Геоморфология и карст в каньона на р. Ръчене | Rada Evtimova

 (Geomorphology and karst of the Rachene River canyon) 

Геоморфоложка еволюция и литостратиграфски особености на карстовия ландшафт в каньона на река Ръчене (Западен Предбалкан)

 (Geomorphological Evolution and Lithostratigraphic Features of the Karst Landscape in the Canyon of the Rachene River, Western Fore-Balkans)

Каньонът на река Ръчене е едно от най-непознатите, но и най-впечатляващите природни места в България. Прорязвайки варовиковите пластове на Западния Предбалкан, реката е изваяла за милиони години дълбоко ждрело, чиито стени пазят следи от морски дъна, изчезнали преди повече от шест десетки милиона години. По склоновете на каньона стоят изправени странни скални пирамиди, наречени от местните хора „чукли" — безмълвни свидетели на карстовите процеси, действащи и до днес.

Съдържание на статията

• Географски контекст: Западният Предбалкан и долината на Ръчене
• Литостратиграфски особености: какви скали изгражда каньона
• Геоморфоложка еволюция: как реката е изградила каньона
• Карстови форми по долината: от пещери до скални пирамиди
• „Чуклите" — природна забележителност с неповторим облик
• Интересни факти
• Заключение

Геоморфология и карст в каньона на р. Ръчене 
 (Geomorphology and karst of the Rachene River canyon) 

Географски контекст: Западният Предбалкан и долината на Ръчене

Карстовият ландшафт е природен комплекс, формиран върху разтворими скали — най-вече варовици и доломити — под въздействието на вода, която постепенно ги разяжда и прерабства. Резултатът е характерна съвкупност от повърхностни и подземни форми: пещери, понори (места, където вода изчезва под земята), скални извори, тесни ждрела и живописни долини.

Западният Предбалкан обхваща земите между долините на река Тимок на запад и река Малки Искър на изток. Това е хълмиста до нископланинска ивица с преобладаващо посока на ридовете от северозапад към югоизток, докато речните долини са ориентирани напречно — от юг на север. Именно тази ориентация позволява на реките да прорязват гънките на скалната основа и да изграждат живописни проломи и ждрела.

Река Ръчене извира в по-южните части на района и тече в северна посока, преминавайки последователно покрай селата Камено поле, Реселец и Кунино, преди да се влее в по-голямата речна мрежа. По целия си път тя е издълбала поредица от природни забележителности — скални образувания, ждрела и пещери, обявени за защитени обекти.

Западният Предбалкан е ключов карстов регион на България, а долината на Ръчене е едно от малко проучените, но геоложки богати ждрела в него.

Литостратиграфски особености: какви скали изгражда каньона

Литостратиграфията (науката за пластовата подредба на скалите и тяхното разпределение в земната кора) на района на Ръчене е пряко свързана с геоложката история на Предбалкана като цяло. Дълго време тази територия е представлявала дъно на плитко топло море, в което са се утаявали варовити тини, черупки на морски организми и карбонатни утайки — пласт след пласт, в продължение на десетки милиони години.

По стените на каньона на Ръчене се разкриват предимно горнокредни варовици. Природната забележителност „Чуклите" — скалните пирамиди в района между Камено поле и Реселец — е описана официално като образувание сред варовиците на Мездренската и Кайлъшката свита. Тези свити представляват стратиграфски единици (обособени пакети от скали с определена възраст и характеристики), изградени от горнокредни варовици с морски произход.

На изток, около Кунино, особено показателна е скалата Червеница — монолитен варовиков блок, изграден от маастрихтски варовик (утаен преди около 68–72 милиона години, в края на горната креда), залягащ върху основа от долнокредни мергели (пясъчно-варовити утайки). Тектонският гребен „Калето" (Пропадалото) край Реселец е датиран от информационните табели на обекта по същия начин — като образуван в маастрихтската епоха на кредата.

В основата на разреза при помпената станция на Камено поле, на около 4 километра по течението, са наблюдавани по-стари пластове, което показва, че долината на Ръчене разкрива последователна геоложка летопис: от по-дълбоко залягащите мергели до горнокредните органогенни варовици в горните части на склоновете.

Предбалканът като цяло е изграден от варовици, доломити и пясъчници с мезозойска и терциерна възраст, нагънати в правилни антиклинали и синклинали. Дълго преди реките да оформят сегашния им вид, тези скали са минали през сложен цикъл на потъване, утаяване, нагъване и издигане.

Литостратиграфската основа на каньона е летопис от морска история: горнокредни варовици, образувани в топли плитководия, днес стоят изправени като стени с височина до 90 метра.

Геоморфоложка еволюция: как реката е изградила каньона

Геоморфоложката еволюция (развитието на земния релеф във времето) на каньона на Ръчене е резултат от взаимодействието между два основни фактора: издигането на скалната основа вследствие на тектонски движения и ерозионната работа на реката, която неуморно е врязвала корито в твърдия варовик.

Западният Предбалкан е преминал през т.нар. младоалпийски нагъвателен цикъл, при който скалите са се нагънали и издигнали. Реките, течащи напречно на ридовете, са реагирали на издигането, като са задълбочавали коритата си. На практика: колкото по-бързо се е издигала скалната основа, толкова по-дълбоко е врязвала реката — така са се образували тесни, стръмностенни ждрела.

Допълнително, варовиковата основа е благоприятна за особен вид ерозия — карстова. Водата, обогатена с въглероден диоксид, реагира с варовика и го разтваря химически. Тези разтворени материали се отнасят с течението, а в скалата остават кухини, пукнатини, пещери. Повърхността на склоновете се превръща в лабиринт от жлебове, вдлъбнатини и изпъкналости — т.нар. карово поле.

В контекста на Тектонския гребен „Калето" край Реселец научните изследвания са установили любопитен факт: първоначалната хипотеза за тектонски произход на феномена е отхвърлена след полеви наблюдения. Установено е, че в скалите липсват следи от активни тектонски движения, а съставът на блоковете е идентичен с околните стени. Прието е обяснение, при което слаби движения на земната кора са предизвикали вертикални пукнатини, а последвалото разтваряне на варовика между тях е оформило характерната грабеноподобна структура — малко карстово ждрело с отвесни стени.

Исторически погледнато, каньонът не е бил забелязван от пътниците на по-голямо разстояние — отдалеч той не се откроява сред равното поле. Само когато се застанеш на ръба му, се разкрива вълнуваща гледка: 90-метрова пропаст, на дъното на която лакатуши река, а склоновете са силно окарстени и покрити с растителност.

Каньонът на Ръчене е класически пример за антецедентна (предшестваща) речна долина, при която реката е „настигнала" издигането на скалната основа, врязвайки се все по-дълбоко в нея.

Карстови форми по долината: от пещери до скални пирамиди

Районът на Ръчене е изключително богат на разнообразни карстови форми — и повърхностни, и подземни. Тази концентрация не е случайна: тя е следствие от дебелите пластове от разтворими варовици, съчетани с активна ерозия и дълга геоложка история.

Само в района около село Кунино са регистрирани над 150 пещери, някои от които с дълбочина над 100 метра. Сред по-известните са пещерите Самуилица, Татаркинята и Пясъчница. Около Камено поле пък са описани местностите Боеви пропасти, Каменния въртоп, Милова дупка и Разсечения камък — всичките карстови по произход.

Повърхностните форми включват окарстени склонове с понори и малки ями, скални извори с променлив дебит и живописни скални образувания. Особено характерен е феноменът на карстовите скални пирамиди — изолирани стълбове и конуси от варовик, оформени чрез избирателно изветряне и разтваряне на по-слабо устойчивите части от скалните пластове.

На изток, след Кунино, каньонът се свързва с Карлуковския карстов район — един от най-богатите пещерни региони в България, включен в геопарк „Искър-Панега". Тази пространствена приемственост показва, че каньонът на Ръчене е само едно звено в по-голяма карстова система. #карстоваБългария

Разнообразието от карстови форми по долината на Ръчене — от повърхностни скулптури до подземни лабиринти — го прави изключително ценен геоложки обект.

„Чуклите" — природна забележителност с неповторим облик

Сред всички природни забележителности по поречието на Ръчене, скалните пирамиди, известни като „Чуклите", привличат най-голямо внимание. Местното население ги е нарекло така заради формата им — „чукли" на диалект означава издатини, конуси, нещо изпъкнало и заострено нагоре.

Официалната природна забележителност „Чуклите" е обявена с Министерска заповед № 1427 от 13 май 1974 г. и обхваща площ от 1 хектар. Тя се намира в землището на село Бресте, Плевенска област (въпреки че дълго е определяна погрешно като в землището на Камено поле). В действителност по целия каньон са наредени няколко групи от такива образувания: Кръскьовски чукли, Касапски чукли, Целкински чукли в землището на Камено поле, а в землището на Бресте — защитените „Чуклите", „Камарата" и две безименни групи.

Скалните пирамиди са образувани сред варовиците на Мездренската и Кайлъшката свита и представляват групи изолирани скални стълбове и конуси. Височината им варира от около 10 до над 35 метра, а дебелината при основата на отделните колони е от порядъка на 5 до 10 метра. Те стоят предимно по северния (по-полегат) склон на каньона, докато южният е вертикален скален откос.

Генезисът им е свързан с диференциалното (неравномерното) изветряне на варовика: пукнатините в скалата са позволили на водата да навлезе и да разтвори по-крехките зони, изолирайки по-устойчивите блокове като самостоятелни стълбове. На практика „Чуклите" са живо доказателство, че карстът работи не само под земята, но и на повърхността, изваявайки форми с почти скулптурна точност. #геотуризъм

За да стигне до тях, посетителят трябва да се движи по дъното на каньона, следвайки пътеки, проправяни от овчари. На места реката се прегазва. Районът е обитаван от грабливи птици и е трудно достъпен — именно затова е запазил автентичния си вид.

„Чуклите" са еталонен пример за повърхностни карстови форми, образувани от дългосрочното взаимодействие между механично изветряне и химично разтваряне на варовика.

Интересни факти

• Варовиците, изграждащи стените на каньона, са се утаявали на морско дъно преди около 68–72 милиона години — в маастрихтската епоха на горната креда. По онова време тук е плискало плитко топло море, обитавано от рудисти и морски таралежи.
• Каньонът не се забелязва от по-голямо разстояние — ако минете с кола по близкото шосе, ще видите само равно поле. Едва на ръба му се разкрива 90-метрова пропаст.
• Природната забележителност „Чуклите" е обявена през 1974 г., но дълго е имала погрешно нанесено местоположение в официалните документи — истинските скални пирамиди са в землището на с. Бресте, а не на Камено поле. Грешката е установена при изготвянето на Регистъра и кадастъра на геоложките феномени (2000–2003 г.).
• В района около с. Кунино са регистрирани над 150 пещери. Пещерата Самуилица е само една от тях — районът е истински подземен лабиринт.
• Тектонският гребен „Калето" (Пропадалото) край Реселец е имал дълго погрешна научна интерпретация: смятан е за тектонска структура, но впоследствие е доказано, че е карстово образувание — резултат от разтваряне на варовика по вертикални пукнатини.
• Скалата Червеница край Кунино е изградена от маастрихтски варовик върху основа от долнокредни мергели и бележи символично началото на Карлуковския пролом — един от най-красивите карстови коридори в България.

Каньонът на Ръчене е пример за това как геологията, геоморфологията и карстовите процеси се преплитат в единна природна история, продължаваща и днес. Варовиците по стените на ждрелото не са просто „скали" — те са архив на морска история, на тектонски движения, на безброй сезони, в които водата е работила търпеливо и неуморно. Скалните пирамиди „Чуклите" са видимото лице на тази невидима геоложка работа: форми, изваяни не от ваятел, а от химия, гравитация и вода. Разбирането на тази история ни дава нова гледна точка към пейзажа — той вече не е просто красив, а четивен като книга.

Заключение

Каньонът на река Ръчене е геоложки и природен обект, чиято стойност надхвърля туристическата атрактивност. Горнокредните варовици по стените му, карстовите пирамиди и множеството пещери разказват история, разтеглена в стотици милиони години. Тази история е достъпна за всеки, стига да притежава желание да слезе до дъното на ждрелото и да погледне нагоре. Един ден, вероятно, каньонът ще получи и заслуженото признание като обединен геопарк — дотогава остава едно от онези редки места, до които трябва да се стигне с усилие.

Имате въпрос за геоложката история на каньона или за конкретно скално образувание по поречието на Ръчене? Споделете го в коментар или предложете допълнение — така тази статия ще стане по-пълна и полезна за всички.

Библиография

• Регионална инспекция по околната среда и водите — Враца. „Природна забележителност Чуклите." (riosv.vracakarst.com)
  Официалното описание посочва, че „Чуклите представляват групи от скални пирамиди, образувани сред варовиците на Мездренската и Кайлъшката свита в каньона на р. Ръчене."
• Желев, В., Синьовски, Д. (ред.). „Регистър и кадастър на геоложките феномени в България. 188 досиета в 5 тома." — Национален геофонд, XV-1232. МГУ „Св. Иван Рилски" и фирма „Геосервиз 4" ООД, в сътрудничество с СУ „Св. Климент Охридски" и Геологическия институт на БАН. София, 2003.
  Регистърът включва досиета на геотопите „Касапските чукли" и „Кръскьовските чукли" по долината на р. Ръчене и установява действителното им местоположение в землището на с. Бресте, Плевенска област — различно от погрешно посоченото в по-ранните официални документи.
• Drumivdumi.com. „Тектонски гребен Калето край Реселец: геоложко чудо от мезозойската ера." (2023)
  Цитира информация от информационните табели на обекта и научни изследвания: „В хода на научните изследвания по стените на структурата не се установят следи от движения, а съставът на блоковете се оказва напълно идентичен със скалите от стените на каньона."
• Geoznanie.com. „Старопланинска област — Предбалкан." (geoznanie.com)
  Описва геоморфоложките особености на Западния Предбалкан: „Общо за Западния Предбалкан хоризонталното и вертикалното разчленение на релефа имат средни стойности [...] Характерни форми на земната повърхност са остатъците от денудационните заравнености, ерозионни форми, карстови форми и особено пещери."
• Академично издание, Сборник лекции — II част: „Карст и карстообразуване." Akademic.org (2005). (akademic.org)
  Разяснява термина „карст" и описва характерните форми в Предбалкана: „В Предбалкана [...] ще видим стръмни варовикови склонове, образувани по долините на реките и деретата."
• БНР — Радио Видин. „Възможности за туризъм крие каньонът на река Ръчене." (февруари 2021). (bnr.bg)
  Представя местни свидетелства и описва скалните образувания: „Чуклите [...] варовикови скални образувания с форми на конуси, кукли или драперии на каменна завеса."

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  ©Rada Evtimova