясно легендарната интерпретация на имената от тяхната лингвистична семантика — разграничение, което е методологически задължително при научен анализ.

Преходът от Къз калеси към Момина кула в административната и картографска практика след Освобождението (1878 г.) е закономерен израз на политиката за побългаряване на топонимията, при което тюркските названия са заменени с техните функционални еквиваленти на български. В конкретния случай смяната е улеснена от семантичната прозрачност на двата термина: преводачът (или преименувателят) не е търсил нов топоним, а е извършил калкиране.

7. Сравнителен анализ

Регионалните паралели на Момина кула в системата от укрепления по Средна и Горна Места разкриват устойчив модел на отбранителна организация, характерна за планинските проходи в Югозападна България.

В най-непосредствената регионална рамка следва да се разглежда системата от укрепления, свързани с Никополис ад Нестум (основан 106 г., разрушен около 577 г., частично възстановен и функциониращ до XIII в.). Никополис е ситуиран на пътя, свързващ Егейския бряг с Виа Егнация — главна военна артерия на Балканите. Крепостните стени на Никополис, с дебелина 2,40–2,60 m и запазена височина до 5–6 m, са значително по-монументални от тези на Момина кула, което отговаря на различния им административен статус: Никополис е градски и епископски център, Момина кула — охранителен пункт по подстъпите към него.

Типологическото сходство с малките ранновизантийски крепости, описани от Динчев (2006), е принципно важно. Динчев установява, че повечето укрепления от разглеждания тип (castellа) в диоцезите Thracia и Dacia са с площ под 1 ha и са изградени с цел пряк контрол на пътища и проходи — функция, идентична с тази на Момина кула. Зидарската техника с ломен камък и хоросан, допълнена от дървени елементи, е сходна с документираните практики в района.

В по-широк контекст Петър Делев (2002: 13–28) разкрива, че районът на Средна Места е имал стратегическо значение още в тракийско-римска епоха, като е служил за свързващо звено между Егейска Тракия и вътрешността на Балканите. Крепостните пунктове по речните проломи са неотделима компонента на тази комуникационна и военна инфраструктура.

В международен план топонимичният паралел Kız Kulesi (Истанбул) е маркиран по-горе. Що се отнася до архитектурната типология, малките кулообразни охранителни крепости по балканските проходи са явление с широко разпространение от Ранна Византия до Второто българско царство, документирано в научната литература за фортификационното строителство в Македония, Тракия и Епир.

8. Интегративен научен дискурс

Синтезирането на изложените данни позволява да се откроят няколко взаимосвързани изследователски линии, чието обединяване очертава цялостен образ на Момина кула като исторически феномен.

На първо място, обектът следва да се разглежда преди всичко като функционален елемент от регионалната пътна и отбранителна инфраструктура, а не като самостоятелно укрепление. Ролята му е определена от топографията: пролома на Места при Момина клисура е естествен „фуниеобразен" пункт, при който контролът над прохода е физически реализируем дори с ограничен гарнизон. Това обяснява скромните размери на крепостта (500 m²) при нейната значителна стратегическа стойност.

На второ място, двата документирани хронологически хоризонта (V–VI в. и XII–XIV в.) не са изолирани епизоди, а отражение на по-широки геополитически процеси: ранновизантийската защита на балканските провинции срещу варварски инвазии и средновековната борба за контрол над пиринско-родопския транзитен коридор. Тези два хоризонта вероятно не са единствените: не може да се изключи функционирането на обекта и в периода IX–XII в., при недостатъчно документиран керамичен материал. Бъдещите сондажни проучвания следва да изяснят стратиграфската картина.

На трето място, топонимичният анализ разкрива, че двойното наименование Момина кула / Къз калеси не е случайно езиково дублиране, а устойчива семантична конвергенция на независими езикови традиции около един и същ концептуален образ — непревземаемостта. Това прави топонима ценен индикатор за дълготрайната памет за военната функция на обекта, запазена в народното съзнание и в административната практика.

Предвид липсата на системни археологически проучвания на обекта, изложените изводи се базират на наличната емпирична база, като част от интерпретациите запазват характера на научни хипотези до натрупването на нови стратиграфски данни.

9. Заключение

Крепостта Момина кула (Къз калеси) при с. Кремен е малко, но функционално значимо укрепление, чиято история обхваща поне два строителни хоризонта — ранновизантийски (V–VI в.) и средновековен (XII–XIV в.). Позиционирана в пролома Момина клисура на река Места, тя е изпълнявала охранителна функция по пътя, контролиращ прохода между Разложката и Неврокопската котловина. Стратегическата й роля е неотделима от по-широката система на укрепления, свързани с Никополис ад Нестум, и от значението на речната долина като транзитен коридор между Егейска Тракия и вътрешността на Балканите.

Топонимичният анализ разкрива, че двойното наименование на крепостта — народно-българска Момина кула и османотурска Къз калеси — е резултат от семантична конвергенция на два независими езикови пласта около общата идея за непревземаемост. Народните легенди, свързващи топонима с образа на героична девойка, представляват по-късна фолклорна рецепция на вече съществуващото наименование.

Настоящото изследване систематизира разпръснатите данни за обекта и го поставя в регионалния научен контекст. Основните нерешени въпроси — точната датировка на двата строителни хоризонта, евентуалното функциониране в периода IX–XII в. и стратиграфската последователност на зидарските техники — могат да бъдат отговорени единствено чрез системни археологически разкопки с пълноценна документация. Планираните сондажни проучвания от 2024 г. представляват стъпка в тази посока и резултатите от тях следва да бъдат публикувани в поредицата „Археологически открития и разкопки" на НАИМ-БАН, за да стане информацията достъпна за научната общност.

10. Използвани източници и библиография

I. Институционална база

  • Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), София
  • Регионален исторически музей – Благоевград
  • Общински исторически музей – Гоце Делчев

II. Дигитални платформи

  • Национален каталог НALIS (unicat.nalis.bg)
  • Academia.edu — профили и публикации на цитираните автори
  • НАИМ-БАН официален сайт (naim.bg)

III. Библиография (БАН/СУ стандарт)

Делев, П. Районът на Средна Места в древността. — В: Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев — Драма 1998–1999 г. София: НАИМ-БАН, 2002, с. 13–28.

Делев, П. История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски", 2014.

Динчев, В. Ранновизантийските крепости в България и съседните земи (в диоцезите Thracia и Dacia). — Разкопки и проучвания, кн. XXXV. София: АИМ-БАН, 2006. ISSN 0205-0722.

Дремсизова-Нелчинова, Цв. Археологически паметници в Благоевградски окръг. София: Център за пропаганда, информация и печат при Комитета за култура, 1987. 168 с.

Заимов, Й. Български водопис. Преглед на славянските названия на реките в България. София: БАН, 1967.

Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. — В: Сборник за народни умотворения, кн. X–XIII. София, 1894–1896. (Преизд. в: Кънчов, В. Избрани произведения. Том I. София: Наука и изкуство, 1970.)

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  ©Rada Evtimova

От: на
Labels:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни и смислени коментари.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Популярни публикации