(Almus Castellum Northern Sector: Architecture & Stratigraphy)
Архитектурни характеристики и стратиграфски анализ на северния сектор на кастела Алмус (Dacia Ripensis): Нови данни от археологическите проучвания на Дунавския лимес в България
През 1986 г. археологът Валери Стоичков започва системни разкопки в кв. „Калето“ на гр. Лом и открива фрагмент от златна фалера – военен отличителен знак (dona militaria) от края на I в. сл. Хр. Находката е документирана под нивото на рухналите структури, което позволява прецизиране на началния стратиграфски хоризонт на укреплението (Стоичков 1989). Този артефакт е ключов за определяне на хронологията на ранния кастел, като индикира присъствието на висши военни чинове и носители на високи военни отличия на територията на днешна България още в зората на формирането на Дунавския лимес. Стратиграфската позиция на фалерата служи като сигурен terminus post quem за датиране на най-ранните фортификационни съоръжения в сектора.
Съдържание на темата
- Въведение в кастела Алмус и северния сектор
- Архитектурни характеристики на северния сектор
- Стратиграфски анализ и хронологични фази
- Нови данни от последните проучвания (2014–2023 г.)
- Материална култура и датировка
- Библиография
- Интересни факти
- Заключение
 |
| (Almus Castellum Northern Sector: Architecture & Stratigraphy) |
Въведение в кастела Алмус и северния сектор
Кастелът Алмус (дн. Лом) заема стратегическо място в отбранителната система на Дунавския лимес в провинция Dacia Ripensis. Разположен на десния бряг на реката при устието на едноименната река Almus, той е служил за контрол на ключови пътни артерии и речни преходи. Северният сектор на укреплението предлага ценни данни за хронологическия обхват на обитаване (I – VI в. сл. Хр.) и конструктивните специфики на западната крепостна стена. Проучванията, реализирани от екипа на Исторически музей – Лом под ръководството на Валери Стоичков и в сътрудничество с НАИМ-БАН, са ключови за интегрирането на обекта в серийната номинация за Световното наследство на ЮНЕСКО „Границите на Римската империя – Дунавски лимес (България)“. Обектът представлява ключов елемент в защитната линия на провинцията, осигуряващ комуникацията между кастелите Рациария и Цебрус.
Архитектурни характеристики на северния сектор
- Местоположение – Секторът обхваща зоната в непосредствена близост до западната куртина (крепостна стена) и прилежащата via sagularis (вътрешна обходна улица).
- Крепостна стена – Изградена в техника opus mixtum (редуване на редове от ломен камък с тухлени пояси). Конструкцията е представителна за римското военно строителство, като в определени участъци са документирани запазени структури с височина до 1,5–2 м.
- Сгради – В Сондаж (Trench) № 3 (северна част) са разкрити останки от интрамурална постройка от IV в. сл. Хр. Стените ѝ са конструктивно долепени до крепостната стена, която е служила за нейна западна опора. Най-ранните фази на обитаване са представени от военни бараки (дървено-плетена конструкция с глинена мазилка – техника craticium), чието унищожаване чрез пожар в края на I в. сл. Хр. служи като важен хронологичен маркер.
- Пътни елементи – Документирани са участъци от via sagularis с настилка от речна баластра (дребни камъчета), както и прилежащи елементи от вътрешния земен насип (agger).
- Портата – Западната порта (вероятно porta principalis sinistra), проучвана в периода 2015–2020 г., разкрива сложна стратиграфия с няколко последователни фази на преустройство и ремонт (Емилов, Стоичков, Живков 2019).
- Оценка – Архитектурните детайли категорично потвърждават строго дефинирания военен характер на кастела през ранноримския и късноантичния период.
Стратиграфски анализ и хронологични фази
- Ранноримски период (I – средата на III в. сл. Хр.) – Документиран е интензивен опожарен слой, съдържащ деструкции от леки постройки (плет и мазилка). Основата е стабилизирана чрез насип от чист речен пясък, служещ за нивелация на терена преди първия строителен етап. Този пласт индикира първоначалното укрепяване на сектора.
- Кризата от средата на III в. – Ясно изразен стратиграфски пласт от пожар, характеризиращ се с масирано рухване на покривна конструкция (tegulae и imbrices – плоски и изпъкнали керемиди). Това ниво бележи края на ранния кастел и е ясен маркер за бурните събития от епохата на Войнишките императори.
- Късноримски хоризонт (IV – нач. на V в.) – Период на мащабно възстановяване. Разкрити са подови нива с хоросанова замазка и нумизматичен материал от времето на Константин I Велики (ок. 320 г.). Хоризонтът завършва със следи от опожаряване в края на IV в., вероятно свързано с готските нашествия след 378 г.
- Късноантичен и ранновизантийски период (V – VI в.) – Финални преустройства на фортификационната система и сградите. Стратиграфската картина показва адаптация на архитектурата към новите икономически условия до края на VI в. Наблюдава се редукция на вътрешните пространства, типична за периода на Юстиниан I.
- Методология – Хронологията е прецизирана чрез вертикален стратиграфски анализ, подкрепен от представителен нумизматичен материал и типология на керамиката.
Нови данни от последните проучвания (2014–2023 г.)
През последното десетилетие археологическите проучвания в северния сектор на Алмус пренасочиха фокуса си към детайлното изясняване на връзката между фортификацията и вътрешната застройка. Резултатите от системните разкопки, публикувани в поредицата „Археологически открития и разкопки“ (АОР), разкриват следните ключови аспекти:
- Хронологични уточнения – Работата в периода 2018–2020 г. позволи прецизна идентификация на строителните периоди на западната порта и подлежащите ранно-императорски структури, свързани с началното изграждане на лимеса в този сектор.
- Специфични находки – Регистриран е богат инвентар от материалната култура:
- Резултатите от сезони 2022–2023 г., под ръководството на Валери Стоичков и с участието на специалисти от НАИМ-БАН, документират постепенното прерастване на военния кастел в укрепено селище (civitas). Този процес отразява общата тенденция на демилитаризация и социална промяна в пограничните зони през V–VI в.
Материална култура и датировка
- Керамичен комплекс – Наличието на terra sigillata (аретинска, южногалска и източна керамика) е ясен индикатор за включването на Алмус в мащабните търговски мрежи на Империята още през I в. сл. Хр. Типологията на съдовете съответства на стандартния снабдителен порцион на легионите по Дунавския лимес.
- Нумизматични данни – Монетният поток обхваща периода от края на I до средата на IV в. сл. Хр. (с единични екземпляри до края на VI в.). Находките от епохата на Константин I Велики служат като сигурен terminus post quem за датиране на късноримските строителни нива и подови замазки (Живков, Стоичков 2024).
- Епиграфски и пластични находки – Военната екипировка и оловните контролни тежести потвърждават присъствието на организирани военни и административни структури. Намерените фрагменти от полихромна стенна мазилка свидетелстват за представителния характер на вътрешните сгради в северния сектор, загатвайки за наличието на офицерски жилища или административни помещения (principia/praetorium).
- Заключение за датировката – Синхронизирането на нумизматичния материал със стратиграфските пластове позволява прецизиране на фазите на разрушение и възстановяване на укреплението.
Използвани източници и институционална база
I. Институционална база и архивни фондове
- Исторически музей – Лом: Основен депозитар на движимите паметници, археологическата документация и теренните дневници от проучванията на кастела Алмус.
- НАИМ-БАН (Национален археологически институт с музей при БАН): Научен архив и поредица „Археологически открития и разкопки“ (АОР) – източник на стратиграфските и нумизматичните отчети за обекта.
- Министерство на културата на Република България: Финансираща институция и координатор на консервационните дейности в рамките на националната стратегия за опазване на Дунавския лимес.
II. Специализирани дигитални проекти
- Проект „Границите на Римската империя – Дунавски лимес (България)“: Дигитален портал (limes-bulgaria.eu), представящ Алмус като част от серийната номинация за Световното наследство на ЮНЕСКО.
- CIL (Corpus Inscriptionum Latinarum): Онлайн база данни за епиграфски паметници, потвърждаващи дислокацията на военни части в региона.
Библиография
- Стоичков, В. Разкопки в Алмус. – В: Археологически открития и разкопки през 1988 г. Кърджали, 1989, 102.
- Емилов, Ю., Стоичков, В., Живков, В. Спасително археологическо проучване в античен кастел Алмус, град Лом, кв. Калето. – В: Археологически открития и разкопки през 2018 г. София, 2019, 222–224.
- Стоичков, В., Живков, В., Лалов, Ч. Археологическо проучване в римския и късноантичен Алмус, Лом, кв. Калето. – В: Археологически открития и разкопки през 2020 г. София, 2021, 665–667.
- Живков, В., Стоичков, В. Редовни археологически разкопки в античния кастел Алмус. – В: Археологически открития и разкопки през 2023 г. София, 2024 (forthcoming / под печат).
- Emilov, Yu., Stoichkov, V., Zhivkov, V. Archaeological Excavations in Roman and Late Antique Almus. – In: Archaeologia Bulgarica, Vol. XXIII, 2019. (Ref. Scopus/Web of Science).
- Данни от НАИМ-БАН, поредица „Археологически открития и разкопки“ (АОР) за периода 2014–2024 г. – Секция: „Антична археология: Римски и ранновизантийски период“.
Интересни факти
- Ранен военен маркер – Фрагментът от златна фалера е ключово доказателство за присъствието на висши военни части (или наградени офицери) в Алмус още през I в. сл. Хр., което поставя обекта сред най-ранните центрове на Лимеса в провинция Мизия (Moesia).
- „Капсула на времето“ – Масивният слой от рухнали покривни керемиди (tegulae), резултат от пожара в края на IV в., съхранява непокътнат стратиграфски момент (In situ). Това позволява прецизна реконструкция на ежедневието и архитектурния облик на кастела непосредствено преди неговата деструкция.
- Ерозионен риск – Северният сектор се намира в непосредствена близост до брега на р. Дунав, което прави проучванията му критично важни поради постоянната опасност от речна ерозия и абразия на археологическите пластове.
- Научна приемственост – Проучванията са белязани от изключителния принос на Валери Стоичков, който посвещава над 35 години на системното изследване на Алмус (от 1986 г. до 2021/22 г.), превръщайки обекта в един от най-добре проучените по Дунавския бряг.
- Нумизматичен контекст – Откриването на монета на император Константин I in situ в подовото ниво на сграда от IV в. е неоспорим маркер (terminus post quem) за датиране на късноримския строителен етап в северния сектор.
Заключение
Стратиграфският и архитектурен анализ на северния сектор в Алмус потвърждава функционалната му роля като структурен елемент от дефанзивната система на Дунавския лимес с продължителност на обитаване от I до VI в. сл. Хр. Работата на българската археологическа школа предоставя фактологично обосновани данни, които разширяват научните познания за провинция Dacia Ripensis и нейната роля в сигурността на Империята. Перспективите за бъдещи проучвания обещават да допълнят динамичната картина на късноантичния хоризонт, докато Алмус продължава да разкрива своята многовековна история стратиграфски – пласт по пласт. Интегрирането на тези данни в международния научен оборот е от съществено значение за признаването на обекта като част от Световното културно наследство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни и смислени коментари.