четвъртък, 19 март 2026 г.

Мадарски конник надписи | Rada Evtimova

(Madara Rider Inscriptions)

Скалният паметник при Мадара в контекста на ранносредновековната българска епиграфска традиция: Историко-филологически преглед

(The Rock Monument at Madara in the Context of Early Medieval Bulgarian Epigraphic Tradition: A Historical-Philological Review)

Съдържание

Мадарски конник надписи
Мадарски конник надписи (Madara Rider Inscriptions)


Резюме

Настоящото изследване представя историко-филологически преглед на първобългарските надписи около Мадарския конник — скален барелеф, изсечен на отвесна варовикова скала в Североизточна България, на около 18 км от Шумен. Целта на прегледа е да анализира трите групи надписи (Надпис I — времето на Тервел, Надпис II — времето на Кормисош, Надпис III — времето на Омуртаг) като документален корпус, отразяващ политическите и дипломатическите отношения между Дунавска България и Византия през VIII—IX в. Методологически изследването се основава на епиграфския и филологически анализ на Веселин Бешевлиев, на документацията на братя Шкорпил и на сравнителния анализ с надписите от Плиска. Резултатите показват, че надписите представляват официален летописен корпус — т.нар. res gestae на владетелите Тервел, Кормисош и Омуртаг. Тяхното значение се изразява в употребата на средногръцко койне като дипломатически език, съчетан с прабългарски титулатурни термини, което представлява уникално филологическо явление в ранносредновековната европейска епиграфика.

Ключови думи: Мадарски конник, първобългарски надписи, епиграфика, Тервел, Омуртаг, Бешевлиев, ранно средновековие, res gestae

1. Увод

Мадарският конник е средновековен скален барелеф, изсечен върху отвесна скала на 23 м от основата ѝ, в близост до съвременното село Мадара, Шуменска област. Изображението е с размери 2,60 м височина и 3,10 м ширина и представлява конник, следван от куче, с прободен лъв под предните крака на коня. Паметникът е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. на сесията, проведена в Луксор. Той е единственият скален релеф от периода на ранното средновековие в Европа.

Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език, съдържащи сведения за политически и културни събития, свързани с управлението на владетелите Тервел, Кормисош и Омуртаг — период, обхващащ приблизително VIII—IX в. Тези надписи представляват основния обект на настоящия преглед.

Изследователският въпрос, на който настоящата статия търси отговор, е: каква е документалната стойност на Мадарските надписи като епиграфски корпус и каква е тяхната роля в контекста на ранносредновековната българска писменост и дипломатическа практика?

2. История на научните проучвания

2.1. Ранно документиране (1872—1895)

За пръв път Мадарският конник е документиран и описан от унгарския изследовател Феликс Каниц през 1872 г. Каниц прави описание с рисунка на релефа, но не разчита надписите поради трудния достъп до скалата. Тринадесет години по-късно, в периода 1885—1895 г., братята Херменегилд и Карел Шкорпил предприемат систематично проучване на паметника. През 1895 г., по настояване на братята, е изградено първото скеле за непосредствен достъп до надписите и релефа. Карел Шкорпил изгражда скелето с лични средства, което позволява на изследователите за пръв път да препишат надписите непосредствено от скалата.

2.2. Първи мащабни изследвания (1905—1928)

През 1905 г. е изготвена гипсова отливка на релефа. Карел Шкорпил публикува резултатите от своите проучвания в Известия на Руския археологически институт в Константинопол (ИРАИК), том X (1905 г.). Геза Фехер публикува предварителни резултати в труда „Мадарският конник" (1925), а пълното изследване — под заглавие „Надписът на Мадарския конник" (1928). Фехер предлага своя интерпретация на надписите и свързва релефа с определени владетели, но неговото четене и датировка на надписите впоследствие са преразгледани от Бешевлиев.

2.3. Научна експедиция и окончателен филологически анализ (1931—1956)

Веселин Бешевлиев публикува първия си специализиран анализ на надписите в „Известия на историческото дружество", кн. XI—XII (1931—1932). Съществен принос представлява и студията му „Zu den Inschriften des Reiterreliefs von Madara", публикувана в Byzantinisch-Neugriechische Jahrbücher, IX (1934).

Мащабната научна експедиция от 1954—1956 г. дава основата на фундаменталния сборник „Мадарският конник. Проучвания върху надписите и релефа" (БАН, 1956). В него участват Велизар Велков (библиография и документация), Георги Михайлов (преписи на надписите), Веселин Бешевлиев (филологически анализ на надписите, с. 51—113) и Тодор Герасимов (анализ на релефа, с. 116—166). Отговорен редактор на сборника е Бешевлиев. Публикуването на „Първобългарски надписи" от Бешевлиев (БАН, 1979) поставя окончателния научен стандарт за изследванията в тази област.

2.4. По-нови изследвания

Рашо Рашев преразглежда редица въпроси около паметника в статията „Мадарският конник: стари и нови въпроси" (Исторически преглед, 54, 1998, кн. 3—4, с. 192—204), поставяйки акцент върху хронологическите и иконографски проблеми.

3. Описание на паметника и епиграфски корпус

3.1. Физически параметри

Барелефът е изсечен в пясъчникова скала на 23 м от нейната основа. Размерите на изображението са: 2,60 м височина и 3,10 м ширина. Композицията включва три фигури: конник, обърнат надясно; куче, следващо коня; и лъв под предните крака на коня, прободен с копие. Паметникът се намира в Националния историко-археологически резерват „Мадара", чиито граници включват обекти от различни исторически епохи.

3.2. Структура на надписния корпус

Около фигурата на конника са открити седем остатъка от надписи, обозначени от Бешевлиев като Ia, Ib, Ic, Id, IIa, IIb и III. За целите на историко-филологическия анализ те са групирани в три хронологически пласта, съответстващи на управлението на три владетели.

4. Надпис I: Тервел (705—707 г.)

Най-ранният надписен пласт около Мадарския конник е свързан с управлението на владетеля Тервел и се датира приблизително в периода 705—707 г. Съдържанието му документира конкретни политически събития, свързани с отношенията между Дунавска България и Византия.

Централното събитие, отразено в Надпис I, е военната и дипломатическа помощ, оказана от Тервел на сваления византийски император Юстиниан II (Ринотмет) при неговото завръщане на власт. Тервел повежда войска от българи и славяни към Константинопол, с чиято подкрепа Юстиниан II успява да възвърне престола си. Събитието е потвърдено независимо от Теофан Изповедник в неговата „Хронография" (написана между 810 и 814 г.) и от Патриарх Никифор в неговото „Кратко историческо изложение" — двата основни хронографски извора за ранната история на Дунавска България.

В резултат на сключения договор Юстиниан II удостоява Тервел с титлата кесар — втората по значение титла във Византийската имперска йерархия след титлата на самия василевс. Това е безпрецедентен акт, тъй като Тервел е първият владетел извън ромейската имперска фамилия, получил подобно отличие. Тервел получава и областта Загоре, потвърдена с договор. Тези факти са документирани паралелно в надписния текст и в хрониките на Теофан и Никифор, което дава рядко срещано потвърждение на надписния материал чрез независими писмени извори.

Надписът документира и даренията, получени от Тервел: злато, скъпоценности и копринени тъкани. Приемането на строя на войските пред Тервел в Константинопол представлява официален церемониален акт с висок дипломатически смисъл.

                                         


5. Надпис II: Кормисош

Вторият надписен пласт около Мадарския конник е свързан с управлението на Кормисош. Надписът документира събития от неговото управление, включително взаимоотношенията с Византия и вътрешни борби за власт в България. Запазеността на Надпис II е по-лоша в сравнение с останалите два, което затруднява пълното му разчитане. Бешевлиев предоставя реконструкция на текста доколкото е позволено от физическото състояние на надписа.

Кормисош управлява в период на сложни политически промени в България и на продължаващи дипломатически отношения с Константинопол. Надписът, макар и частично повреден, потвърждава практиката на летописно документиране на управленската дейност, установена още при Тервел.

6. Надпис III: Омуртаг

Третият надписен пласт е свързан с управлението на хан Омуртаг. Той е хронологически най-близо до известните строителни надписи от Плиска и Преслав. Надписът на Омуртаг от Мадара е особено значим, защото в него се съдържа единственото пряко споменаване на върховния бог на прабългарите Тангра в целия надписен корпус около Мадарския конник. Бешевлиев обръща специално внимание на това споменаване като изключителен документален факт.

Надписът документира строителна дейност — функция, типична за Омуртаговите надписи изобщо. Хан Омуртаг е известен с широка строителна програма, отразена в серия надписи, открити в района на Плиска и по поречието на Дунав. Мадарският надпис на Омуртаг се вписва в тази традиция и разширява географския обхват на документираната строителна дейност.

7. Езикови и филологически характеристики на надписния корпус

7.1. Средногръцкото койне като писмен медиум

Всички три надписа около Мадарския конник са написани на средногръцки език — т.нар. византийско койне. Употребата на гръцкия език не е изолирано явление: тя е характерна за целия корпус първобългарски надписи, анализиран от Бешевлиев в „Първобългарски надписи" (1979). Изборът на гръцкия като писмен медиум отразява дипломатическата реалност на епохата, в която гръцкият е общоприет административен и дипломатически език в целия Балкански и Черноморски регион.

7.2. Прабългарски титулатурни термини

Въпреки употребата на гръцкия език, надписите съдържат прабългарски титли и термини, транслитерирани на гръцко писмо. Сред тях са титлите канас ubigi (кана субиги), боил (боила) и таркан. Паралелното съществуване на двата езикови пласта в един и същ текст представлява уникално филологическо явление в контекста на ранносредновековната епиграфика в Европа. То показва, че авторите на надписите са осъзнато съчетавали гръцките писмени конвенции с прабългарската политическа терминология.

                                                    



7.3. Жанрова характеристика: res gestae

Бешевлиев определя надписите като официален летописен корпус — по типология те принадлежат към жанра res gestae (деяния), познат от античната традиция. Подобно на латинските res gestae от римската епоха, Мадарските надписи документират управленски действия, дипломатически споразумения и военни резултати, предназначени да увековечат официалната памет за съответния владетел. Разликата е, че надписите са издълбавани на различни времеви пластове от различни владетели върху една и съща скала, което създава кумулативен официален архив.

8. Сравнителен епиграфски контекст

8.1. Надписите от Плиска и Преслав

Мадарският надписен корпус не е изолирано явление, а се вписва в по-широка традиция на официално епиграфско документиране в Дунавска България. Надписите от района на Плиска — включително надписите по колоните и архитектурните елементи на Дворцовия комплекс — са аналогични по функция и по езикова характеристика. Омуртаговите строителни надписи (включително известния надпис от с. Хан Крум, Шуменско) следват идентичен жанров модел.

                                               

                                                   


8.2. Паралели с триумфалните колони

Структурно и функционално Мадарските надписи могат да бъдат сравнени с традицията на триумфалните колони и възпоменателните надписи в ранносредновековния свят. Тяхната специфика се изразява в съчетаването на изобразителен (релефен) и писмен (епиграфски) компонент върху единен монументален носител — особеност, която не намира пряк аналог в синхронната балканска епиграфика от периода.

9. Заключение

Настоящият историко-филологически преглед установи, че Мадарските надписи представляват документален корпус от изключителна научна стойност за изследването на ранносредновековната история на Дунавска България. Те функционират като официален летопис — res gestae — на владетелите Тервел, Кормисош и Омуртаг, документирайки дипломатически отношения, военни резултати, строителна дейност и религиозни практики.

От филологическа гледна точка надписите демонстрират съзнателното съчетаване на средногръцкото койне с прабългарска политическа терминология — явление, което ги поставя в уникална позиция в европейската ранносредновековна епиграфика. Независимото потвърждение на надписното съдържание чрез хрониките на Теофан Изповедник и Патриарх Никифор придава на Мадарския корпус изключително документално значение.

Окончателният филологически стандарт за изследване на паметника е поставен от Веселин Бешевлиев в сборника „Мадарският конник" (БАН, 1956) и в монографията „Първобългарски надписи" (БАН, 1979). Бъдещите изследвания биха могли да задълбочат сравнителния анализ с надписния корпус от Плиска и Преслав, както и да проследят рецепцията на Мадарския паметник в по-широкия контекст на ранносредновековната балканска епиграфика.

Използвана литература

I. Основни епиграфски и исторически извори

  • Бешевлиев, В. Надписите около Мадарския конник. — В: Мадарският конник. Проучвания върху надписите и релефа. София: БАН, 1956, с. 51—113.
  • Бешевлиев, В. Zu den Inschriften des Reiterreliefs von Madara. — Byzantinisch-Neugriechische Jahrbücher, IX, 1934, с. 1—35.
  • Бешевлиев, В. Надписите около Мадарския конник. — Известия на историческото дружество, XI—XII, 1931—1932, с. 1—32.
  • Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. София: БАН, 1979, 296 с.
  • Велков, В.; Михайлов, Г.; Бешевлиев, В.; Герасимов, Т. Мадарският конник. Проучвания върху надписите и релефа. София: БАН, 1956, 233 с. (Отг. ред. В. Бешевлиев.)
  • Фехер, Г. Мадарският конник. София, 1925.
  • Фехер, Г. Надписът на Мадарския конник. София, 1928.

II. Изследвания

  • Рашев, Р. Мадарският конник: стари и нови въпроси. — Исторически преглед, 54, 1998, кн. 3—4, с. 192—204.
  • Шкорпил, К. Материали за Мадарското плато. — Byzantinoslavica, 4, 1932, с. 124—128.
  • Шкорпил, К. Мадарски надписи. — ИРАИК, X, 1905, с. 400—402.

III. Византийски хронографски извори

  • Теофан Изповедник. Хронография [Chronographia]. Написана ок. 810—814 г. — В: Гръцки извори за българската история. Т. III. София: БАН, 1960, с. 226 и сл. Използвано и издание: The Chronicle of Theophanes Confessor: Byzantine and Near Eastern History AD 284—813. Tr. Cyril Mango and Roger Scott. Oxford: Clarendon Press, 1997.
  • Патриарх Никифор. Кратко историческо изложение [Breviarium]. Прев. И. Дуйчев. — В: Гръцки извори за българската история. Т. III. София: БАН, 1960, с. 295 и сл.

 Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  Rada Evtimova

От: на
Labels:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни и смислени коментари.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Популярни публикации