Прабългарски епиграфски паметници | Rada Evtimova

 (Proto-Bulgarian Epigraphic Monuments)

Епиграфски паметници от Ранното средновековие: Систематизация и състояние на проучванията на прабългарските надписи

Епиграфски паметници от Ранното средновековие: Систематизация и състояние на проучванията на надписите от периода на Първото българско царство. През 1957 г., при експлоатация на варовикова кариера в района на Басараб (Мурфатлар), Румъния, е разкрит мащабен средновековен скален манастирски комплекс. Находката представя уникална концентрация от линеарни графити, християнски символи и епиграфски паметници. Комплексът се явява важен извор за изследване на културната дифузия на Балканите по време на Първото българско царство. Корпусът от надписи, датиран в периода IX–X в., представлява един от най-значимите масиви за изследване на традициите в графичната култура и културното присъствие в региона на Североизточна България и Северна Добруджа. Спецификата на скалната среда (варовикови повърхности) е обусловила доброто състояние на надписите, което позволява детайлна палеографска характеристика. Наличието на смесена употреба на руноподобни знаци, гръцки букви и глаголически елементи прави обекта ключов за разбирането на прехода към писмена култура в Първото българско царство.

Съдържание на темата

• Въведение
• Систематизация на паметниците
• По местоположение
• По материал и техника
• Методи на проучване и датиране
• Състояние на проучванията
• Интересни факти
• Заключение
• Библиография

Прабългарски епиграфски паметници
(Proto-Bulgarian Epigraphic Monuments)

Въведение

Въведение Епиграфските паметници от епохата на Първото българско царство са първични археологически източници, отразяващи културните и обществените процеси в периода VII–X в. Те обхващат корпус от буквени текстове с автентична лексика, както и специфични линеарни знаци (графити), открити в административните и култови центрове на Първото българско царство. Този масив от данни служи като директно свидетелство за административната организация и духовния живот в българската държава. Настоящата работа предлага систематизация на тези паметници въз основа на тяхното местоположение, материал и техника на изпълнение. Изследването поставя акцент върху материалната култура, разглеждайки епиграфското наследство като неразделна част от монументалната архитектура и занаятчийското производство. Изследването прави критичен преглед на състоянието на проучванията, като се базира на археологическия контекст и обективните данни, без да заема страна в дискусионните хипотези за езиковата принадлежност и интерпретация на надписите.

Систематизация на паметниците

Класификацията на епиграфските паметници от епохата на Първото българско царство се основава на комплексен подход, включващ топографски, материални и технологични критерии. Тази методология позволява разграничаването на официалната държавна епиграфика от частните битови надписи. Подобна систематизация е необходима поради значителния обем на материала. Използването на интердисциплинарна рамка позволява тези артефакти да се анализират не само като текстове, но и като част от монументалната пропаганда на епохата.

По местоположение

1.1. Географският ареал обхваща основните политически и религиозни центрове:

• Плиска и Преслав: Доминират графити върху строителна керамика, които количествено превъзхождат по-редките лапидарни надписи в този ареал. Знакът IYI се разглежда като символ с родова или защитна функция. Неговото присъствие върху фортификационни съоръжения подчертава официалния му статут. Разпространението му в столичните центрове е ясен маркер за административна и архитектурна приемственост.
• Басараб (Мурфатлар): Най-голямата концентрация на линеарни знаци. Обектът е уникален пример за съжителство на различни графични системи в манастирска среда. Палеографското богатство тук отразява сложния културен облик на региона в преходния период на християнизация.
• Чаталар: Триумфалната колона на владетеля Омуртаг. Текстът е на гръцки език – официалната канцеларска норма на епохата, явяващ се съзнателен културен паралел на византийската епиграфска традиция.

Пълен текст на надписа (по В. Бешевлиев):

„ΚΑΝΑCΥΒΙΓΙ ΩΜΟΡΤΑΓ ΕΙC ΤΗΝ ΓΗΝ ΟΠΟΥ ΕΓΕΝΝΗΘΗ ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΩΝ ΕCΤΙ. ΕΙC ΤΗΝ ΠΛCΚΑC ΤΟΝ ΚΑΜΠΟΝ ΜΕΝΩΝ ΕΠΟИΗCΕ ΑΥΛΗΝ ΕΙC ΤΗΝ ΤΟΥΝΤΖΑΝ ΚΑИ ΜΕΤΗΓΑΓΕ ΤΗΝ ΔΥΝΑΜΙΝ ΤΟΥ ΕΙC ΤΟΥC ΓΡΑИΚΟΥC ΚΑИ CΚΛΑΒΟΥC ΚΑИ ΤΕΧΝΕΩC ΕΠΟИΗCΕ ΓΕΦΥΡΑΝ ΕΙC ΤΗΝ ΤΟΥΝΤΖΑΝ ΜΕ ΤΟ ΑΥΛΗΝ CΤΥΛΟΥC ΤΕCCΑΡΙC ΚΑИ ΕΠΑΝΩ ΤΩΝ CΤΥΛΩΝ ΕCΤΗCΕ ΛΕΟΝΤΑC ΔΥΟ. Ο ΘΕΟC ΑΞΙΩCΗ ΤΟΝ ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΟΝΤΑ ΜΕ ΤΟΝ ΠΟΔΑ АΥΤΟΥ ΤΟΝ ΒΑCΙΛΕΑ ΚΑΛΟΠΑΤΟΥΝТА ΕΩC ΤΡΕΧΗ Η ΤΟΥΝΤΖΑ ΚΑИ ΕΩC ΤΟΥC ΠΟΛΛΟΥC ΒΟΥΛΓΑΡΗC ΕΠΕΧΟΝΤΑ ΤΟΥC ΕΧΘΡΟΥC ΑΥΤΟΥ ΥΠΟΤΑCCΩΝΤΑ ΧΑИΡΩΝ ΚΑИ ΑΓΑΛΛΙΩΜΕΝΟC ΖΗCΗ ΕΤΗ ΕΚΑΤΟΝ. ΗΤΟ ΔΕ ΚΑИ Ο ΚΑИΡΟC ΟΤΑΝ ΕΚΤΙCΘΗ ΒΟΥΛΓΑΡΙCΤΙ CΙΓΟΡ ΕΛΕМ ΕΛΛΗΝИCΤΙ ΙΝΔΙΚΤΙΩΝΟC ΙΕ.“

Епиграфският анализ на този текст потвърждава високата степен на административна организация и използването на сложна календарна система. Текстът служи като фундаментално доказателство за суверенитета на българските владетели и тяхната роля в европейския политически ред през IX век.

По материал и техника

Изборът на материал пряко кореспондира с предназначението на надписа.

1.2 Паметниците се класифицират като:

• Лапидарни обекти: Официални надписи върху камък. Те следват античната традиция за монументалност. Изборът на траен материал като варовик или гранит цели увековечаване на държавните актове (т.нар. „res gestae“).
• Керамични и метални артефакти: Графити върху битова керамика и лични вещи. Техническото изпълнение е предимно чрез врязване (incisio). Разликата в дълбочината на врязване (1–2 мм за графитите срещу професионалното каменоделство) ясно очертава социалния контекст на авторите.

Методи на проучване и датиране

Изследването на паметниците интегрира археологическа стратиграфия, палеографски анализ и съвременни технологии за документация. При паметниците от Плиска и Велики Преслав водещ е археологическият контекст, където знаците върху строителна керамика се датират спрямо хронологията на строителните хоризонти. Този подход осигурява надеждна terminus post quem и terminus ante quem датировка на надписите чрез обвързването им с конкретни архитектурни фази. В комплекси като Басараб (Мурфатлар) проучването включва фотограметрия и 3D сканиране, реализирани в рамките на утвърдени дигитални проекти на НАИМ-БАН и регионалните музеи, които позволяват прецизно заснемане на врязаните в скалата надписи. Прилагането на тези неинвазивни методи е от критично значение за съхранението на паметниците върху мека варовикова основа. Комбинацията от тези методи и сравнението с исторически датирани артефакти позволява обосновано отнасяне на паметниците към периода VII–X в. Интердисциплинарният характер на изследването гарантира обективност на резултатите, минимизирайки риска от субективни палеографски интерпретации.

Състояние на проучванията

Състояние на проучванията Научният интерес към епиграфиката на Първото българско царство се развива интензивно през втората половина на XX век. Фундаментално значение има корпусният труд на Васил Бешевлиев „Прабългарски епиграфски паметници“ (1981), който поставя началото на системното описание на буквените и линеарните надписи. Трудът на Бешевлиев остава еталон за критично издание на изворите, съчетаващо филологическа прецизност с исторически анализ. Изследванията на Стамен Михайлов (1987) обогатяват научната база със знаци от столичните центрове Плиска и Преслав. Значителен принос в палеографския анализ на паметниците от Мурфатлар (Басараб) има Казимир Попконстантинов в труда си „Рунически надписи от Средновековна България“ (1993). Неговите проучвания въвеждат систематични палеографски критерии, които позволяват по-ясно разграничаване на отделните графични традиции. Историческата контекстуализация на епиграфския материал се допълва от изследванията на Рашо Рашев (2005). В съвременния етап се наблюдава преход от чисто описателен към интердисциплинарен подход, при който усилията са насочени към дигитална документация на артефактите. Проектите за 3D визуализация, реализирани съвместно с Археологическите музеи във Варна и Велики Преслав, отварят нови възможности за международен научен обмен и съхранение на епиграфското наследство.

Интересни факти

Епиграфското наследство съдържа специфични детайли, които хвърлят светлина върху духовния и административен живот в Първото българско царство:

• Синкретизъм в Мурфатлар: В скалния комплекс са документирани графити, съчетаващи християнска символика (кръстове) с надписи, използващи термини от автентичната календарна система. Този паралелизъм е пряко доказателство за постепенната трансформация на светогледа, при която старата терминология продължава да функционира в нова религиозна среда.
• Разпространение на знака IYI: Символът IYI е един от най-масово разпространените линеарни знаци в столичните центрове Плиска и Преслав. Неговото присъствие върху квадри от крепостните стени и строителна керамика подчертава неговата важна, вероятно предпазна или държавна функция. Честотата на знака върху обекти с публично значение предполага неговото институционализирано използване като символ на властта или собствеността.
• Монументалност в Чаталар: Надписът на владетеля Омуртаг не само фиксира географски река Тича, но и описва сложна архитектурна програма. Тази архитектурна реторика е типична за ранносредновековните държави, стремящи се да легитимират своята мощ чрез мащабно строителство и епиграфска фиксация на делата,което поставя българската държава в равностоен диалог с византийския политически модел.
• Скални манастирски центрове: Концентрацията на графити в пещерните структури на Мурфатлар ги определя като специфични монашески обители. Наличието на графити, изпълнени с различна степен на умение, подсказва за широк социален състав на обитателите и посетителите на комплекса, което го прави важен социален маркер.

Заключение

Епиграфските паметници от епохата на Първото българско царство представляват фундаментален извор за разбирането на културните и обществените процеси в периода VII–X в. Направената систематизация по местоположение, материал и техника на изпълнение подчертава функционалното разнообразие и териториалния обхват на тази графична култура в рамките на Първото българско царство. Този систематичен преглед доказва, че епиграфското наследство не е изолирано явление, а неразделна част от държавната администрация и културната идентичност на епохата. Придържането към утвърдената методология и обективния анализ на археологическия контекст гарантират научната достоверност на данните и предпазват от субективни интерпретации. Изследването потвърждава ролята на обективния епиграфски анализ като основен инструмент за преодоляване на дискусионните моменти в медиевистиката. Бъдещото развитие на интердисциплинарните методи и дигиталната епиграфика ще разшири базата от данни, обогатявайки научните представи за ранносредновековното писмено наследство и неговото място в европейския културен контекст. Интегрирането на българските паметници в глобалните дигитални корпуси ще осигури тяхната по-добра видимост и признание в световната научна общност.

Използвани източници и институционална база

I. Институционална база и архивни фондове

• Национален археологически институт с музей – БАН (НАИМ-БАН): Основен архивен фонд за епиграфски паметници и специализирана библиотека.
• Археологически музей „Велики Преслав“: Фонд „Средновековна епиграфика и архитектурни детайли“.
• Регионален исторически музей – Варна (Археологически музей): Депозитар на материали от Добруджанския ареал и Мурфатлар.

II. Специализирани дигитални проекти

• Дигитална библиотека на НАИМ-БАН: Достъп до Известия на Археологическия институт.
• Проект „Дигитализация на българското културно-историческо наследство“: База данни за 3D сканиране на паметници.
• Платформа Academia.edu: Репозитории на Казимир Попконстантинов и Георги Атанасов за свободен достъп до специализирани студии.

Библиография

• Археологически музей Варна. (2024). Дигитален каталог на епиграфски паметници. Варна: АМ Варна. [Varna Archaeological Museum. (2024). Digital Catalog of Epigraphic Monuments].
• Археологически музей Велики Преслав. (2021). Каталог „Велики Преслав – величие и разкош“. Велики Преслав: АМ Велики Преслав. [Veliki Preslav Archaeological Museum. (2021). Veliki Preslav – Grandeur and Splendor Catalog].
• Атанасов, Г. (2016). Мурфатлар: Нов поглед към скалните надписи. Археология, 57, 112–130. ISSN 0324-1203. [Atanasov, G. (2016). Murfatlar: A New Look at the Rock Inscriptions].
• Бешевлиев, В. (1981). Прабългарски епиграфски паметници. София: Издателство на ОФ. 184 с. [Beshevliev, V. (1981). Proto-Bulgarian Epigraphic Monuments].
• Георгиев, П. (2015). Плиска: Археологически проучвания. София: БАН. ISBN 978-954-430-791-2. [Georgiev, P. (2015). Pliska: Archaeological Studies].
• Михайлов, С. (1987). Прабългарските знаци в Плиска и Преслав: Произход и функции. Известия на Народния музей във Варна, 23, 92–95. ISSN 0323-9535. [Mihaylov, S. (1987). Proto-Bulgarian Signs in Pliska and Preslav].
• Минчев, Г. (2025). Интердисциплинарни подходи в датирането. Археометрия в България, 200–215. [Minchev, G. (2025). Interdisciplinary Approaches in Dating].
• Попконстантинов, К. (1993). Рунически надписи от Средновековна България. В: Studia protobulgarica et mediaevalia europensia (с. 141–165). София: БАН. [Popkonstantinov, K. (1993). Runic Inscriptions from Medieval Bulgaria].
• Попконстантинов, К. (2020). Съвременни методи в епиграфиката. Известия на НАИМ-БАН, 12, 89–105. ISSN 2603-4603. [Popkonstantinov, K. (2020). Modern Methods in Epigraphy].
• Рашев, Р. (2005). Прабългарите през V-VII век (3. изд.). София: ИК Орбел. ISBN 954-496-073-2. [Rashev, R. (2005). The Proto-Bulgarians during V-VII c.].
• Станилов, С. (2012). Прабългарски знаци и символи. София: БАН. [Stanilov, S. (2012). Proto-Bulgarian Signs and Symbols].
• Стойкова, А. (2023). Дигитализация на прабългарски паметници. Традиции и приемственост, 150–170. [Stoykova, A. (2023). Digitalization of Proto-Bulgarian Monuments].

Бележки от автора

Настоящата статия е изготвена с цел систематизиране на наличния епиграфски материал и представяне на актуалното състояние на проучванията в областта на епиграфиката от периода на Първото българско царство. Този обзор има за задача да предложи структурирана база за бъдещи интердисциплинарни анализи. Авторът изразява благодарност към екипите на НАИМ-БАН, НИАР „Велики Преслав“ и РИМ-Варна за поддържането на дигиталните архиви и музейните фондове, които послужиха за база на това изследване. Специално признание заслужават усилията на специалистите по дигитализация, които правят тези паметници достъпни за съвременната наука. Изследването е независимо и се опира строго на официални археологически публикации и утвърдени научни извори, спазвайки принципа на фактологичната коректност, без да налага финални лингвистични интерпретации.

Author: Rada Evtimova ORCID iD: 0009-0008-6095-892X  ISSN: 3033-2982

https://doi.org/10.5281/zenodo.18519288

---

---

От:  Rada Evtimova