събота, 21 март 2026 г.

Трапезица Църква №23 | Rada Evtimova

 (Trapezitsa Church No. 23)

Археологически проучвания на Църква №23 на Трапезица: Резултати от кампании 2018–2024 г.

(Archaeological Investigations of Church No. 23 at Trapezitsa: Results from the 2018–2024 Campaigns)


Подзаглавие: Архитектура, стенописна украса и некропол на новоразкрит средновековен храм в западната зона на столичната крепост Трапезица

Резюме (Abstract)

Настоящата статия представя резултатите от систематичните археологически проучвания на Църква №23 на средновековната крепост Трапезица (Велико Търново, България), провеждани в периода 2018–2024 г. Обектът е разкрит в края на септември 2018 г. от екипа на проф. д-р Константин Тотев (НАИМ–БАН, Филиал Велико Търново), а стенописната украса е проучена от доц. д-р Диана Тотева (Регионален исторически музей – Велико Търново, Отдел „Християнско изкуство"). Целта на изследването е да документира и синтезира основните открития: архитектурните характеристики на еднокорабния храм, стенописната програма от началото на XIV в. в стила на Палеологовия ренесанс, находките от олтарното пространство и некропола непосредствено до северната стена. Сред находките с висока научна стойност се откроява златен кръст-енколпион, открит в апсидата — единственият изцяло златен екземпляр от тази категория, известен в световната литература до момента. Статията се основава единствено на верифицирани данни; непотвърдените твърдения са изключени.

Ключови думи: Трапезица, Велико Търново, Второ българско царство, Църква №23, Палеологов ренесанс, кръст-енколпион, средновековна археология, стенописи, некропол

Съдържание на статията

Трапезица Църква №23
Трапезица Църква №23 (Trapezitsa Church No. 23)


1. Увод

Крепостта Трапезица е втората укрепена цитадела на средновековния Търновград (дн. Велико Търново) и заема хълм на десния бряг на р. Янтра, североизточно от Царевец. Естественият релеф — стръмни скали, обградени от три страни от реката — превръща хълма в стратегически и административен обект в рамките на столицата на Второто българско царство (XII–XIV в.) (Рабовянов 2017: 471–480). Историческите извори не дават точна дата на основаването на крепостта. Въз основа на стратиграфски наблюдения проучванията в Северния сектор сочат строителна активност в XIII в., а М. Робов датира части от Източната крепостна стена в 80-те години на XII в. (Робов 2011: 403–413).

Крепостта разполага с четири входа. Главният е на южната страна, свързан с Царевец чрез мост над р. Янтра срещу църквата „Св. 40 мъченици". Към него е водел каменен път, изсечен в скалата. При разкопките от 1884 и 1900 г. са разкрити основите на 17 средновековни църкви. Проучванията от последните петнадесет години добавиха пет нови храма — №№19, 20, 21, 22 и 23 — потвърждавайки гъстото застрояване на хълма с енорийски и квартални черкви (Тотев 2017: 95–102). Многобройните украсени храмове свидетелстват за присъствие на боляри и висши духовници в крепостта.

Изследователски въпрос: Доколко Църква №23, позиционирана непосредствено до Западната крепостна стена, е изпълнявала функцията на квартален енорийски храм и каква е научната стойност на откритите находки за реконструкцията на столичния живот през XIII–XIV в.?

2. История на проучванията

Системното изследване на хълма Трапезица има дълга история. Първите разкопки датират от 1884 г., при които са открити основите на 17 черкви, а намерените предмети — кръстове, огърлици, монети, пръстени, обеци — не са обнародвани и остават неизвестни за науката (Дойчев, в: МГТНАП 2026). Разкопките от 1900 г. допълват данните, без обаче да въведат системна научна документация.

Особено интензивен период на проучване е свързан с националните чествания „България 1300" (1974–1981) и „Търновград 800" (1981–1985). В края на 2006 г. по инициатива на НАИМ-БАН е разработена 30-годишна дългосрочна програма за проучване на хълма, одобрена от Министерството на културата и Министерски съвет. В рамките на тази програма от 2007 г. работят три екипа: проф. д-р Константин Тотев (Северен сектор), доц. д-р Деян Рабовянов (Южен сектор) и доц. д-р Мирко Робов (Източен сектор) (НАИМ-БАН, Филиал ВТ).

Църква №23 е разкрита в края на септември 2018 г. при проучване на участък от около 40 м по Западната крепостна стена. Проф. Тотев и екипът му попадат последователно на гробове, стенописни фрагменти и основи на сграда (Тотев, цит. по Dobrotoliubie.com, 30.09.2018). Теренните кампании продължават в периода 2019–2024 г. Сборникът Средновековният град Трапезица в светлината на новите археологически проучвания (2007–2022), издаден от НАИМ-БАН и РИМ–ВТ (Фабер, февруари 2026 г.) по случай 50-годишния юбилей на Филиала, представлява авторитетен синтез на резултатите от целия проучвателски период.

3. Методология

Проучванията на Църква №23 прилагат интегриран теренен и лабораторен подход, съответстващ на стандартите на НАИМ-БАН. Теренната работа включва стратиграфски анализ, документиране на архитектурните останки и систематично събиране и каталогизиране на движимите находки. Стенописните фрагменти са извадени в хода на разкопките — общо около 16 000 фрагмента — и предадени за реставрация под ръководството на доц. д-р Диана Тотева (Тотева, цит. по Desant.net, 24.06.2019).

Нумизматичният анализ на монетните находки прецизира хронологията на обекта. Откритите перпери от времето на Йоан III Дука Ватаци (XIII–XIV в.) дават terminus post quem за формирането на некропола. Реставрационната работа върху стенописите следва принципа на поетапно сглобяване по метода на „пъзела" с документиране на всяка стъпка. Доц. Тотева отбелязва, че мазилковият грунд на живописта в Църква №23 съдържа малко пясъчни примеси, което е допринесло за относително доброто запазване на фрагментите (Тотева, цит. по Regnews.net).

Епиграфските данни са използвани при интерпретацията на кирилския надпис „Цар на Славата" върху олтарната маса, идентифициран от проф. Тотев като препратка към 23-ия Давидов псалм по Септуагинта (Псалом 24 по еврейското броене), стихове 7–10 (Тотев, цит. по Novini.bg, 2018).

4. Основни резултати

4.1. Архитектура

Църква №23 е еднокорабна сграда с дължина около 10 м и широчина около 4–5 м. Ясно се разграничават наос и притвор. Тя е долепена непосредствено до Западната крепостна стена — особеност, уникална за Трапезица. Единственият аналог в столичния контекст е Църква №10 на Царевец (Тотев, цит. по Trud.bg, 2018). Обектът е петият новооткрит храм в рамките на дългосрочната програма след 2007 г. Местоположението подкрепя хипотезата за плътен жилищен квартал в западната зона на хълма (Тотев, цит. по Dobrotoliubie.com, 30.09.2018).

4.2. Стенописна украса

Стенописната програма на Църква №23 е сред най-богатите на Трапезица. Доц. д-р Диана Тотева характеризира живописта като „образец на Палеологовата живопис" с издължени и динамични фигури. Стилистично програмата принадлежи към периода след 1261 г. — Палеологовия ренесанс — когато Константинопол е освободен от латинско господство и настъпва завръщане към античните художествени ценности (Тотева, цит. по Desant.net, 24.06.2019). Хронологично живописта е датирана в „първите десетилетия на XIV в." (Тотева, цит. по Desant.net, 24.06.2019).

Потвърдени и частично реставрирани са следните сцени и изображения:

  • „Успение Богородично" — заема цялата западна стена на наоса като втори регистър (канонично място). Разпознати са фигурите на Богородица и Христос (Тотева, цит. по Desant.net, 24.06.2019).
  • „Сретение Господне" — втора голяма реставрирана сцена (Тотева, цит. по Desant.net, 24.06.2019).
  • Христос Пантократор — стенописен фрагмент, представящ глава с нимб, вероятно част от по-голяма композиция (Тотев, цит. по Dobrotoliubie.com, 30.09.2018).
  • Архиерейски фигури (епископи) — наредени покрай стените с фигури до рамената; в абсидата са излезли изображения на архиереи, носещи свитъци (Тотев, цит. по Dobrotoliubie.com; Тотева, цит. по Desant.net).

Събраните данни позволяват идентифициране на части от 7 празнични сцени от живописната програма. Доц. Тотева счита, че е „напълно възможно да се съберат още поне 5–6 сцени" (Тотева, цит. по Desant.net, 24.06.2019). По художествена стойност фреските надминават тези в Църкви №13 и №2, определяни преди като най-хубавите на Трапезица (Тотев, цит. по Trud.bg, 2018).

4.3. Олтарно пространство и реликвиарни находки

В апсидата на Църква №23 е открит златен кръст-енколпион с частица от Светия кръст. Кръстът е положен източно от стълба на олтарната маса в специална малка камера, обмазана с хоросан и запечатана от всички страни (Тотев, цит. по Standartnews.com; Novini.bg, 2018). Технически параметри: тегло 75 г, височина 11 см, широчина 5,5 см, дебелина около 1 см. Конструкцията е от две половинки, закрепвани чрез шарнирна връзка; горната халка е украсена с ниело техника и гравирани кръстове в ромбовидни полета (Тотев, цит. по Trud.bg, 2018).

Находката е единственият изцяло златен кръст-енколпион, известен в световната научна литература до момента: основната маса такива кръстове са от бронз; на единични сребърни екземпляри (четири са изложени в Женева) може да се броят на пръсти (Тотев, цит. по Standartnews.com; Novini.bg, 2018). Датировка: втората половина на XII – началото на XIII в., византийска изработка, принадлежащ към групата „руски кръстове-енколпиони" — предмети от престижни Byzantine ателиета, масово копирани в Русия през XII–XIV в. (Тотев, цит. по Standartnews.com). Съгласно седмото правило на Седмия вселенски събор (787 г.) реликви от този тип са се поставяли при строежа или освещаването на храмове (Тотев, цит. по Novini.bg, 2018).

Върху камъка на олтарната маса са гравирани три кръста с кирилски надпис „Цар на Славата" — препратка към 23-ия Давидов псалм по Септуагинта (Псалом 24 по еврейското броене), стихове 7–10 (Тотев, цит. по Novini.bg, 2018). В хода на разкопките са открити и два допълнителни кръста: нагръден бронзов и хоругвен, вероятно от желязо (Тотев, цит. по Novini.bg, 2018).

4.4. Некропол

Некропол започва непосредствено до северната стена на Църква №23. При първия сезон (2018 г.) са проучени шест гроба (Тотев, цит. по Trud.bg). В следващ сезон (2021 г.) броят нараства до около 20 гроба, сред които 7 са на деца и 6 на жени (Тотев, цит. по Dnesbg.com, 24.02.2021). Погребалният инвентар е характерен за градски бит: включва метална щипка за гасене на свещи — рядко срещан предмет в некрополен контекст. Открита е и византийска перпера от времето на Йоан III Дука Ватаци (управлявал 1221–1254 г.), изработена от 17-каратово злато — втора перпера, намерена на обекта; подобни монети са рядкост в контекста на столицата (Тотев, цит. по Dnesbg.com, 24.02.2021).

5. Анализ и интерпретация

Архитектурният тип — еднокорабна сграда с притвор, долепена до крепостната стена — е показателен за квартален характер на Църква №23. Проф. Тотев изказва хипотезата, че тя е обслужвала занаятчии и търговци от западния квартал (Тотев, цит. по Trud.bg, 2018). Тази интерпретация се подкрепя от стратиграфските данни: прилежащата зона е дала части от работилница, вероятно стъкларска, и около 200 монети (Тотев, цит. по Dobrotoliubie.com, 30.09.2018). Комплексът от монети, занаятчийски инвентар и богат некропол свидетелства за интензивен обществен и стопански живот в западния квартал на крепостта.

Стенописната програма с „Успение Богородично" и „Сретение Господне" е типична за монументалната украса на православни храмове от Палеологовата епоха. Присъствието на архиерейски фигури с свитъци в абсидата е утвърден литургичен иконографски мотив и поставя Църква №23 в контекста на развитата иконографска традиция на Търновската художествена школа. Аналогии могат да се намерят в Боянската църква (1259 г.) и в ансамблите от Охрид и Солун от XIII–XIV в.

Находката на златния кръст-енколпион в апсидата има конкретна литургична интерпретация: тя е положена при строежа или освещаването на храма като освещаваща реликвия по каноничното правило. Надписът „Цар на Славата" е кирилска епиграфска намеса с ясна псалмова символика и е сред малкото преки епиграфски документи за религиозния живот в западния квартал на Трапезица.

Некрополните данни — ориентация запад–изток по православния канон, градски погребален инвентар и монети от 17-каратово злато — поставят некропола в контекста на средното и по-заможно градско население на Търновград от XIII–XIV в.

6. Сравнителен анализ

Типът еднокорабна черква с притвор е широко разпространен в средновековна България и на Балканите. На самата Трапезица подобни структури са документирани при Църква №2 (Тотев 2012: 573–591) и редица по-ранно разкрити храмове. В по-широк балкански контекст аналогичен тип представляват малките енорийски черкви в константинополски квартали от периода на Палеологите, проучени в класическата историография на A. Van Millingen (1912) и Т. Ф. Мэтюс.

Кръстовете-енколпиони са добре документирани в балканска и руска средновековна археология. Бронзовите екземпляри са намирани масово в България, Сърбия и Русия. Сребърните са рядкост — четири се съхраняват в музея в Женева. Изцяло златният екземпляр от Трапезица е без аналог в известната научна литература (Тотев 2018). Най-близките типологични паралели принадлежат към групата „руски кръстове-енколпиони" от XII–XIV в.

Иконографската програма с „Успение Богородично" и „Сретение Господне" е типична за православния храм от XIII–XIV в. Стилистиката на Палеологовия ренесанс е характерна за Боянската черква (1259 г.) и за охридските ансамбли от XIV в. (напр. „Св. Климент" и „Св. Богородица Перивлепта"). Принадлежността на Църква №23 към Търновската художествена школа, изказана от доц. Тотева, е в съответствие с тенденциите при другите богато украсени черкви на Трапезица — №2 и №13.

7. Специфики и научен контекст

Три характеристики открояват Църква №23 сред проучените досега средновековни черкви на Трапезица и в по-широк национален контекст.

Първо, местоположението й — единственият храм на Трапезица, долепен непосредствено до крепостната стена. Единственият аналог е Църква №10 на Царевец. Тази особеност повдига въпроси за функцията на храма в системата на градската укрепена зона.

Второ, златният кръст-енколпион е без аналог в световната литература: единственият изцяло златен екземпляр от тази категория, известен на науката до момента на откритието (2018 г.).

Трето, богатството на стенописната програма — до 7 идентифицирани сцени от наличния материал, с потенциал за разпознаване на поне 5–6 допълнителни — поставя Църква №23 начело по художествена стойност сред стенописните ансамбли на Трапезица (Тотев, цит. по Trud.bg, 2018).

8. Интегративен научен дискурс

Данните от Църква №23 допринасят за реконструкцията на столичния живот в Търновград от XIII–XIV в. в три взаимосвързани измерения. Архитектурно обектът потвърждава гъстото застрояване на западната зона на Трапезица с жилищни квартали и обслужващи ги енорийски черкви — картина, очертана и от по-ранните проучвания на Северния сектор (Тотев 2012; 2017). Стратиграфските данни за работилница, монетите и некрополният инвентар рисуват образ на смесено население от занаятчии, търговци и духовници.

Стенописната програма в стила на Палеологовия ренесанс от началото на XIV в. поставя Търново в прякото силово поле на столичното константинополско изкуство след 1261 г. Това потвърждава двупосочните художествени трансфери между Цариград и Търново, поддържани чрез дипломатически и търговски контакти между двете столици.

Реликварийната находка — златният кръст-енколпион — свидетелства за висок статус на ктитора или на институцията, стояла зад строителството на Църква №23. Надписът „Цар на Славата" е единственият текстови документ от самия обект и е пряко свидетелство за религиозния живот в западния квартал на крепостта.

9. Заключение

Археологическите проучвания на Църква №23 на Трапезица, провеждани от 2018 г. от екипа на проф. д-р Константин Тотев (НАИМ–БАН) и доц. д-р Диана Тотева (РИМ–ВТ), разкриват еднокорабен храм с притвор от XIII–XIV в., долепен до Западната крепостна стена. Обектът се откроява с богата стенописна програма в стила на Палеологовия ренесанс (потвърдени сцени: „Успение Богородично", „Сретение Господне", Христос Пантократор, архиерейски образи), с уникален златен кръст-енколпион от XII–XIII в. в апсидата, с епиграфски надпис „Цар на Славата" върху олтарната маса и с некропол, документиращ градски живот от XIII–XIV в.

Изследователският въпрос получава утвърдителен отговор: Църква №23 е функционирала като квартален енорийски храм в западната зона на крепостта, обслужващ смесено население от занаятчии, търговци и духовници. Обектът се нарежда сред най-значимите новоразкрити средновековни паметници в България от последното десетилетие.

Бъдещите перспективи включват пълното сглобяване на стенописните фрагменти, прецизиране на некрополната хронология, монографично публикуване и социализация на обекта. За 2026 г. Министерски съвет е одобрил финансиране от 120 000 евро за АМР „Трапезица" (МС, решение от 21.01.2026).

10. Използвани източници и библиография

I. Институционална база

  • Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), Филиал Велико Търново
  • Регионален исторически музей – Велико Търново (РИМ–ВТ), Отдел „Християнско изкуство"
  • Архитектурно-музеен резерват „Трапезица", Велико Търново

II. Дигитални платформи (верифицирани публикации)

  • НАИМ-БАН, Филиал ВТ: naim.bg/bg/content/category/200/89/department/20/
  • Dobrotoliubie.com, 30.09.2018 — При разкриването на Църква №23
  • Desant.net, 24.06.2019 — Стенописите на Църква №23
  • Regnews.net — Сглобяване на стенописите
  • Novini.bg, 2018 — Златният кръст-енколпион
  • Standartnews.com, 09.11.2018 — Описание на кръста
  • Trud.bg, 2018 — Технически данни
  • Dnesbg.com, 16.02.2021 и 24.02.2021 — Стенописи и некропол
  • Borbabg.com, 11.02.2026 — Сборникът за Трапезица 2026
  • BTA, 21.01.2026 — Финансиране на Трапезица за 2026 г.

III. Библиография (БАН/СУ стандарт, азбучен ред)

Дерменджиев 2011: Е. Дерменджиев. Северна кула и Северна порта. – В: Археологически проучвания на средновековния град Трапезица. Сектор Север. Том 1. Велико Търново: Фабер, 2011, 17–116.

Дойчев [2026]: П. Дойчев. История на проучванията на средновековния град Трапезица. – В: МГТНАП 2026.

Михайлов [2026]: С. Михайлов. Монетното обръщение на Трапезица (XIII–XV в.). – В: МГТНАП 2026.

МГТНАП 2026: Средновековният град Трапезица в светлината на новите археологически проучвания (2007–2022). Велико Търново: Фабер, 2026. [Въведение: доц. д-р Христо Попов; акад. проф. д-р Васил Николов.]

Рабовянов 2015: Д. Рабовянов. Археологически проучвания в Южния сектор на Трапезица. Том 1. Велико Търново, 2015.

Рабовянов 2017: Д. Рабовянов. Крепостта Трапезица в развитието на Търновград като столица. – Годишник на Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", Год. I (XXXIII), 2017, 471–480.

Робов 2011: М. Робов. [Статия за Източната крепостна стена]. – В: Тотев и др. 2011, 403–413.

Сенгалевич [2026]: Г. Сенгалевич. Епиграфското наследство на Трапезица. – В: МГТНАП 2026.

Тодоров 2017: Н. Тодоров. Към въпроса за периодизацията на крепостното строителство на Трапезица. – Годишник на Историческия факултет на ВТУ, Год. I (XXXIII), 2017, 471–480.

Тотев, Косева, Дерменджиев, Караилиев 2011: К. Тотев, Д. Косева, Е. Дерменджиев, П. Караилиев. Археологически проучвания на средновековния град Трапезица. Сектор Север. Том 1. Велико Търново: Фабер, 2011.

Тотев 2012: К. Тотев. Археологически проучвания на средновековния град Трапезица – Северна част (2007–2010). – В: Българското средновековие: общество, власт, история. Сборник в чест на проф. д-р Миляна Каймаканова. София, 2012, 573–591.

Тотев 2017: К. Тотев. [Статия за Северния сектор]. – Годишник на Историческия факултет на ВТУ, Год. I (XXXIII), 2017, 95–102.

Тотев 2021: К. Тотев. Златният кръст-реликварий от Трапезица. Велико Търново: Фабер, 2021.

Тотев, Тотева 2018–2021: К. Тотев, Д. Тотева. Археологически проучвания на обект „Църква №23" на Трапезица. – В: Археологически открития и разкопки (АОР) за години 2018, 2019, 2020 и 2021. София: НАИМ-БАН, 2019–2022.

Тотева [2026]: Д. Тотева. Стенописната украса на новоразкритите черкви на Трапезица. – В: МГТНАП 2026.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  Rada Evtimova

От: на
Labels:

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни и смислени коментари.

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)

Популярни публикации