(Church of St. Ivan Rilski — Zapalnya)
Храмът „Св. Иван Рилски" в село Запалня: Архитектурно и историческо наследство под водите на язовир „Жребчево"
(The Church of St. Ivan Rilski in the village of Zapalnya: Architectural and Historical Heritage Submerged under the Waters of Zhrebchevo Reservoir)
Резюме: Настоящата статия разглежда храма „Св. Иван Рилски" в бившето село Запалня, Твърдишко, като обект на архитектурно и историческо значение, чиято съдба е обусловена от изграждането на хидровъзел „Жребчево" в периода 1959–1966 г. Анализират се строителният период на сградата, нейните конструктивни особености, административно-правният процес на заличаване на селището, съвременното физическо състояние на постройката и въпросите около нейния статут като недвижима културна ценност. Статията се основава на верифицирани документални и архивни извори.
Съдържание на статията
- 1. Географско и административно положение на село Запалня
- 2. Строителство и архитектурни особености на храма
- 3. Хидротехническият проект „Жребчево" и заличаването на селището
- 4. Съвременно състояние и въпроси около опазването
- 5. Храмът като материален носител на колективна памет
- 6. Заключение
- Библиография
 |
| Храм „Св. Иван Рилски" — Запалня (Church of St. Ivan Rilski — Zapalnya) |
1. Географско и административно положение на село Запалня
Село Запалня е било разположено в Твърдишката котловина, в подножието на Стара планина, в административните граници на Сливенска област. Селището е заемало терен в речната долина на Тунджа, в непосредствена близост до селата Жребчево и Долно Паничарево. Историческите данни сочат, че то е основано не по-късно от XV в. — факт, засвидетелстван от паметната плоча, поставена в близост до изоставеното гробище след изселването, с надпис: „Село Запалня, заселено XV в., изселено 1962 г."
В административно отношение селището е функционирало в рамките на общинската структура на Твърдишки район. Заличаването му с указ от 1965 г. го изважда от официалните географски регистри на Народна република България, а от физическо присъствие на повърхността то изчезва окончателно с пълното запълване на язовирната чаша.
Географското положение на Запалня в речната долина на Тунджа е определящ фактор, обусловил включването му в зоната на хидровъзел „Жребчево", и същевременно обяснява защо единствено храмът, изграден на естествено издигнато място, е останал частично над водното ниво.
- Строителство и архитектурни особености на храма
2.1. Строителен период и майстори
Храмът „Св. Иван Рилски" е изграден в края на XIX в. в с. Запалня. В наличните публикувани извори годината на построяване се посочва непоследователно: едни източници датират началото на строежа към 1891 г., докато в други фигурира 1895 г. Двете дати не са взаимноизключващи се — те вероятно маркират различни етапи на строителния процес: начало на градежа и завършване или осветяване на храма. Прецизното установяване на хронологията изисква справка с първични документи, съхранявани в Държавен архив — Сливен и в регистрите на Старозагорска митрополия, каквато не е предприета в рамките на настоящото изследване.
Изпълнители на строителните дейности са тревненски майстори, а финансирането е осъществено изцяло чрез дарения на жителите на Запалня. Конкретните имена на зидарите и евентуалния зограф не са верифицирани от авторката чрез първични архивни документи и поради това не се посочват в настоящото изследване. Това вписва обекта в традицията на тревненската строителна школа, характерна за православното сакрално строителство в България от следосвобожденската епоха.
Към 1923 г. е документирано пълно изографисване на интериора, като на западната стена са вписани имената на 32 жители на Запалня, загинали по войните. Авторството на стенописите не е установено въз основа на документи, достъпни в рамките на настоящото изследване.
2.2. Конструктивни особености
Архитектурното решение на постройката следва типа на еднокорабната църква — характерен за провинциалното православно сакрално строителство в България от XIX в. Конструкцията е изградена от каменен зид с дебелина на стените близо метър. Тази конструктивна характеристика — масивна каменна зидария с дебели носещи стени — е и основният фактор, обясняващ физическото оцеляване на постройката след повече от шест десетилетия периодично потапяне.
Фасадното решение включва арковидни прозоречни ниши по страничните фасади и входен портал на западната стена. Покривната зона е частично разрушена в резултат на деструктивните процеси, предизвикани от многократното наводняване и просъхване, но метален кръст остава фиксиран в горната част на конструкцията.
Храмът е изграден на хълм, представляващ най-високото място в землището на Запалня. Това топографско обстоятелство — а не случайност — е причината единствено сградата на храма да се запази над водното ниво, докато цялата останала застроена среда на селото е трайно под водата.
- Хидротехническият проект „Жребчево" и заличаването на селището
3.1. Проектът и неговите параметри
Проучванията за изграждане на хидровъзел, използващ водите на р. Тунджа, започват в началото на 1950-те години. Строителството на язовир „Жребчево" е осъществено в периода 1959–1966 г. под ръководството на инж. Иван Тепавичаров. Общата стойност на проекта възлиза на 700 милиона лева по тогавашен курс. Въведен е в експлоатация през 1965 г. и официално открит на 27 април 1969 г.
По своите хидрологични параметри язовир „Жребчево" е петият по площ язовир в България — с водна площ от около 25 000 декара (25 км²) и водовместимост от 400 млн. куб. метра. Предназначен е за напояване на земеделски земи в областите Сливен и Ямбол, производство на електроенергия чрез ВЕЦ „Жребчево" (инсталирана мощност 15,4 МВт) и регулиране на водния отток на р. Тунджа.
3.2. Хронология на заличаването на Запалня
Процесът на заличаване на село Запалня протича на три ясно разграничими етапа.
1961 г. — Постановление на Министерския съвет нарежда изселването на жителите в срок от шест месеца.
1961–1962 г. — Фактическото напускане на селото. Жителите са принудени да разрушат постройките си и да се преселят предимно в Казанлък и Твърдица. Отец Драган Стойков остава до 1966 г. и спасява храма от принудително разрушаване.
1965 г. — С указ Запалня, Жребчево и Долно Паничарево са официално заличени от административно-географската карта на НРБ.
1966 г. — Старозагорска митрополия разпределя движимото имущество: иконостасът и иконите — в с. Тулово; олтарната утвар — в Гурково; камбаната — в храм „Св. Петка" в Твърдица, където бие и до днес.
Хидротехническият проект „Жребчево" е типичен пример за противоречието между индустриализационната политика на НРБ и опазването на исторически формирани селищни структури — противоречие, характерно за периода 1950–1970 г. в редица страни с централизирана планова икономика.
- Съвременно състояние и въпроси около опазването
4.1. Физическо състояние на постройката
Към момента на публикуването на настоящата статия от храма са запазени каменните носещи стени в значителна степен на своята първоначална височина. Покривната конструкция е частично разрушена. По вътрешните стени оригиналните стенописи са унищожени, а повърхностите им са покрити с утайки, черупки от миди и речни наслаги — резултат от многократното пълно или частично потапяне. Сезонният характер на водното ниво на язовира обуславя различна степен на видимост на постройката: при пролетно пълноводие около две трети от конструкцията са под вода; при лятно намаляване на нивото храмът е достъпен от сушата.
През 2020 г. са извършени аварийни укрепителни дейности по зидовете, финансирани от частни дарители с произход от Запалня. Тези дейности следва да се класифицират като укрепване, а не като реставрация по смисъла на действащото законодателство в областта на недвижимото културно наследство, тъй като не е документирано участието на лицензирани реставратори и не е извършена предварителна научна документация.
4.2. Статут по НИНКН и въпросите около правната защита
Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) поддържа Национален регистър на недвижимите културни ценности. Към датата на изготвяне на настоящата статия не е установено храмът „Св. Иван Рилски" в Запалня да фигурира в регистъра с официален статут на недвижима културна ценност. Специфичното обстоятелство — че обектът се намира в езерното легло на действащ язовир, чиято собственост принадлежи на държавното предприятие „Напоителни системи", докато каноничният собственик на храма е Старозагорска митрополия — създава административно разслоение на компетентността, което на практика блокира получаването на официален статут и предприемането на регламентирани консервационни дейности.
Изследването на д-р Лина Гергова (ИЕФЕМ–БАН) поставя общия въпрос за потопените обекти на наследство в България в научен контекст и предлага методологическа рамка за тяхното документиране и анализ. Липсата на официален статут на недвижима културна ценност излага обекта на риск от нерегламентирани интервенции и лишава от правна основа евентуалните консервационни дейности.
- Храмът като материален носител на колективна памет
В контекста на изследванията върху социалната памет и „местата на памет" (lieux de mémoire) храмът „Св. Иван Рилски" функционира като единственият материален маркер на изчезналото селище Запалня. Тази функция се изразява в конкретни практики: годишното събиране на потомци на изселниците в деня на Св. Иван Рилски, поддържането на малка музейна сбирка в изоставена сграда край брега на язовира, и паметната плоча при гробището.
Устната традиция, събрана в документалния труд на Ваньо Стоилов, предава свидетелства на жители, преживели изселването — материал, квалифицируем като его-документ и ценен извор за социалната история на процеса.
Сравнителният контекст е важен: подобна съдба са имали храмовете на потопените села при язовирите Копринка, Лобош, Огоста и Йовковци, като при последните два разрушаването е извършено принудително, за да се изравни язовирното дъно. В този смисъл физическото запазване на „Св. Иван Рилски" не е нормативна практика за периода, а изключение, дължащо се на съчетание от топографски и човешки фактори.
Материалното оцеляване на храма при язовир „Жребчево" го превръща в обект с двойна научна стойност — като архитектурен паметник от края на XIX в. и като материален носител на колективната памет на изселените жители на Запалня и техните потомци.
- Заключение
Храмът „Св. Иван Рилски" в бившето село Запалня представлява обект с многопластово научно значение. Неговото архитектурно решение — еднокорабна каменна постройка, изградена от тревненски майстори в края на XIX в. — демонстрира конструктивна устойчивост, обусловила физическото му запазване след шест десетилетия в хидрологично активна среда.
Хронологията на изселването обхваща три отделни момента: постановлението на МС от 1961 г., фактическото напускане на селото през 1961–1962 г. и административното заличаване с указ от 1965 г. Разграничаването на тези три момента е съществено за точното историческо описание на процеса.
Редица въпроси — включително точната дата на освещаването на храма, имената на майсторите и авторството на стенописите — остават открити до провеждането на системно архивно проучване в Държавен архив — Сливен и в регистрите на Старозагорска митрополия. Тяхното изясняване е необходима следваща стъпка в изследването на обекта.
Ако разполагате с архивни материали, устни свидетелства от изселниците или данни от Държавен архив — Сливен, свързани с хидровъзел „Жребчево" и потопените селища, авторката приканва към споделяне на информацията с цел обогатяване на научната документация.
#потопеноНаследство #ЖребчевоЗапалня #СвИванРилски #Твърдишко #НРБ
Библиография
Първични и архивни извори
Централен държавен архив, Фонд 89, Инвентарен опис 1, Архивна единица 365. [Документи, свързани с хидровъзел „Жребчево".]
Държавен архив — Сливен. [Фондове за изселването на селата в Твърдишката котловина, 1960–1965 г. — препоръчва се справка за точните фонд, опис и архивна единица.]
Монографии и официални издания
„Вдъхновението Жребчево: 50 години язовир Жребчево". Напоителни системи. София, 2019.
Стоилов, Ваньо. Милиони стъпала към Бога. Стара Загора, 2018 (²2019).
Научни изследвания
Гергова, Лина (гл. ас. д-р, ИЕФЕМ–БАН). Изследване на потопените села на България. Започнато 2019 г. Представено в изложбата „Потопеното наследство", Национален етнографски музей при БАН.
Институционални регистри
Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Национален регистър на недвижимите културни ценности. www.ninkn.bg
Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.
ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982
---
Rada Evtimova
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни и смислени коментари.