Колю Фичето наследство читалище Дряново| Rada Evtimova

 (Kolyu Ficheto Heritage Chitalishte Dryanovo)

Културно-историческото наследство на Колю Фичето през призмата на читалищната дейност в Дряново 

(The Cultural and Historical Heritage of Kolyu Ficheto Through the Lens of Chitalishte Activity in Dryanovo)

Дряново е малък балкански град с нещо рядко — живата памет за своя най-прочут син. Никола Иванов Фичев, познат на всички като Колю Фичето, е роден тук през 1800 г. и е оставил след себе си не само каменни мостове и величествени църкви, но и трайна идентичност на цяла общност. Тази статия проследява как именно читалищната дейност в Дряново — преди всичко Народно читалище „Развитие – 1869" — се е превърнала в жива нишка, свързваща архитектурното наследство на Фичето с днешните дряновчани. Ще разгледаме музейното дело, образователните и творческите форми, чрез които „старото" наследство продължава да живее в съвременния живот на града.

Съдържание на статията

• Кой е Колю Фичето — кратка дефиниция
• Народно читалище „Развитие – 1869": от дружество „Съгласие" до днес
• Музейното дело: как читалището посява семето на паметта
• Живата традиция: школи, чествания и изложби
• Архитектурният код: Фичето като идентичност на Дряново
• Интересни факти
• Заключение
• Библиография

                                                        

Колю Фичето наследство читалище Дряново
 (Kolyu Ficheto Heritage Chitalishte Dryanovo)

Кой е Колю Фичето — кратка дефиниция

Колю Фичето (официално: Никола Иванов Фичев, 1800–1881) е български възрожденски строител, архитект и скулптор, роден в Дряново. Прозвището му „Уста" — от турското „уста", произлизащо от персийското „остад" (майстор, учител) — не е почетна титла, а признание от целия дюлгерски (зидарски) еснаф на времето му. Самоук, той изгражда свой оригинален стил, вградил традициите на Тревненската, Брациговската и Дряновската строителни школи в нещо ново и неповторимо. Сред творбите му са покритият мост в Ловеч, Беленският мост над р. Янтра — по оценка на австрийския пътешественик Феликс Каниц, „най-голямата хидравлична постройка на Балканите" извън Цариград — и десетки църкви, ханове и обществени сгради в цяла Северна България.

Исторически погледнато, Фичето е много повече от строител: той е символ на онази епоха, в която поробен народ строи своята бъдеща свобода с длето и хоросан. Именно затова грижата за паметта му надхвърля рамките на академичната история и се превръща в мисия на цялата местна общност.

Народно читалище „Развитие – 1869": от дружество „Съгласие" до днес

За да разберем ролята на читалището в опазването на наследството на Фичето, трябва да погледнем назад. Дряново не остава встрани от просветната вълна на Възраждането. Народно читалище „Развитие" е основано през 1869 г., като корените му стигат до 1863 г. — годината, в която в града действа библиотека към дружество „Съгласие". Читалището стартира под наименованието „Общий труд" и при самото си учредяване наброява 106 редовни члена. Сред първите дарители историята е запазила имената на х. Пенчо п. Георгиев, отец поп Трифон, Стойчо Станев, Пенчо Колев и много други будни граждани.

В този контекст е важно да се отбележи, че читалището е съвременник на самия Колю Фичето: когато то е учредено, майсторът е на 69 години и е в разцвета на творческите си сили — тъкмо тогава изгражда Покрития мост в Ловеч (1872–1874) и Конака във Велико Търново (1873–1874). Двете институции — строителят и читалището — израстват едновременно от духа на едно и също Възраждане.

Сградата на читалището е завършена през 1891 г. и разполага с театрален салон, актьорски стаи, читалня и библиотека. Днес НЧ „Развитие – 1869" е носител на приза „Европейски мениджмънт" и Златен печат за принос към европейската култура, а библиотечният му фонд надхвърля 83 000 тома.

Читалището е пряката институционална памет на Дряново и естественото огнище, около което общността поддържа жива връзка с наследството на Фичето. #четалищнадейност

Музейното дело: как читалището посява семето на паметта

Въпросът за произхода на музейната традиция в Дряново е неотделим от читалищната история. Библиотеката, основана от дружество „Съгласие" още преди официалното учредяване на читалището, е първото организирано пространство за съхранение и разпространение на местна памет. В нея постепенно се натрупват и документи, и предмети, свързани с местни дарители, занаятчии и строители — сред тях, неминуемо, и спомени за Фичето, чиято работилница функционира в квартал Гилей, в непосредствена близост до бъдещия музей.

На практика читалищните дейци полагат основите на онова събирателство, което по-късно прераства в самостоятелна музейна структура. Експозицията „Колю Фичето — живот и творчество" е официално открита на 20 юли 1969 г. в специално построена за целта сграда — рядък случай в България, при който за музей не се използва стара постройка. Избраното място е принципно: кварталът Гилей е концентрация на запазени възрожденски здания, обявен за архитектурен ансамбъл, включващ църквата „Св. Троица" и редица характерни за епохата къщи.

Музейната експозиция включва умалени макети на ключовите строежи на Фичето, архивни и съвременни фотографии, строителни и резбарски инструменти, личният му пръстен-печат, както и цитати на чуждестранни пътешественици и учени, описвали с изненада и уважение сътвореното от майстора. По случай 210-годишнината от рождението му — през 2010 г. — сградата е изцяло обновена, а експозицията значително разширена. #наследство

Читалището продължава да е партньор на музея в популяризирането на неговото дело: именно в голямата зала на НЧ „Развитие – 1869" се провеждат централните чествания, концерти и театрални представления, свързани с юбилеите на Фичето.

Живата традиция: школи, чествания и изложби

Съхраняването на едно наследство би останало суха академична дейност, ако не се превърне в нещо живо и достъпно. Именно тук читалищните форми показват своята незаменима роля.

Детският художествен конкурс „Преминал майстор през земята"

Едно от трайните доказателства за тази жива традиция е детският художествен конкурс „Преминал майстор през земята", организиран редовно в Дряново. По случай честването на 225-годишнината от рождението на Колю Фичето (2025 г.) изложба на най-добрите творби от конкурса открива официалната програма на националните чествания. Децата рисуват мостове, църкви, майстори с длета — и по този начин „присвояват" наследството, превръщат го в свое.

Театърът като огледало на времето

В голямата зала на читалището се играе пиесата „Майстори" от Рачо Стоянов — класическа българска творба, чийто главен герой пряко препраща към типа на възрожденския строител майстор. Изборът не е случаен: театърът се превръща в средство за осмисляне на ценностите, въплътени в образа на Фичето — труд, скромност, верност към занаята.

Певческите и танцови колективи

Традиционните за читалището празници „Балканът пее и разказва" и „Поезия и песен на Балкана" събират певчески и танцови групи, чиято дейност поддържа жива онази народна естетика, от която израства и архитектурният усет на Фичето. На сцената на НЧ „Развитие – 1869" в рамките на националната програма за 225-та годишнина от рождението на майстора излизат местни самодейни певчески и танцови колективи заедно с Детския радиохор на Българското национално радио.

Научната конференция „Епохи, личности, памет"

В рамките на юбилейните чествания от 2025 г. Дряново е домакин и на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет" — събитие, което събира историци, архитекти и изследователи в диалог за наследството на Фичето. Така читалищното пространство — буквално или метафорично — се превръща в мост между научното познание и широката аудитория.

Живата традиция не е само ретроспекция — тя е и инвестиция в идентичността на бъдещите поколения дряновчани.

Архитектурният код: Фичето като идентичност на Дряново

Съществува нещо дълбоко в начина, по който Дряново отъждествява себе си с Колю Фичето. Не само музеят носи неговото дело — самият архитектурен облик на града е белязан от него. Църквата „Св. Никола" (изградена от Фичето в периода 1849–1851 г.), Попикономовата (Икономова) къща (1858 г.) и мостът на Боюв яз (1861 г.) са физически присъствие на майстора в пространството на Дряново. Кварталът Гилей, в чиито граници се намират и музеят, и тези сгради, е обявен за архитектурен ансамбъл — своеобразен жив учебник по история на българското Възраждане.

Читалището поддържа тази идентификация чрез трайни символни жестове. Например, в едно документирано събитие председателят на читалище „Дряновска пробуда" връчва на поета Марко Ганчев като спомен картина именно с дряновската църква „Св. Никола" — сградата на Фичето. Жестът говори сам за себе си: архитектурното наследство на майстора е интериоризирано (дълбоко усвоено) като символ на дряновската принадлежност.

В по-широк план читалищата в общината носят неговото дело дори в имената си. НЧ „Колю Фичето – 2016" в село Туркинча е основано именно в негова чест и работи за опазване на народните традиции и обичаи в района. Така архитектурният код на Фичето надхвърля Дряново и се разпростира в цялото Дряновско поле.

На практика читалището се явява онзи институционален посредник, който превежда „каменния език" на Фичето в достъпен разказ за всяко ново поколение — чрез изложби, чрез образователни програми, чрез самата сграда, в чийто салон общността се събира и се разпознава като общност.

Трите стълба — музейното дело, живата традиция и архитектурният код — не са отделни острови. Те са взаимосвързани части от един процес: превръщането на историческото наследство в жив ресурс за съвременна идентичност. Читалището е институцията, която ги обединява и поддържа тяхната връзка с реалните хора, живеещи днес в Дряново.

Интересни факти

• Ликът на Колю Фичето е изобразен на банкнотата от 2000 лева (първа емисия 1994 г., нова емисия 1996 г., в обращение до 1999 г.) — рядка чест за строител в историята на българската книжна валута. На гърба на същата банкнота са изобразени две от неговите творби: църквата „Св. Троица" в Свищов и мостът при Бяла над р. Янтра — свидетелство, че БНБ е отдала почит не само на майстора, но и на неговото архитектурно дело.
• Негово име носи морски нос в Антарктика — нос Колю Фичето, — което превръща скромния дряновски майстор в един от малкото българи с географски обект на другия край на Земята.
• Когато през 1878 г. Учредителното събрание трябва да заседава в Конака на Велико Търново, построен от Фичето, се изказва съмнение дали сградата ще издържи тежестта на хората. Руска рота е накарана да марширува с парадна стъпка по горния етаж — сградата се тресе, но не се разрушава. Руските инженери я признават за здрава и Учредителното събрание заседава в нея.
• Колю Фичето е бил заклет участник в Дюлгерската армия, подготвяна за Велчовата завера (1835 г.) — тоест майсторът с длетото е бил готов и за борба с оръжие в ръка.
• Народно читалище „Развитие" е основано под първоначалното наименование „Общий труд" — и тази приемственост в промяната на имената отразява промяната в самосъзнанието на местната общност: от колективен труд към развитие и напредък.
• По легенда Колю Фичето е спасил катедралата „Нотр Дам" в Париж от подпочвени води около 1866 г., изпратен по поръчка на Митхат паша. Историята, доколкото е документирана, е записана от архитект Николай Тулешков по разказ на игумена на Преображенския манастир.
• Феликс Каниц — австрийският пътешественик и летописец — описва Беленския мост в своята „Дунавска България и Балканът" (1872 г.) с думите, че Фичето е построил „най-голямата хидравлична постройка на Балканите, изключая Цариград", без сам да го знае.

Заключение

Историята на взаимовръзката между Колю Фичето и читалищната дейност в Дряново е история за това как малките общности устояват на забравата. Народно читалище „Развитие – 1869" — с корени, стигащи до 1863 г. — е пазило тази памет дълго преди да има официален музей, и продължава да я пази и след него: чрез детски конкурси, театрални постановки, научни конференции и символни жестове, в които архитектурното наследство на майстора живее не само в камък, но и в хората. Въпросът, с който оставаме, е дали съвременните общности ще намерят нови форми, за да предадат тази жива нишка на следващите поколения — или ще я оставят да остарее в музейна витрина.

Имате ли спомени, документи или снимки, свързани с дейността на НЧ „Развитие – 1869" и наследството на Колю Фичето в Дряново? Споделете ги — всяко свидетелство обогатява общата памет. Можете да зададете въпрос или да допълните информацията в коментар по-долу.

Библиография

• Тулешков, Николай. Архитектурното изкуство на старите българи. Том 2: Късно средновековие и Възраждане. София: Академично издателство „Марин Дринов", 2006. — Фундаменталният труд на арх. Тулешков, в който Колю Фичето заема централно място като най-значимия представител на българската възрожденска строителна традиция; включва подробни сведения за биографията, методите на работа и конкретните постройки на майстора.
• Бараков, Венелин. (Не)познатият Колю Фичето (1800–1881). Велико Търново: Фабер, 2025. — Авторът, главен уредник на Исторически музей – Дряново, систематизира нова документална информация за строежите на Фичето, неговите техники и влияния, значително допълвайки досегашните изследвания.
• Каниц, Феликс. „Дунавска България и Балканът". [Оригинално заглавие на немски: „Donau-Bulgarien und der Balkan", 1872.] — В тритомния си труд Каниц описва Беленския мост като изключително инженерно постижение, без да предполага, че неговият строител не е обучен инженер, а самоук майстор.
• Община Дряново — официален сайт. „НЧ „Развитие-1869" – гр. Дряново". [dryanovo.bg] — Официален профил на читалището с исторически данни за основаването му, дарителите и настоящите дейности.
• Исторически музей – Дряново. museumdryanovo.com — Институционален сайт с актуална информация за изложбената дейност, публикации и програмата за 225-годишнината на Колю Фичето.

 Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  Rada Evtimova