Понтийска хора | Rada Evtimova

 (Pontic chora)

Пространствени и икономически параметри на понтийската хора: Модели на териториална организация на западнопонтийските полиси

(Spatial and Economic Parameters of the Pontic Chora: Models of Territorial Organisation of the West-Pontic Poleis)

Подзаглавие: Аполония Понтика, Месамбрия и Одесос — сравнителен анализ на хората и нейните структури (VII–II в. пр.н.е.)

Резюме / Abstract

Настоящата статия изследва пространствените и икономическите параметри на хората (chora — селска територия, принадлежаща на градската община) на трите основни западнопонтийски полиса по днешното черноморско крайбрежие на България: Аполония Понтика (дн. Созопол), Месамбрия (дн. Несебър) и Одесос (дн. Варна). Целта на изследването е да очертае моделите на формиране на хората, нейните пространствени граници и икономическата функция на аграрните и крайбрежните зони в контекста на гръцката колонизация на Западния Понт. Използваният метод е интердисциплинарен — анализ на данни от теренни проучвания, нумизматични материали, епиграфски свидетелства, морфометрични наблюдения и сравнение с паралелни проучвания в региона. Резултатите показват, че въпреки сходния контекст на колонизацията всеки от трите полиса е разработил специфичен модел на териториална организация, обусловен от геоморфологията на крайбрежието, характера на взаимодействие с местните тракийски популации и икономическата специализация на съответния полис. Статията представя принос към сравнителното изследване на хората в черноморския регион и към разбирането на западнопонтийската колониална система в нейната пространствена цялост.

Ключови думи: хора, западнопонтийски полиси, Аполония Понтика, Месамбрия, Одесос, гръцка колонизация, Черно море, ландшафтна археология, територия, нумизматика

Съдържание на статията

• 1. Увод
• 2. История на проучванията
• 3. Методология
• 4. Основни резултати
• 5. Анализ и интерпретация
• 6. Сравнителен анализ
• 7. Специфики и научен контекст
• 8. Интегративен научен дискурс
• 9. Заключение
• 10. Използвани източници и институционална база

Понтийска хора (Pontic chora)

1. Увод

Западното черноморско крайбрежие представлява един от регионите с най-ранно и интензивно гръцко колониално присъствие в Понтийския басейн. Процесът на колонизация, осъществен предимно от Милет и Мегара в периода VII–VI в. пр.н.е., не е само демографско явление — той се съпровожда от постепенното усвояване на прилежащата земеделска и пасторална територия, позната в гръцката урбанистична традиция като хора (chora, букв. „страна, земя, пространство"). Терминът означава селската територия около полиса, предназначена за аграрна експлоатация, погребване и икономическо снабдяване на гражданската общност (Guldager Bilde & Stolba 2006 8).

Географски, трите разглеждани полиса са разпределени по цялото протежение на днешния български черноморски бряг: Аполония Понтика е разположена на полуостров в крайната южна зона около Бургаския залив; Месамбрия заема скален полуостров в централната зона; Одесос се е намирал при удобно пристанище в северната зона, около съвременния Варненски залив. Трите центъра са отдалечени помежду си приблизително на 60–80 km по брегова линия, което обуславя частично припокриване на зоните им на икономическо влияние и поражда въпроса за конкурентното съвместно съществуване на техните хори.

Административно, в класическия и елинистическия период трите полиса функционират като самостоятелни политически единици с народно събрание, съвет и магистратури. Страбон, описвайки западнопонтийския бряг (Стrab. 7.6.1), идентифицира ясно Одесос като милетска колония, Месамбрия като мегарска, а Аполония Понтика — също като основана от Милет. Тези данни са верифицирани чрез нумизматичен и епиграфски анализ.

Настоящото изследване е насочено към отговор на следния изследователски въпрос: Съществуват ли структурно различни модели на формиране и организация на хората при западнопонтийските полиси и с какви пространствени и икономически параметри се характеризират те?

2. История на проучванията

Системното научно изследване на западнопонтийските полиси и техните територии преминава през няколко ясно обособени фази. Ранните проучвания от XIX и началото на XX в. са съсредоточени предимно около видимите архитектурни и епиграфски паметници на самите градове. Пресловутото посещение на руския натуралист Карл Хаблиц (K. Hablitz) в края на XVIII в. и наблюденията му върху разпределението на земеделска дейност около Херсонес Таврийски поставят основите на по-широко разбиране за структурата на античните хори в Черноморския регион (Baralis, Panayotova et al. 2016: 153).

Систематичните разкопки в Аполония Понтика датират от 1904 г., когато французкият консул Александър Дегран провежда първите задокументирани теренни проучвания. Следват кампании на НАИМ–БАН и Археологическия музей в Созопол, сред чиито ключови ръководители са Кръстина Панайотова и Димитър Недев. От 2002 г. стартира съвместната Франко–Българска мисия под ръководството на Антоан Ермари и Кръстина Панайотова, а от 2010 г. — програмата под ръководството на Александър Баралис (Université Aix-Marseille) в сътрудничество с НАИМ–БАН и Румънската академия на науките, насочена конкретно към проучването на хората на Аполония Понтика и Оргаме (Baralis, Panayotova et al. 2016: 153–154).

В Месамбрия Понтика подводно-археологическите проучвания са инициирани от ЛЮба Огненова-Маринова от БАН в периода 1961–1972 г. в рамките на шест кампании, позволили идентифицирането на пет хронологични периода на урбанизация на полуострова (Ognenova-Marinova 1961–1972). Съвременните теренни издирвания в прилежащата хора са свързани с Анита Бозкова, Петя Кияшкина и Живко Узунов (Bozhkova et al. 2018), а резултатите им са публикувани в поредни томове на „Археологически открития и разкопки".

Проучванията в района на Одесос са интензивни вследствие непрекъснатото обитаване на Варна, което ограничава достъпа до стратиграфски чисти контексти. Ключови изследователи са Александър Минчев (РИМ Варна) и Валери Йотов. Нумизматичните данни и епиграфските паметници на Одесос са систематизирани в Inscriptiones Graecae in Bulgaria Repertae (IGBulg.), ред. Г. Михайлов (1970).

На международно ниво, проблематиката на черноморските хори добива обобщаващо академично изражение в колективния том Surveying the Greek Chora. The Black Sea Region in a Comparative Perspective (Black Sea Studies 4), редактиран от Пиа Гулдагер Билде и Владимир Столба (Aarhus University Press, 2006), включващ приносни студии от Александру Аврам за Истрос и Калатис, от Алоун Думан за хинтерланда на черноморските пристанища, от Джон Бинтлиф за икономическото разбиране на хората и от редица други изследователи.

3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен метод, съчетаващ анализ на писмени антични източници, теренна и ландшафтна археология, нумизматика и епиграфика.

На равнище теренни методи, данните се основават на резултатите от теренни издирвания (surface survey) и сондажни разкопки около Аполония Понтика (м. Месарите, м. Каваците, п-в Буджака), публикувани от Баралис, Панайотова и сътрудници (2014–2022). Прилагани са фотограметрия (метод SfM — Structure from Motion, при който от серия фотографии се изгражда триизмерен цифров модел), GPS/GNSS заснемане и геоархеологически сонди в прилежащите заливи.

Методите на геоархеологията са ключови за разбирането на палеоекологичния контекст: промените в брегова линия, морската трансгресия и палеоландшафтни реконструкции. По отношение на Аполония Понтика, сондажи, проведени от Баралис, Девийе, Марине и Морханж (2012), показват геоморфологичната еволюция на Созополския залив и положението на античните пристанища. Подобни методи са приложени и за Месамбрия, при която значителна интрамурална площ е потопена на дълбочина от 1.5 до 6 метра вследствие на морска трансгресия, абразия и земетресения (Preshlenov 2010).

На равнище нумизматичен анализ, разпространението на монетни емисии е индикатор за икономическите зони на влияние. За Месамбрия, нумизматичните данни са систематизирани от Карайотов (1994а; 1994б; 2009), а монетното разпространение е проследено в пространствен контекст, показващ обхвата на икономическите контакти на полиса. За Истрос и Калатис, Пенару Бордеа (2001) е проследил монетното разпространение от VI до I в. пр.н.е. в техните територии.

На равнище епиграфски източници, ключови са декретите на полисите, в които термините „хора" и „простхорос" (πρόσχωρος, proschoros — прилежаща територия) фигурират в контекст на поземлени права. Аврам (2006: 60–61) цитира надпис от Истрос (I. Histriae 18), в който понятието πρόσχωρος обозначава категория земи извън ядрото на хората — по-широка зона на влияние, без пряк административен контрол.

Валидацията на данните се осъществява чрез съпоставка на различните категории източници: съвпадението между топографски, нумизматични и писмени данни осигурява по-висока степен на надеждност на изводите.

4. Основни резултати

Резултатите от изследването са структурирани поотделно за всеки от трите полиса, след което се обобщават в сравнителен план.

4.1. Аполония Понтика

Аполония Понтика е основана в края на VII в. пр.н.е. — или в началото на VI в. пр.н.е. — от колонисти от Милет (Страбон 7.6.1; Псевдо-Скимнос, Periegesis, 730). Градът е разположен на скален полуостров в южния край на Бургаския залив, с малък остров (дн. о. Свети Кирик) непосредствено пред него, където е бил главният теменос, посветен на Аполон. Изследователите от Франко-Българската мисия установиха, че хората на Аполония Понтика се е разпростирала от двете страни на Бургаския залив, включвайки хълмовете на Месарите, Свети Илия и Света Марина (Baralis, Panayotova et al. 2016: 158–165). Разкопките в м. Месарите са разкрили земеделски постройки и следи от лозарство от Класическия период; в м. Каваците — Панайотова е установила лозарски насаждения с две последователни ориентации (89° и 79° С.И.), указващи развитие на аграрната организация (Baralis, Panayotova et al. 2016: 165).

Ключово наблюдение е, че земеделските постройки в м. Месарите са изоставени в третата четвърт на IV в. пр.н.е., след което са трансформирани в погребални огради; некрополът в Калфата постепенно запада, а постройката в м. Света Марина е опожарена — свидетелства за криза от ранноелинистическата епоха (Baralis, Gyuzelev, Panayotova 2021: 99–110).

Страбон (7.6.1) споменава Анхиале като „малък град, принадлежащ на аполониатите" (Anchiale, komárion ton Apolloniatôn), което е пряко свидетелство за контролирана от полиса периферна точка по крайбрежието.

4.2. Месамбрия

Месамбрия е основана в края на VI в. пр.н.е. от колонисти от Мегара, Византион и Халкедон — тя е единственият дорийски полис по Западнопонтийското крайбрежие (Strab. 7.6.1; Стефан Византийски, Ethnika, s.v. „Месамбрия"). Полисът заема скален полуостров с площ около 0.5 кв. km, свързан с материка посредством тесен провлак. Данните показват съществуването на два антични пристана — северен и южен. Хората на Месамбрия е реконструирана от Карайотов (1994б) въз основа на нумизматични и археологически данни: тя обхваща зоната между долното течение на р. Хаджийска на запад до проходите на Emine Балкан на север и Бургаския залив на юг. Пространственото разпространение на монетите от Месамбрия документира ефективния икономически обхват на полиса. Тракийската топоним „брия" в наименованието на полиса потвърждава наличието на предхождащо тракийско селище — протополис, чиито укрепителни следи са проследени под водата в северния сектор на полуострова (Balkan Heritage Foundation 2020).

Месамбрия достига апогея на просперитета си в III–II в. пр.н.е., когато сече собствени златни монети (Karayotov 1994а). Тази нумизматична данна е индикатор за значителна икономическа мощ, предполагаща ефективна аграрна и търговска експлоатация на хората.

4.3. Одесос

Одесос е основан от колонисти от Милет в края на VII — началото на VI в. пр.н.е. върху терена на по-ранно тракийско селище от племето Кробизи, чийто топоним е запазен от колонистите (Strab. 7.6.1: „Odessus, kolonia ton Milésion"). Археологическите материали от ранния пласт датират от около 600–575 г. пр.н.е. Хората на Одесос е проучена фрагментарно поради непрекъснатото обитаване на Варна. По отношение на Одесос в тома на Грамменос и Петропулос (2003), Минчев синтезира наличните археологически данни за полиса и прилежащата му зона. Нумизматичните данни сочат автономна монетна дейност от V в. пр.н.е. нататък. Одесос е емитирал сребърни монети в Класическия период, а от IV–II в. пр.н.е. — бронзови автономни емисии с легенда ΟΔΗCΙΤΩΝ (засвидетелствани в AMNG 2183, 2200), изобразяващи Аполон и речно божество. Тези нумизматични данни документират трайна полисна институционалност и икономическа независимост в рамките на разглеждания хронологичен обхват (Minchev 2003: 209–278).

Около 339 г. пр.н.е. Одесос е обсаден, но не превзет от Филип II Македонски, а след 335 г. пр.н.е. е включен в Македонското царство. Събитията от IV–III в. пр.н.е. отбелязват значителна динамика в статуса на полиса и вероятно засягат структурата на хората.

5. Анализ и интерпретация

Анализът на данните разкрива три принципно различни модели на хора при разглежданите полиси, детерминирани от геоморфологията, колонизационния субстрат и икономическата специализация.

При Аполония Понтика хората е формирана около обширен залив, което позволява контрол едновременно над морски и сухоземни ресурси. Тракийският хинтерланд е бил активно интегриран в икономическия кръговрат на полиса: данните за разпространение на апoлонийски сребърни монети дълбоко в Тракия (Baralis, Panayotova et al. 2016: 156) свидетелстват за ролята на Аполония Понтика като икономически посредник между черноморския и тракийския свят. Кризата от ранноелинистическата епоха, документирана чрез изоставяне на земеделски постройки и опожаряване, е интерпретирана от Баралис, Гюзелев и Панайотова (2021) като следствие от политически конфликти, а не от природни фактори.

При Месамбрия ограниченият размер на полуострова е наложил ранна и интензивна аграрна експлоатация на материковата хора. Нумизматичният анализ на Карайотов (1994б) показва, че хората е функционирала в границите, обусловени от естествените теренни препятствия — балканските проходи на север и съседните полиси на юг. Доримски надписи от Месамбрия свидетелстват за активна политическа система с народно събрание, декрети и почетни надписи за граждани, в някои от които фигурира дарение на средства в полза на полиса — косвен указател за икономическата жизненост на хората.

При Одесос хората е по-трудно реконструируема. Сравнението с размерите на Олбийската хора, оценена от Бинтлиф (2006: 14) на около 440–480 кв. km за Олбия, предполага, че и по-малките западнопонтийски полиси са контролирали десетки квадратни километра земеделска земя. Липсата на системни теренни издирвания около Варна ограничава прецизирането на тези оценки.

Функционалният анализ на хората разграничава три зони: 1) хора stricto sensu — земеделска земя, пряко контролирана и разпределена между граждани; 2) домина ди инфлуенца (dominio di influenza — зона на икономическо влияние) — по-широка зона, в която полисът упражнява търговски и политически натиск, без пряк административен контрол; 3) граничните зони на съприкосновение с тракийските общности — пространства на взаимодействие, понякога документирани от нумизматични данни (Avram 2006: 60).

6. Сравнителен анализ

Сравнителното изследване на западнопонтийските хори поставя тези структури в по-широкия черноморски и средиземноморски контекст. Ключовото сравнение е с проучванията на хорите на другите черноморски полиси — Истрос и Калатис в Добруджа (дн. Румъния). Аврам (2006: 59–80) установява, че при Истрос хората се е формирала около две-три поколения след основаването на полиса, а правилното усвояване на хората около Калатис е започнало едва в началото на IV в. пр.н.е., въпреки по-ранното основаване на самия полис. Тези данни показват, че формирането на хората не е автоматично следствие от основаването на колонията, а е исторически процес, зависещ от демографски, политически и икономически фактори (Avram 2006: 67).

Паралелното сравнение с хорите на Метапонт в Южна Италия, изследвано подробно от Джоузеф Картър (Carter 2006: 175–205), показва значителни регионални различия: черноморските хори срещат по-сложен „варварски" контекст (тракийски и скитски популации) в сравнение с южноиталианските, което обуславя по-комплексни модели на взаимодействие. Докато Картър (2006: 196) разграничава черноморските хори от средиземноморските по по-интензивния „варварски предизвикателствен" фактор, изследванията на Баралис, Панайотова и сътрудници показват, че в случая на Аполония Понтика взаимодействието с тракийските общности е предимно икономически насочено, а не конфликтно по своята природа.

Гулдагер Билде и Столба (2006: 11–12) обобщават, че в по-голямата си част хорите около черноморските полиси са обитавани от етнически смесени популации, съжителстващи относително мирно. Тази констатация съответства на данните и от трите разглеждани западнопонтийски случая.

Що се отнася до античните писмени източници, Страбон (7.6.1) е основен извор за структурата на западнопонтийското крайбрежие. Псевдо-Скимнос (Periegesis, vv. 730; 760–763) предоставя данни за основаването на Аполония Понтика и Калатис. Старшият Плиний (Naturalis Historia) съдържа сведения за отдалечени точки от западнопонтийската брегова линия. Тези антични свидетелства, преминали съответната текстологична верификация, съставляват незаменим пласт от доказателствена база.

7. Специфики и научен контекст

Западнопонтийските хори притежават редица специфики, отличаващи ги от хорите на полисите в Северния Понт (Северното Черноморие) и от средиземноморските паралели.

Първо, геоморфологичната специфика на западния бряг — скалисти полуострови, плитки заливи, обширни крайбрежни блата и делтообразни устия на реки — е оказала непосредствено влияние върху формата и границите на хорите. Аполония Понтика и Месамбрия са основани именно на полуостровни образувания, предлагащи естествена защита, но ограничаващи разширяването на хората в хинтерланда. Одесос, напротив, е разполагал с по-обширен равнинен хинтерланд (Варненската низина и Провадийско-Роякското плато), което е могло да осигури по-голям аграрен потенциал.

Второ, общата криза от първата половина на III в. пр.н.е., документирана за хорите на множество черноморски полиси и свързана с движението на номадски групи, е установена и за западния бряг. Гулдагер Билде и Столба (2006: 11) посочват, че в резултат на тази криза повечето хори са изоставени, а градските укрепления са засилени. Данните от Аполония Понтика потвърждават тази картина за ранноелинистическия период.

Трето, дорийският характер на Месамбрия — за разлика от останалите западнопонтийски полиси, основани от йонийски Милет — поражда въпроса дали различното колониално наследство се отразява в различни модели на хора. Наличните данни не позволяват категоричен отговор, но нумизматичното свидетелство (сечене на злато от III в. пр.н.е.) и епиграфските данни за богата политическа дейност го потвърждават косвено като самостоятелен икономически субект.

8. Интегративен научен дискурс

Обобщавайки представените данни, може да се констатира, че хората на западнопонтийските полиси не е монолитна структура с единен модел, а съвкупност от диференцирани пространствени и икономически системи, чиято конкретна форма е обусловена от четири ключови фактора: (1) геоморфологията на прилежащия крайбрежен и континентален релеф; (2) хронологията на колонизацията и темпото на разширяване на аграрния контрол; (3) характерa и интензивността на взаимодействие с местните тракийски популации; (4) икономическата специализация на самия полис (търговски посредник, рибен ресурс, аграрен производител). Именно тези фактори обясняват защо Аполония Понтика е развила ориентирана към залива хора с активна тракийска интеграция, Месамбрия — компактна континентална хора с наблегнато нумизматично измерение, а Одесос — трудно документируема, но потенциално обширна хора в условията на богат хинтерланд. Разбирането на тези специфики е предпоставка за по-нататъшни сравнителни изследвания в регионален контекст.

9. Заключение

Настоящото изследване показа, че пространствените и икономическите параметри на хората при западнопонтийските полиси — Аполония Понтика, Месамбрия и Одесос — отразяват структурно различни модели на териториална организация, детерминирани от местните геоморфоложки, исторически и икономически условия. Тезата за съществуването на диференцирани модели се подкрепя от конвергентни данни от теренни проучвания, нумизматичен анализ, епиграфски свидетелства и антични писмени източници.

Изследователският въпрос за наличието на структурно различни модели получава положителен отговор: хората на тези полиси се е формирала в зависимост от специфичния локален контекст, а не по единен шаблон, наложен от метрополиите им. Тракийският субстрат — предхождащото местно население — не е бил просто изместен или маргинализиран, а в значителна степен интегриран в икономическото функциониране на хорите.

Методологична констатация е, че западнопонтийските хори са изследвани значително по-слабо в сравнение с хорите на черноморските полиси от Северния Понт (Олбия, Херсонес Таврийски). Подновените проучвания около Аполония Понтика от 2010 г. насам, реализирани в рамките на Франко-Българската мисия, представляват качествен пробив в запълването на тази лакуна.

Бъдещите перспективи на изследването предполагат системни теренни издирвания около Одесос и Месамбрия с интегриране на геофизични и геоархеологически методи, задълбочен нумизматично-пространствен анализ и разширяване на сравнителната рамка към хорите на Истрос и Калатис — в перспектива на цялостна реконструкция на западнопонтийската колониална система.

10. Използвани източници и институционална база

I. Институционална база

• Национален археологически институт с музей — Българска академия на науките (НАИМ–БАН), София
• Регионален исторически музей (РИМ) — Варна
• Археологически музей — Созопол
• Université Aix-Marseille (UAM) — Département d'archéologie
• Centre for Black Sea Studies, Aarhus University (Danish National Research Foundation)
• Румънска академия на науките — Институт за археология „Васил Първан", Букурещ

II. Дигитални платформи

• Academia.edu — профили на Александру Аврам, Александър Баралис, Кръстина Панайотова
• Bryn Mawr Classical Review (BMCR) — bmcr.brynmawr.edu
• LacusCurtius (Penelope, Uchicago) — penelope.uchicago.edu
• ResearchGate — профили на Pia Guldager Bilde, Vladimir F. Stolba
• Balkan Heritage Foundation — balkanheritage.org

III. Библиография 

Avram, A. 2006. The Territories of Istros and Kallatis. — In: Guldager Bilde, P., Stolba, V. F. (eds.), Surveying the Greek Chora. The Black Sea Region in a Comparative Perspective (Black Sea Studies 4). Aarhus: Aarhus University Press, 59–80.

Avram, A. 2001. Les territories d'Istros et de Callatis. — In: Stazio, A. (ed.), Problemi della chora coloniale dall'Occidente al Mar Nero. Napoli, 593–632.

Baralis, A., Gyuzelev, M., Panayotova, K. 2021. Between Crisis and Conflicts: the Territory of Apollonia Pontica in the Early Hellenistic Period. — In: Tsetskhladze, G. R., Avram, A., Hargrave, J. (eds.), The Greeks and Romans in the Black Sea and the Importance of the Pontic Region for the Graeco-Roman World (7th century BC–5th century AD). Oxford: Archaeopress, 99–110.

Baralis, A., Panayotova, K., Bogdanova, T., Gyuzelev, M., Nedev, D., Gospodinov, K. 2016. Apollonia Pontica (Sozopol, Bulgaria): the results of the Franco-Bulgarian archaeological mission. — In: Manoledakis, M. (ed.), The Black Sea in the Light of New Archaeological Data and Theoretical Approaches. Oxford: Archaeopress, 153–179.

Baralis, A., Devillers, B., Marriner, N., Morhange, C., Hermary, A. 2012. Coastal geoarchaeology of Apollonia Pontica (Bulgaria). — Méditerranée 117, 103–110.

Bintliff, J. 2006. Issues in the Economic and Ecological Understanding of the Chora of the Classical Polis in its Social Context: A View from the Intensive Survey Tradition of the Greek Homeland. — In: Guldager Bilde, P., Stolba, V. F. (eds.), Surveying the Greek Chora. The Black Sea Region in a Comparative Perspective (Black Sea Studies 4). Aarhus: Aarhus University Press, 13–26.

Bozhkova, A., Uzunov, Zh., Kiyashkina, P., Tonkova, E., Yordanova, K. 2018. Terenni izdirvaniya v obshtini Pomorie i Nesebŭr. — Arkheologicheski otkritiya i razkopki prez 2017. Sofia. [Божкова, А., Узунов, Ж., Кияшкина, П., Тонкова, Е., Йорданова, К. 2018. Теренни издирвания в общини Поморие и Несебър. — Археологически открития и разкопки през 2017. София.]

Carter, J. C. 2006. Towards a Comparative Study of Chorai West and East: Metapontion and Chersonesos. — In: Guldager Bilde, P., Stolba, V. F. (eds.), Surveying the Greek Chora. Aarhus: Aarhus University Press, 175–205.

Damyanov, M. 2015. The Greek Colonists. — In: Valeva, J., Nankov, E., Graninger, D. (eds.), A Companion to Ancient Thrace. Oxford: Wiley-Blackwell, 295–307.

Dimanidou, M. 2015. Urban planning in the ancient Greek colonies from their foundation until the Roman conquest in the western and northwestern Black Sea region. MA Thesis. International Hellenic University (IHU). repository.ihu.edu.gr. [Semantic Scholar CorpusID: 135007191]

Guldager Bilde, P., Stolba, V. F. (eds.) 2006. Surveying the Greek Chora. The Black Sea Region in a Comparative Perspective (Black Sea Studies 4). Aarhus: Aarhus University Press.

Hermary, A., Panayotova, K., Baralis, A., Damyanov, M., Riapov, A. (eds.) 2010. Apollonia du Pont (Sozopol). La nécropole de Kalfata (Ve–IIIe s. av. J.-C.) (BIAMA 5). Paris: Errance.

Karayotov, I. 1994а. The Coinage of Mesambria. Vol. I: Silver and Gold Coins of Mesambria. Sozopol.

Karayotov, I. 1994б. La χώρα de Mesambria Pontica d'après les données archéologiques et numismatiques. — In: Draganov, D. (ed.), Settlement Life in Ancient Thrace. IIIrd International Symposium "Cabyle". Jambol, 283–292.

Karayotov, I. 2009. The Coinage of Mesambria. Vol. II: Bronze Coins of Mesambria. Burgas.

Mihailov, G. 1970. Inscriptiones Graecae in Bulgaria Repertae, Vol. I². Inscriptiones orae Ponti Euxini. Sofia: Academia Litterarum Bulgarica.

Minchev, A. 2003. Odessos. — In: Grammenos, D. V., Petropoulos, E. K. (eds.), Ancient Greek Colonies in the Black Sea, vol. 1. Thessaloniki: Publication of the Archaeological Institute of Northern Greece, 209–278.

Nedev, D., Panayotova, K. 2003. Apollonia Pontica (end of the 7th–1st centuries BC). — In: Grammenos, D. V., Petropoulos, E. K. (eds.), Ancient Greek Colonies in the Black Sea, vol. 1. Thessaloniki, 95–155.

Panayotova, K., Baralis, A., Nedev, D. 2006. Les fouilles franco-bulgares de la nécropole classique et hellénistique d'Apollonia du Pont (2002–2004): résultats préliminaires. — Pontica 39, 95–122.

Poenaru Bordea, G. 2001. La diffusion des monnaies d'Istros, Callatis et Tomis du VIe au Ier siècle av. J.-C. dans leurs territoires, zones d'influence et ailleurs. — In: Stazio, A. (ed.), Presenza e fonzioni della moneta nelle chorai delle colonie greche dall'Iberia al Mar Nero. Napoli.

Preshlenov, H. 2010. Coastal Instability and Urban Changes — the Case of the Nessebar Peninsula. — Geologica Balcanica 39, 1–2, 325.

Preshlenov, H. 2008. Withdrawing Coasts. Geomorphology, Bathymetry and Archeological Cartography in Nessebar. — In: Karayotov, I. (ed.), Bulgaria Pontica Medii Aevi VI–VII. Mesambria Pontica. Burgas, 51–67.

Preshlenov, H. 2003. Mesambria. — In: Grammenos, D. V., Petropoulos, E. K. (eds.), Ancient Greek Colonies in the Black Sea, vol. 1. Thessaloniki, 157–208.

Strabo. Geographica, VII.6.1 (ed. Jones, H. L. 1924. Cambridge MA: Harvard University Press / London: Heinemann [Loeb Classical Library]).

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982    DOI: 10.5281/zenodo.19166513

---

От:  Rada Evtimova