Малая Перешчепина | Rada Evtimova

 (Malaya Pereshchepina)

Културно-историческо наследство на Стара Велика България: Анализ на находките от Малая Перешчепина

Откриването на археологическия комплекс край село Малая Перешчепина (Полтавска област, днешна Украйна) през юни 1912 г. бележи началото на едно от най-мащабните изследвания на ранносредновековната степна култура. Находката, локализирана в заливната тераса на река Ворскла, първоначално е открита от местни жители в песъчливи дюни, което води до последваща научна обработка на терена. Обектът представлява уникален по своя характер инвентарен комплекс с изключителна художествена и политическа стойност, тясно свързан с военно-политическото държавно обединение Стара Велика България. Днес комплексът се разглежда като най-значимото материално свидетелство за епохата на Кубрат.

Съдържание на темата

• Исторически контекст на Стара Велика България
• Откритие на находката през 1912 година
• Класификация и описание на находките
• Културно-историческо значение
• Интересни факти
• Библиография

Малая Перешчепина (Malaya Pereshchepina)

Исторически контекст на Стара Велика България

Военно-политическото обединение, известно в изворите като Стара Велика България (Magna Bulgaria), се консолидира през първата половина на VII век в понтийските степи. Основните писмени свидетелства за неговата структура и обхват се съдържат в хрониките на Теофан Изповедник и патриарх Никифор, които свързват разцвета на съюза с управлението на Кубрат (632 – 665 г.). В контекста на международните отношения от епохата, държавата заема ролята на стратегически съюзник на Източната римска империя (Византия) срещу Аварския и Персийския хаганат. Находката от Малая Перешчепина се явява най-значимото материално потвърждение за присъствието на висшата българска аристокрация в тези територии. Инвентарът от Перешчепина отразява дипломатическия ранг на владетеля, удостоен с високата ромейска титла патриций, което е ясен индикатор за включването на българската държавност в сферата на влияние на християнската цивилизация през VII век.

Откритие на находката през 1912 година

На 29 май (11 юни по нов стил) 1912 г. край село Малая Перешчепина е разкрит мащабен археологически комплекс. Първоначалното разкриване на предметите от местни пастири води до частична загуба на стратиграфския контекст, но своевременната намеса на специалисти от Императорската археологическа комисия и местния изследовател И. А. Зарецки позволява научната фиксация на обекта. От 1914 г. насам основният корпус от находки се съхранява в Държавния Ермитаж, Санкт Петербург, превръщайки се в обект на засилен международен научен интерес.

Количествени и морфологични характеристики

Инвентарът включва над 800 артефакта с изключителна стойност. Общото тегло на благородните метали възлиза на приблизително 21 кг злато и 50 кг сребро, което го дефинира като най-богатия ранен средновековен ансамбъл в Източна Европа. Спецификата на находката изисква прецизно съхранение, а благодарение на междукултурния обмен, точни копия на ключови инсигнии са изложени в Националния исторически музей в София. Тези копия позволяват детайлно проучване на металографските техники, използвани в ранното средновековие, като същевременно съхраняват паметта за културния разцвет на Стара Велика България.

                                              

Класификация и описание на находките

Класификация и описание на находките Въз основа на научната класификация на Държавния Ермитаж, инвентарът се диференцира в няколко основни групи. Систематизирането на тези находки позволява да се реконструира престижният бит на висшия слой в Стара Велика България:

• Торевтика и византийски съдове: Колекцията включва луксозни сервизи, носещи контролни държавни марки, което доказва техния произход от императорските работилници в Константинопол. Тези съдове не са просто предмети на разкоша, а свидетелство за официални дипломатически дарове.
• Парадно въоръжение: Централно място заема мечът с дължина 94 см със златен обков. Оръжието се определя като символ на висок социален и военен статус, типичен за най-висшите представители на степната аристокрация.
• Лични инсигнии и накити: Най-значими са трите масивни златни пръстена-печати. Чрез епиграфски анализ, извършен от проф. Йоахим Вернер и потвърден от водещи византолози, монограмите са дешифрирани като: „на Кубрат“, „на патриция Кубрат“ и „на патриция Органа“. Именно тези надписи превръщат комплекса от анонимно съкровище в исторически паметник с конкретен държавнически адрес, свързан пряко с рода Дуло и неговата роля в международната политика на VII век.
• Нумизматичен материал: Наличието на 69 златни солида служи за прецизна датировка на комплекса в периода 640–660 г. сл. Хр. Концентрацията на емисии от времето на император Ираклий допълнително подчертава близките отношения между българския владетел и Византия.

Културно-историческо значение

Културно-историческо значение Археологическият комплекс от Малая Перешчепина служи като основен еталон за изучаване на материалната култура на елитните социални слоеве в понтийската степна зона през VII век. Инвентарът предоставя неоспорими доказателства за интензивни дипломатически и търговски взаимодействия с Източната римска империя (Византия), верифицирани чрез присъствието на солиди и артефакти с византийски държавни контролни марки (Werner, 1984). Това подчертава ролята на Кубратова България като важен политически субект в ранносредновековната история на Европа.

В художествено отношение находките представляват уникална синкретична форма, съчетаваща изтънчената константинополска златарска традиция със специфични стилови елементи, присъщи на степните култури. Този художествен синтез превръща предметите в ярки образци на т.нар. „придворен стил“ на степната аристокрация. Като един от най-мащабните и представителни ансамбли от епохата на Великото преселение на народите, обектът остава в центъра на международния научен интерес и продължава да бъде ключов елемент в престижни музейни експозиции в целия свят.

Интересни факти

• Археологическа съдба: Поради случайния характер на откритието, първоначално част от инвентара е била разпръсната сред местното население. Енергичната намеса на властите и специалистите обаче спасява по-голямата част от предметите, което подчертава сложността на последвалата научна реконструкция на комплекса.
• Международен отзвук: През 2019 г., в рамките на мащабна изложба в София, за първи път в историята оригиналният параден меч и част от инсигниите бяха експонирани извън територията на Русия. Това събитие се превърна в културен мост и подчерта държавническата традиция, завещана от Кубрат.
• Съвременни изследвания: Най-новите проучвания, сред които монографията на д-р Мариела Инкова (2023), предлагат задълбочена интерпретация и прецизен каталог на копията в НИМ. Тези изследвания хвърлят нова светлина върху технологичните детайли и символиката на владетелските знаци.
• Идентификация: Трудовете на Йоахим Вернер от 1984 г. остават основният научен фундамент. Чрез дешифриране на монограмите върху пръстените, той категорично интегрира находката в българския исторически контекст на VII век, слагайки край на десетилетия научни спорове за произхода на съкровището.

Заключение

Находката от Малая Перешчепина остава фундаментален източник за изследване на материалната култура през VII век и политическата структура на Стара Велика България. Тя предоставя неоспорими доказателства за високо технологично майсторство и широкомащабни международни дипломатически контакти на раннобългарския елит. Чрез преплитането на византийската държавна традиция и степната мощ, комплексът се явява символ на суверенитет. Значимостта на този археологически комплекс надхвърля регионалните граници, утвърждавайки се като ключов маркер за ранното средновековие в Евразия. Научният потенциал на находката продължава да стимулира съвременната археологическа наука, поставяйки нови въпроси пред интердисциплинарното изучаване на държавните образувания в Източна Европа. Малая Перешчепина не е просто съкровище, а материален архив, който легитимира историческото място на България в зората на средновековния свят.

Институционална база и източници                                         

I. Институционална база и архивни фондове

• Държавен Ермитаж (Санкт Петербург): Основен депозитар на оригиналния археологически ансамбъл. Научният архив на музея съхранява първичната документация по постъпленията от 1914 г. в Отдел „Изток“.
• Национален исторически музей (София): Централна институция в България за изследване и социализация на находката. Музеят разполага с пълен комплект сертифицирани галванопластични копия на инсигниите, предоставени за научни и образователни цели.
• Национален археологически институт с музей (НАИМ–БАН): Координационен център за фундаментални изследвания върху прабългарската археология и връзката на комплекса с други паметници от епохата в Северното Причерноморие.
• Полтавски краеведчески музей „В. Кричевски“ (Украйна): Институция, съхраняваща историческата документация от теренните проучвания и част от находките, останали на мястото на първичното откритие в района на село Малая Перешчепина.

II. Специализирани дигитални проекти

• „Digital Hermitage“ (State Hermitage Museum): Интерактивна платформа, предлагаща високорезолюционни изображения на артефактите и 3D визуализация на византийските контролни марки.
• „Скъпоценностите на владетеля Кубрат“ (НИМ): Специализиран образователен портал, базиран на монографичното изследване от 2023 г., включващ дигитален каталог и архив от международната изложба през 2019 г.
• Библиотека „Струмски“: Дигитален архив за свободен достъп до редки и антикварни издания, свързани с политическата история на Стара Велика България и първичните публикации за Перешчепинското съкровище.    

Библиография

• Атанасов, Г. (2015). Йоахим Вернер и съкровището на Кубрат в Малая Перешчепина. В: Сборник в чест на проф. дин Казимир Попконстантинов. Велико Търново.
• Государственный Эрмитаж. (2007). Византия и славяне. Сокровища хана Кубрата. (Каталог выставки). Санкт-Петербург: Славия.
• Инкова, М. (2023). Скъпоценностите на владетеля Кубрат. София: Издание на Националния исторически музей.
• Маршак, Б. И., & Скалон, К. М. (1972). Перещепинский клад. Ленинград: Изд. „Аврора“.
• Михайлов, В. (2018). Древните българи в понтийските степи: Археологически паралели. София: Изд. на БАН.
• Рашев, Р. (2005). Прабългарите през V–VII век. София: Изд. „Орбел“.
• Bobrinsky, A. A. (1914). Перещепинский клад. Материалы по археологии России, № 34. Петроград.
• Sokolova, I. V. (2000). Byzantine seals from the Pereshchepina find. In: Byzantine Seals. St. Petersburg: State Hermitage.
• Werner, J. (1984). Der Grabfund von Malaja Pereščepina und Kuvrat, Fürst der Bulgaren. München: Verlag der Bayerischen Akademie der Wissenschaften.
• Zalesskaya, V. N. (Ed.). (1997). Сокровища хана Кубрата: Перещепинский клад. Санкт-Петербург: Государственный Ермитаж.

Бележки от автора

Настоящата разработка има за цел да популяризира научните факти около находката от Малая Перешчепина. Авторът приветства всякаква конструктивна дискусия и въпроси относно спецификите на археологическия контекст през VII век. Стремежът към обективност и придържането към проверени архивни данни са водещи принципи в това изследване. Очаквайте следващи анализи, фокусирани върху дипломатическата история и епиграфските паметници на ранното средновековие, които продължават да разкриват мащаба на българското културно наследство.

---

От:  Rada Evtimova