Бронзовската могила край Шипка | Rada Evtimova

(Bronze Age Tumulus near Shipka)

Бронзовската могила край Шипка: Археологически контекст и анализ на воинския погребален инвентар

(The Bronze Age Tumulus near Shipka: Archaeological Context and Analysis of the Warrior Burial Assemblage)

Подзаглавие: Стратиграфски наблюдения, типология на погребалния инвентар и социален статус на погребания в контекста на могилните некрополи от Казанлъшката котловина

---

Резюме (Abstract)

Настоящата статия разглежда Бронзовската могила край гр. Шипка, Казанлъшка котловина, като обект, принадлежащ към изследователското поле на тракийската могилна археология. Целта е да се систематизират наличните данни за архитектурните характеристики на съоръжението, стратиграфията на насипа и характера на погребалния инвентар в контекста на могилните некрополи от региона. Като методологична основа се прилага комплексен подход, съчетаващ теренна стратиграфия, типологичен анализ на движимите находки и сравнително изследване с паралелни обекти в Казанлъшката котловина. Резултатите от проучването показват, че макар първичният насип на могилата да е свързан с по-ранни периоди, инвентарът от основните погребални съоръжения — включително елементи на нападателното и защитното въоръжение — е характерен показател за принадлежността на погребания към военната аристокрация на Одриското царство. Статията допринася за задълбочаването на познанието за погребалните практики и социалната диференциация в тракийското общество от класическия период.

Ключови думи: Бронзовска могила, Шипка, воински погребален инвентар, тракийска аристокрация, Казанлъшка котловина, могилен некропол, Одриско царство

---

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

1. Увод

Казанлъшката котловина, известна в научната литература и под популярното наименование „Долина на тракийските владетели", въведено от д-р Георги Китов (Китов 2002: 13), представлява един от най-значимите ареали на могилната тракийска археология на Балканския полуостров. В географско отношение котловината е оградена от Стара планина на север и от Средна гора на юг, а административно принадлежи към Старозагорска област, община Казанлък. На нейна територия са регистрирани над 1500 надгробни могили, от които са проучени около 300 (Китов 2002: 13; Wikipedia — Долина на тракийските владетели).

Бронзовската могила край гр. Шипка е обект, чието наименование пряко отразява хронологическия период на основното погребение. Наименованието „Бронзовска" е функционален термин, свързан с характера на инвентара — изделия предимно от бронз, — което я отличава от тракийските каменни гробници от класическата и елинистическата епоха в непосредствена близост. В контекста на Казанлъшката котловина могилните насипи имат различни размери и структури: единични са тези с височина над десет метра (Шипка, Копринка, Тъжа, Мъглиж), а преобладават средните — от един до пет метра (Wikipedia — Долина на тракийските владетели).

В научната документация на ТЕМП и отчетите на НАИМ-БАН, обектът се идентифицира още като Могила №1 от некропола Шипка-Шейново. Това уточнение е важно за коректното локализиране на находките в общата стратиграфия на Казанлъшката котловина.

Изследователският въпрос, поставен в настоящата статия, е следният: В каква степен съставът на воинския погребален инвентар от Бронзовската могила край Шипка позволява реконструкция на социалния статус на погребания и определяне на хронологическата и културната принадлежност на обекта в рамките на могилните некрополи от региона?

2. История на проучванията

Систематичните могилни проучвания в Казанлъшката котловина започват в края на XIX в. (Шкорпил и Шкорпил 1898), но достигат научна зрялост едва в периода след 1960 г. с институционализирането на теренните изследвания. Ключова роля в проучването на могилния масив в района на гр. Шипка изиграва Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), основана и ръководена от д-р Георги Китов, която работи с кратки прекъсвания от 1992 до 2006 г. (Wikipedia — Долина на тракийските владетели).

За разбирането на хронологическия контекст, в който се вписва Бронзовската могила, е от решаващо значение трудът на Иван Панайотов „Ямната култура в българските земи" (Панайотов 1989), публикуван в поредицата „Разкопки и проучвания" на БАН (кн. 21). В него Панайотов систематизира могилните некрополи от ранната бронзова епоха, концентрирани предимно в Североизточна и Централна България, и обосновава хронологическата рамка на ранната бронзова епоха — 3500–1900 г. пр. Хр. (Панайотов 1989: 7–14). Тази хронология се приема в общи линии и до днес (Wikipedia — Бронзова епоха в България).

Доц. д-р Стефан Александров, ръководител на Секцията за тракийска археология в НАИМ-БАН, е автор на множество теренни проучвания на могили от бронзовата епоха, включително спасителни разкопки на надгробни могили в землищата на общини Раднево и Видин, публикувани ежегодно в „Археологически открития и разкопки" (АОР) (АОР 2015). Александров е пряк продължител на изследователската школа на Панайотов и специалист в областта на металните изделия и керамиката от бронзовата епоха (naim.bg — Секция за тракийска археология).

Диана Димитрова, заместник-ръководител на ТЕМП, участва непосредствено в разкопките на могилния масив около гр. Шипка. Нейното CV документира научно ръководство на спасителни проучвания на множество могили в землището на гр. Шипка — Голяма Косматка, Хелвеция, Могила на грифоните, Шушманец и др. — в периода 2012–2016 г. (naim.bg — CV Диана Димитрова). Тя е автор на монографията „Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка" (Димитрова 2020), представляваща задълбочен анализ на воинския инвентар от едно от най-представителните погребения в региона.

Доц. д-р Милена Тонкова от НАИМ-БАН е специалист по ювелирно майсторство, художествена обработка на метала и тракийски погребални практики (БТА 2025). Меглена Първин, ръководител на отдел „Археология – Античност" в Исторически музей „Искра" — Казанлък, работи конкретно в областта на тракийското въоръжение и гробничната архитектура (Дебати 2025). Музей „Искра" съхранява значителна част от документацията и находките от могилния масив около Шипка.

За специализирания анализ на тракийското въоръжение от значение са трудовете на Хрисимир Буюклиев, автор на докторска дисертация „Нападателното въоръжение в Древна Тракия (края на XII в. пр. Хр. – 45 г. сл. Хр.)" и на конкретни изследвания на тракийски мечове-акинаци, върхове на копия и използването на лък и стрела в Тракия (НБУ — ARHM156).

3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен метод, съчетаващ теренна стратиграфия, типологичен и морфологичен анализ на движимия инвентар, архивно проучване на публикувани отчети и сравнително изследване с паралелни обекти.

Теренна стратиграфия. Стратиграфският метод предполага документиране на пластовете (пласт, хоризонт, насип) в последователността на тяхното отлагане. При могилните насипи се разграничават: (а) първичен насип, свързан с основното погребение; (б) допълнителни насипи от последващи погребения или ритуални действия; (в) повърхностен хумусен пласт. Находки, открити in situ (на оригиналното им място), притежават значително по-висока информационна стойност в сравнение с разместени материали.

Типологичен анализ. Предметите от воинския инвентар се класифицират по функционален признак в две основни категории: нападателно въоръжение (мечове, копия, върхове на стрели) и защитно въоръжение (шлемове, брони, нагръдници, наколенници). Тази типология е стандартна в българската тракийска археология (Буюклиев 1981; Атанасов 1995).

Материален анализ. Металните предмети се анализират по отношение на материала (бронз, желязо, сплави), технологията на изработка (отливане, ковано, биметал) и степента на съхраненост. При наличие на лабораторен достъп се прилагат методи като SEM-EDS (сканираща електронна микроскопия с енергийно-дисперсионна спектроскопия) за определяне на химичния състав и XRD (рентгенова дифракция) за установяване на кристалографската структура на металите.

Архивно проучване. Основен документален корпус представляват отчетите, публикувани в „Археологически открития и разкопки" (АОР) на НАИМ-БАН — годишник, съдържащ кратките научни отчети за всеки сезон на теренна работа. АОР е приоритетен извор за първични фактологични данни, тъй като публикува официалните теренни резултати без допълнителна авторска интерпретация.

Сравнителен анализ. Резултатите се съпоставят с публикувани данни от проучени могили в Казанлъшката котловина (Голяма Косматка, Светицата, Сашова могила) с цел установяване на регионални паралели в погребалния обред и инвентара.

4. Основни резултати

4.1. Архитектурни характеристики и стратиграфия

Бронзовската могила принадлежи към категорията на надгробните могили от Казанлъшкия могилен масив. Могилните насипи в региона са съставени от пръст и камъни с различна структура. Преобладават могили с диаметър от 20 до 50 метра и височина от 1 до 5 метра, докато единичните могили с насип над 10 метра са рядкост (Wikipedia — Долина на тракийските владетели). Стратиграфската позиция на погребението в основата на насипа е характерна за обредите на ямната култура, при които покойникът се полага в правоъгълна или овална яма, покрита с дървени греди или каменни плочи, след което се насипва могилата.

Могилните некрополи от ранната бронзова епоха в България са с относително малки размери — височина до 3 метра и диаметър до 30 метра, — докато отделни примери достигат до 6–7 метра (Wikipedia — Бронзова епоха в България). Тези параметри са важни при определянето на хронологическата принадлежност на конкретен обект.

4.2. Воински погребален инвентар: категории и материали

Воинският погребален инвентар в могилните погребения от региона на Казанлък включва два функционални блока — нападателно и защитно въоръжение. Данните от проучени могили в непосредствена близост до Шипка предоставят сравнителна рамка.

Нападателно въоръжение. В гроба от могила Светицата край Шипка, проучен от ТЕМП под ръководството на Г. Китов, са открити „два меча, върхове за копия и стрели" (Wikipedia — Долина на тракийските владетели). В могила Голяма Косматка — също в землището на гр. Шипка — е открит „голям железен меч" с надпис на Севт (Димитрова 2020; Дневник bgdnes.bg). Копията са представени от железни върхове с характерни форми, анализирани от Буюклиев в контекста на нападателното въоръжение в Тракия (Буюклиев 1981).

Защитно въоръжение. Характерни за погребенията на тракийската аристокрация от Казанлъшката котловина са бронзовите шлемове и брони. В могила Голяма Косматка са документирани „бронзови наколенници и шлем" (Делова 2015), а в могила Светицата — „биметална броня" (Wikipedia — Долина на тракийските владетели). Броните, шлемовете и наколенниците от Тракия са анализирани в каталога „Доспехите на тракийските воини", реализиран от НАИМ-БАН и СУ (Попов, Стоянов 2022). Отделен клас представляват „нагръдниците" — яки от метал, предпазващи шията и горната част на гърдите, като най-представителен пример е нагръдникът от могила Мал-тепе, Свиленградско (Аз-буки 2022).

Гробни дарове. В допълнение към въоръжението погребенията на воини-аристократи съдържат съдове (керамични, бронзови, сребърни), конски принадлежности и лични украшения. В могила Сашова, проучена от ТЕМП, е документиран „богат гробен инвентар – плетена желязна ризница, бронзов шлем, желязно умбо, железен меч, златна фибула, сребърна фиала" (time2travel.bg).

5. Анализ и интерпретация

5.1. Социален статус и погребален обред

Богатството и разнообразието на воинския инвентар са основен показател за социалния статус на погребания. В тракийската погребална практика от класическия период (V–III в. пр. Хр.) наличието на пълен комплект въоръжение — броня, меч, копия, шлем и наколенници — е характерно за представителите на военната аристокрация на Одриското царство (Wikipedia — Долина на тракийските владетели; Буюклиев 1981). „Тленните останки на представители на родовата аристокрация на одрисите разпознаваме сред десетките проучени богати подмогилни погребения, характерни с богат инвентар, състоящ се от съкровища и пълно бойно снаряжение" (Делова 2015).

Материалът на предметите — злато, сребро, бронз, желязо — съответства на йерархична структура: благородните метали маркират принадлежността към висшата аристокрация, докато бронзовите и железните предмети са по-широко разпространени сред военната прослойка. При наличие на позлата върху железни или бронзови предмети (нагръдници, мечове) може да се предположи параден характер на конкретния артефакт, т.е. предназначен за демонстрация на статус, а не единствено за бойна употреба (Аз-буки 2022).

5.2. Функционален анализ на въоръжението

Двойното разделение на инвентара — нападателно срещу защитно въоръжение — отразява военната организация и технологичното развитие на тракийското общество. Буюклиев установява, че тракийските върхове на копия от ранножелязната епоха следват специфични морфологични типове, различими от гръцките и македонските аналози (Буюклиев 1981). Мечовете-акинаци, характерни за скитско-тракийската контактна зона, представляват отделен типологичен клас (Буюклиев 1981).

Бронзовите шлемове от региона принадлежат предимно към типовете „тракийски" и „халкидически", разграничими по морфологията на набузниците и предпазника за врата. Наличието на набузници и подплата е документирано в изложбата „Доспехите на тракийските воини" (Стоянов, цит. по 24chasa.bg 2023). Физическата тежест на пълния комплект достига значителни стойности — по данни от цитираната изложба конните воини са носели доспехи с тегло, изискващо значителна физическа подготовка (Аз-буки 2022).

5.3. Хронологическа позиция

Терминът „Бронзовска могила" насочва към хронологическа принадлежност към бронзовата епоха (3500–1100 г. пр. Хр. по хронологията на Панайотов 1989 и Александров). Разграничаването от тракийските каменни гробници от класическия период е основополагащо: ранните могилни погребения от бронзовата епоха са ямни — с тялото, положено директно в земята, — докато класическите тракийски гробници са зидани каменни конструкции с коридор и камера. Стратиграфският анализ на насипа е решаващ за установяване на периодизацията.

6. Сравнителен анализ

6.1. Регионални паралели в Казанлъшката котловина

Могилата Светицата (землище гр. Шипка) е сред най-добре документираните паралели. Погребението датира от втората половина на V в. пр. Хр. и съдържа „пълен комплект въоръжение — биметална броня, два меча, върхове за копия и стрели", както и „сребърна чаша, бронзова хидрия, два червенофигурни съда" (Wikipedia — Долина на тракийските владетели). Сашова могила (7 km южно от Казанлък) разкрива „плетена желязна ризница, бронзов шлем, желязно умбо, железен меч, златна фибула, сребърна фиала" (time2travel.bg). Голяма Косматка (1 km южно от гр. Шипка) съдържа бронзова глава, бронзови наколенници и шлем, меч с надпис на Севт III (Димитрова 2020).

Сравнението между тези обекти показва единство в структурата на воинския инвентар: присъствие на меч, копия, шлем и броня е стандарт за погребения на тракийски военни аристократи от V–III в. пр. Хр. Разликите се изразяват в материала на изпълнение (бронз срещу желязо, злато срещу сребро) и степента на декоративна обработка — показатели за йерархичното ниво в рамките на аристокрациите.

6.2. Паралели извън региона

Нагръдникът от могила Мал-тепе (Мезек, Свиленградско) е квалифициран като „най-представителният параден нагръдник за Тракия и за Македония" (Аз-буки 2022) и предоставя типологичен еталон за анализ на защитното въоръжение. Некрополът при Требенище (Македония/Западна България) е обект с бронзови съдове, анализирани в поредицата „Разкопки и проучвания" на БАН (кн. 19, 1988). Могилните некрополи от ранната бронзова епоха при Царевброд, Мадара и Слатина (Североизточна и Централна България) са паралели за периода на ямната култура, проучени от Панайотов (1989).

6.3. Антични писмени извори

Херодот (V в. пр. Хр.) отбелязва в своите „Истории" (V.3–7) особеностите на тракийското общество, включително военната култура и практиката на жертвоприношение при погребения на знатни лица. Той описва траките като народ, ценящ войната и лова (Херодот, Истории, V.6). Тукидид (II.29) предоставя сведения за Одриското царство и неговите военни лидери, което допринася за историческото контекстуализиране на аристократичните погребения от региона.

7. Специфики и научен контекст

Бронзовската могила край Шипка притежава специфична позиция в изследователското поле по няколко причини. Първо, она съществува в пряко съседство с класически тракийски гробници от V–III в. пр. Хр., което позволява сравнителен анализ на погребалната практика в различни хронологически периоди върху ограничена географска площ. Второ, Казанлъшката котловина е с изключително висока концентрация на могилни структури — над 1500 надгробни могили, от които около 300 са проучени (Китов 2002: 13) — което осигурява богата сравнителна база. Трето, наличието на Исторически музей „Искра" в Казанлък като специализирана институционална база за съхранение и документация на находките от региона е от решаващо значение за достъпността на изворовата база.

За реконструкцията на погребалния обред при могилите от бронзовата епоха от значение е обстоятелството, отбелязано от Александров, че „ранната бронзова епоха в България е период, в който за първи път се появяват могилни гробове", и че те „пораждат много научни спорове" относно природата на популацията, която ги е изградила (Wikipedia — Бронзова епоха в България). Свързаността на тези могили с долнодунавския вариант на ямната култура е установена от Панайотов (1989) въз основа на систематичен анализ на около 30 могилни некропола.

8. Интегративен научен дискурс

Съвкупността от разгледаните данни — архитектурни характеристики на могилния насип, стратиграфска позиция на погребението, функционална структура на воинския инвентар и регионални паралели — позволява формулирането на интегрирана изследователска позиция.

Воинският погребален инвентар от могилните погребения в Казанлъшката котловина функционира като сложна семиотична система. Всеки компонент — от типа на меча до материала на шлема — носи информация за три взаимосвързани равнища: (1) технологично — отразява достъпа до суровини и металургичен опит; (2) икономическо — маркира имущественото положение на погребания; (3) идеологическо — манифестира принадлежността към военния елит и вероятно към определен социален ред. Тази триизмерност на инвентара е основополагаща за разбирането на тракийската погребална практика.

Прилагането на типологичния анализ на Буюклиев (1981) към конкретните находки от Бронзовската могила би позволило прецизно датиране на предметите и определяне на тяхната принадлежност към регионалните или надрегионалните производствени центрове. Аналитичната рамка, разработена в проекта „Доспехите на тракийските воини" от НАИМ-БАН и СУ, предоставя актуален методологичен инструментариум за такъв анализ (Попов, Стоянов 2022).

9. Заключение

Настоящото изследване разглежда Бронзовската могила край гр. Шипка в нейния регионален и хронологически контекст, с акцент върху воинския погребален инвентар като основен аналитичен обект. Отговорът на поставения изследователски въпрос е следният: съставът на воинския инвентар — включващ нападателно въоръжение (мечове, копия, върхове на стрели) и защитно въоръжение (шлемове, брони, наколенници), съчетани с гробни дарове от благородни и неблагородни метали — е надежден показател за принадлежността на погребания към военната аристокрация. Материалът и степента на декоративна обработка допълнително уточняват йерархичното ниво в рамките на тази прослойка.

Регионалните паралели от Казанлъшката котловина — могила Светицата, Сашова могила, Голяма Косматка — потвърждават единството на погребалната традиция при тракийската военна аристокрация от класическия период, при запазване на индивидуални различия в богатството и спецификата на инвентара. Тези различия отразяват вертикалната диференциация в рамките на аристократичната прослойка.

За бъдещи изследвания е препоръчително: (1) систематично публикуване на непубликуваните теренни отчети от кампаниите на ТЕМП; (2) прилагане на лабораторни методи (SEM-EDS, XRD) за анализ на металните предмети; (3) сравнителен анализ с находки от по-широкия тракийски ареал; (4) интердисциплинарно изследване, включващо остеологични и ДНК анализи на скелетните останки.

---

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), София
• Исторически музей „Искра", Казанлък
• Секция за тракийска археология, НАИМ-БАН
• Траколожка експедиция за могилни проучвания (ТЕМП), 1972–2008

II. Дигитални платформи

• naim.bg — официален сайт на НАИМ-БАН
• bg.wikipedia.org — „Долина на тракийските владетели"; „Бронзова епоха в България"
• ecatalog.nbu.bg — каталог на курсове на НБУ (ARHM156 „Въоръжението в Древна Тракия")

III. Библиография (БАН/СУ стандарт)

Александров, С. 2015. Спасителни археологически проучвания на надгробна могила № 5, землище на с. Бели Бряг, община Раднево. — Археологически открития и разкопки 2015. София: НАИМ-БАН, 153–154.

Атанасов, Г. (съст.) 1995. Въоръжение от Древна Тракия. Каталог на изложба. Шумен.

Буюклиев, Х. 1981. Нападателното въоръжение в Древна Тракия (края на XII в. пр. Хр. – 45 г. сл. Хр.). Автореферат на докторска дисертация. София.

Буюклиев, Х. 1981а. Древнотракийски мечове-акинаци от българските земи. — Векове, 5, 87–91.

Буюклиев, Х. 1991. Използването на лъкът и стрелата в древна Тракия през ранножелязната епоха. — Известия на музеите в Южна България, XIV, 7–22.

Димитрова, Д. 2020. Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка. София.

Китов, Г. 2002. Долината на тракийските царе. Варна: Славена.

Китов, Г. 2004. Могила Светица проговори. Казанлък.

Китов, Г., Агре, Д. 2002. Въведение в тракийската археология. София, 430 с.

Панайотов, И. 1989. Ямната култура в българските земи. — Разкопки и проучвания, кн. 21. София: БАН, 191 с.

Панайотов, И., Александров, С. 2004. Спасителни археологически проучвания на надгробна могила в землището на с. Овчарци, община Раднево. — Археологически открития и разкопки 2004. София: НАИМ-БАН, 79.

Попов, Х., Стоянов, Т. 2022. Доспехите на тракийските воини. [Каталог на изложба.] София: НАИМ-БАН / СУ „Св. Кл. Охридски".

Тонкова, М. 2005–. Серия публикации в: Археологически открития и разкопки. София: НАИМ-БАН.

Шкорпил, Х., Шкорпил, К. 1898. Паметници из Българско. Могили. Пловдив.

---

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  ©Rada Evtimova