Царевец-крепост | Rada Evtimova

 (Tsarevets-fortress)

Архитектурна морфология и фортификационни принципи на цитаделата Царевец (XII–XIV в.) 

(Architectural Morphology and Fortification Principles of the Tsarevets Citadel, 12th–14th Century)

Хълмът, известен днес като Царевец, е бил основното ядро на средновековната столица Търновград (в ранновизантийската епоха — Зикидева) — столицата на Второто българско царство, — чиято укрепителна система съчетава природния терен с многопластова архитектурна логика. Хълмът и издигнатите върху него съоръжения представляват рядко запазен пример за средновековно военно-градоустройствено мислене на Балканите. Настоящата статия разглежда строителните периоди, морфологията на крепостните съоръжения и фортификационните принципи, залегнали в основата на тази изключителна твърдина.

Съдържание на статията

• Теренът като стратегически избор
• Три строителни периода
• Крепостната стена: размери и конструкция
• Портите и входната система
• Дворецът и Патриаршията като укрепени ядра
• Византийски влияния и местна традиция
• Интересни факти
• Заключение

                                                       

                                             Царевец-крепост (Tsarevets-fortress)

Теренът като стратегически избор

Архитектурната морфология (от гр. morphē — форма, и logos — наука) изучава пространствената организация и формообразуването на архитектурните структури. Когато е приложена към фортификационни съоръжения, тя обхваща взаимодействието между природния релеф, плановата схема и строителните решения.

Царевец заема скалист хълм в плитко дефиле на река Янтра, която го обгражда от три страни и създава естествена водна преграда. Фортификационната система на хълма е органично свързана с укрепените квартали Трапезица и Новия град чрез напречни стени (десцензуси), спускащи се до река Янтра. Именно тази топография прави хълма привлекателен за укрепяване още в дълбока древност: следи от обитаване са открити от бронзовата и желязната епоха, а тракийското и ранновизантийското население също е оставило своите пластове.

Исторически погледнато, когато Търново е провъзгласено за столица на Второто българско царство след въстанието на Асен и Петър през 1185 г., Царевец вече е разполагал с основи на по-стари укрепления. Новата управляваща династия не е градяла на празно място — тя е надграждала върху съществуваща фортификационна традиция, като я е приспособявала към нуждите на средновековна столица.

Накратко: природният релеф на Царевец не е просто фон, а активен компонент на цялата защитна система.

Три строителни периода

Археологическите проучвания, проведени главно между 1958 и 1963 г. под ръководството на Никола Ангелов и Янка Николова, установяват три разграничими строителни периода в историята на укрепителната система.

Първи период: ранновизантийска основа (V–VI в.)

Най-ранните строежи датират от началото на V–VI век и принадлежат към ранновизантийската епоха. В този период хълмът е укрепен като стратегически опорен пункт в системата от балкански крепости, характерна за управлението на Юстиниан I. Откритите зидове свидетелстват за здрава строителна традиция с ломен камък и бял хоросан.

Втори период: предасеновска фаза (първа половина на XII в.)

Вторият строителен период се отнася към първата половина на XII век — значително преди 1185 г. Това означава, че укрепяването на хълма е предшествало формирането на новата държавност, а не е резултат от нея. В този период са заложени основните трасета на крепостния периметър, върху които по-късно е изградена търновската столична твърдина.

Трети период: разцветът на Второто царство (XIII–XIV в.)

Третият и най-значим период съответства на времето на Второто българско царство. Около XIII век околовръстната крепостна стена търпи чести поправки и разширения, интегрирайки нови кули, порти и напречни укрепления. На практика крепостта е жив строителен организъм, непрестанно приспособяван към военно-политическата обстановка.

Накратко: трите строителни периода показват приемственост, а не прекъсване — всяка епоха е надграждала постиженията на предишната.

Крепостната стена: размери и конструкция

Крепостната стена на Царевец е ключовият фортификационен елемент на цитаделата. Нейната дължина достига 1100 м, дебелината варира между 2,3 и 3,4 м, а височината надхвърля 10 м. Тези параметри я нареждат сред най-мощните средновековни укрепления на Балканите за съответния период.

Строителните материали са местен сив пясъчник, ломен без лицева обработка, споен с варов хоросан с нисък процент речен пясък. Основите в повечето случаи стъпват директно върху скалната подложка — решение, което осигурява стабилност, но изисква прецизно трасиране съобразно скалния релеф. По стръмните скални склонове строителите са изсичали малка тераса, върху която е стъпвала само част от дебелината на стената, като зидарията постепенно се е удебелявала нагоре.

Фортификационната система е подсилена с напречни крепостни стени при главния вход, при Лобната скала и при Балдуиновата кула, като тези напречни прегради се спускат до река Янтра. В контекста на средновековното военно строителство това решение представлява допълнително разчленяване на периметъра, което позволява поетапна отбрана при евентуален пробив.

Накратко: конструктивните решения при крепостната стена свидетелстват за зряла инженерна мисъл, съобразена с конкретния терен.

Портите и входната система

Входната система на Царевец е може би най-изтънченият елемент на цялата фортификация. В крепостта е можело да се проникне през три входа, всеки с различна функция и степен на защита.

Главният вход: последователни порти

Главният вход заема най-западната част на хълма и е изграден върху тесен скален провлак, нарочно изсечен, за да се създаде допълнително охранително съоръжение — т.нар. „Сечената скала". Този изкуствен пролом превръща Царевец на практика в остров, достъпен единствено през мост — класически балкански и ранновизантийски прийом за защита на цитадели. Макар естествено труднодостъпен, входът е снабден с пет последователни порти, като пред първата е имало дървен подвижен мост, запазен до 1864 г. Втората порта се е намирала на 32 м след първата, третата — на 29 м след втората, а четвъртата — на 37 м след третата. Петата порта е завършвала тази внушителна отбранителна анфилада. Всяка порта е охранявана от кули — четириъгълни или правоъгълни, — като в по-късни строителни фази са добавени допълнителни устои за по-добра защита.

Малката порта (Асеновата)

Вторият вход — Малката порта, известна и като Асенова — се е намирал на северозападната крепостна стена. Чрез нея е осъществявана връзката между Царевец, хълма Трапезица и Новия град. Над портата се е издигала двуетажна кула, а вратата е била двукрила, дървена, обкована с железни гвоздеи.

Френкхисарската порта

Третият вход — т.нар. Френкхисарска порта — се е намирал северно от югоизточната бойна кула и е служел за връзка с квартала на франките. Към него е водел широк 2,5-метров път, запазен до 1910 г.

Накратко: триделната входна система осигурява гъвкавост — главен, вторичен и специализиран вход — като всеки от тях е защитен по начин, съответстващ на предназначението му.

Дворецът и Патриаршията като укрепени ядра

Вътре в периметъра на цитаделата са се намирали две самостоятелно укрепени ядра — Дворецът на българските царе и Патриаршията, — което придава на Царевец характер на многослойна крепост.

Дворецът на българските царе

Дворцовият комплекс е бил изграден на равна тераса — най-удобното място на хълма. Заема площ около 4872 кв. м и е укрепен с крепостна стена и пет бойни кули. Разполага с два входа — официален от север и стопански от юг. В комплекса са включени тронна зала, дворцова църква и царски покои. Формата му е на неправилна елипса с размери приблизително 114 м на 66 м.

Патриаршията

Патриаршеският комплекс заема доминиращата позиция на хълма, издигайки се на най-високата му точка. Археологическите разкопки от 1960 до 1965 г. установяват, че и той е представлявал самостоятелна крепост с неправилен многоъгълен план, крепостни стени, порти и кули. Входът от западната страна е подсилен с две последователни врати, а от юг и север са се издигали две бойни кули. Строителните материали — ломен камък, бял хоросан, дърво, железни гвоздеи и незначително количество тухли — са идентични с тези на цялостната крепостна система.

Накратко: наличието на отделно укрепени ядра вътре в основния периметър превръща Царевец в класически пример за средновековна многослойна отбрана.

Византийски влияния и местна традиция

Въпросът за строителните влияния при Царевец е деликатен и изисква предпазливост. Изследователите посочват, че „някои от прийомите са приети от византийския начин на изграждане", но едновременно с това подчертават, че дворецът и Патриаршията на Царевец са изградени по начин, близък до изграждането на търновските църкви „Св. Петър и Павел" и на Асеновата крепост — т.е. по утвърдена местна традиция.

В този контекст е важно да се посочи, че търновската фортификация от XII–XIV в. не е просто производна на константинополските образци. Тя синтезира наследеното ранновизантийско знание, приспособено към специфичния планински терен на Предбалкана, с иновации, породени от конкретните военни заплахи на епохата. #средновековнабългария

Накратко: архитектурата на Царевец е резултат от диалог между наследена традиция и местно творческо приспособяване — не сляпо подражание, а избирателна синтеза.

Интересни факти

• Хълмът Царевец е населяван още от третото хилядолетие преди новата ера — над 4000 години непрекъснато обитаване преди средновековния разцвет.
• При археологическите разкопки са открити следи от около 370–470 жилищни и стопански постройки, 22–23 църкви и четири градски манастира в рамките на крепостта.
• Подвижният дървен мост пред първата порта на главния вход е бил запазен в изправно състояние чак до 1864 г. — почти пет века след падането на Търново.
• Четвъртата порта на главния вход е съществувала до 1889 г. и е стъпвала върху основи на значително по-стара порта от V–VI в.
• Крепостната стена е проучена систематично между 1958 и 1963 г. — работа, изисквала пет години непрекъснати теренни изследвания.
• Реставрацията на Царевец в края на XX в. е извършена по проекти на архитектите Боян Кузупов, Илия Левтеров и Теофил Теофилов в рамките на програмата „Велико Търново–1300". #царевец
• Единствена фреска, изобразяваща средновековния Царевец, се пази в църквата „Св. Параскева" в румънски град Роман и датира от 1550 г.

Синтез на изложението

Разгледаните аспекти — стратегическият избор на терена, трите строителни периода, параметрите на крепостната стена, многостепенната входна система и самостоятелно укрепените ядра — не са изолирани явления. Те са взаимно обусловени компоненти на единна фортификационна концепция, която се е развивала в продължение на почти хилядолетие. Именно тази дълбочина на историческото наслагване придава на Царевец изключителна научна и културна стойност — не само като паметник, но и като свидетелство за способността на средновековните строители да мислят в мащаба на живия град.

Заключение

Цитаделата Царевец е рядък случай, при който природната защитеност и архитектурната интервенция образуват неразривно единство. Трите строителни периода разкриват приемственост, простираща се от ранновизантийската епоха до залеза на Второто българско царство, а многослойната отбранителна структура — с нейните порти, кули и самостоятелно укрепени ядра — отразява зряла военно-архитектурна мисъл. Въпросът, който остава отворен за бъдещите изследователи, е: доколко целенасочено и доколко стихийно се е осъществявало това вековно градоустройствено напластяване?

Ако имате въпроси, допълнения или конкретни данни, свързани с фортификацията на Царевец — например за отделни кули, строителни материали или сравнения с други средновековни крепости — споделете ги. Всяко допълнение обогатява разбирането на тази изключителна твърдина.

Библиография

• Ангелов, Никола и Николова, Янка. Крепостни стени и крепостни съоръжения на средновековната българска столица Търново. — Известия на Окръжния музей — Велико Търново, т. 1, 1962.
  Основополагащо изследване, в което за пръв път се систематизират данните за укрепителната система на Царевец въз основа на теренни проучвания от 1958–1963 г.
• Ангелов, Никола и Николова, Янка. Южна напречна стена на Царевец. — Известия на Окръжния музей — Велико Търново, т. 2, 1964.
  Специализирано проучване на напречните укрепителни съоръжения в южната част на хълма.
• Ангелов, Никола. Царският дворец и патриаршията на Царевец. — В: Царевград Търнов, т. 3. София: БАН.
  Детайлно описание на архитектурния план, строителните материали и конструктивните особености на двата главни комплекса на Царевец.
• Дерменджиев, Евгени. Резюмета на научните трудове. НАИМ–БАН, достъпно на: naim.bg.
  Изследванията на д-р Дерменджиев хвърлят светлина върху ранновизантийската фортификация в западното подножие на Царевец и датировката на крепостните стени край р. Янтра.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  Rada Evtimova