Моторен кораб „Емона" | Rada Evtimova

 (Motor vessel Emona)

Моторен кораб „Емона" – технологично наследство и историческа съдба (1942 – 2026 г.) 

(Motor vessel "Emona" – Technological Heritage and Historical Fate, 1942–2026)

Историята на моторния кораб „Емона" е едновременно глава от летописа на българското корабостроене и разказ за необичайна съдба, прекрачила границата между морето и планината. Построен по поръчка на цар Борис III и пуснат на вода около 1942 г. в Държавната корабостроителница – Варна, корабът поставя началото на организирания пътнически морски транспорт в България. Настоящата статия проследява жизнения цикъл на „Емона" – от техническото му създаване до днешното му съществуване като туристическа атракция в язовир „Кърджали" – и разглежда приноса му за историята на българския флот.

Съдържание на статията

• Началото: раждане на идеята и строеж
• Технически характеристики
• Три десетилетия в морска служба
• Операцията от 1979 г.: кораб по суша
• Инцидентът при село Чифлик
• „Емона" днес: от кей до ресторант
• Интересни факти
• Заключение
• Библиография

Моторен кораб „Емона" (Motor vessel Emona)

Началото: раждане на идеята и строеж

Понятието „моторен кораб" (съкратено МК, или МВ от английски Motor Vessel) означава плавателен съд, задвижван единствено от двигател с вътрешно горене, за разлика от параходите, използващи парни машини. В този технологичен смисъл „Емона" представлява ранен пример за прехода към по-модерна корабна механика в България.

В края на 30-те години на XX век България не разполага с нито един стоманен пътнически кораб с подходящи размери за крайбрежно плаване. Морският транспорт по Черноморието се осъществява предимно с по-малки и технически остарели плавателни съдове. По лична идея и настояване на цар Борис III Държавната корабостроителница – Варна получава поръчка за изграждане на два пътнически кораба. Резултатът от тази поръчка са „Емона" и нейният близнак – кораб „Калиакра". Важно уточнение за изследователите: тази „Калиакра" не бива да се бърка с едноименния учебен ветроход, построен в Полша през 1984 г.

Около 1 септември 1942 г. корабът тържествено е осветен и получава своето трайно название „Емона". Негов кръстник е инж. Цв. Вълков – помощник-директор на БДЖ. На церемонията участва и проф. Бойчо Бойчев – ректор на Висшето училище за стопански и социални науки – Варна (днес Икономически университет – Варна), което по това време носи това официално наименование, действало в периода 1938–1945 г. Названието произлиза от старогръцката форма „Аемон" – едно от античните наименования на Стара планина.

В архивния „Списък на корабите, построени и заложени в Държавна корабостроителница – Варна", съставен около 1942 г., корабът фигурира под работното название „Цар Ив. Асен" – данни, установени от изследователи, работили с фондовете на Държавен архив – Варна.

Обобщение: „Емона" е създадена по царска поръчка и официално кръстена около 1942 г., като поставя началото на организирания пътнически флот по Черноморието.

Технически характеристики

Според архивните данни, публикувани в научното издание „Морски вестник", техническите параметри на „Емона" са следните:

• Дължина: 38,80 метра
• Широчина: 6,80 метра
• Водоизместимост: около 215–217 тона
• Мощност на двигателите: около 300 к.с.
• Скорост: около 11 възела

Важно научно уточнение: цифрата „217 т" понякога погрешно се третира като синоним на дедуейт (товароносимост) или брутна регистрова вместимост (БРТ), докато в действителност тя изразява водоизместимостта – три различни технически понятия, невзаимозаменяеми. Тази неточност е отбелязана в публикациите на изследователи, работили с фондовете на Морски вестник.

Обобщение: Техническите параметри на „Емона" са документирани в архивите на Варненската корабостроителница, но изискват внимателно тълкуване поради противоречиви данни в по-ранната литература.

Три десетилетия в морска служба

От въвеждането в експлоатация до 1979 г. „Емона" осъществява редовни пътнически курсове по Черноморието – от Бургас, покрай Несебър, до тогавашния Мичурин (днес Царево). Корабът служи на туристи и местни жители в продължение на повече от три десетилетия, превръщайки се в неотделима част от летния облик на черноморското крайбрежие.

Исторически погледнато, тези курсове представляват първата трайно организирана система за пътнически морски превоз в България. На практика „Емона" изпълнява функцията, която днес се свързва с туристическите крайбрежни линии – осигурява достъпна морска връзка между черноморските курорти. 

Обобщение: В продължение на над тридесет години „Емона" е основен елемент от крайбрежния пътнически транспорт по Черноморието, свързвайки Бургас с Мичурин (Царево).

Операцията от 1979 г.: кораб по суша

На 3 май 1979 г. „Емона" се сбогува с морето в Бургаския залив и поема към нов дом – язовир „Кърджали". Идеята е на капитан Георги Георгиев – първият българин, осъществил самотно околосветско плаване с яхтата „Кор Кароли" (1976–1977 г.), чието постижение е вписано в Книгата на рекордите на Гинес. Инициативата е подкрепена от тогавашния кмет на Кърджали Димитър Милев.

За транспортирането е конструирана специална 40-метрова платформа, монтирана върху 64 гуми и теглена от специализиран влекач. Конвоят е ескортиран от пилотски автомобили на КАТ, подвижни работилници, линейни кранове и спомагателни превозни средства. Реалното разстояние по пътищата надвишава 450 километра – значително повече от праволинейните около 300 км между двата града, тъй като са необходими многобройни заобикаляния и маневри. Операцията продължава от 3 до 15 май 1979 г.

В контекста на времето и наличните технически средства транспортирането на над 200-тонен плавателен съд по планинските пътища на Родопите е безпрецедентно логистично начинание. Документален филм за операцията е заснет от оператора Гаврил Драганов.

Обобщение: Транспортирането на „Емона" от Бургас до Кърджали е уникална инженерна и логистична операция, осъществена за 13 дни по суша.                                           

Инцидентът при село Чифлик

На тринадесетия ден от пътуването, само на около 15–20 километра преди язовира, конвоят спира за нощувка в село Чифлик. На остър завой в края на селото корабът се прекатурва от платформата и пада в двора на крайпътна къща. За щастие, жертви няма – леко наранен е само един член от поддържащата бригада, а върху самия корпус на кораба не са нанесени значими щети. Мекото земно покритие смекчава удара.

След няколко часа с помощта на тежка техника „Емона" е върната на платформата и успешно продължава пътя си. По любопитно съвпадение стопанката на дома, в чийто двор корабът се е озовал, се е казвала Емине – обстоятелство, породило множество закачки сред екипа. Инцидентът придобива характер на народна история и устно предание в региона.

От научна гледна точка тази случка е показателен пример за изграждане на локална памет около нестандартни исторически събития – феномен, познат в етнографията и историографията на регионалното наследство.

Обобщение: Прекатурването на кораба при с. Чифлик е документиран факт, при който не са пострадали хора, а корпусът е останал непокътнат. Събитието впоследствие се превръща в устна история с характер на местна легенда.

„Емона" днес: от кей до ресторант

След приводняването в язовир „Кърджали" корабът е използван за туристически круизи под егидата на „Балкантурист". Понастоящем „Емона" е закотвена в залива до село Енчец и функционира като ресторант, включен в националния списък на 100-те ресторанта на България.

От гледна точка на индустриалното и морско наследство „Емона" е единственият напълно запазен пътнически кораб от първата половина на XX век в България. Настоящото му използване като ресторант е пример за адаптивно преизползване на историческо наследство – практика, позната в международната теория за опазване на движимото и недвижимото културно наследство.

Обобщение: „Емона" продължава да съществува като единствен запазен кораб от своята епоха, превърнат в действаща туристическа атракция и ресторант в язовир „Кърджали".

                                

Интересни факти

• „Емона" е единственият кораб в историята на България, претърпял „крушение" на сушата – при с. Чифлик, само на 15 км от крайната цел.
• Идеята за транспортирането принадлежи на капитан Георги Георгиев – същият, чието самотно околосветско плаване е вписано в Книгата на рекордите на Гинес.
• Названието „Емона" произлиза от старогръцкото „Аемон" – античното название на Стара планина. Кораб, кръстен на планинска верига, завършва живота си именно в нейното подножие – сред Родопите.
• Конвоят е изминал реално над 450 км, въпреки че разстоянието по права е около 300 км – поради многобройните обиколни маршрути по тесните планински пътища.
• На тържеството по кръщаването на кораба участва ректорът на Варненския университет – свидетелство за широкото обществено значение на събитието.
• Яхтата „Кор Кароли", с която капитан Георги Георгиев обикаля света, от 1979 г. се съхранява във Военноморския музей – Варна.

Жизненият цикъл на „Емона" обхваща три отчетливи фази: технологично раждане в рамките на националното корабостроене, продължителна морска служба и необичайно „прераждане" в нова роля. Всяка от тях носи самостоятелна историческа стойност, но именно тяхната взаимовръзка придава на историята на кораба характер на цялостен разказ за националното наследство – едновременно техническо, транспортно и културно.

Заключение

Моторен кораб „Емона" е повече от исторически артефакт – той е жив свидетел на три различни епохи в историята на България. Построен в годините на Втората световна война, служил три десетилетия в морски рейсове и транспортиран по суша в уникална логистична операция, корабът продължава съществуването си в Родопите. Неговата история показва как технологичното наследство може да намери нов живот, без да изгуби автентичността си. Въпросът, на който бъдещите изследователи предстои да отговорят, е доколко „Емона" ще остане само регионална туристическа забележителност или ще получи официален статут на защитено движимо културно наследство.

Ако разполагате с архивни документи, лични свидетелства или фотографии, свързани с историята на „Емона", приканваме ви да ги споделите или да зададете въпрос – всяко допълнение обогатява научната картина на тази уникална история.

Библиография

1. Алексиев, И. „За корабите „Цар Ив. Асен", „Цар Ив. Шишман", „Цар Ив. Александър", „Цар Ив. Асен ІІ", „Ив. Асен", „Ив. Шишман" и „Емона"". Морски вестник, раздел „Морски колекции – изследвания". www.morskivestnik.com. Статията съдържа архивни данни от Държавна корабостроителница – Варна и документирани технически параметри на кораба.

2. Алексиев, И. „100 години пристанищна работилница – Варна". Морски вестник, раздел „Морски колекции – изследвания". Разглежда историята на Варненската корабостроителница – контекст, в който е построена „Емона".

3. Алексиев, И. „Български беломорски кораби (1942–1944 г.) с имена, свързани с Освобождението ни от турско робство". МВ „Компас", март 2021 г. Цитира документи от Държавен архив – Варна, фондове 8к и 11к – релевантен архивен контекст за военновременното корабостроене.

4. БНР – Радио София. „Как корабът „Емона" стига от Бургас до Кърджали". Репортаж с Мирослав Шопов. bnr.bg/sofia/post/100855313. Съдържа свидетелство от първо лице за функционирането на кораба и транспортирането му.

5. Военноморски музей – Варна. Експозиция на яхтата „Кор Кароли" и материали за капитан Георги Георгиев. museummaritime-bg.com. Официален институционален източник, потвърждаващ биографията на капитан Георги Георгиев и връзката му с историята на „Емона".

6. Държавен архив – Варна. Фонд 11к – кореспонденция на Държавната корабостроителница – Варна. Първичен архивен фонд, цитиран в изследванията на Морски вестник; съдържа поръчки и документи от периода на строежа на „Емона".

---

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X
ISSN: 3033-2982

---

От:  Rada Evtimova