НАО Рожен | Rada Evtimova

  (NAO Rozhen – National Astronomical Observatory)

45 години НАО – Рожен: технологична еволюция и принос към европейската астрофизика

 (45 Years of NAO Rozhen: Technological Evolution and Contribution to European Astrophysics)

Националната астрономическа обсерватория Рожен е най-значимият астрономически комплекс в Югоизточна Европа и един от символите на българската наука. За четири десетилетия и половина тя се е превърнала от амбициозен национален проект в активен участник в европейската изследователска мрежа — с нови инструменти, нови партньорства и нови научни хоризонти. Тази статия проследява пътя на обсерваторията от нейното основаване до днес: как се е променила технологично, какво изследва и накъде е насочена.

Съдържание на статията

• Контекст и начало: защо Рожен?
• Телескопите — тогава и днес
• Новият 1.5-метров телескоп: фотометрия и дистанционни наблюдения
• LOFAR-BG: радиовратата към Космоса
• Научни постижения и международно сътрудничество
• Интересни факти
• Заключение

НАО Рожен
(NAO Rozhen – National Astronomical Observatory)

Контекст и начало: защо Рожен?

Когато говорим за НАО – Рожен, е важно да разберем какво точно означава понятието „национална астрономическа обсерватория" в научен контекст. Това не е просто място с телескопи — то е специализиран изследователски институт, чиято основна задача е провеждането на редовни наблюдения по дългосрочни научни програми, обработката на данни и публикуването на резултати в рецензирани научни издания. С други думи, обсерваторията е работещ научен организъм, а не музеен обект.

Обсерваторията е открита официално на 13 март 1981 г. и стопанисвана от Института по астрономия при Българската академия на науките. Местоположението в централния дял на Родопите, на 1750 метра надморска височина, не е случайно: планинският въздух е по-чист, светлинното замърсяване от населените места е значително по-ниско, а броят на ясните нощи за наблюдения е значително по-голям, отколкото в низините. Тези фактори са от критично значение за качеството на астрономическите данни.

Изграждането на комплекса е най-значимата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура — над 12 милиона лева по стойността от онова време. Резултатът е комплекс, който при създаването си се нарежда сред водещите астрономически центрове на континента. Исторически погледнато, това решение се оказва трайно оправдано: и днес Рожен запазва позицията си на най-голям астрономически комплекс в Югоизточна Европа и на Балканите.

НАО Рожен е достъпна за посетители от март до октомври, годишно я посещават около 15 000 души, а до нея може да се стигне не само с автомобил, но и по горски пътеки, включени в европейската карта за пешеходен туризъм като маршрут Е-8.

Накратко: изборът на местоположение и мащабът на първоначалната инвестиция поставят Рожен на солидна основа, която обуславя научната му стойност до днес.

Телескопите — тогава и днес

При своето основаване обсерваторията разполага с набор от инструменти, характерен за водещите европейски обсерватории от онова време. Централното място сред тях заема 2-метровият рефлектор от тип Ричи-Кретиен-Куде (РКК) на Carl Zeiss Jena — по онова време един от най-големите телескопи в Европа. Наред с него обсерваторията разполага с 50/70-сантиметрова камера от тип Шмит и 60-сантиметров телескоп от тип Касегрен.

Двуметровият телескоп: незаменимият флагман

И четири десетилетия по-късно 2-метровият РКК телескоп остава инструментът, около който се организира значителна част от научната дейност на обсерваторията. Неговото предимство е в спектроскопските възможности: чрез спектроскопия (метод за разлагане на светлината на отделни дължини на вълните) астрономите определят химичния състав, температурата, скоростта и магнитното поле на звездите. За тази задача е нужно голямо огледало, което да улови достатъчно светлина дори от слаби, отдалечени обекти. На практика двуметровият телескоп остава незаменим за задълбочен спектрален анализ.

В продължение на десетилетия с него са провеждани дългосрочни програми за наблюдение на квазари — изключително ярки и отдалечени ядра на галактики, чиито светлинни промени астрономите проследяват в продължение на години. Данните от тези наблюдения са публикувани в международни рецензирани списания и са цитирани в световната научна литература.

Новият 80-сантиметров телескоп

В края на 2025 г. към инструменталния парк на обсерваторията се присъединява нов 80-сантиметров телескоп от тип Ричи-Кретиен, който към началото на 2026 г. е в тестов период. Той заменя инструмент, използван повече от половин век, и е произведен от същата австрийска фирма, изработила 1.5-метровия телескоп — ASA Astrosysteme GmbH. Официалното му откриване е предвидено за 2026 г.

Накратко: инструменталната база на Рожен се развива постепенно, но последователно — всеки нов инструмент допълва, а не замества съществуващите, разширявайки обхвата на научните програми.

Новият 1.5-метров телескоп: фотометрия и дистанционни наблюдения

На 1 юли 2023 г. в НАО Рожен официално влиза в експлоатация телескопът AZ1500 — 1.5-метров инструмент от тип Ричи-Кретиен, изработен от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH и финансиран по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020–2027 г., координирана от Министерството на образованието и науката. Телескопът е оборудван с кварцова оптика, осигуряваща дифракционно-ограничено качество на изображението, с фокусно разстояние 9 метра и фокусно отношение f/6.

Фотометрия: измерване на яркостта

Основното предназначение на AZ1500 е фотометрията — прецизно измерване на яркостта на астрономически обекти. За разлика от спектроскопията, която изисква разлагане на светлината и е по-бавна, фотометрията позволява бързо и системно проследяване на много обекти едновременно. Това я прави особено подходяща за наблюдение на обекти, чиято яркост се променя с времето: променливи звезди, активни галактически ядра, малки тела от Слънчевата система.

В научна публикация от 2025 г. в Comptes rendus de l'Académie bulgare des Sciences авторският колектив начело със Семков и сътрудници описва резултатите от първите наблюдателни програми с новия телескоп. Сред обектите, изследвани с AZ1500, са протозвезди в области на звездообразуване, акретиращи бели джуджета (компактни звезди, поглъщащи материя от звезда-компаньон) и рентгенови двойни системи. Резултатите потвърждават, че инструментът отговаря на изискванията за прецизни астрофизични наблюдения. #НАОРожен

Дистанционни наблюдения и международен достъп

Едно от ключовите предимства на новия телескоп е възможността за дистанционно управление. На практика това означава, че астроном от Унгария, Германия, Франция, Полша, Сърбия, Италия, Индия, Япония или САЩ може да провежда наблюдения в Рожен, без да присъства физически на място. Според доц. Никола Петров, директор на обсерваторията, заявки за наблюдения постъпват от астрономи от различни точки на света, а интересът към тази възможност нараства.

В този контекст е важно да се отбележи, че AZ1500 не се конкурира с двуметровия телескоп, а го допълва: докато флагманският инструмент поема задълбоченото спектроскопско изследване на по-малък брой обекти, новият телескоп осигурява системен фотометричен мониторинг на много обекти — и то в режим, значително по-гъвкав по отношение на достъп и планиране.

Накратко: 1.5-метровият AZ1500 разширява наблюдателния капацитет на Рожен и я отваря към по-широка международна изследователска общност.

LOFAR-BG: радиовратата към Космоса

Оптичните телескопи улавят светлина — електромагнитно излъчване в тесния диапазон, видим за човешкото око. Радиотелескопите работят в съвсем различна честотна област: те регистрират радиовълни, излъчвани от космически обекти. Много явления — пулсари (бързо въртящи се неутронни звезди), магнитни полета в галактиките, слънчева активност и транзиентни радиоизточници (обекти с кратковременно и непредсказуемо радиоизлъчване) — са достъпни за изследване именно в радиодиапазона.

LOFAR (Low Frequency Array — антенна решетка за ниски честоти) е паневропейски разпределен радиотелескоп, управляван от Нидерландския институт по радиоастрономия (ASTRON). Към началото на 2026 г. той се състои от 52 антенни станции в осем европейски държави. Сигналите от отделните станции се комбинират по математически път, за да се постигне ефективна разделителна способност, несъпоставима с тази на отделна антена. #LOFARBG

България е съосновател на Европейския консорциум за изследователска инфраструктура LOFAR ERIC, учреден от Европейската комисия през декември 2023 г. До края на 2026 г. се очаква да приключи изграждането на българската LOFAR-BG станция — първата в страната и в Югоизточна Европа — в непосредствена близост до НАО Рожен. Проектът е финансиран по Националната пътна карта за научна инфраструктура 2020–2027 г. Научните области, в които LOFAR работи, включват слънчева физика, космическо време (space weather), образуване на галактики, физика на пулсарите и картографиране на космически магнитни полета.

Когато LOFAR-BG заработи, Рожен ще може да провежда наблюдения едновременно в оптичния и в радиодиапазона — съчетание, което открива нови изследователски възможности, недостъпни при използване само на един тип инструменти.

Накратко: присъединяването към мрежата LOFAR поставя НАО Рожен в нова роля — не само оптична, но и многочестотна европейска изследователска точка.

Научни постижения и международно сътрудничество

Четири и половина десетилетия наблюдателна дейност означават хиляди нощи пред телескопа, стотици публикации и дългосрочни програми, чиято стойност нараства именно заради времевия обхват на данните. Обсерваторията изследва широк спектър от астрономически обекти: квазари и активни галактически ядра, структурата и звездообразуването в близки галактики, свръхнови, звездни купове в Млечния път, разнообразни класове променливи звезди, магнитни звезди, комети, астероиди и характеристиките на Слънцето — както в спокойно, така и в активно състояние.

На 10 юли 2010 г. с телескопите на Рожен е открита първата за обсерваторията извънслънчева планета — WASP-3c. Това е конкретен пример за участие на Рожен в глобални наблюдателни мрежи.

Международното сътрудничество е неразделна част от научния живот на обсерваторията. Астрономи от Унгария, Германия, Франция, Полша, Сърбия, Италия, Индия, Япония и САЩ работят съвместно с българските си колеги по изследователски проекти. Обсерваторията е домакин на научни форуми с международно участие, включително на Сръбско-българската астрономическа конференция — редовна двустранна инициатива, в рамките на която се обменят резултати и се планират съвместни наблюдателни програми. Подготвен е и летен стаж по радиоастрономия, насочен към студенти, докторанти и млади изследователи, свързан с изграждането на LOFAR-BG.

Накратко: научните резултати на Рожен се градят върху дългосрочни наблюдателни програми и активно международно сътрудничество, което разширява обхвата и значимостта на получените данни.

Интересни факти

• Обсерваторията е достъпна по горска пътека, включена в европейската туристическа карта като маршрут Е-8 — за астролюбители, които предпочитат да стигнат до звездите пеша.
• Новият 1.5-метров телескоп AZ1500 е официално открит на държавно ниво — факт, който подчертава значението на проекта за националната научна инфраструктура.
• Проектът за 1.5-метровия телескоп е ръководен от проф. Евгени Семков (1961–2024), кореспондент-член на БАН и дългогодишен изследовател в областта на звездообразуването. Публикацията от 2025 г. в Comptes rendus de l'Académie bulgare des Sciences, описваща резултатите от новия инструмент, е посветена изрично на неговата памет.
• Първите снимки, направени с AZ1500, включват изображения на Юпитер, мъглявини, галактики и звездни купове, включително прочутите „Стълбовете на Сътворението" в мъглявината Орел в съзвездие Змия.
• Подобни на AZ1500 телескопи в Европа има около 20 — Рожен е сред малкото обсерватории извън Западна Европа с такъв инструмент.
• LOFAR-BG ще бъде с размерите на футболно игрище — антенното поле ще заема площ, сравнима с игрищата, познати на всеки футболен фен.
• Строителите на LOFAR работят и в Антарктика: екип от Института по астрономия при БАН участва в проект за изграждане на радиотелескоп на Антарктическата база.
• Обсерваторията е преживяла периоди, в които е съществувала реална несигурност дали ще има средства дори за заплащане на електрическата енергия — факт, признат публично от директора й доц. Никола Петров.

От технологичната еволюция на инструментариума до присъединяването към паневропейски научни инфраструктури — пътят на НАО Рожен за 45 години очертава не само историята на едно научно заведение, но и историята на отношението на България към науката като обществена ценност. Оптичните телескопи, новото радиоухо в посока Космоса и международните партньорства са три нишки, сплетени в обща тъкан, чиято якост ще се изпитва в следващите десетилетия.

Заключение

За четири десетилетия и половина НАО Рожен се е утвърдила като траен стълб на българската наука и значим участник в европейската астрофизична общност. Технологичното обновление — от класическите телескопи до роботизирания AZ1500 и предстоящата LOFAR-BG станция — не е самоцел, а отговор на реалните нужди на съвременната астрономия: повече данни, по-висока точност, по-широко международно участие. Въпросът, който остава отворен, е дали институционалната и финансова подкрепа за обсерваторията ще бъде достатъчна, за да се реализира пълният потенциал на новата инфраструктура. Отговорът ще определи дали Рожен ще остане активен европейски изследователски възел, или ще се върне в ролята на предизвикателно оцеляващ символ.

Ако имате въпроси за научните програми на НАО Рожен, за технологиите на новите телескопи или за LOFAR — можете да ги зададете в коментар. Ако разполагате с допълнителна информация от първа ръка, ще се радваме да я включим. Официалният сайт на обсерваторията е nao-rozhen.org, а на Института по астрономия при БАН — astro.bas.bg.

Библиография

• БАН (2023, 1 юли). „Нов 1.5-м телескоп изследва Космоса от НАО – Рожен от 1 юли". Достъпно на: bas.bg.
  Официално съобщение за въвеждането в експлоатация на телескопа AZ1500 и финансирането му по Националната пътна карта за научна инфраструктура.
• Институт по астрономия с НАО – БАН (2026, 13 март). „45 години Национална астрономическа обсерватория Рожен". Официална публикация на БАН. Достъпно на: bas.bg.
  Официален институционален текст, описващ историята, инфраструктурата и текущите проекти на обсерваторията по повод 45-годишнината.
• LOFAR-BG (официален сайт). „За проекта LOFAR-BG". Достъпно на: lofar.bg.
  Официален сайт на проекта с актуална информация за изграждането на българската станция и включването ѝ в европейската мрежа LOFAR.
• Bonev, T. (2011). „National roadmap for research infrastructure". Bulgarian Astronomical Journal, 17, 3.
  Публикацията очертава рамката на националната пътна карта за научна инфраструктура в областта на астрономията — документ, цитиран като основа за финансирането на новите телескопи в Рожен.
• BTA (2026, February 17). „Bulgaria to Build Southeast Europe's First LOFAR Radiotelescope Station by End-2026". Достъпно на: bta.bg.
  Съобщение на БАН за планирания срок и обхвата на изграждането на LOFAR-BG станцията в близост до НАО Рожен.
• Minev, M., Petrov, N., & Semkov, E. (2024). „Technical performance and first light of the new 1.5-meter telescope at NAO Rozhen". Contributions of the Astronomical Observatory Skalnaté Pleso, 54b, 15. ADS: 2024CoSka..54b..15M.
  Публикацията представя техническите тестове и ранните наблюдателни резултати след въвеждането на телескопа в експлоатация.
• Semkov, E., Petrov, N., Minev, M. et al. (2025). „Photometry with the new 1.5-meter telescope of the Rozhen Observatory". Comptes rendus de l'Académie bulgare des Sciences, 78(6). DOI: 10.7546/CRABS.2025.06.01; arXiv: 2508.18752.
  Статията, посветена на паметта на проф. Семков, представя резултатите от първите наблюдателни програми с AZ1500, включително фотометрия на протозвезди, акретиращи бели джуджета и активни галактически ядра.

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  Rada Evtimova