Високо пеене Плетена Сатовча | Rada Evtimova

  (High-pitched polyphonic singing Pletena Satovcha)

Институционален принос на НЧ „Просвета – 1937" с. Плетена към съхраняването на „Високото пеене": Между местната идентичност и световното наследство на ЮНЕСКО 

(Institutional Contribution of the Community Center "Prosveta – 1937" in Pletena to the Preservation of "High-Pitched Singing": Between Local Identity and UNESCO World Heritage)

Народното читалище „Просвета – 1937" в село Плетена, общ. Сатовча, е един от институционалните стълбове в опазването на „Многогласното високо пеене" — уникална певческа традиция, вписана от ЮНЕСКО в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството през декември 2021 г. Статията разглежда как едно малко селско читалище, основано преди повече от осемдесет години, съхранява живата традиция и я предава на следващите поколения, превръщайки се в неделима част от по-широката екосистема на Сатовчанския фолклорен район.

Съдържание на статията

• Какво е „Високото пеене" — дефиниция и музикална специфика
• Вписването в ЮНЕСКО (2021) — исторически контекст
• НЧ „Просвета – 1937" с. Плетена — история и мисия
• Институционалният принос: приемственост и предаване на традицията
• Плетена в екосистемата на Сатовчанския фолклорен район
• Интересни факти
• Заключение
• Библиография

                                                         

Високо пеене Плетена Сатовча 
(High-pitched polyphonic singing Pletena Satovcha)

Какво е „Високото пеене" — дефиниция и музикална специфика

„Многогласното високо пеене" (на местен говор: „пеене на високо", „рукане", „викане", „икане") е традиционна форма на диафонна полифония, уникална за Благоевградска област — и по-специално за селата Долен и Сатовча. Характерна особеност е структурата от три типа многогласни песни: на ниско (бурдонираща двугласна песен), на високо (двуглас с характерни афективни провиквания, издигащи се цяла октава над основния тон) и комбинирани — четиригласни изпълнения, съчетаващи двата типа.

В научната литература това явление се определя като „бурдонна полифония с афективни провиквания" — специфична интервална структура, която не е характерна за останалите фолклорни региони на България. В миналото песните „на високо" са се изпълнявали предимно на открито — от жени, работещи по нивите през лятото, откъдето идва и народното им название „летни песни". Именно антифонният характер на пеенето — диалогът между две групи изпълнителки от съседни ниви — е генерирал специфичната полифонична структура.

Важно е да се подчертае, че „Високото пеене" е жива традиция, а не само сценично изкуство. ЮНЕСКО поставя акцент именно върху практикуването на традицията в ежедневния социален живот на общността, а не единствено върху нейната сценична форма.

Вписването в ЮНЕСКО (2021) — исторически контекст

На 16-ата сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, проведена в Париж през декември 2021 г., „Многогласното високо пеене от Долен и Сатовча, Югозападна България" е вписано в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството. Официалният идентификатор на вписването е RL/00967. Това е шестото вписване на България в списъка, след Бистришките баби (2008), нестинарството (2009), традицията на чипровското килимарство (2014), народния празник Сурова в Пернишко (2015) и първомартенските културни практики (2017, съвместно с Северна Македония, Румъния и Молдова).

Кандидатурата е подготвена от експертен екип на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН): проф. д.изк. Лозанка Пейчева, доц. д-р Николай Вуков и гл.ас. д-р Лина Гергова. Процесът на номиниране започва още през 2013 г., когато Министерство на културата депозира официалната кандидатура пред ЮНЕСКО. Международното признание не е изненада: още през 1988 г. певиците от Сатовча са отличени с престижната Хердерова награда от фондация „Хердер" в Хамбург.

Исторически погледнато, вписването в ЮНЕСКО не е просто символичен акт — то задейства механизми за институционална подкрепа, финансиране и формализиране на предаването на традицията от поколение на поколение. #нематериалнонаследство

                                              

НЧ „Просвета – 1937" с. Плетена — история и мисия

Народно читалище „Просвета – 1937" в с. Плетена, общ. Сатовча, е основано на 23 септември 1937 г. от учителя Никола Лазаров, уроженец на съседното с. Долен, преподавател в Плетена по онова време. Читалището е регистрирано към Министерството на културата на Република България и е действащо и до днес.

От самото начало читалищната дейност се гради върху два стълба: художествена самодейност и библиотечна дейност. Библиотечният фонд, съществуващ от 1937 г., наброява над 5634 тома. Показателно за активния институционален живот е участието на самодейците в регионални и международни фестивали: още през 1947 г. те са представяли Плетена на фестивали в тогавашна Република Македония — в Щип, под ръководството на Айше Летифова. През 1980 г. мъжката певческа група печели девет златни медала на фестивала „Пирин пее".

На практика читалищата в Сатовчанския район са основните институционални носители на певческата традиция. Днес именно в читалищата на Долен, Сатовча и съседните села като Плетена функционират женските певчески формации, чрез които традицията се предава от по-възрастните изпълнителки към по-младото поколение.

Институционалният принос: приемственост и предаване на традицията

В научната терминология понятието „приемственост" (intergenerational transmission) е ключов критерий, по който ЮНЕСКО оценява жизнеността на един нематериален елемент. Читалищата в Сатовчанския район — включително НЧ „Просвета – 1937" с. Плетена — осигуряват институционалната рамка, в която по-възрастните певици обучават по-млади участнички в ансамблите. Това не е случаен или непланиран процес, а целенасочена дейност, подкрепена от проекти и общинска политика.

Например, читалището в Плетена е участвало в проекта „Живо наследство", по линия на който е издадено CD и DVD с местни песни, а също и книгата „Миналото през погледа на нашенци" — сборник от песни, приказки, митове, легенди и кулинарни рецепти от Плетена. Проектът е обучил местни хора в техники за теренна работа и събиране на фолклорни материали — умение, което само по себе си допринася за документирането и опазването на традицията.

В този контекст институционалният принос на читалището може да се систематизира в няколко направления:

• Организиране на редовни репетиции и срещи на певческите формации
• Участие в регионални и национални фестивали (вкл. „Пирин пее")
• Документиране на местния фолклор чрез проекти като „Живо наследство"
• Издателска дейност — издаване на сборници и аудиовизуални материали
• Библиотечна дейност — съхранение на литература и архивни материали

Именно тази многопластова дейност превръща читалището от пасивна институция в активен субект на опазването — не само съхранява, но и произвежда приемственост.

Плетена в екосистемата на Сатовчанския фолклорен район

Официалното вписване в ЮНЕСКО се отнася конкретно до „Многогласното високо пеене от Долен и Сатовча". Плетена като село не е посочена в официалния опис. Задачата на настоящата статия е да аргументира специфичното място на Плетена в по-широката певческа екосистема на района — без да изпада в местен патриотизъм, а чрез факти.

Географски Плетена е непосредствен съсед на Долен и Сатовча — трите села са в рамките на една и съща административна единица (Община Сатовча) и споделят общ фолклорен диалект. Основателят на читалището — Никола Лазаров — е роден именно в Долен, което е пряка биографична връзка между двете общности. Практиките на „пеене на високо" са документирани и в Плетена, като местните певчески формации са участвали в регионалната фолклорна мрежа.

Исторически погледнато, феноменът „Високо пеене" не е географски ограничен единствено до двете номинирани села — той е разпространен в целия Сатовчански район. ЮНЕСКО признава именно Долен и Сатовча като „ядро" на традицията, но това не изключва ролята на съседните общности и техните институции в поддържането на жизнената среда, в която традицията се развива и предава. #високопеене

Интересни факти

• Официалното вписване в ЮНЕСКО е с идентификатор RL/00967 и може да бъде намерено на официалния сайт на ЮНЕСКО за нематериално наследство.
• Традицията на „Visoko" произхожда от с. Долен — оттам тя е пренесена в Сатовча от жени, преселили се там като съпруги. Тази история на пренасяне е документирана и е неотменна част от официалната кандидатура пред ЮНЕСКО.
• Певиците от Сатовча стават лауреати на престижната Хердерова награда от фондация „Хердер" в Хамбург още през 1988 г. — цели 33 години преди официалното вписване в ЮНЕСКО.
• „Пеенето на високо" е родено буквално „в нивата": жените са пели по време на полска работа, а антифонният диалог между две групи от съседни ниви е породил уникалната полифонична структура.
• Местните певици използват поне четири различни названия за традицията: „пеене на високо", „рукане", „викане" и „икане" — всяко от тях описва различен нюанс на изпълнителската техника.
• НЧ „Просвета – 1937" с. Плетена е основано от учител, роден в с. Долен — едното от двете официално признати от ЮНЕСКО села за „Visoko". Тази биографична връзка е показателна за дълбоката преплетеност на двете общности.
• Комбинираният четиригласен тип — съчетание от бурдонна двугласна песен и пеене на високо — е уникален за цялата територия на България и няма аналог в останалите фолклорни региони на страната.
• Вписването в ЮНЕСКО е шестото за България — след Бистришките баби (2008), нестинарството (2009), чипровското килимарство (2014), Сурова в Пернишко (2015) и мартеницата (2017).

Традицията като жива система

Разгледани заедно, трите нива — музикалната специфика на „Высокото пеене", международното признание от ЮНЕСКО и институционалната роля на читалищата в Сатовчанския район — очертават картина на жива традиция, която не само оцелява, но и се развива. Читалището в Плетена е един от многото институционални „възли" в тази мрежа: не центърът, но и не периферията — а органична и активна част от цялото.

Заключение

НЧ „Просвета – 1937" с. Плетена представлява показателен пример за това как местна институция с над осемдесетгодишна история може да изпълнява функцията на жив предавател на нематериалното наследство — не само като съхранява архиви, но и като организира реалното предаване на певческата традиция от поколение на поколение. Вписването на „Многогласното високо пеене от Долен и Сатовча" в списъка на ЮНЕСКО (2021) дава нова международна рамка за тази дейност. Въпросът, който остава отворен пред изследователите и институциите, е: как да се осигури устойчивостта на тази жива традиция в условия на демографски промени и отток от малките селски общности?

Ако имате допълнителна информация за дейността на НЧ „Просвета – 1937" с. Плетена, за местни певчески формации или за документирани участия в регионални фолклорни събития, поканени сте да я споделите или коментирате — всеки документиран факт допринася за по-пълната научна картина на тази уникална традиция.

Библиография

• Пейчева, Лозанка (2008). Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов", 583 с.
  Монографията разглежда трансформациите на старата фолклорна музика в съвременен контекст и предлага концептуална рамка за разбиране на жизнеността на локалните музикални традиции — пряко приложима към случая с „Високото пеене".
• Пейчева, Лозанка; Димов, Венцислав (2002). Зурнаджийската традиция в Югозападна България. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов".
  Изследването документира музикалните традиции на Югозападна България — географски и методологически контекст, в рамките на който се развива и „Высокото пеене" от Сатовчанския район.
• ИЕФЕМ-БАН / Министерство на културата на Република България (2013; вписано 2021). Номинационен файл RL/00967: „Visoko multipart singing from Dolen and Satovcha, South-western Bulgaria". ЮНЕСКО, Представителен списък на нематериалното културно наследство на човечеството.
  Официалният документ съдържа описание на музикалната специфика, историята и механизмите за предаване на традицията. Достъпен на: https://ich.unesco.org/en/RL/00967

ORCID iD: 0009-0008-6095-892X

ISSN: 3033-2982

---

От:  ©Rada Evtimova