Тракийските фибули от Дуванлий | Rada Evtimova

 (Thracian fibulae from Duvanlii) 

Тракийските фибули от Дуванлий: Типология и индикации за културен обмен в античността

През 1929 г. при научните проучвания на могилния некропол край с. Дуванлий са документирани високохудожествени находки, сред които ключово място заемат златни фибули с висулки във форма на жълъди от могила Мушовица. Тези прецизно изработени метални аксесоари, открити в контекста на богато женско погребение, не само индикират висок социален статус, но и доказват широкообхватни културни взаимодействия – от елинските центрове по крайбрежието до северозападните балкански територии, носещи импулси от ранножелязната култура на Централна Европа.

Съдържание на темата

• Въведение в находките от Дуванлий
• Контекст на разкопките и могилите
• Основни типове и характеристики
• Материали и технология на изработка
• Индикации за културен обмен
• Влияния от елинския свят и латенския регион
• Интересни факти
• Заключение
• Библиография

                                        

Тракийските фибули от Дуванлий  (Thracian fibulae from Duvanlii) 

Въведение в находките от Дуванлий

Некрополът при Дуванлий е сред фундаменталните археологически комплекси за изследване на Тракия в нейния класически период (края на VI – IV в. пр. Хр.). Проучванията, ръководени от проф. Богдан Филов, разкриват поредица от могилни структури (Кукува, Мушовица, Башова и др.), съдържащи инвентар с изключителна научна и художествена стойност. Фибулите, открити в Дуванлий, представляват специфична категория накити, които надхвърлят чисто утилитарната си функция на закопчалки. Те функционират като надеждни хронологически маркери и са ключови за реконструкцията на социалната йерархия и интензивността на културната дифузия в античния свят.

Контекст на разкопките и могилите

Научната документация на Богдан Филов описва надгробни съоръжения с прилагане на двата основни погребални обряда: инхумация и кремация. В инвентара на могила Мушовица се открояват златни фибули с характерни растителни елементи (тип „жълъди“), датирани категорично във втората половина на V в. пр. Хр. Артефактите, депонирани днес във фондовете на РАМ – Пловдив и НАИМ – БАН, произхождат от изявен елитарен контекст. Тези накити функционират като социални детерминанти, които в съчетание с останалите гробни дарове, дефинират високия йерархичен статус на погребаните лица в структурата на одриското общество.

Основни типове и характеристики

В съвременната научна литература, и по-конкретно в фундаменталните изследвания на Миглена Василева, находките от Дуванлий се класифицират в следните групи:

• Тип „Тракийски“: Автохтонен продукт с едностранна пружина, чиято еволюция обхваща периода от архаиката до елинизма.
• Ранни билатерални конструкции: Фибули с двустранна пружина, които маркират ранния технологичен обмен със западните зони и Адриатика, предшестващ масираното келтско (латенско) влияние.
• Хибридни и шарнирни форми: Резултат от адаптацията на чужди елински и южноиталиански прототипи към местния вкус.

Материали и технология на изработка

Златните фибули от могила Мушовица демонстрират виртуозно владеене на ювелирни техники като леене, изчукване и фина гранулация. При бронзовите екземпляри се наблюдава „тракийската схема“ на конструиране – автохтонен маркер за регионално производство. Прилагането на сложни металургични процеси свидетелства за функционирането на високоспециализирани ателиета. Технологичният анализ разкрива широк спектър от умения, като използването на благородни метали акцентира върху репрезентативната функция на накита и наличието на локални центрове, създаващи продукция с висока експозиционна и научна стойност.

Индикации за културен обмен

Тракийските фибули от Дуванлий служат като категоричен индикатор за интензивни междукултурни взаимодействия. Наличието на билатерални и хибридни типове документира рецепцията на технологични модели, характерни за предлатенските и адриатическите центрове, разпространявани вероятно чрез утвърдени маршрути от северозапад. Елинските културни импулси са ясно проследими в шарнирните конструкции и специфичната орнаментика, които са пряк резултат от активния икономически обмен по долината на река Хеброс (Марица) с елинските полиси и крайбрежните центрове.

Влияния от елинския свят и латенския регион

Вносните или локално адаптирани форми на накитите са доказателство за устойчив икономически трансфер. Тракийските торевти възприемат чужди техники и морфология, но същевременно съхраняват специфични автохтонни характеристики (като уникалните висулки тип „жълъд“). Този процес представлява органична културна хибридизация, която превръща Одриското царство в динамична контактна зона между континенталните и средиземноморските традиции.

Интересни факти

• Репрезентативност и семантика: Златните фибули с апликации тип „жълъд“ от могила Мушовица представляват една от редките интактни накитни гарнитури от класическата тракийска епоха (ок. 450–425 г. пр. Хр.). Тяхната изработка индикира не само висок социален престиж, но и символика, свързана с жизнената сила и статуса на одриския елит.
• Състояние на обекта: Докладите на Богдан Филов свидетелстват, че част от могилните насипи са били обект на антични и съвременни иманярски интервенции преди старта на системните проучвания през 1929 г.
• Обредни практики: Наличието на фибули с умишлено деформирани игли потвърждава ритуала на символно „умъртвяване“ на даровете – практика, целяща да прекрати земната функция на предмета и да го пренесе в сакралния свят на покойника.
• Степен на съхранение: Следите от антични поправки върху част от предметите доказват тяхната дългогодишна употреба и предаване като семейни ценности, преди да бъдат положени в гроба.
• Статистическа значимост: Концентрацията на над 20 фибули в един-единствен некропол превръща Дуванлий в фундаментален стандарт (репер) за изучаването на развитието на тракийската торевтика.

Заключение

Тракийските фибули от Дуванлий представляват емблематичен пример за процесите на културна дифузия в Тракия през класическата епоха. Анализът им разкрива органичното съчетаване на автохтонни традиции с елински и преходни балкански конструктивни схеми, реализирано чрез динамичния търговски обмен в региона. Типологичното многообразие, документирано в могилния некропол, потвърждава способността на местните ателиета да извършват творческа адаптация на външни влияния. По този начин тези накити се утвърждават не само като надеждни хронологически индикатори, но и като фундаментален източник за реконструкция на комплексните социокултурни взаимодействия в античния свят.

Институционална база и източници

I. Институционална база и архивни фондове

Основните артефакти от некропола при Дуванлий се съхраняват и консервират в два водещи центъра:

• Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН): Тук се намира представителната част от златния инвентар (включително находките от могила Мушовица), открита по време на експедициите на Богдан Филов.
• Регионален археологически музей – Пловдив (РАМ-Пловдив): Музеят съхранява богата колекция от артефакти от регионалния контекст на Дуванлий, предоставяйки достъп до първичната документация и теренните дневници.

II. Специализирани дигитални проекти

• Дигитална библиотека на НАИМ-БАН: Свободен достъп до архивните томове на ИБАИ/ИАИ.
• ORCID (Open Researcher and Contributor ID): Международен стандарт за идентификация на изследователския принос и проследяване на цитиранията.

Библиография

• Василева, М. (2023). Фибулите в Древна Тракия (V – I в. пр. Хр.). (Дисертации, том 16). София: Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов“.
• Миков, В. (1930/1932). Тракийски тип фибули. – В: Известия на Българския археологически институт, том VI, София, 171–182.
• Стамболова, М. (2012). Фибули от късножелязната епоха в Древна Тракия (V – I в. пр. Хр.). Автореферат на дисертация за ОНС „доктор“. София: НАИМ-БАН.
• Филов, Б. (1934). Надгробните могили при Дуванлий в Пловдивско. София: Държавна печатница.

Бележки от автора

Настоящата статия цели да провокира научен интерес и да послужи като база за задълбочени изследвания върху тракийската торевтика. Авторът изразява готовност за експертна дискусия и обмен на мнения относно типологията на находките от Дуванлий или други значими могилни комплекси в Тракия. Можете да насочите своите запитвания, допълнения или предложения за бъдещ сравнителен анализ директно към секцията за научна кореспонденция.

---

От:  Rada Evtimova