сряда, 31 декември 2025 г.

Приноси към проучването на тракийската погребална архитектура в Долината на царете | Rada Evtimova

(Contributions to the Study of Thracian Burial Architecture in the Valley of the Kings: Sites near Shipka)

Приноси към проучването на тракийската погребална архитектура в Долината на царете: Обектите край Шипка

Според Георги Китов в монографията „Долината на тракийските владетели“ (2003/2004),  откриването на храма-гробница в могилата "Шушманец" през 1996 г. представлява важен етап в документирането на тракийските подмогилни съоръжения, предвид наличието на колони в двете основни помещения.(преддверие и камера).Този архитектурен елемент е изключително рядък за тракийските гробници и свидетелства за силното влияние на класическата гръцка архитектура върху местните владетелски погребални практики. Откритието на „Шушманец“ поставя началото на по-задълбочени изследвания върху развитието на монументалната архитектура в Шипченския некропол и неговата роля в идеологията на Одриското царство.

Съдържание на темата


Въведение в Долината на тракийските владетели

Долината на тракийските владетели“ е термин, въведен от д-р Георги Китов, който обозначава Казанлъшката котловина поради високата концентрация на надгробни могили и подмогилни съоръжения от периода V–III в. пр. Хр. Районът около град Шипка включва некрополи с погребални съоръжения, свързани с развитието на тракийската монументална архитектура в рамките на Одриското царство. Този комплекс от паметници очертава един от най-представителните центрове на тракийската аристократична култура, където архитектурата, ритуалите и художествените практики се развиват в синхрон с политическите структури на епохата. Проф. Диана Гергова в своя труд „Обредът на обезсмъртяването в Древна Тракия“ (1996) посочва връзката на тези паметници с есхатологичните представи за задгробния живот и идеите за антроподемонизация, като подчертава, че монументалните гробници функционират едновременно като места за погребение и като сакрални пространства, свързани с култа към обожествения владетел.

Обща характеристика

Характерни елементи са коридор (дромос), преддверие, централна камера с куполно покритие (tholos), монолитни блокове, каменни врати и следи от ритуални приношения. Материалите включват прецизно обработени каменни блокове (квадри), често свързани чрез железни скоби, заляти с олово, варова мазилка и декоративни елементи (пластична и живописна украса).

Куполните камери са изграждани чрез концентрично подреждане на каменни венци, което осигурява стабилност на конструкцията и подчертава монументалния характер на съоръженията. В редица обекти се наблюдават следи от ритуални действия, включително оставени съдове, органични материали и следи от огън, които свидетелстват за продължителна култова употреба на пространството.

История на проучванията в района на Шипка

Систематичните проучвания започват през 1990-те години с Траколожката експедиция за могилни проучвания (ТЕМП) под ръководството на д-р Георги Китов (1992–2006). През този период са документирани множество подмогилни съоръжения в района на Шипка. Работата на експедицията въвежда стандартизирани методи за документиране на архитектурните елементи, което позволява съпоставимост между отделните обекти и прецизиране на хронологията. По-късно приноси внасят проф. Диана Гергова и доц. д-р Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), които разширяват анализа към пространствената организация на некрополите, ритуалните практики и култовия контекст на съоръженията.

Ключови обекти и архитектурни особености


Могила „Голяма Косматка“

Открита през есента на 2004 г. от екипа на д-р Георги Китов (експедиция ТЕМП). Могилният насип има височина около 23 м и диаметър около 130 м. Представителната подмогилна архитектура включва 13-метров коридор (дромос), монументална фасада, правоъгълно преддверие, кръгла куполна камера и монолитна гранитна саркофагоподобна камера (с маса около 60 тона). Погребалният инвентар включва златен венец, бронзова глава (портрет на Севт III) и сребърни съдове. Обектът е разположен на около 1 км южно от гр. Шипка. Точни координати: 42°42'04.54"N 25°19'57.07"E. Архитектурната последователност на помещенията и високото качество на каменната обработка свидетелстват за принадлежността на съоръжението към най-представителните владетелски гробници в региона. Особено значима е монолитната камера, изработена от един-единствен гранитен блок, която демонстрира изключителни инженерни умения и познаване на статиката. Откритата бронзова глава на Севт III, ритуално положена пред фасадата, подсказва за сложни погребални практики и за продължителен култов живот на мястото.


Могила „Шушманец“

Открита на 28 август 1996 г. от д-р Георги Китов (експедиция ТЕМП). Архитектурният план включва коридор (дромос), фасада, правоъгълно преддверие с централна колона в йонийски стил и кръгла камера с седем дорийски полуколони и купол, завършващ с централен диск (пръстен). Интериорът е покрит с отлично запазена бяла варова мазилка (щуко). В преддверието са документирани останки от жертвоприношения на четири коня и две кучета. Обектът се отнася към IV в. пр. Хр. и е един от най-значимите примери за тракийската архитектура в Долината.  Точни координати: 42°42'24.7"N 25°20'55.5"E. Съчетанието на йонийски и дорийски елементи, както и прецизното изпълнение на купола, подчертават високото ниво на архитектурна култура в региона през класическата епоха. Централната колона в преддверието вероятно е имала не само конструктивна, но и символична функция, свързана с ритуалния характер на пространството. Жертвоприношенията, извършени непосредствено пред входа на камерата, свидетелстват за сложни обредни практики, които съчетават погребални и култови елементи.                                             


Могила „Оструша“

Открита на 13 април 1993 г. от д-р Георги Китов (експедиция ТЕМП). Гробнично-култовият комплекс се състои от шест помещения на площ около 100 м². Централната камера представлява монолитен саркофагоподобен градеж, изсечен в два гранитни блока с обща маса около 60 тона. Съоръжението е уникално със своите полихромни стенописи и декорация със златен варак по касетъчния таван, изобразяващи фигурални и растителни мотиви. Археологическият контекст позволява датировка към средата на IV в. пр. Хр. Точни координати: 42°41'23.5"N 25°21'03.8"E. Особено впечатляваща е касетъчната система на тавана, при която всяка касета е индивидуално оформена и украсена, което предполага участие на висококвалифицирани занаятчии. Полихромната живопис, макар и частично запазена, предоставя ценна информация за художествените практики и символиката в тракийските аристократични среди. Монолитната конструкция на централната камера, съчетана с богатата декоративна програма, подчертава статута на комплекса като едно от най-представителните култово-погребални съоръжения в региона.                                                             


Могили „Хелвеция“ и „Грифоните“

Могила „Хелвеция“ се отличава с правоъгълно погребално помещение, снабдено с ритуално ложе и касетирана двукрила каменна врата (наименованието е в чест на швейцарската фондация, финансирала археологическите дейности). Могила „Грифоните“ представлява монументална куполна гробница с представителна фасада. Специфичен елемент е украсата на входа с акротерий, изобразяващ глави на грифони. Двата обекта са част от общ некропол и се датират в хронологическите граници на V–IV в. пр. Хр. Намират се на около 0,5 км югоизточно от гр. Шипка. Точни координати: „Хелвеция“ – 42°42'19.9"N 25°20'47"E; „Грифоните“ – 42°42'19.5"N 25°20'40.6"E. Архитектурните решения при двата обекта демонстрират разнообразието в тракийската монументална традиция, при която правоъгълните и куполните камери съществуват паралелно в рамките на един и същ некропол. Касетираната каменна врата на „Хелвеция“ е сред най-добре запазените примери за този тип затварящи механизми, докато акротерият с грифони при „Грифоните“ подчертава представителния характер на съоръжението и вероятната му връзка с високостатусни погребални ритуали.


                                    


Приносите на основните изследователи

Основна фигура в проучването на региона е д-р Георги Китов (1943–2008), чиито системни разкопки с експедиция ТЕМП полагат основите на съвременните познания за Долината. Неговите приноси са обобщени в монографията „Долината на тракийските владетели“ (2003) и в учебника „Въведение в тракийската археология“ (2002, съвместно с Д. Агре). Проф. д.и.н. Диана Гергова предлага задълбочена интерпретация на архитектурата като отражение на тракийските вярвания за обезсмъртяването. Проф. д.изк.н. Иван Маразов изследва паметниците през призмата на тракийската митология и царските ритуали, докато доц. д-р Георги Нехризов (НАИМ-БАН) допринася съществено за документирането и пространствения анализ на могилните некрополи. Техните изследвания очертават многопластов научен подход, който обединява археология, история на религиите, изкуствознание и пространствен анализ. Благодарение на тази интердисциплинарност обектите край Шипка се утвърждават като ключови за разбирането на тракийската култура и като част от значимото културно наследство, съхранявано в рамките на българската държава.

#ТракийскаАрхеология #ДолинатаНаЦарете

Интересни факти

  • В могила „Голяма Косматка“ бронзовата глава (реалистичен портрет на владетеля Севт III) е открита ритуално депозирана пред фасадата, което е доказателство за специфични поменални обреди.
  • В могила „Шушманец“ археолозите са документирали жертвоприношения на четири коня и две кучета, разположени в преддверието на храма.
  • Комплексът „Оструша“ е забележителен със своята конструкция от монолитни блокове с обща маса около 60 тона, обработени с изключителна математическа точност.
  • Повечето подмогилни съоръжения в района са били вторично отваряни и ограбени още в античността, скоро след тяхното запечатване.
  • Архитектурата и инвентарът на много от обектите показват, че те са функционирали едновременно като храмове-хероони (светилища на обожествен владетел) и като вечни домове за знатните траки.
Тези особености разкриват сложен ритуален живот, в който погребалните практики, култовите действия и архитектурната символика са тясно преплетени, създавайки уникална културна среда в Шипченския некропол.

Заключение

Научните проучвания на обектите в района на гр. Шипка, реализирани основно от експедиция ТЕМП под ръководството на д-р Георги Китов, предоставят фундаментални данни за развитието на тракийската монументална архитектура и нейната пряка обвързаност с орфическата идеология. Паметниците от Шипченския некропол категорично потвърждават стратегическото и културно значение на региона като един от политическите центрове на Одриското царство през класическата и ранноелинистическата епоха. Бъдещите интердисциплинарни изследвания и съвременните методи за консервация ще позволят допълнително прецизиране на хронологическите граници и задълбочаване на познанията ни за социалния статус и религиозния живот на тракийската аристокрация. В рамките на българската държава тези паметници придобиват и допълнена стойност като част от националното културно наследство, чието опазване и научно изследване допринасят за разбирането на древните традиции и за утвърждаването на културната идентичност на региона.

Библиография

  • Гергова, Д. Обредът на обезсмъртяването в Древна Тракия. София: Изд. „Агато“, 1996.
  • Китов, Г. Долината на тракийските владетели. Варна: Изд. „Славена“, 2003.
  • Китов, Г., Д. Агре. Въведение в тракийската археология. София: Изд. „Агато“, 2002.
  • Маразов, И. Мит, ритуал и изкуство у траките. София: Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, 1992.
  • Нехризов, Г. Могилните некрополи в Тракия. – В: Сб. Проблеми и изследвания на тракийската култура. Казанлък: РИМ „Искра“.
  • Официален сайт на Регионален исторически музей „Искра“ – Казанлък.
  • Архив на публикациите на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН).
Допълнителни електронни ресурси, свързани с археологическите проучвания в региона, могат да бъдат използвани за актуализиране на данните при бъдещи изследвания.

Ако статията съдържа полезна информация, споделете я с колеги или оставете коментар с допълнения по темата.

---

От:  Rada Evtimova

От: на Няма коментари:
Labels:

вторник, 30 декември 2025 г.

Червената църква край Перущица | Rada Evtimova

 (Red Church near Perushtitsa)

Червената църква край Перущица: Монументалният мартириум от епохата на Късната античност

Представете си художника Никола Мушанов през 1921 г.: докато рисува пейзажа край Перущица, той установява наличието на огромна червена стена – фрагмент от архитектурна структура с изключително значение.  Впоследствие пред него се разкрива величественият раннохристиянски  култов обект, чийто монументален силует се е съхранил през вековете въпреки разрушенията и природните въздействия. 

Съдържание на темата


                           

Червената църква край Перущица
 (Red Church near Perushtitsa)

История на откриването и проучванията

Червената църква е локализирана през 1921 г. от художника Никола Мушанов. Първите системни археологически проучвания започват през 1923 г. под ръководството на проф. Богдан Филов. По-късно в научния анализ и теренната работа участват редица специалисти, сред които Никола Мавродинов, Вера Коларова, Маргарита Ваклинова, Дора Панайотова и Стефан Бояджиев.

През 50-те и 60-те години на XX век се извършват консервационни работи, а през периода 2010–2013 г. е реализиран  проект за укрепване, реставрация и експониране на обекта. Днес паметникът е благоустроен с алеи, информационни табели и посетителски център, под управлението на  Историческия музей в Перущица. Обектът се намира на GPS координати 42.074167° с. ш., 24.556111° и. д. (приблизително 1,5–2 км североизточно от центъра на Перущица).

Архитектурни особености

Сградата представлява специфична четириконхална центрична постройка с централно квадратно пространство и четири симетрични конхи.

Основни елементи:

  • Централен купол с диаметър около 8 м и проектна височина,  която според архитектурните реконструкции е била значителна, макар точната ѝ стойност да не е категорично установена  
  • Два нартекса (вътрешен и външен)
  • Обходни коридори около северната и южната конха
  • Пристроен баптистерий  със стъпаловидна писцина от розов мрамор с кръстовидна форма
  • Зидария от тухли с дебелина на стените до 2 м, споени с хоросан с примеси от счукана тухла.

Общите размери са впечатляващи: дължина около 32–33 м и ширина 26–29 м. Това я прави една от най-големите центрични сгради от епохата на Късната античност на Балканитеи един от най-представителните примери за четириконхална архитектура в региона. 

Функцията на сградата – мартириум и кръщелня

Първоначално съоръжението е проектирано като мартириум –  култова постройка за почитане и съхранение на мощи на християнски мъченици.

По-късно планът е допълнен от нартекси и баптистерий. Северното помещение показва следи от преустройство на по-ранна хидравлична структура , а впоследствие адаптирана в място за извършване на християнския ритуал.Въз основа на археологическия контекст и стенописните фрагменти се допуска, че обектът е бил действащ до периода на Късното средновековие. Според изследванията, паметникът е ситуиран върху терен с предхождаща култова функция, като част от изследователите предполагат наличие на по-ранна сакрална традиция на мястото, но конкретна връзка с митраизма не е категорично установена. Подобни хипотези се основават на отделни интерпретации, които остават дискусионни в научната литература.

                                                                


Датировка и хронология

Датировката на Червената църква включва няколко строителни периода. Според Стефан Бояджиев първоначалната култова сграда датира от средата на IV век, но преди управлението на Юлиан Апостат (361–363 г.). Други изследователи, сред които Маргарита Ваклинова, акцентират върху края на V или началото на VI век (по времето на император Анастасий I, 491–518 г.).Тази по-късна датировка е и най-широко приетата в съвременната научна литература.

Основни периоди:

  • IV век (според С. Бояджиев) – начални основи върху структури от античния период;
  • V–VI век – основно строителство на култовия комплекс;
  • VI–VII век – частично разрушение (вероятно вследствие на миграционните процеси в региона);
  • X–XI век – възстановяване с нови стенописи;
  • До XIII–XIV век – функционира като действащ храм според наличните археологически данни и анализи на стенописните пластове.

Декорация и стенописи

Сградата е била украсена с високохудожествени елементи: подът – с геометрична мозайка, стените до средна височина – с мраморни плочи, а над тях – стенописи в характерната за раннохристиянската архитектура комбинация от мраморна облицовка и живопис.

Запазени са два пласта стенописи:

  • По-ранен (VI век) – с високо художествено качество, съответстващо на водещите културни средища в рамките на Източното Средиземноморие;
  • По-късен (XI век) – частично повтарящ схемата на първия  и свидетелстващ за възстановителна дейност през Средновековието.

Част от стенописните фрагменти и мозайките се съхраняват в Националния археологически музей в София и Историческия музей в Перущица където са представени като едни от най-ценните образци на раннохристиянската живопис в региона.

Значение за българската и световната археология

Червената църква е един от най-добре запазените (до второ ниво) примери за раннохристиянска архитектура в Югоизточна Европа. Тя показва прехода от античните мавзолеи към утвърдените по-късно църковни архитектурни модели и е ключов паметник за изучаване на християнизацията на Балканите  и развитието на центричните планови решения през Късната античност.

Обектът е от национално и международно значение, включен в списъка на паметниците на културата още от 1927 г. (като „Народна старина“), а от 1966 г. – като архитектурен паметник в руини и един от най-значимите образци на раннохристиянското строително наследство в България.

Основни учени и литература

Изследванията върху Червената църква се основават на работата на няколко ключови изследователи:

  • Доц. д-р Маргарита Ваклинова – дългогодишен ръководител на проучванията и бивш директор на НАИМ-БАН. Нейните публикации представляват основен източник за изследване на обекта, по-специално монографията „Раннохристиянски паметници в България“ и редица статии, посветени на архитектурата и декоративната система на Червената църква.
  • Арх. Стефан Бояджиев – специалист по антична архитектура, извършил детайлен анализ на строителните периоди и предложил датировката на първоначалната фаза към средата на IV век.
  • Андрей Грабар – изтъкнат изследовател на раннохристиянското изкуство, който проучва стенописната декорация през 20-те години на XX век и анализира групите медалиони и фигуралните мотиви в контекста на раннохристиянската иконография на Балканите.
  • Арх. Вера Коларова – водещ специалист по архитектурната реконструкция, разработила детайлните чертежи и научната обосновка за четириконхалния план на сградата и допринесла за съвременните представи за първоначалния ѝ обем и пространствена организация.

Институции, съхраняващи информация за обекта:

  • Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН): чрез архивите и годишните периодични издания „Археологически открития и разкопки“.
  • Регионален археологически музей – Пловдив (официална уеб страница: archaeologicalmuseumplovdiv.org).
  • Исторически музей – Перущица (официална уеб страница: museumperushtitsa.com) – институция, осъществяваща управлението на паметника и поддържаща постоянна експозиция, свързана с археологическите проучвания на обекта.

Интересни факти

  • Наименованието на паметника произтича от цвета на строителния материал (тухли и хоросан със счукана керамика).
  • Особеност на архитектурния план е наличието на олтарно пространство чиято точна ориентация е предмет на интерпретации поради непълната запазеност на сградата.
  • Баптистерият включва писцина от розов мрамор с кръстовидна форма.
  • Археологическите данни допускат приемственост на култовото място от предхристиянския период като се предполага по-ранна сакрална активност, но конкретна връзка с митраизма не е категорично установена.
  • Реконструираната височина на купола се предполага, че е била значителна, но точната стойност не е сигурно установена в научната литература.
  • Стенописната декорация съдържа редки иконографски сцени, свързани с цикъла на Йоан Кръстител и други мотиви, характерни за раннохристиянската живопис на Балканите.

Заключение

Червената църква край Перущица остава символ на прехода от Късната античност към утвърждаването на християнството като официална религия, съчетавайки монументална архитектура и висока художествена стойност на декоративната система. Тя е свидетелство за ранното разпространение на новата религиозна традиция в региона и за развитието на центричните архитектурни форми през този период. Опазването и изучаването на този паметник е от ключово значение за разбирането на историческите и културни процеси на Балканите.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятели или оставете коментар – какво ви впечатли най-много в този монументален мартириум? Ще се радвам да прочета вашите впечатления!

---

От:  Rada Evtimova

От: на Няма коментари:
Labels:

Роженска обсерватория | Rada Evtimova

 (Rozhen Observatory)

Хроника на Роженската обсерватория: Летопис на българската астрофизика

Националната астрономическа обсерватория – Рожен (НАО – Рожен) е открита официално на 13 март 1981 г., като редовната наблюдателна дейност по научни програми започва през септември 1980 г. с 2-метровия телескоп „Ричи-Кретиен-Куде“ (Ritchey-Chrétien-Coudé), най-големия оптичен телескоп на Балканите , което поставя началото на систематични астрофизични изследвания в България.

Съдържание на темата

Роженска обсерватория (Rozhen Observatory)


Въведение / За проекта

Тази хроника представлява систематично документиране на развитието на Националната астрономическа обсерватория – Рожен (НАО – Рожен), структурна единица на Института по астрономия при Българската академия на науките. Обсерваторията се намира на връх Св. Дух (Рожен) в Родопите на 1759 м надморска височина. Обхватът включва периода от идеята през 60-те години на XX век  до модернизациите към 2025 г., с акцент върху факти, дати, инструменти и научни направления и мястото на обсерваторията в европейската астрономическа инфраструктура.

Хронология

1960-те – 1970-те: Идея, проектиране, избор на място и строителство

В началото на 1960-те години (около 1962 г.) проф. д-р Богомил Ковачев инициира проекта за Национална астрономическа обсерватория. Министерският съвет взема решение за изграждането ѝ. Изборът на място се основава на геоложки и климатични критерии: над 250 ясни нощи годишно, ниска влажност и минимално светлинно замърсяванеи стабилна атмосфера, подходяща за висококачествена оптична астрономия.  Строителството започва през 1970-те години и представлява най-голямата еднократна инвестиция в научна инфраструктура в България (над 12 млн. лева по тогавашни цени) и едно от най-мащабните научни начинания в Източна Европа по онова време.

1980–1981: Първи наблюдения и официално откриване

Редовните наблюдения по научни програми започват през септември 1980 г. Първите данни са получени с 2-метровия телескоп RCC и бележат началото на систематичните фотометрични и спектроскопични изследвания в България. Официалното откриване на обсерваторията се състои на 13 март 1981 г. в присъствието на представители на БАН и международни гости.

1981–2000: Първи 20 години – основни инструменти и първи научни резултати

Обсерваторията разполага с три основни нощни телескопа: 2-метров „Ричи-Кретиен-Куде“ (Ritchey-Chrétien-Coudé) (RCC) рефлектор на „Карл Цайс Йена“ (Carl Zeiss Jena), 50/70-см Шмит-телескоп (Schmidt camera)  и 60-см Касегрен (Cassegrain) рефлектор. Наблюденията се извършват предимно на фотоплаки. Получени са хиляди снимки и спектри на обекти от Слънчевата система, звезди, галактики и квазари. През 1985–1986 г. са проведени едни от първите успешни европейски наблюдения на Халеевата комета и са създадени едни от най-детайлните фотометрични и спектроскопични серии за периода.  

През този етап се формират и основните научни направления на обсерваторията – звездна астрофизика, малки тела в Слънчевата система и извънгалактични обекти.

2001–2010: Разширяване на инструменталната база и научни направления

Въвеждат се ПЗС-детектори (CCD), което позволява преминаване от фотоплаки към цифрова астрономия и значително повишава чувствителността на наблюденията. Развиват се изследвания на катаклизмични променливи звезди, активни галактични ядра и екзопланети. Участва се в международни програми, включително откриване на екзопланети чрез вариации в моментите на пасажите (Transit Timing Variations) (напр. WASP-3c) и сътрудничества в рамките на европейски мрежи за мониторинг на променливи обекти.

2011–2020: Модернизация и юбилеи

Обновяване на детекторите и въвеждане на нови спектрографи и високочувствителни камери, както и участие в международни проекти. През този период обсерваторията се включва активно в европейски мрежи за мониторинг на променливи обекти и в координирани наблюдателни кампании. През 2021 г. се отбелязват 40 години от официалното откриване с научни събития, публикации и популяризационни инициативи.

2021–2025: Съвременен етап – Национална пътна карта и нови инструменти

По Националната пътна карта за научна инфраструктура се извършва модернизация. Новият 1.5-метров роботизиран телескоп „АСА АЗ1500“ (ASA AZ1500) е официално открит на 1 юли 2023 г. (кулата е завършена през 2022 г., монтаж и тестове  2023 г., редовна работа от юни/юли 2023 г.). Телескопът работи в напълно автоматизиран режим и позволява дистанционни наблюдения и дългосрочни мониторингови програми.  

В процес на изграждане е първата българска станция „ЛОФАР-БГ“ (LOFAR-BG) (паневропейски нискочестотен радиотелескоп), с очаквано завършване до края на 2025 г. или началото на 2026 г. Станцията ще бъде част от европейската мрежа LOFAR 2.0 и ще разшири българските възможности в радиоастрономията.  

Проведени са наблюдения на смущения от спътници като „Старлинк“ (Starlink) и са направени първи оценки на влиянието им върху оптичните наблюдения.

Отделни тематични модули

Инструментална база

  • 2-метров телескоп „Ричи-Кретиен-Куде“ (Ritchey-Chrétien-Coudé / RCC) – универсален, за фотометрия и спектроскопия и най-големият оптичен телескоп на Балканите.  
  • 50/70-см Шмит-телескоп (Schmidt camera) – широкополни наблюдения и един от най-ефективните за фотографски обзорни програми в Европа през 80-те и 90-те години.  
  • 60-см Касегрен рефлектор (Cassegrain) – фотометрични измервания и обучение на млади астрономи.  
  • 1,5-метров роботизиран телескоп „АСА АЗ1500“ (ASA AZ1500) – дистанционни, автоматизирани наблюдения с възможност за дългосрочни мониторингови кампании и бърза реакция при транзиентни явления.  
  • Допълнителни: 15-сантиметров слънчев коронограф (от 2005 г.) и др. (използван за наблюдение на слънчевата корона и активни процеси).

Научни направления

Астероиди и комети; звездна астрофизика (променливи звезди, симбиотични системи); извънгалактични обекти (активни ядра, квазари); слънчева физика и наблюдение на транзиентни явления (нови, избухвания, бързи променливи обекти).  

Развиват се и програми за екзопланети, фотометрични мониторинги и участие в международни кампании за координирани наблюдения.

Ключови постижения

Над 1600 научни публикации в реферирани международни списания за 40+ години; участие в открития на екзопланети чрез вариации в моментите на пасажите (TTV); наблюдения на AE Aqr и други катаклизмични системи; едни от първите успешни европейски наблюдения на Халеевата комета.

Обсерваторията допринася и за международни кампании за мониторинг на променливи обекти, както и за дългосрочни фотометрични и спектроскопични серии, използвани в глобални изследвания.

Международно сътрудничество

Участие в „ЛОФАР“ (LOFAR) консорциума и включване в европейската мрежа LOFAR 2.0; съвместни програми с обсерватории в Германия, Франция, Италия, Полша, Русия и др.; обмен на данни за глобални проекти и участие в международни наблюдателни кампании за променливи и транзиентни обекти.

Текущи новини / Актуално

Към 2025 г. – продължава модернизацията, включително изграждане на „ЛОФАР-БГ“ (LOFAR-BG) .като част от европейската мрежа LOFAR 2.0. Публикации с данни от 1.5-метровия телескоп и първи резултати от автоматизирани наблюдателни кампании.  

Официален сайт: НАО Рожен (с актуални новини, научни съобщения и информация за инфраструктурните проекти).

Приложения / Справочници

Списък на директори/ръководители

  • Проф. д-р Богомил Ковачев – инициатор и ръководител на проекта през 60-те и 70-те години на XX век.
  • Последващи ръководители: актуални данни – д-р Никола Петров (към 2023–2025 г.)  и предходни директори от Института по астрономия, ръководили обсерваторията през различни периоди.

Библиография

Основни публикации в списания като „Астрономия и астрофизика“ (Astronomy & Astrophysics)  (от 1981 г. насам); над 1600 статии в международни реферирани издания, включително MNRAS, ApJ и други водещи списания.

Хронологична таблица

Ключови дати: 

1962 г. – идея и начало на проекта, иницииран от проф. д-р Богомил Ковачев;

1981 г. – откриване на НАО – Рожен и начало на систематичните астрофизични наблюдения в България;

2023 г. – 1.5-метров телескоп ASA AZ1500 влиза в редовна работа;

2025 г. – очаквано „ЛОФАР-БГ“ (LOFAR-BG) като част от европейската мрежа LOFAR 2.0.

Интересни факти

  • НАО – Рожен е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и в Югоизточна Европа и разполага с най-големия оптичен телескоп в региона.  
  • Астероид (планетоид) 6267 „Рожен“ (Rozhen) е открит и именуван по обсерваторията.
  • Код в международните бази данни: Minor Planet Center – 071.
  • Едни от първите успешни европейски наблюдения на Халеевата комета (Halley's Comet) (1985–1986) са от Рожен.
  • Обсерваторията е сред малкото в Европа, които поддържат едновременно голям оптичен телескоп, Шмит камера и роботизиран телескоп.

Заключение

НАО – Рожен представлява последователно развитие на българската астрономическа инфраструктура от 1981 г. насам, с ключови модернизации и принос към международната астрофизика чрез точни наблюдения и публикации. Тя утвърждава позицията на България в областта и се превръща в стратегически център за оптични и радиоастрономически изследвания в региона.  

Какви нови резултати ще донесе „ЛОФАР-БГ“ (LOFAR-BG) след въвеждането му в експлоатация? Очакванията са за разширяване на научните направления, включително нискочестотна радиоастрономия, изследване на космическата плазма и участие в паневропейски наблюдателни кампании.

Ако имате допълнителни факти, уточнения или предложения за следващи хроники, моля, споделете ги в коментарите.

---

От:  Rada Evtimova

От: на Няма коментари:
Labels:

понеделник, 29 декември 2025 г.

Кавхан | Rada Evtimova

 (Kavhan)

ВЛАСТОВИ СТРУКТУРИ И АДМИНИСТРАТИВЕН АПАРАТ В ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО: ИНСТИТУЦИЯТА НА КАВХАНА

Един от най-известните надписи от епохата на Маламир гласи (в превод по В. Бешевлиев): „…Нека Бог удостои от Бога поставения владетел да живее сто години заедно с кавхан Исбул.“ (В. Бешевлиев, Първобългарски надписи, С., 1979, № 21).

Този текст е едно от най-ясните свидетелства за високата позиция на кавхана в държавната йерархия през IX век. Той подчертава не само близостта между владетеля и кавхана, но и изключителната политическа тежест на тази институция, която функционира като втори по ранг стълб на държавната власт.  

Подобни формулировки в епиграфските паметници са редки и свидетелстват за утвърдената роля на кавхана като фигура, осигуряваща приемственост, стабилност и административен контрол в рамките на ранносредновековната българска държавност.

                                                  

 Съдържание на темата 



                                                                      
Кавхан (Kavhan)

Въведение и място в поредицата

Настоящата статия е логическо продължение на темите за процеса на уседналост и изграждането на столицата Плиска с нейната инфраструктура. Тук се преминава към анализ на системата за управление – административния апарат, който е поддържал функционирането на държавата.В този контекст институцията на кавхана представлява ключов елемент от ранносредновековната българска държавност, тъй като отразява степента на политическа организация и йерархична сложност през VIII–IX век.

Произход на институцията

Титлата καυχάνος / καυκάνος (кавхан) е с източен произход. Тя е засвидетелствана в подобни форми в други степни общества (авари, тюркски каганати). В българската историография се приема, че е пренесена от традициите на степната държавност, включително от периода преди заселването на Долния Дунав (Гюзелев, 1966; 2007).

Директни писмени доказателства за титлата от времето на Кубрат липсват – приемствеността е хипотеза, базирана на общите характеристики на степните йерархии.

Това поставя институцията на кавхана в по-широкия контекст на степните управленски модели, при които вторият по ранг сановник изпълнява функции на регент, военачалник и гарант за приемствеността на властта.  

Така раннобългарската титулатура се вписва в общата традиция на номадските държавни формации, адаптирана към условията на уседналост и изграждане на централизирана столица.

Функции и компетенции

Според епиграфските паметници кавханът изпълнява следните основни функции:

  • ръководство на войските при отсъствие на владетеля
  • управление на вътрешната администрация и контрол върху събирането на ресурси
  • организиране на големи държавни строителни проекти
  • участие в дипломатически действия
Тези функции очертават кавхана като фигура, която съчетава военни, административни и дипломатически правомощия – рядко срещана концентрация на власт в ранносредновековните държави.  
Епиграфските свидетелства показват, че кавханът действа не само като изпълнител на волята на владетеля, но и като негов доверен заместник, способен да управлява държавата в негово отсъствие.

Основни епиграфски свидетелства

Титлата се среща в няколко добре запазени надписа (по изданието на В. Бешевлиев, 1979):

  • Шуменски надпис (№ 55) – строителен надпис за водопровод в Плиска, изпълнен от кавхан Исбул
  • Надпис № 21 – споменаване на кавхан Исбул редом с Маламир
  • Надпис от Филипи (Пресиян) – за поход под ръководството на кавхан Исбул
Тези надписи представляват основния корпус от директни сведения за дейността на кавхана и позволяват реконструкция на неговите правомощия, участие във военни кампании и роля в държавните строителни инициативи. Фактът, че името на Исбул се среща в няколко независими епиграфски паметника, подчертава неговата изключителна политическа значимост и устойчивостта на институцията през първата половина на IX век.

Археологически контекст

Проучванията в Плиска (2020–2025 г.) установяват наличието на голям брой тухлени и каменни сгради южно от Тронната палата. Те се тълкуват като част от административния център на държавата (Георгиев, 2023–2024).

Конкретна сграда, пряко свързана с кавхана, все още не е идентифицирана.

Въпреки това пространственото разположение на комплекса и неговият монументален характер предполагат, че висшите държавни сановници, включително кавханът, са имали пряк достъп до тази зона.  

Археологическите данни подкрепят идеята за силно централизирана администрация, в която кавханът е заемал ключово място.

Роля в управлението на държавата

Кавханът е ключова фигура за стабилността на обширна, многоетнична държава. Той осигурява непрекъснатост в управлението при отсъствие на владетеля и координира събирането на ресурси за военни и строителни нужди.

В държавната йерархия кавханът функционира като втори по ранг след владетеля, изпълнявайки ролята на негов заместник и доверен политически партньор.  

Комбинацията от военни, административни и дипломатически функции го превръща в ключов механизъм за поддържане на вътрешната стабилност и за управление на периферните области на държавата.  

Епиграфските свидетелства показват, че кавханът е участвал активно в стратегически решения, включително в строителни програми и военни кампании.

Еволюция и изчезване на институцията

Най-голямо влияние кавханът има през първата половина на IX век. След покръстването (864–865 г.) и преместването на столицата в Преслав (893 г.) ролята му постепенно намалява. Последни споменавания са от XI век в контекста на въстания срещу византийската власт.(напр. Георги Войтех, който според някои сведения произхожда от кавхански род).

Отслабването на институцията се свързва с трансформацията на държавния апарат под влияние на християнизацията и византийските административни модели.  

С постепенното преминаване към по-централизирана и християнизирана структура старите прабългарски титли губят своята функционална тежест.  

Въпреки това дългото съществуване на титлата – до XI век – свидетелства за устойчивостта на раннобългарските управленски традиции.

Интересни факти

  • Кавхан Исбул е единственият сановник от IX век, чиято титла и име се срещат в повече от пет различни епиграфски паметника.
  • В надпис № 21 се среща рядкото пожелание за съвместен дълъг живот на владетеля и кавхана – израз, който няма точен паралел в останалата прабългарска епиграфика.
  • Титлата кавхан е единствена в даден момент (за разлика от ичиргу-боилите).
  • Кавханът е един от малкото сановници, който пряко организира и финансира големи обществени строежи (водопровод в Плиска).
Тези особености подчертават изключителния статут на кавхана в държавната йерархия и показват, че неговата роля надхвърля рамките на обикновен административен сан.  
Наличието на многобройни надписи, свързани с Исбул, го превръща в една от най-добре документираните личности от ранносредновековна България.  
#ИсторияНаБългария

 

Използвана литература

  1. Бешевлиев, В. Първобългарски надписи. С., 1979.
  2. Гюзелев, В. Кавхани, ичиргу-боили и канаруми. – В: Проучвания по българска история и култура. С., 1966.
  3. Гюзелев, В. Средновековна България в светлината на новите извори. С., 2007.
  4. Златарски, В. История на българската държава през средните векове. Т. I/1. С., 1918 (фототипно изд. 1970).
  5. Georgiev, P. Administrative buildings south of the Throne Palace in Pliska. – Pliska–Preslav, vol. 10, Shumen, 2023.
  6. Рашев, Р. Плиска. 1300 години след създаването ѝ. С., 2008.

 Заключение 


 Институцията на кавхана е един от най-ясно документираните елементи на ранната българска държавност. Тя показва наличието на сложна управленска структура още през VIII–IX век и умението на управляващата прослойка да поддържа ефективен контрол над огромна територия. 
Анализът на епиграфските, археологическите и историографските данни разкрива, че кавханът е изпълнявал ключови функции, които гарантират стабилността и приемствеността на властта.  
Тази институция е важен индикатор за зрелостта на раннобългарската държавност и за способността ѝ да интегрира степни традиции в рамките на уседнал политически модел.

  Ако желаете да обсъдим конкретен надпис, интерпретация или нови археологически данни – заповядайте в коментарите.

От:  Rada Evtimova

От: на Няма коментари:
Labels:

неделя, 28 декември 2025 г.

Източен некропол на Августа Траяна | Rada Evtimova

 (Eastern Necropolis of Augusta Traiana)  

Резултати от археологическите проучвания на Източния некропол на античния град Августа Траяна през сезон 2025 г.

Настоящият отчет представя резултатите от археологическите разкопки, които през сезон 2025 г. се проведоха в Източния некропол на Августа Траяна (координати: 42.4250° N, 25.6350° E). Според докладите на екипа, ръководен от Петър Калчев (директор на РИМ – Стара Загора), изследователите откриват нови доказателства за древните погребални практики и социалната структура на античния град. Данните от този сезон се разглеждат като предварителни теренни резултати и се поставят в контекста на проучванията от 2023–2024 г. (Археологически открития и разкопки, НАИМ–БАН,съответно за 2023–2024), където екипът вече е документирал основните гробни структури на некропола.

Съдържание на темата

Източен некропол на Августа Траяна
 (Eastern Necropolis of Augusta Traiana)


Увод

През 2025 г. археологическият сезон в Източния некропол на Августа Траяна бе посветен на продължаването на систематичните проучвания, стартирали през предходните сезони 2023–2024 г. Проучванията бяха ръководени от екипа на Регионалния исторически музей – Стара Загора, включващ Петър Калчев, Мария Камишева и Пламена Бакалова (РИМ – Стара Загора, теренен отчет 2025). Основната цел бе да се документират и анализират погребалните структури и находките от периода на римската и късноантичната епоха , включително характерните за некропола кръгли и правоъгълни гробници.

Археологически контекст

Източният некропол на Августа Траяна представлява ключова част от античния град и е известен с многобройните си гробни съоръжения и богат набор от археологически материали. В предходни сезони екипът на РИМ – Стара Загора документира общо 55 индивида, открити в различни части на некропола, включително в кръгли и правоъгълни гробници (Известия на музеите в Югоизточна България,  том XXVIII–XXIX, 2023–2024). Археологическите анализи сочат наличие на вторични погребения, което предполага културни и ритуални практики, характерни за сармато-алански племена, заселили региона през Късната античност.

Резултати от проучванията

През 2025 г. изцяло бяха проучени малките североизточна и северозападна ниши на кръглата гробница, както и централното гробно помещение. Достигната бе подложката на подовото ниво, съставена от жълтеникава хоросанова трамбовка с остатъци от розов хоросан. Строителните материали от вътрешните пространства са били преизползвани за вторични погребения (РИМ – Стара Загора, предварителен отчет 2025).

Откритите артефакти включват антични лампи, няколко монети, гема, бронзови крепежни скоби и малко златно украшение. Тези находки подкрепят хипотезата, че скелетите в анатомичен порядък са вторично положени, нарушавайки първичните погребения.

Антропологични наблюдения

Регистрирани са общо 17 черепа с изкуствена черепна деформация  (ИЧД). Отчетени са четири типа деформации: двулентова лобно-тилна, кръгова еднолентова, кръгова чрез комбинирана превръзка и тилна. Типологията на тези деформации се асоциира със сармато-аланския произход етнокултурен комплекс. Сред мъжките индивиди се  документират травми с прорезни рани, като повечето са ante mortem (заздравели приживе), а някои – peri mortem (настъпили в момента на смъртта). Данните допълват наблюденията от предходни сезони и подчертават социалния и културния контекст на некропола (Археологически открития и разкопки, НАИМ–БАН, 2023–2024).

                                     

Ново гробно съоръжение и други структури

Разкрит бе и планът на второ гробно съоръжение, разположено източно от кръглата гробница. То е правоъгълно, с вход от запад, осъществяван чрез шест мраморни стъпала (дромос). Подът е от тухли, частично разрушен при източната ниша. В северната ниша са открити останки на шест индивида  (петима възрастни мъже и едно дете). Освен това са регистрирани девет допълнителни гробни съоръжения в Източния некропол.

Заключение и перспективи

Резултатите от сезон 2025 г. предоставят ценна информация за структурата на Източния некропол и погребалните практики на античната Августа Траяна. Продължаването на проучванията през 2026 г. цели да допълни научната база и да разкрие нови археологически находки. Данните от този сезон потвърждават значимостта на некропола като ключов обект за изучаване на културната и социалната история на града през Късната античност.

Интересни факти

  • Антропологична значимост: Открити са 17 черепа с изкуствена  черепна деформация (ИЧД), което представлява значителна по обем находка за региона на Горнотракийската низина.
  • Динамика на погребалния обред:  Регистрирани са практики на реутилизация на гробни съоръжения чрез вторични погребения.
  • Социална стратификация: В хода на разкопките са намерени златни украшения и накити, което индикира по-висок социален статус на погребаните индивиди.
  • Институционална подкрепа: Проучванията се финансират от Община Стара Загора, което осигурява устойчивостта на археологическите сезони.

#Археология #АвгустаТраяна

Ако имате въпроси или допълнения относно проучванията на Източния некропол, споделете своите наблюдения в коментарите или разгледайте нашите публикации за предходни сезони, за да разширите знанията си за античната Августа Траяна.

Библиография

  • Археологически открития и разкопки (АОР) през 2023–2024 г. София: НАИМ–БАН, 2024–2025.
  • Известия на музеите в Югоизточна България. Том XXVIII-XXIX. Стара Загора: РИМ – Стара Загора, 2024.
  • Теренен отчет на РИМ – Стара Загора за сезон 2025. (Научен архив).

---

От:  Rada Evtimova

От: на Няма коментари:
Labels:

вторник, 23 декември 2025 г.

Публицистичното и поетическото наследство на Христо Ботев | Rada Evtimova

 (Botev's journalistic and poetic legacy)

Христо Ботев: публицистично и поетическо наследство в контекста на националноосвободителната идеология на Българското възраждане

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят...“ – с тези думи от стихотворението „Хаджи Димитър“, публикувано през 1873 г. в „Независимост“, Христо Ботев отдава почит на загиналия войвода и изразява дълбоката вяра в безсмъртието на борбата за свобода. Строфата се превръща в един от най-разпознаваемите символи на възрожденските представи за героизъм и саможертва, като отразява идеала за национално освобождение, характерен за зрелия етап на Българското възраждане.

Съдържание на темата

                                            
Публицистичното и поетическото наследство на Христо Ботев
(Botev's journalistic and poetic legacy)

Контекст на Българското възраждане

Българското възраждане обхваща периода от края на XVIII в. до 70-те години на XIX век. Това е време на постепенно пробуждане на националното съзнание, преминаващо от просветителски усилия към организирана борба за политическа свобода. След Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, през 60-те и 70-те години на века идеята за освобождение от османска власт става централна. Този процес е съпътстван от формирането на модерна българска обществена мисъл, която постепенно преминава от културно-образователни цели към ясно формулирана политическа програма. В този период се развива революционното движение, свързано с имената на Георги Стойков Раковски, Васил Левски и Христо Ботев. Именно в тази среда се оформят идеологическите предпоставки, които определят и публицистичното, и поетическото наследство на Ботев.

Поетическото наследство

Христо Ботев оставя около двадесет стихотворения, създадени между 1867 и 1876 година. Това сравнително малко по обем творчество представлява връх в българската възрожденска поезия.Неговите творби се отличават с органично съчетание между лична изповедност, гражданска позиция и революционен идеал, което ги превръща в уникално явление в литературната традиция на епохата.

Основни теми и творби

  • „Майце си“ (1867) – първото му публикувано стихотворение, изразяващо  носталгията по родината и синовната обич.
  • „Хаджи Димитър“ (1873) – балада за загиналия войвода, в която природата се съпричастна към народната скръб.
  • „Обесването на Васил Левски“ (публ. 1876) – последното голямо стихотворение, посветено на обесването на Апостола на свободата.
  • Други значими творби: „На прощаване“, „Моята молитва“, „Зададе се облак тъмен“, „В механата“, „До моето първо либе“.

Поезията на Ботев се отличава с дълбок патриотизъм, емоционална сила и призив към национално пробуждане.Тя утвърждава образа на поета-революционер, за когото художественото слово е не само естетически акт, но и морален дълг към народа.

Публицистичното наследство

Ботев е сред основоположниците на българската революционна журналистика. Той издава и редактира вестниците „Дума на българските емигранти“ (1871) и печатния в Букурещ вестник „Знаме“ (1874–1875), където публикува своите най-зрели статии и памфлети. Публицистиката му се отличава с остра критика към социалните неправди, безкомпромисен тон и ясно формулирана революционна позиция, която превръща словото в средство за обществено пробуждане.

Сред най-важните му публицистични текстове са:

  • „Наместо програма“
  • „Смешен плач“
  • „Политическа зима“
  • „Примери от турското правосъдие“

В тях той излага своите възгледи за необходимостта от промяна и обществено развитие. Тези текстове разкриват не само политическите му убеждения, но и неговия идеал за свободно, справедливо и морално общество, основано на гражданска активност и национално достойнство.

Връзка с националноосвободителната идеология

Творчеството на Христо Ботев е неразделна част от националноосвободителната идеология на зрелия период на Възраждането.  Той продължава делото на Георги Раковски и Васил Левски, като подчертава значението на организираната борба за освобождение. В неговите текстове националната кауза е представена не само като политическа необходимост, но и като морален дълг, който изисква активна гражданска позиция и саможертва.

Основни идеи в неговите произведения:

  • Необходимост от революционен път за постигане на държавен суверенитет.
  • Защита на правото на българския народ на самоопределение.
  • Съчетаване на националната кауза с идеите за братство между народите.

Неговата дейност като член на Българския революционен централен комитет (1874–1875) и войвода на чета през 1876 г. е пряко свързана с подготовката на Априлското въстание,  извеждайки българския национален въпрос в контекста на общоевропейската борба за хуманизъм и свобода. Поезията и публицистиката му допринасят за мобилизирането на сънародниците към национално пробуждане. Така Ботев се утвърждава като една от ключовите фигури, които превръщат идеята за свобода в обединяващ идеал на българското общество.

Интересни факти

  • Стихотворението „Хаджи Димитър“ е публикувано на 11 август 1873 г., в брой 8 на в. „Независимост“точно на петата годишнина от смъртта на войводата. Това съзнателно избрано датиране подчертава култа към героите на националноосвободителното движение.
  • Ботев издава вестник „Знаме“ в трудни материални условия, почти самостоятелно. Въпреки това изданието се превръща в едно от най-влиятелните среди за революционна публицистика.
  • Последното му голямо стихотворение „Обесването на Васил Левски“ е публикувано в стенния „Календар за година 1876“.Текстът е създаден в момент на изключително напрежение в емигрантските среди и отразява трагизма на националната съдба.
  • Той е един от първите български публицисти, който се обявява в подкрепа на Парижката комуна чрез своята телеграма „Символ-верую на българската комуна“ (1871). Този акт показва неговата солидарност с международните революционни движения и идеята за социална справедливост.
  • Ботев превежда и популяризира европейски революционни идеи сред българската емиграция. Така той допринася за формирането на модерна политическа култура в българското общество.

Заключение

Публицистичното и поетическото наследство на Христо Ботев представлява фундаментален синтез на националноосвободителните стремежи през зрелия период на Българското възраждане. Чрез своите стихове и статии той съчетава радикален патриотизъм с концепцията за социална и политическа свобода. Неговото дело остава непреходен ценностен ориентир за българската национална идентичност. Ботевото творчество продължава да вдъхновява поколения българи със своята морална сила, гражданска позиция и безкомпромисен идеал за свобода.

Ако този преглед на Ботевото наследство Ви е бил интересен и полезен, споделете го със своите приятели или оставете в коментарите любим цитат от гениалния поет, който Ви вдъхновява и днес. Последвайте ме за още задълбочени анализи на ключови личности и събития от българската история! Вашата подкрепа помага да продължа да популяризирам знанието и да съхранявам паметта за най-значимите фигури от нашето минало.

#ХристоБотев #БългарскоВъзраждане

---

От:  Rada Evtimova

От: на Няма коментари:
Labels:

понеделник, 22 декември 2025 г.

Александровска гробница стенописи | Rada Evtimova

 (Alexandrovo Tomb Frescoes)

Иконографски и културно-исторически аспект на стенописите в Александровската гробница

През декември 2000 г. археологът Георги Китов прониква през отвор, пробит от иманяри в могилата Рошавата чука край село Александрово, и пред него се разкриват ярко оцветени стенописи с динамични ловни сцени и фигури на ездачи, запазени в изключителна свежест след повече от две хилядолетия. Това откритие, документирано от Националния археологически институт с музей при БАН, се превръща в един от ключовите паметници за разбиране на тракийското погребално изкуство от ранноелинистическия период. Този първоначален визуален ефект свидетелства за изключително високо ниво на художествена култура, което предполага наличието на специализирани работилници и майстори, обслужващи тракийския елит през IV в. пр. Хр.

Съдържание на темата

Александровска гробница стенописи
(Alexandrovo Tomb Frescoes)


Откритие и датировка

Александровската гробница е открита на 17 декември 2000 г. от експедицията на археолога Георги Китов в могилата Рошавата чука край село Александрово, Хасковска област. Откритието става при спасителни разкопки след сигнал за иманярска намеса, както е документирано в публикации на Националния археологически институт с музей при БАН и в доклади на Георги Китов.

Първоначалното проникване през иманярския отвор разкрива не само състоянието на стенописите, но и степента на риска, на който е изложено културното наследство в региона, което подчертава значението на бързата научна намеса.

Гробницата е датирана към втората половина на IV в. пр. Хр., в периода на ранния елинизъм, на базата на архитектурни особености и стилистичен анализ на стенописите (Kitov 2001; Valeva 2022). Оригиналът е затворен за посетители от 2009 г. за консервация, а точно копие е достъпно в Музейния център „Тракийско изкуство в Източните Родопи“, създаден с подкрепата на японското правителство.

Датировката се подкрепя и от паралели с други тракийски гробници от същия период, при които се наблюдават сходни конструктивни решения и декоративни принципи, характерни за прехода между късната класика и ранния елинизъм. Това позволява гробницата да бъде ситуирана в по-широкия културен контекст на Източните Родопи, където през IV в. пр. Хр. се оформя специфичен регионален вариант на тракийската погребална архитектура.

Архитектура на гробницата

Съоръжението е от тип толос с кръгла погребална камера (диаметър около 3 м) с камбановиден свод, правоъгълно преддверие и дълъг дромос (около 15 м). Могилата има диаметър 70 м и височина над 15 м. Строителството е с прецизно обработени каменни блокове без метални скоби, характерно за тракийската елитна погребална архитектура от епохата (според данни от UNESCO Tentative List и публикации на Г. Китов).

Архитектурната схема следва установен модел в тракийските владетелски некрополи, при който дългият дромос създава процесуален път към камерата, подчертавайки ритуалния характер на пространството и неговата символика като преход между света на живите и отвъдното.

Две нива на пода в кръглата камера сочат възможно вторично използване, вероятно като хероон – култово място за обожествяване на погребания (Kitov 2009). 

Тази особеност подсказва, че гробницата може да е функционирала не само като място за погребение, но и като център за периодични възпоменателни ритуали, характерни за тракийската аристокрация. Подобни архитектурни решения се наблюдават и в други монументални съоръжения от региона, което говори за устойчиви култови практики през IV в. пр. Хр.

                                                    


Иконография на стенописите

Стенописите покриват почти целия интериор – дромос, преддверие и кръгла камера – и са изпълнени в техника фреско с добавка на восък като свързващо вещество, рядко за периода (анализи от 2015–2016 г., публикувани в академични изследвания). Декорацията включва шест хоризонтални пояса в кръглата камера, редуващи фигурални композиции с монохромни и орнаментални зони (Valeva 2022).

Иконографската програма е организирана така, че да води зрителя от периферията към центъра на погребалното пространство, като всяко ниво има специфична символика, свързана с прехода между земния и отвъдния свят. Това подчертава ролята на стенописите като визуален разказ, който съпровожда ритуалната функция на гробницата.

Стилът е предимно автентично тракийски с ограничено елинистично влияние, различаващ се от Казанлъшката гробница. Разлики в линията и пропорциите сочат участие на поне двама майстори (наблюдения на Г. Китов и Ю. Валева).

Наличието на различни художествени почерци подсказва, че стенописите вероятно са изпълнени от екип майстори, работили по обща концепция, но с индивидуални техники и умения. Това явление е характерно за монументалните тракийски гробници, където се комбинират местни традиции и външни влияния, адаптирани към вкуса на аристократичния поръчител.

                                                                  



Техника и запазване

Монохромните зони са в техника „stucco lustro“ с полирана повърхност. Стенописите са ценен източник за тракийската иконография, предоставящ данни за облекло, въоръжение и конска сбруя (UNESCO Tentative List 2004).

Фигурални композиции и основни мотиви

Доминиращи са ловни сцени в горния фриз на кръглата камера – четири динамични композиции с ездачи и пешаци, атакуващи глигани и елени. Емблематична е сцената с гол мъж, въоръжен с двойна брадва (лабрис), и конник, атакуващи глиган – интерпретирана като символ на царска власт и вероятно изображение на тракийския бог (сравним с Залмоксис) (Kitov 2001; Wikipedia, базирано на академични източници).

Ловните сцени следват добре установен модел в тракийската иконография, при който ловът се представя не само като аристократическо занимание, но и като метафора за победата над хаоса и смъртта. Динамиката на фигурите, изразителните жестове и вниманието към детайла подчертават ритуалния характер на изображението и неговата функция като символ на власт и доблест.

В преддверието и дромоса има следи от погребален пир и други фигурални мотиви. Графит с името Kozemases (тракийско) вероятно означава майстора или патрона (Sharankov, конференция 2022). 

Присъствието на пиршествени сцени в периферните части на гробницата допълва основния разказ, като въвежда мотиви, свързани с прехода към отвъдния свят и почитането на покойника. Подобни сцени са характерни за тракийските погребални практики и свидетелстват за сложна система от ритуали, включваща както лов, така и пир — два ключови елемента от аристократичната идеология.

                                                      


                                            


Културно-исторически аспект

Стенописите отразяват есхатологични представи на тракийската аристокрация – идеи за отвъден живот с вечен лов и пир, свързани с орфизма и обожествяване на погребания (Kitov 2009; Vassileva 2022). Те предоставят уникални данни за социални практики, царски инсигнии и влияние от егейско-средиземноморската културна койне (Palagia 2022).

В този контекст ловните сцени могат да бъдат разглеждани като визуална метафора за прехода към отвъдното, при която героизираният покойник се представя като участник в космическия ред. Подобни мотиви са характерни за тракийската идеология, в която владетелят се възприема като посредник между света на хората и божественото.

В сравнение с други тракийски гробници (Казанлък, Свещари), Александровската се отличава с по-автентичен тракийски стил и реализъм, свидетелстващ за локални традиции в ранноелинистическия период (Valeva, конференция 2022).

Този локален стил се проявява както в композиционните решения, така и в специфичната трактовка на фигурите, които съчетават реалистични детайли с идеализирани елементи. Това подчертава стремежа на тракийската аристокрация да изгради собствен визуален език, различен от елинистичните модели, но в същото време съвместим с тях.

Интересни факти

  • Графитът „Kozemases Hrestos“ е един от редките тракийски надписи и вероятно подпис на майстора – аналогичен на този в Казанлъшката гробница. Наличието на подобен подпис е изключително ценно, тъй като предоставя рядко свидетелство за самосъзнанието и социалния статус на занаятчиите, работили за тракийския елит. Подобни надписи са ключови за реконструкцията на местните художествени школи.
  • Двойната брадва (лабрис) в ловната сцена е символ на царска власт, рядко запазен в тракийското изкуство. Този атрибут има дълбоки корени в религиозната символика на Югоизточна Европа и Мала Азия, което подсказва за културни контакти и обмен на идеи между траките и други народи от егейския свят.
  • Гробницата е включена в Предварителния списък на ЮНЕСКО от 2004 г. като уникален пример за тракийска домова гробница със стенописи.Това признание подчертава международната значимост на обекта и неговия потенциал да бъде вписан като част от световното културно наследство, особено поради изключителната степен на запазеност на стенописите.Използването на восък в комбинация с фреско техника е необичайно за периода и предполага наличие на специализирани знания, вероятно предавани в рамките на затворени художествени традиции.
  • Восъкът като свързващо в техниката е сред най-ранните примери в света.
  • Откритието става в последния ден от планираните разкопки на Китов за сезона – чиста случайност след иманярска намеса.Този факт често се посочва като пример за непредвидимия характер на археологическите проучвания, при които значими открития могат да се случат в последния момент, благодарение на комбинация от опит, интуиция и обстоятелства.

Заключение

Стенописите на Александровската гробница представляват изключителен източник за иконографията и културно-историческите представи на тракийската аристокрация от IV в. пр. Хр., разкривайки мотиви на лов и ритуали като метафора за отвъдния живот. Те потвърждават наличието на локален тракийски стил с ограничени елинистически влияния и обогатяват познанията ни за погребалните практики.

В този смисъл гробницата функционира не само като археологически обект, но и като ключов документ за реконструкцията на духовния свят на траките, чиито вярвания и художествени традиции остават частично загадъчни и силно фрагментирани.

В перспектива, продължаващите консервационни и изследователски усилия могат да разкрият още детайли за това уникално наследство, поставяйки въпроса доколко тракийското изкуство е повлияло на по-късните култури в региона.

Развитието на нови технологии за анализ на пигменти, мазилки и микроструктури на стенописите обещава да предостави още по-прецизни данни за техниката и материалите, използвани от древните майстори, което ще допринесе за по-дълбоко разбиране на художествените процеси в епохата.

Ако сте посетили музейния център или имате допълнения към интерпретациите на стенописите, споделете в коментарите – вашето мнение може да обогати дискусията по темата.

Подобни дискусии са ценни, защото подпомагат популяризирането на обекта и насърчават обществената ангажираност към опазването на културното наследство, което е от съществено значение за неговото бъдещо съхранение.

---

От:  Rada Evtimova

От: на Няма коментари:
Labels:

Култово-мегалитни комплекси в Средна гора | Rada Evtimova

(Cult-Megalithic Complexes in Sredna Gora)

Култово-мегалитни комплекси в Средна гора: Проучвания върху архитектурата и предназначението на обектите край Старосел

Обект на настоящия преглед са мегалитните структури в землището на Старосел, разглеждани като елемент от по-широкия контекст на преисторическата култура на Балканите и като част от по-широкия археологически ландшафт на Средна гора.

Съдържание на темата

Култово-мегалитни комплекси в Средна гора
 (Cult-Megalithic Complexes in Sredna Gora)


Въведение

Районът около село Старосел (община Хисаря, област Пловдив), разположен по южните склонове на Същинска Средна гора с централни координати приблизително 42°29′N 24°34′E, е един от най-богатите ареали с култово-мегалитни комплекси в България. Тук са документирани множество структури, съчетаващи скално-изсечени елементи с градежи и подмогилни съоръжения  и демонстриращи разнообразие в техниките на обработка на каменния материал.

Обектите формират единен ансамбъл, датиран предимно от V–IV в. пр. Хр., с възможни по-ранни фази. Проучванията към 2025 г. продължават да обогатяват разбирането за тяхната роля в преисторическата култура на Балканите (НИМ, 2025) като предоставят нови данни за развитието на ранните каменни архитектурни практики в региона.

История на проучванията

Системните проучвания в района започват през втората половина на XX век, но значителен напредък е постигнат след 2000 г. с разкопките на Четиньова могила и могила „Хоризонт“. През 2005 г. са открити структурите на връх Кози грамади, а през 2025 г. Националният исторически музей отбелязва 20 години от това събитие с публикация на два документални филма (НИМ, 2025) и с представяне на допълнителни резултати от теренните изследвания в района.

Ключови изследователи

  • Проф. д-р Иван Христов (Национален исторически музей): Основна фигура в проучванията през последните две десетилетия. Ръководи разкопките на резиденцията и околните култови паметници на връх Кози грамади от 2005 г. Публикация: „Кози грамади. Проучване на одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–I в. пр. Хр.“ (том 1, 2011). През 2025 г. екипът продължава локализиране на селищни структури в подножието (НИМ, 2025)  и разширява картографирането на прилежащите терени.
  • Д-р Георги Китов (1943–2008, покойник): Фундаментални проучвания на Четиньова могила (2000 г.) и могила „Хоризонт“. Първи описва обекти като „Уйов камик“и въвежда систематичен подход към документирането на скалните структури в района.
  • Д-р Алексей Стоев и доц. д-р Пенка Мъглова: Специалисти по археоастрономия. Изследват ориентацията на съоръженията в района на Старосел и Златосел спрямо слънцестоения и равноденствия като прилагат съвременни методи за измерване и анализ.
  • Доц. д-р Любомир Цонев: Инициатор на проект „Балкански мегалити“. Документира и каталогизира мегалитите в Средна гора. Публикации: „Мегалитите в България“ (2010); „Мегалити и други древности: интердисциплинарни студии“ (2017)  и участва в разработването на регионални бази данни за каменните структури.

Ключови обекти

Връх Кози грамади

(надморска височина ок. 1361 м, координати approx. 42°28′N 24°36′E): Архитектурен комплекс с укрепена резиденция и скално светилище. Системни проучвания от 2005 г.; през 2025 г. се отбелязват 20 години от началото им (НИМ, 2025)  и се публикуват допълнителни данни за разширяването на комплекса.

Мегалит „Уйов камик“

Мегалит „Уйов камик“: Уникален скално-изсечен обект в близост до Четиньова могила. В научната литература се интерпретира като фалосовиден менхир – символ на култа към плодородието и мъжкото начало (Китов, 2002) и представлява един от най-детайлно документираните скални елементи в района.

Светилище Каменица

Скално-култов комплекс над Старосел, съчетаващ естествени скални форми с човешка намеса за ритуални цели и отличаващ се с добре запазени изсичания и площадкови нива.

Гарванов камък

Значим мегалитен обект в региона  с характерна форма и стратегическо разположение в ландшафта.

Плочата (край с. Златосел)

(координати approx. 42°25′N 25°01′E): Най-големият портален долмен в България, част от мегалитния ареал на Средна гора (Цонев, проект „Балкански мегалити“) и един от най-ярките примери за монументална каменна архитектура в района.

Четиньова могила

Подмогилен комплекс, открит 2000 г. от Георги Китов  и отличаващ се с прецизна каменна конструкция и добре оформени вътрешни пространства.

Архитектура

Комплексите съчетават мегалитни градежи от големи каменни блокове без спойка, скално-изсечени елементи (ниши, улеи, арки) и подмогилни структури. Прецизната обработка на материала и мащабът свидетелстват за високо ниво на строителна техника (Христов, 2011; Китов, 2000–2008) и за прилагане на устойчиви конструктивни решения, характерни за ранните каменни архитектурни практики.

Предназначение

Функционалното предназначение на съоръженията е многопластово – те съчетават погребални функции (некрополи и подмогилни структури) с ритуални практики в открити светилища. Интердисциплинарните изследвания на д-р Стоев и доц. Мъглова предполагат, че част от обектите са служили и като древни слънчеви обсерватории или календари, фиксиращи ключови астрономически събития (равноденствия и слънцестояния) като допълват разбирането за пространствената ориентация на каменните структури.

Интересни факти

  • През 2025 г. Националният исторически музей отбелязва 20-годишнината от началото на системните проучвания на връх Кози грамади. По този повод бяха представени два документални филма, обобщаващи постигнатото в проучването на одриската владетелска резиденция и прилежащите мегалити. Можете да се запознаете с актуалните проекти на музея чрез тяхната официална секция за новини където периодично се публикуват резултати от нови теренни и аналитични дейности.
  • „Уйов камик“ е скално-изсечен обект близо до Четиньова могила  и е сред най-разпознаваемите форми в местния мегалитен ландшафт.
  • Светилище Каменица съчетава естествени форми с човешка намеса и включва добре оформени площадкови нива.
  • Гарванов камък е мегалитен обект в региона  с характерно доминиращо положение в терена.
  • Плочата край Златосел е най-големият портален долмен в България и представлява важен ориентир за изучаването на монументалните каменни конструкции в Средна гора.

Заключение

Култово-мегалитните комплекси край Старосел представляват значим елемент от преисторическата култура на Балканите, с прецизна архитектура и многопластово предназначение. Продължаващите проучвания към 2025 г. подчертават тяхната роля в интердисциплинарните изследвания и разширяват наличната база от данни за ранните каменни структури в региона. Бъдещите анализи обещават допълнителни прозрения в древните практики на региона  и в развитието на локалните архитектурни традиции.

Ако статията ви е полезна или имате предложения за допълване с актуални данни, споделете в коментарите – това ще помогне за по-точно представяне на темата.

---

От:  Rada Evtimova

От: на Няма коментари:
Labels:
Абонамент за: Коментари (Atom)

Популярни публикации