Прабългари Салтово-Маяцки комплекс | Rada Evtimova

 (Proto-Bulgarians Saltovo-Mayaki Complex)

Материална култура и военно-политическа структура на прабългарите в прехода към Салтово-Маяцкия комплекс (VII–VIII в.): Вътрешните българи и Батбаяновото княжество

(Material Culture and Military-Political Structure of the Proto-Bulgarians in the Transition to the Saltovo-Mayaki Complex, 7th–8th c.: The Inner Bulgars and the Principality of Batbayan)

Подзаглавие: Интердисциплинарен анализ на археологическите данни и писмените извори за прабългарските общности в Северното Причерноморие след разпадането на политическото обединение на Кубрат (ок. 665 г.)

---

Резюме (Abstract)

Настоящото изследване разглежда материалната култура и военно-политическата организация на прабългарските общности в Северното Причерноморие в периода VII–VIII в., с акцент върху прехода от политическото обединение на Кубрат към Салтово-Маяцкия археологически хоризонт. Целта на статията е да анализира в каква степен археологическите данни — предимно керамичният комплекс, некрополите и фортификационните съоръжения — отразяват промените в политическия статут на т.нар. Вътрешни българи под върховенството на Хазарския хаганат. Прилаганата методология е интердисциплинарна и съчетава критичен анализ на писмените извори (Теофан Изповедник, Патриарх Никифор), сравнителна археология и преглед на публикуваните корпуси от материали на Салтово-Маяцката култура. Резултатите сочат, че Батбаяновото княжество е функционирало като автономна политическа единица с федеративен статут в рамките на хаганата, а не като напълно поробена общност. Металните накити и коланните гарнитури от некрополите на Северното Причерноморие свидетелстват за запазена социална йерархия. Приносът на изследването се изразява в систематизирането на наличните данни и предлагането на аналитична рамка за бъдещи изследвания.

Ключови думи: Салтово-Маяцка култура, прабългари, Батбаян, Хазарски хаганат, Вътрешни българи, материална култура, Северно Причерноморие

---

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати: Материалната култура
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и библиография

Прабългари Салтово-Маяцки комплекс
 (Proto-Bulgarians Saltovo-Mayaki Complex)

1. Увод

Северното Причерноморие в периода VII–VIII в. представлява зона на интензивни политически и културни трансформации. Степните пространства между долното течение на река Дон и Северен Кавказ — географска среда с изключително стратегическо значение за контрол върху търговските пътища между Каспийско море и Черно море — са сцена на формирането на две взаимосвързани исторически явления: дезинтеграцията на политическото обединение, известно в историографията като Стара Велика България, и кристализирането на Салтово-Маяцкия археологически хоризонт в рамките на Хазарския хаганат.

Около 665 г. — датировка, приета условно въз основа на хронологията на Теофан Изповедник — петимата синове на хан Кубрат поемат управлението над различни групи от прабългарското население. Най-старият от тях, Батбаян, остава в областта на автохтонните земи и приема върховенството на хазарите. Тази политическа реалност поражда историографски въпрос с трайно научно значение: каква е степента на автономия на т.нар. Вътрешни българи в рамките на хаганата и как тя се отразява в материалната им култура?

Изследователският интерес към темата се формира постепенно. В българската историография тя се разработва предимно в контекста на по-широки изследвания на прабългарската история и култура (Рашев 2004; Ваклинов 1977), докато в руската наука акцентът пада върху самата Салтово-Маяцка култура като цялостен феномен, без специален фокус върху прабългарския компонент (Плетньова 1967; Плетньова 1989). Настоящото изследване цели да преодолее тази дихотомия чрез систематичен интердисциплинарен анализ.

Изследователският въпрос, на който статията търси отговор, е следният: Доколко материалната култура на Салтово-Маяцкия хоризонт в неговия прабългарски сегмент отразява запазена социална и политическа идентичност на Вътрешните българи под Батбаян, и в каква степен тя документира трансформация, а не прекъсване на традицията?

2. История на проучванията

Научното изучаване на Салтово-Маяцката култура е отчетливо многоетапно. Първите систематични разкопки на Верхни Салтов и Маяцкото укрепление са проведени в края на XIX и началото на XX в. от руски изследователи, без специален фокус върху прабългарския етнически компонент. Определящо значение за интерпретацията на тази култура има монографията на Светлана Плетньова „От кочевий к городам" (1967), която за първи път предлага цялостна типологична и хронологична рамка и разграничава отделни варианти на Салтово-Маяцкия хоризонт по характера на погребалния обряд и керамичния комплекс (Плетньова 1967: 5–18).

В България систематичните изследвания на прабългарската материална култура се развиват интензивно от средата на XX в. Станчо Ваклинов публикува капиталния си труд „Формиране на старобългарската култура VI–XI в." (1977), в който разглежда генезиса на прабългарската материална традиция в контекста на степните паметници. Рашо Рашев, специалист по прабългарска и ранносредновековна Bulgarian фортификация, посвещава значителна част от своите изследвания на прехода между степната и дунавската прабългарска култура (Рашев 2004). Неговата дисертация, защитена през 1977 г. и посветена на въпросите на ранносредновековната българска фортификация, е методологично значима и за настоящата тема.

Станислав Станилов изследва металопластиката на езическа България в своята монография „Художественият метал на българското ханство на Дунав (7–9 век)" (издателство „Класика и Стил"), като предоставя системен анализ на коланните гарнитури и накитите, откривани в некрополите — категория паметници с пряко отношение към темата за социалната йерархия в прабългарските общности.

На международно ниво значителен принос за разбирането на Хазарския хаганат и неговите федерати представлява монографията на Михаил Артамонов „История хазар" (Ленинград, 1962), която остава стандартен справочник за хазарско-прабългарските политически отношения. В по-новата международна наука темата за множествеността на етническите идентичности в Салтово-Маяцкия хоризонт е разработена критично от Бьорн Вербарт (Werbart 1996), който поставя под въпрос опростения модел на директно приравняване между археологически материал и конкретна етническа група.

Веселин Бешевлиев, с неговите „Прабългарски епиграфски паметници" (София, 1981), предоставя незаменима база за изворова верификация на данните, отнасящи се до прабългарската аристократична идентичност.

3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен подход, съчетаващ три основни методологични стратегии.

Първата стратегия е критичен анализ на писмените извори. Основните писмени свидетелства за политическата съдба на Батбаян и Вътрешните българи се съдържат в „Хронографията" на Теофан Изповедник (ок. 810–815 г.) и в „Бревиариума" на Патриарх Никифор (ок. 787–829 г.). При работата с тези извори се прилага т.нар. „дистанцирана атрибуция" — данните от тях се въвеждат чрез формули от типа „Според византийската хронографска традиция..." или „Теофан съобщава, че...", за да се обозначи техният характер на външна перспектива спрямо описваните събития. Стандартното академично издание, използвано за цитиране, е преводът на Cyril Mango и Roger Scott (Oxford University Press, 1997).

Втората стратегия е сравнителна археология на публикувани материали. Статията не претендира за оригинални теренни данни, а систематизира и анализира публикуваните корпуси от материали: керамичния комплекс на Салтово-Маяцката култура по Плетньова (1967), металните изделия по Станилов, некрополите от степния ареал по различни автори. Особено внимание се отделя на т.нар. „сива лощена керамика" — технологичен маркер с висока диагностична стойност за прабългарското присъствие в хоризонта.

Третата стратегия е контекстуален анализ на погребалния обряд. Некрополите от Северното Причерноморие предоставят данни за социалната диференциация в прабългарските общности. Типът на гробното съоръжение, гробният инвентар (по-специално коланните гарнитури и накитите) и ориентацията на погребанията са интерпретирани в контекста на установените типологии (Плетньова 1967; Артамонов 1962).

Методологичното ограничение на настоящото изследване се изразява в невъзможността за пряка лабораторна верификация (XRD, SEM-EDS) на цитираните материали. Бъдещите изследвания по темата следва да включат археометрични анализи на керамичните комплекси, за да се установят конкретни технологични приемствености.

4. Основни резултати: Материалната култура

4.1. Керамичният комплекс

Сивата лощена керамика е сред най-диагностичните елементи на прабългарското присъствие в Салтово-Маяцкия хоризонт. Тя се характеризира с изпичане в редуцираща атмосфера (в затворени пещи с ограничен достъп на кислород), което придава на повърхността характерен метален блясък и сивочерно оцветяване. Плетньова описва подробно разпространението на тази керамична традиция в степния и лесостепния вариант на хоризонта, като я свързва предимно с прабългарския компонент (Плетньова 1967: 87–103).

Морфологично тази керамика включва биконични гърнета, кани с профилирани устия и съдове с щампован или нарязан орнамент. Технологичните аналогии с по-ранната прабългарска керамична традиция от доволжкия период свидетелстват за приемственост на занаятчийската традиция въпреки политическите промени след ок. 665 г.

            

                                                                   

4.2. Коланните гарнитури и металната пластика

Коланните гарнитури представляват категория находки с изключителна информационна стойност за реконструкцията на социалната структура. В прабългарската степна среда коланът е бил носител на статусна информация: неговата украса, броят и видът на апликациите са отразявали ранга на притежателя в йерархията на военно-аристократичната прослойка (Станилов, „Художественият метал на българското ханство на Дунав").

Открити в некрополите на Северното Причерноморие и в степния ареал на Салтово-Маяцката култура, тези предмети демонстрират пряка типологична близост с материалите от по-ранни прабългарски контексти. Характерни са т.нар. „херадически" токи и накрайници с геометрична орнаментация, чиито аналози се срещат и в ранните пластове на Плиска — факт, интерпретиран от изследователите като свидетелство за принос на степна инженерна и художествена традиция към дунавската прабългарска култура (Рашев 2004).

4.3. Фортификационните съоръжения

Характерна черта на Салтово-Маяцкия хоризонт е наличието на каменни и кирпичени укрепления — феномен, отразяващ процеса на седентаризация (от лат. sedentarius — уседнал, процес на преход от номадски към уседнал начин на живот) на степните общности. Плетньова описва този процес като постепенен и неравномерен, протичащ в рамките на VII–IX в. (Плетньова 1967: 140–160).

Зидарията на крепостите в Салтово-Маяцкия ареал — по-специално Маяцкото укрепление и свързаните с него обекти — демонстрира технологични паралели с ранните строителни хоризонти на Плиска. Рашев разглежда тази връзка в контекста на по-широкото разпространение на прабългарски строителни традиции, пренесени от степта към Дунавската равнина (Рашев 2004).

4.4. Погребалният обряд и некрополите

Погребалният обряд в прабългарския сегмент на Салтово-Маяцкия хоризонт се характеризира с трупополагане в ями и катакомби, придружено от конски скелет или части от него — практика с дълбоки корени в степната номадска традиция. Гробният инвентар включва оръжия (стрели, мечове), коланни гарнитури, накити и керамични съдове. Социалната диференциация в некрополите е отчетлива: богатите погребения с пълен конски скелет и разнообразен метален инвентар са интерпретирани като погребения на аристократичната прослойка, докато по-бедните гробове отразяват по-ниски социални слоеве (Плетньова 1967: 43–75; Артамонов 1962: 302–320).

5. Анализ и интерпретация

5.1. Политическият статут на Батбаяновото княжество

Централният интерпретативен въпрос на настоящото изследване е свързан с характера на отношенията между Батбаяновото княжество и Хазарския хаганат. Според византийската хронографска традиция — конкретно Теофан Изповедник — Батбаян приема върховенството на хазарите след поражението на обединените прабългарски сили. Теофан описва тази зависимост чрез термина, свързан с данъчна повинност, но не предоставя детайли за институционалния характер на отношенията (Mango, Scott 1997).

Данните от материалната култура обаче не подкрепят модела на пълна политическа и административна ликвидация. Запазването на характерни прабългарски елементи в керамиката, погребалния обряд и металната пластика в рамките на Салтово-Маяцкия хоризонт свидетелства за степен на автономия, съответстваща по-скоро на федеративен или васален статут. В историографията на хазарското политическо устройство Артамонов описва структурата на хаганата като полиетнична политическа конфедерация, в която различни групи запазват собствена идентичност при условие на военна и данъчна лоялност (Артамонов 1962: 175–200).

Следователно е методологично обосновано да се интерпретира Батбаяновото княжество не като унищожена политическа единица, а като автономна структура с редуциран, но реален суверенитет в рамките на хазарската политическа орбита.

5.2. Социалната йерархия и нейните материални маркери

Анализът на коланните гарнитури и на разпределението на инвентара в некрополите позволява реконструкция на социалната стратификация в прабългарските общности от разглеждания период. Различават се най-малко три социални нива въз основа на гробния инвентар: аристократична прослойка (богат метален инвентар, конски погребения), средна военна прослойка (стандартен колан, оръжие без конски погребения) и нисша прослойка (оскъден или липсващ инвентар).

Тази структура е съпоставима с данните за социалната организация на прабългарската аристокрация, отразена в по-късните дунавски паметници. Приемствеността на социалната организация, видима в материалните маркери, подкрепя тезата за институционална устойчивост на прабългарските общности дори след политическото подчинение на Батбаян.

5.3. Процесът на седентаризация

Появата на четириъгълни вкопани жилища с каменно-глинени пещи в Салтово-Маяцкия ареал отбелязва ключов момент в прехода от номадско към уседнало стопанство. Плетньова разглежда този процес като постепенен и диференциран — различните етнически компоненти на хоризонта преминават към уседналост с различна скорост и по различни модели (Плетньова 1967: 140–160).

За прабългарския компонент характерно е съчетаването на уседнало земеделие и скотовъдство с запазване на елементи от номадската аристократична традиция (погребален обряд с конски жертви). Тази „хибридна" адаптация е феномен с аналози в историята на други степни народи при сходни условия на политическо подчинение с ограничена автономия.

6. Сравнителен анализ

6.1. Регионални паралели

Сравнението на прабългарския материал от Северното Причерноморие с другите етнически компоненти на Салтово-Маяцкия хоризонт — предимно аланския — разкрива значителни различия в погребалния обряд. Аланският компонент е характеризиран с катакомбни погребения, докато прабългарският — предимно с ямни погребения и надземни насипи. Тази разлика е интерпретирана от Плетньова като потвърждение за запазена етническа идентичност на двете групи в рамките на общата Салтово-Маяцка материална традиция (Плетньова 1967: 43–60).

Керамичните традиции също се разграничават по-ясно от металната пластика: сивата лощена керамика е по-характерна за прабългарски контексти, докато червената и жълтата керамика е по-тясно свързана с аланските и хазарски сегменти.

6.2. Паралели с дунавскобългарския контекст

Типологичните паралели между материалите от Салтово-Маяцкия хоризонт и ранните пластове на Плиска и Мадара са разгледани подробно от Рашев, който аргументира приемствеността на инженерните и художествените традиции (Рашев 2004). Коланните гарнитури от степния ареал демонстрират близост с тези от ранните дунавски некрополи, което документира общ произход на занаятчийската традиция, независимо от последвалата политическа диференциация на прабългарските групи.

6.3. Международни аналози

В по-широкия евразийски контекст Бьорн Вербарт предупреждава срещу механичното приравняване на Салтово-Маяцката материална култура с конкретни етнически идентичности, като подчертава полиетничния и икономически интегративен характер на Хазарския хаганат (Werbart 1996). Тази критична позиция е методологично валидна и за настоящото изследване: материалната близост между прабългарски и хазарски паметници не отрича, а усложнява картината на политическите идентичности.

7. Специфики и научен контекст

Специфичното значение на изследването на Батбаяновото княжество се изразява в няколко аспекта. На първо място, то документира механизма, по който степна политическа единица може да запази значителна степен на вътрешна организация при условия на политическо подчинение — феномен с паралели в историята на аварско-прабългарските и по-късните хазарско-маджарски отношения.

На второ място, Вътрешните българи под Батбаян са функционирали като посредник между хазарската политическа система и прабългарските групи, преминали на Балканите (Аспарухова) или в Средна Волга (Котрагова). Тяхното присъствие в Северното Причерноморие е допринесло за поддържането на комуникационни и търговски връзки между тези разделени общности.

На трето място, материалната приемственост в Салтово-Маяцкия хоризонт предоставя индиректни данни за хронологията и скоростта на прехода от степен номадизъм към уседналост при прабългарите — процес, кулминиращ в строителните традиции на Плиска.

8. Интегративен научен дискурс

Разгледаните данни позволяват синтетична интерпретативна рамка, в чийто център стои понятието за „структурна приемственост при политическа трансформация". Дезинтеграцията на политическото обединение на Кубрат след ок. 665 г. не е довела до разпадане на прабългарската материална и социална традиция. Напротив, данните от некрополите, керамичните комплекси и фортификационните съоръжения свидетелстват за устойчивост на основните структурни елементи — социалната йерархия, занаятчийските традиции и погребалния обряд — в рамките на новия политически контекст на Хазарския хаганат.

Тази интерпретация е съгласувана с по-общите наблюдения на Артамонов за полиетничния характер на хазарската политическа система (Артамонов 1962) и с констатациите на Плетньова за запазената етническа диференциация вътре в Салтово-Маяцкия хоризонт (Плетньова 1967). Тя е в съответствие и с предупреждението на Вербарт срещу хиперинтерпретацията на материалните данни в етнически категории — настоящата статия интерпретира запазеността на традицията като свидетелство за социална устойчивост, а не като доказателство за непрекъснатост на политически суверенитет.

9. Заключение

Изложеният анализ дава следния отговор на изследователския въпрос: материалната култура на Салтово-Маяцкия хоризонт в неговия прабългарски сегмент отразява запазена социална идентичност на Вътрешните българи, документирана чрез устойчивостта на ключови елементи — погребален обряд, коланни гарнитури и керамична традиция. Тази устойчивост е съответстваща на политически статут на ограничена автономия в рамките на хазарската конфедерация, а не на пълно инкорпориране или разтваряне в хаганата.

Батбаяновото княжество следва да се разбира в историографията не като „последна останка" от Кубратовото обединение, а като самостоятелна политическа и социална реалност с федеративен характер, функционирала в продължение на поне няколко десетилетия след 665 г. В тази роля то е допринесло за поддържането на прабългарска идентичност в Северното Причерноморие и е послужило като един от каналите на трансмисия на степни художествени и технологични традиции към по-късните прабългарски политически формации.

Бъдещите изследвания на темата следва да включат: (1) систематични археометрични анализи (XRD, SEM-EDS) на керамичните комплекси от Салтово-Маяцкия ареал с цел установяване на производствени центрове; (2) нови генетични изследвания на некрополите с ясно прабългарска атрибуция; (3) критична ревизия на хронологията на Теофан Изповедник за събитията след 660 г. в светлината на съвременните данни.

---

10. Използвани източници и библиография

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ–БАН), София
• Институт за исторически изследвания – БАН, София
• Институт по археология на Руската академия на науките (ИА РАН), Москва

II. Дигитални платформи

• Academia.edu — публикации на НАИМ–БАН
• ResearchGate — международни рецензирани статии по Салтово-Маяцка култура
• ГИБИ (Гръцки извори за българската история) — дигитален архив, БАН

III. Библиография

Артамонов 1962: Артамонов, М.И. История хазар. Ленинград: Издателство на Държавния Ермитаж, 1962.

Бешевлиев 1981: Бешевлиев, В. Прабългарски епиграфски паметници. София: БАН, 1981.

Ваклинов 1977: Ваклинов, С. Формиране на старобългарската култура VI–XI в. София: Наука и изкуство, 1977.

Плетньова 1967: Плетнёва, С.А. От кочевий к городам. Салтово-маяцкая культура. Материалы и исследования по археологии СССР, № 142. Москва: Наука, 1967.

Плетньова 1989: Плетнёва, С.А. На славяно-хазарском пограничье. Дмитриевский археологический комплекс. Москва: Наука, 1989.

Рашев 1983: Рашев, Р. За произхода на прабългарската култура. – Археология, 1983, № 1-2, с. 23–31. [Фундаментална статия, полагаща основите за сравнителния анализ между Степта и Дунавската равнина.]

Рашев 2004: Рашев, Р. Прабългарите през V–VII век. Второ преработено издание. Велико Търново: Фабер, 2004. [Първо издание: 2000 г. Преиздадена като: Орбел, 2005. Основен труд за етнокултурните миграции.]

Станилов 2006: Станилов, С. Художественият метал на българското ханство на Дунав (VII–IX век). София: Класика и Стил, 2006. [Трудът е основен източник за типологията на коланните гарнитури.]

Теофан / Mango, Scott 1997: Theophanes the Confessor. The Chronicle of Theophanes Confessor: Byzantine and Near Eastern History, AD 284–813. Translated with Introduction and Commentary by Cyril Mango and Roger Scott. Oxford: Oxford University Press, 1997. ISBN 978-0-19-822568-3.

Werbart 1996: Werbart, B. Khazars or "Saltovo-Majaki Culture"? Prejudices about Archaeology and Ethnicity. Current Swedish Archaeology, Vol. 4, 1996, pp. 199–214.

---

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982   

DOI: 

---

От:  ©Rada Evtimova