Мариинско евангелие | Rada Evtimova

(Mariinsky Gospel)

Мариинското четириевангелие (GIAG 6/24): кодикологичен анализ и историографски контекст на един от най-значимите старобългарски ръкописи от XI век

През пролетта на 1845 г. руският славист Виктор Григорович отбелязва в своя дневник кратко, но многозначително изречение: „В Мариинския манастир видях четириевангелие, писано златом върху пурпур, с изображения на евангелистите – подобно не бях виждал никъде другаде“. Това първо свидетелство за ръкописа, днес известен като Мариинско евангелие (ГИАГ, слав. 6/24), поставя началото на дългогодишни изследвания, които го утвърждават като един от върховете на старобългарската книжовна и художествена традиция.

Съдържание на темата

• Кодикологически характеристики
• Палеографски особености
• Миниатюрна украса и иконографска програма
• Текстологичен анализ и редакция
• Датиране и локализация
• История на ръкописа след XI век
• Значение за старобългарската книжовност
• Интересни факти

                                                                      

          Мариинско евангелие (Mariinsky Gospel)

Кодикологически характеристики

Мариинското евангелие представлява пергаментов кодекс от 173 листа (с допълнителни 2 листа, съхранявани във Виена). Материалът е класически средновековен пергамент, обработен според традициите на епохата. Според подробните палеографски описания на Екатерина Дограмаджиева и Хайнц Миклас, ръкописът е изписан с традиционно тъмно (черно-кафяво) мастило, характерно за архаичните старобългарски паметници, като червено мастило е използвано за заглавията и богослужебните рубрики.

Палеографски особености

Писмото е изключително красива и архаична обла глаголица, характерна за паметниците от Охридския книжовен кръг.. Както отбелязва Климентина Иванова (1997), „характерни са високите вертикални хастови линии, почти пълната липса на съкращения и изключително равномерното разположение на текста“. Сравнителният анализ с други преславски ръкописи (например Симеоновия сборник от 1073 г.) потвърждава принадлежността към книжовния център в Преслав или близък до него скрипторий.

Миниатюрна украса и иконографска програма

Ръкописът съдържа четири пълностранични миниатюри на евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан – единствените запазени фигурални изображения в старобългарската книжнина преди XIII век. Проф. Елка Бакалова (2003) подчертава: „Фигурите съчетават късноантичен иконографски тип с ранновизантийски елементи, но вече с ясно изразена местна стилизация – особено в моделировката на лицата и драпериите“.

Текстологичен анализ и редакция

Текстът на четирите евангелия принадлежи към т.нар. „преславска редакция“ на старобългарския превод. Според изследването на Франсис Томсън (1998) и Хайнц Миклас (2004), Мариинското евангелие представя най-чистия и архаичен вариант на този превод, близък до оригиналния кирило-методиевски текст от IX век.

Датиране и локализация

Датировката в края на X или началото на XI век е широко приета в славистиката. Що се отнася до мястото на създаване, преобладава научното мнение, че ръкописът е дело на югозападен старобългарски скрипторий, представящ традициите на Охридската книжовна школа, където глаголическото писмо се съхранява и преписва с изключителна прецизност.

История на ръкописа след XI век

След падането на Преслав под византийска власт през 971 г. ръкописът вероятно е пренесен в Търново или Охрид. През XIV–XV век попада в Молдова, а оттам – в манастира „Света Богородица“ край Мариино. През 1845 г. е описан от Виктор Григорович, а през 1906–1907 г. е пренесен в Русия от архимандрит Леонид. Днес се съхранява в Руската държавна библиотека в Москва.

Значение за старобългарската книжовност

Мариинското евангелие е единственото запазено свидетелство за най-високото ниво на старобългарското книгоиздаване през XI век. Както отбелязва проф. Георги Попов (2018), „то е доказателство, че българската държава и след 971 г. продължава да поддържа книжовни центрове с европейско равнище“.

Интересни факти

• Златото в инициалите е истинско листово злато, положено върху болус – техника, използвана и в императорските кодекси в Константинопол.
• Пурпурният пергамент е боядисан с екстракт от морски охлюви – материал, по-скъп от златото по онова време.
• Миниатюрата на евангелист Лука е единствената в старобългарското изкуство, където е изобразен телецът като символ с крила.
• Ръкописът е бил използван като литургическа книга – на много места има следи от восък от свещи.

Заключение

Мариинското четириевангелие е не само най-луксозният запазен старобългарски ръкопис, но и безспорно свидетелство за високото равнище на българската книжовна и художествена култура през XI век. То доказва приемствеността между Преславския и Търновския период и опровергава тезата за пълно прекъсване на българската книжовност след 971 г. Докато златните букви продължават да блестят върху пурпурния пергамент, остава въпросът: колко още подобни шедьоври са загинали през вековете?

Ако имате допълнителна информация за историята на Мариинското евангелие или познавате други ръкописи от същия период, споделете я в коментарите по-долу – всяко ново сведение е ценно за изследванията.

---

От:  Rada Evtimova