(Bolonski Psalter)

Болонският псалтир от XIII век: Палеографски анализ и културно-исторически контекст на паметника

(The Bolognese Psalter of the 13th Century: Palaeographic Analysis and Cultural-Historical Context of the Monument)

Подзаглавие: Кодикологични, палеографски и езикови особености на среднобългарски тълковен псалтир от охридски скрипторий

Резюме (Abstract)

Болонският псалтир (Biblioteca Universitaria di Bologna, MS 2499) е среднобългарски тълковен ръкопис, създаден между 1230 и 1241 г. в село Равне, Охридско, при цар Иван Асен II. Настоящата статия разглежда паметника в три взаимосвързани аспекта: палеографски, кодикологичен и културно-исторически. Целта е да се систематизират верифицираните данни за физическите параметри на кодекса, езиковите му особености и художествената му украса, и да се постави паметникът в контекста на среднобългарската книжовна традиция от XIII век. Изследването се основава на фототипното издание на акад. Иван Дуйчев (1968) и на критичното издание на Ватрослав Ягич (1907). Основните резултати показват, че ръкописът съчетава архаична старобългарска редакция с характерни среднобългарски езикови иновации и е украсен в тератологичен стил — прийом, характерен за балканската книжовна украса от XIII–XIV в. Научният принос на статията се състои в синтеза на досегашните проучвания и в прецизиране на статута на преписвачите като миряни, а не монаси.

Ключови думи: Болонски псалтир, MS 2499, среднобългарски ръкопис, тератологичен стил, Охридска книжовна традиция, палеография, кодикология, Иван Асен II, тълковен псалтир, Исихий Йерусалимски

Болонски псалтир (Bolonski Psalter)

1. Увод

Болонският псалтир е среднобългарски кирилски ръкопис, съхраняван в Библиотеката на Болонския университет под сигнатура MS 2499. Паметникът принадлежи към категорията на тълковните псалтири — кодекси, в които текстът на Псалмите на Давид е придружен от екзегетични коментари. В случая на Болонския псалтир тълкувателната част се приписва на Исихий Йерусалимски (V в.), въпреки че в по-ранната литература те погрешно са атрибутирани на Атанасий Александрийски (Дуйчев 1968).

Паметникът е създаден в географската и книжовна орбита на Охрид — регион с устойчива писмена традиция, восходяща към дейността на Климент Охридски (886–916 г.). Въпросът за датировката е решен въз основа на приписката на преписвача Тихота върху лист 126б, която споменава цар „Асен български". Научният консенсус (Ягич 1907; Дуйчев 1968) приема, че става дума за Иван Асен II (1218–1241), и по-конкретно за периода след 1230 г., когато Охридската област е включена в пределите на българската държава след битката при Клокотница.

Изследователски въпрос: Доколко Болонският псалтир отразява синтеза между наследената старобългарска книжовна традиция и езиковите иновации на среднобългарския период, и каква е неговата роля в контекста на балканската ръкописна традиция от XIII век?

2. История на проучванията

Историята на научното изследване на Болонския псалтир обхваща повече от век и може да се раздели на три етапа.

Първи етап: Откриване и първо издание (1907 г.) Ватрослав Ягич публикува първото цялостно критично издание на текста под заглавие Psalterium Bononiense (Виена, 1907). Ягич осъществява текстологичен и езиков анализ на паметника и установява неговия среднобългарски характер с охридски правописни черти. В изданието си той подчертава: „Понеже Македония е родина на нашия паметник, никой не ще се чуди, че в него се спазва правилна старославянска граматика от българския правописен тип" (Ягич 1907).

Втори етап: Фототипното издание на Дуйчев (1968 г.) Акад. Иван Дуйчев подготвя фототипното издание на целия кодекс, публикувано от БАН през 1968 г. Изданието е придружено от обширен увод и научни бележки, в които Дуйчев систематизира данните за произхода, датировката и съдържанието на ръкописа. Това издание остава основен референтен инструмент и до днес.

Трети етап: Съвременни изследвания В края на XX и началото на XXI век паметникът е разгледан в контекста на по-широки изследвания върху среднобългарските псалтири и балканската ръкописна украса. Аксиния Джурова разглежда тератологичния стил в рамките на балканската кодикологична традиция. Дигитализацията на ръкописа от Университетската библиотека в Болоня (ALMA DL) прави паметника достъпен за международната научна общност.

3. Методология

Настоящото изследване прилага интердисциплинарен метод, съчетаващ палеографски анализ, кодикология, текстология и историко-лингвистичен подход.

Палеографски анализ включва изследване на типа писмо (устав), характеристиките на буквените форми и системата на съкращенията (titli). Писмото на Болонския псалтир е уставно — едри, прави букви, характерни за книжовната практика на XIII век.

Кодикологичен анализ обхваща физическите параметри на кодекса: материал (пергамент), размери, брой листа, оформление на страницата и система на колонното писане.

Текстологичен и езиков анализ се основава на съпоставка с паралелни псалтирни текстове (Синайски псалтир, Радомиров псалтир) с оглед установяване на редакционната принадлежност на паметника.

Епиграфски анализ на приписките (лист 126б и лист 105а) дава данни за преписвачите, датировката и условията на създаване.

Валидация на данните: Всички цитирани параметри са верифицирани чрез фототипното издание на Дуйчев (1968) и критичното издание на Ягич (1907).

4. Основни резултати

4.1. Физически параметри на кодекса

Болонският псалтир се състои от 264 пергаментни листа с размери 27 × 20 см. Текстът е написан с черно мастило в две колони: в лявата са Псалмите на Давид, а в дясната, с по-дребни букви, са тълкуванията от Исихий Йерусалимски (Дуйчев 1968). Двуколонното оформление е характерна черта на тълковните псалтири от балканската православна традиция.

4.2. Художествена украса

Текстът е украсен с тератологични инициали — декоративни букви, при които буквените форми са преплетени с животински и фантастични елементи. Тератологичният стил (от гр. teras — чудовище) е широко разпространен в балканската и руската книжовна украса от XIII–XIV в. и представлява един от характеристичните белези на паметниците, свързани с охридската и търновската книжовна традиция.

4.3. Данни от приписките

Приписката на лист 126б, оставена от Тихота, съдържа ключовите данни за произхода на ръкописа: паметникът е създаден при цар „Асен български" в село Равне, близо до Охрид, от преписвачите Йосиф и Тихота. Бележката на лист 105а уточнява, че трети преписвач — Белослав — е преписал една страница, за да помогне на брат си Йосиф (Дуйчев 1968). Езикът на приписките и характерът на имената (Йосиф, Тихота, Белослав) дават основание на изследователите да приемат, че тримата са миряни и братя по кръв, а не монаси — условно назоваващи се „братя" по монашески обичай (Дуйчев 1968).

4.4. Езикови особености

Езикът на Болонския псалтир е среднобългарски с охридски правописни черти. Ягич (1907) отбелязва запазването на старославянската граматика от българския правописен тип, изразено в смесената употреба на носовките ѧ и ѫ по среднобългарски модел. В текста се срещат по-нови форми за 3 л. мн. ч. на минало свършено време от „ов"-тип (отрѣшихѫ, призвахѫ, прѣвратихѫ) и окончание -ме за 1 л. мн. ч. сегашно време — иновации, характерни за среднобългарския език (Ягич 1907).

5. Анализ и интерпретация

Датировката между 1230 и 1241 г. е обусловена от два независими аргумента. Първият е документален: споменаването на цар „Асен" в приписката. Вторият е историко-географски: Охридската област влиза в пределите на българската държава след битката при Клокотница (1230 г.), което прави невъзможно създаването на паметника там при български цар преди тази дата. Съчетанието на двата аргумента дава убедителен terminus post quem — 1230 г., и terminus ante quem — 1241 г. (смъртта на Иван Асен II).

Тълковният характер на псалтира — съчетаването на библейски текст с екзегетични коментари — го поставя в контекста на развитата литургична и образователна функция на книгата в православното средновековие. Тълкуванията, приписвани на Исихий Йерусалимски, са превод от гръцки — свидетелство за продължаващия преводаческа дейност в охридската книжовна среда и след X век.

Мирянският статус на преписвачите Йосиф, Тихота и Белослав е значим за разбирането на книжовната практика извън монастирската среда. Той показва, че преписването на богослужебни книги не е било изключителна привилегия на монасите, а се е практикувало и от образовани миряни.

6. Сравнителен анализ

В контекста на среднобългарските псалтири Болонският псалтир се нарежда до Радомировия псалтир (XIII в.) и Норовия псалтир (XIV в.) като представител на архаичната (кирило-методиевска) редакция на псалтирния текст. Съпоставката с тези паметници показва близост в лексикалното равнище и в разночетенията, съотнесени към Синайския псалтир (Карачорова 1985).

В по-широк балкански контекст тератологичният стил на инициалите свързва Болонския псалтир с група от паметници, създадени в България, Сърбия и Русия през XIII–XIV в. Аналогична украса се наблюдава при Псалтира на поп Добрейшо (XIII в.) и при редица руски ръкописи от същата епоха — свидетелство за общи художествени модели в православното книжовно пространство.

Болонският псалтир се разграничава ясно от по-късния Томичов псалтир (ок. 1360 г.) — илюстрован среднобългарски ръкопис от Търновската книжовна школа. Докато Томичовият псалтир следва правилата на патриарх Евтимий и е богато илюстриран с миниатюри, Болонският псалтир принадлежи към по-ранна традиция с декоративна, но не наративна програма (Джурова 1990).

7. Специфики и научен контекст

Три характеристики открояват Болонския псалтир в контекста на среднобългарската ръкописна традиция.

Първо, паметникът е сред малкото среднобългарски ръкописи с точно установена датировка чрез вътрешни документални свидетелства — приписката на лист 126б. Тази прецизност го прави ценен хронологичен репер за периодизацията на среднобългарските ръкописи.

Второ, двуколонното оформление с паралелно разполагане на псалмите и коментарите е характерна структура на тълковния жанр и свидетелства за развита скрипторийна традиция в охридската среда.

Трето, мирянският статус на преписвачите е рядко изрично документиран случай в средновековната балканска книжнина и предоставя ценни данни за социалния контекст на книжовната практика извън монастирите.

8. Интегративен научен дискурс

Разгледаните аспекти — физическите параметри, езиковите особености, художествената украса, данните от приписките и сравнителните паралели — очертават Болонския псалтир като паметник, в който се пресичат няколко значими процеса на XIII век: продължаващата книжовна активност в охридската среда след включването на региона в Второто българско царство; устойчивостта на архаичната кирило-методиевска текстова традиция при едновременното навлизане на среднобългарски езикови иновации; и разпространението на тератологичния стил като обща художествена норма в православното книжовно пространство.

Присъствието на ръкописа в Болонската университетска библиотека от XVII в. насам позволява на западноевропейската славистика да се запознае с кирилската ръкописна традиция в зората на дисциплината — факт, подчертан от Ягич в изданието от 1907 г.

9. Заключение

Болонският псалтир (MS 2499, Biblioteca Universitaria di Bologna) е среднобългарски тълковен ръкопис, създаден между 1230 и 1241 г. в село Равне, Охридско, от миряните Йосиф и Тихота, с участието на Белослав. Паметникът съчетава архаична текстова редакция с характерни среднобългарски езикови черти и е украсен в тератологичен стил — художествен прийом, разпространен в балканската книжовна традиция от XIII–XIV в.

Изследователският въпрос получава следния отговор: Болонският псалтир отразява синтеза между наследената охридска книжовна традиция и иновациите на среднобългарския период, като при това документира книжовна практика извън монастирската среда. Паметникът се нарежда сред най-важните хронологични репери в корпуса на среднобългарските ръкописи от XIII в.

Бъдещите изследвания следва да се насочат към пълна кодикологична документация чрез съвременни методи (мултиспектрален анализ на мастилата и пергамента) и към задълбочена текстологична съпоставка с паралелните псалтири от охридската традиция.

10. Използвани източници и библиография

I. Институционална база

Biblioteca Universitaria di Bologna — хранилище на оригиналния ръкопис, MS 2499
Българска академия на науките (БАН) — издател на фототипното издание (1968)
Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ), София

II. Дигитални платформи

ALMA DL — Università di Bologna Digital Library (almadl.unibo.it) — дигитализиран достъп до MS 2499
Електронен каталог на НБКМ (nationallibrary.bg)

III. Библиография (БАН/СУ стандарт, азбучен ред)

Дуйчев 1968: Дуйчев, Иван. Болонски псалтир: Български книжовен паметник от XIII век. Фототипно издание с увод и бележки. София: БАН, 1968. 530 с.

Джурова 1990: Джурова, Аксиния. Томичов псалтир. Т. 1–2. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски", 1990.

Карачорова 1985: Коцева, Е., И. Карачорова, А. Атанасов. Некоторые особенности славянских псалтирей на материале XI–XVI вв. — Polata Knigopisnaia, 14–15, 1985, рр. 25–46.

Мирчев 1978: Мирчев, Кирил. Историческа граматика на българския език. 3. изд. София: Наука и изкуство, 1978.

Ягич 1907: Jagić, Vatroslav. Psalterium Bononiense: Vindobonae. Wien: Alfred Hölder, 1907.

Щепкин 1906: Щепкин, Вячеслав Николаевич. Болонская псалтырь. Санкт-Петербург: Издание Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук, 1906.

Гюзелев 1985: Гюзелев, Васил. Училища, скриптории, библиотеки и знания в България XIII–XIV в. София: Наука и изкуство, 1985.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:

Хроники на древността

неделя, 29 март 2026 г.