Пространствен модел | Rada Evtimova

(Spatial Model of Archaeological Complexes in the Balkans)

Пространствен модел на археологическите комплекси в Централно- и Източнобалканския регион: Хронологически срезове и териториален обхват

Проучването на монументалната куполна архитектура в археологическия резерват „Сборяново“ (Свещари) от 1982 г. насам маркира преломен момент в анализа на материалната култура и териториалната организация през I хил. пр. Хр. Обектът се дефинира като централен възел в комплексна мрежа от структури, чието пространствено разположение обективира икономическите и социални процеси в региона. Реконструкцията на териториалния обхват на локалните общности изисква прецизна диференциация на хронологическите срезове и критичен преглед на пространствените взаимодействия в Централно- и Източнобалканския ареал. Системният подход към тези комплекси позволява превъзмогване на описателния метод и преминаване към структурно моделиране на ландшафта, базирано на устойчиви археологически индикатори и геопространствена логика.

Съдържание на темата

• Дефиниции на обектите в международни платформи
• Основни характеристики на пространствените модели в региона
• Източници и литература за изследване
• Интересни факти
• Заключение
• Библиография

Пространствен модел на археологическите комплекси в Балканите

                                      

                                 

Дефиниции на обектите в международни платформи

Прилагането на международни таксономии, съгласно стандартите на Pleiades Gazetteer, е ключов методологически инструмент за преодоляване на субективните етно-исторически интерпретации. Чрез въвеждането на стриктна функционална и топографска класификация, акцентът се измества върху археологическите структури като първични индикатори за териториална динамика и йерархизация.

Интегрираният модел оперира със следните категории:

• Settlement: Маркер за устойчива демографска структура и социална диференциация.
• Fortification: Архитектурен израз на стратегическата доминация и контрола върху ресурсните потоци.
• Tumulus / Burial: Ландшафтен референт с висока степен на консервативност, дефиниращ ареала на локалните групи.
• Findspot: Минимална аналитична единица за проследяване на междурегионалните икономически взаимодействия.

Парадигматичен пример за този таксономичен подход е микрорегионът „Сборяново“. Високата плътност на структурите тук се интерпретира като комплексен териториален масив с полифункционален характер. Специфичната монументална куполна архитектура свидетелства за пренос на напреднали инженерни технологии и тяхното адаптиране към локалните нужди на елита през I хил. пр. Хр. Този тип архитектурно планиране е пряко доказателство за съществуването на организиран социален модел, който надхвърля рамките на простата селищна структура.

Основни характеристики на пространствените модели в региона

Пространствената конфигурация на археологическите обекти в Балканския ареал е функция на комплексното взаимодействие между географската среда и социалните структури. Дунавската хидрографска система, в качеството си на трансконтинентален комуникационен вектор, и Хемус (Haemus), като преходна зона, дефинират разпределението на селищните и фортификационните системи. Този динамичен процес се проследява от ранножелязната епоха до включването на региона в римския провинциален модел.

Индикатори за териториална стабилност и динамика:

• Погребални паметници (Tumuli): Като най-устойчиви маркери в ландшафта, могилните некрополи служат за демаркация на териториалния обхват. Техният анализ позволява обективна реконструкция на ареалите на обитаване, независима от често противоречивите сведения на античната традиция.
• Технологични маркери: Керамичните комплекси (специално сивата керамика, изработена на колело) функционират като хронологически референти за културна дифузия. Наблюдаваната концентрация на фортифицирани обекти по долното течение на Дунав, спрямо дисперсните структури във вътрешността, отразява различните стратегии за контрол на пространството.
• Културен синкретизъм: Периодът III–I в. пр. Хр. се характеризира с интензивна хибридизация на материалната култура, свидетелстваща за устойчив обмен между локалните традиции и външните влияния в единна археологическа среда.

Използването на ГИС-базирани модели (анализ на видимостта – viewshed и анализ на достъпността – cost-distance analysis) превръща изследването на ландшафта в точна дисциплина. Този подход обективира разбирането за рационалната експлоатация на ресурсите и стратегическото планиране на жизненото пространство.

Източници и литература за изследване

Обективната реконструкция на пространствените модели се опира на интегрален корпус от източници, реферирани в международни научни бази данни. Актуалните изследвания в областта на ландшафтната археология (Landscape Archaeology), достъпни чрез платформи като JSTOR и Oxford Academic, поставят акцент върху картографирането на селищните системи и погребалните комплекси в Югоизточна Европа. Анализите на З. Арчибалд (Archibald, 2014) и Я. Боузек (Bouzek, 2018) са основополагащи за разбирането на ландшафтните трансформации през първото хилядолетие пр. Хр.

Ключови приноси и терминологична рамка:

• Регионални изследвания: Трудовете на проф. Диана Гергова представляват фундаментален източник за района на Сборяново. Нейният прецизен стратиграфски подход и типологични анализи върху некрополите служат за база при дефинирането на локалните културни групи.
• Геопространствена дескрипция: За избягване на анахронични интерпретации, съвременната наука прилага неутрални дескриптори като „Долноподунавски басейн“ или „Източнобалкански ареал“. Това позволява изследване на социалните структури преди формирането на римската провинциална система (Moesia), фокусирайки се върху материалните доказателства за икономически обмен.
• Методологическа приемственост: Синтезът между утвърдената българска археологическа школа и съвременните англосаксонски и централноевропейски модели осигурява балансирана научна позиция, отдалечена от крайни националистични или хиперкритични теории.

Интересни факти

• Вместо изолирани факти, следните точки представляват системни доказателства за комплексността на региона:
• Хибридизация в сакралното пространство: Комплексът в Сборяново е парадигма за културен обмен, където локалните традиции се интегрират с елинистическия канон. Това взаимодействие не е просто имитация, а целенасочен синтез, обслужващ социалната йерархия.
• Икономика на престижа (Рогозенско съкровище): Находката надхвърля рамките на изкуствознанието; тя е доказателство за функциониращи икономически механизми и политически съюзи в ареала на трибалите, документиращи контролираната дифузия на благородни метали.
• Могилният ландшафт като териториален код: Гъстотата на погребалните съоръжения в Североизточния Балкански регион трансформира естествената среда в антропогенна система. Тумули-маркерите функционират като визуален инструмент за легитимиране на териториално владение.
• Археогенетика и биокултурен субстрат: Интегрирането на палеогенетични данни позволява по-дълбоко разбиране на миграционните процеси от Бронзовата епоха насам, като предоставя биологична база за изследване на културната приемственост.
• Технологичен трансфер (Свещари): Свещарската куполна архитектура се дефинира като инженерно достижение, бележещо точката на среща между средиземноморските строителни традиции и локалните нужди от монументално представяне.
• Трансгранични комуникационни коридори: Долнодунавският басейн се утвърждава като „зона на контакт“ (contact zone), където речната система улеснява не само търговията, но и технологичната дифузия между Атлантическия и Понтийския ареал.

Заключение

Изследването на пространствените модели в региона потвърждава наличието на високоорганизирана система, в която локалните структури адаптират външните културни вектори към нуждите на своята социална йерархия. Прилагането на хронологически срезове и пространствени таксономии трансформира географските фактори в обективни параметри за териториална реконструкция. Този подход утвърждава ландшафтната археология като фундаментален инструмент за анализ на икономическата стратификация. Интеграцията на GIS и палеогенетика полага основите на нова научна парадигма, базирана на фактологична устойчивост и академична обективност.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база и архивни фондове

• Национален археологически институт с музей – БАН (НАИМ-БАН): Архивните фондове и специализираната библиотека за периодичните издания „Археология“ (ISSN: 0324-1203) и „Известия на Националния археологически институт“ (ISSN: 0522-8611).
• Археологически резерват „Сборяново“: Теренна документация и планове на разкопките (Исторически музей – Исперих).
• Регионален исторически музей – Разград: Фонд „Античност“ за верификация на находките от Североизточния Балкански регион.

II. Специализирани дигитални проекти

• Pleiades Gazetteer of Past Places: Геопространствена идентификация и таксономия на античните обекти.
• JSTOR / Database for Balkan Archaeology: Платформа за рецензирани изследвания върху Желязната епоха и Елинистическия период.
• DART-Europe E-theses Portal: Справки с дисертационни трудове в областта на ландшафтната археология.

Библиография

• Archibald, Z. H. (1998). The Odrysian Kingdom of Thrace: Orpheus Unmasked. Oxford Monographs on Classical Archaeology, Clarendon Press.
• Bouzek, J. (1985). The Aegean, Anatolia and Europe: Cultural Interrelations in the Second Millennium BC. Studies in Mediterranean Archaeology, Vol. 77.
• Bouzek, J. (2014–2016). New Studies in Black Sea and Balkan Archaeology. In: Pallas: Revue d'études antiques.
• Gergova, D. (2004). Sboryanovo – Sacred Land of the Getae. Bulgarian Bestseller, Sofia.
• Gergova, D. (2011). The Celtic Presence in Thrace during the 3rd Century BC. In: Guštin, M. & Jevtić, M. (Eds.), The Western Balkans in the Late Iron Age.
• Gergova, D. (2017). Thracians and Celts in the Religious and Political Center of the Getae in Sboryanovo. In: Studii Thraco-Dacice, Vol. VII.
• Hadjisavvas, S. (2019). Archaeology in Macedonia and Thrace: Iron Age to Hellenistic (2014–2019). In: Archaeological Reports, Cambridge University Press.
• Pleiades Gazetteer. (n.d.). Digital Atlas of the Ancient World. Site records: Sboryanovo Historical and Archaeological Reserve; Sveshtari. Available at: https://pleiades.stoa.org
• Tacheva, M. / Тачева, М. (1997). История на българските земи в древността през елинистическата и римската епоха. УИ „Св. Климент Охридски“, София.
• Triantafyllos, D. (2015). The Archaeology of the Greek Uplands: The Early Iron Age Site of Tsouka in the Rhodope Mountains. In: Annual of the British School at Athens.

Бележки от автора                      

Настоящото изследване синтезира съвременните постижения в областта на ландшафтната археология, утвърждавайки необходимостта от интердисциплинарен подход при реконструкцията на древното пространство. Чрез интегрирането на международни таксономични модели и ГИС-базирани анализи, работата надхвърля традиционното описание на артефакти, за да разкрие сложните социално-икономически механизми, управлявали Централно- и Източнобалканския регион през I хил. пр. Хр.

Представеният модел служи за стабилна методологическа основа за бъдещи проучвания, насочени към дешифрирането на културните трансфери и териториалната динамика в Югоизточна Европа. Изследването е опит за постигане на „златната среда“ между класическата археологическа интерпретация и прецизността на съвременните пространствени технологии, осигурявайки обективност и научна почтеност в диалога за античното минало.

Author: Rada Evtimova ORCID iD: 0009-0008-6095-892X  ISSN: 3033-2982

https://doi.org/10.5281/zenodo.18600560

---

От:  Rada Evtimova