сряда, 18 ноември 2026 г.

Археогеофизично проучване extra muros | Rada Evtimova

 (Archaeogeophysical Survey Extra Muros)

Археогеофизични и дистанционни подходи при реконструкцията на античната поселищна мрежа в Тракия: Възможности и ограничения на комбинирания LiDAR и геомагнитен анализ

(Archaeogeophysical and Remote Sensing Approaches to Reconstructing the Ancient Settlement Network in Thrace: Potential and Limitations of Combined LiDAR and Geomagnetic Analysis)

Методологичен и историографски преглед на допълващите се възможности на въздушното лазерно сканиране и магнитометричната проспекция при изучаването на неукрепени селища, стопански комплекси и пътна мрежа

Резюме

Статията разглежда как въздушното лазерно сканиране (ALS/LiDAR) и магнитометричната проспекция могат да се комбинират при изучаването на античната поселищна мрежа в Тракия. Двата метода регистрират различни физически признаци: LiDAR картира повърхностния микрорелеф, а магнитометрията – аномалии в земното магнитно поле, свързани с подповърхностни структури. Прегледът стъпва върху методологичната литература по дистанционни и геофизични проучвания, върху публикувани български и чуждестранни проекти и върху трудове на Петър Балабанов за политическата, имуществената и ритуалната география на Тракия. Статията не представя оригинални LiDAR или геомагнитни данни и не реконструира липсващи резултати. Централният извод е, че двата метода служат като неразрушаващ аналитичен филтър за планиране на теренна работа, но не датират структурите самостоятелно и не заместват разкопките и теренното издирване.

Ключови думи

LiDAR; геомагнитно картиране; магнитометрия; археологическа проспекция; поселищна мрежа; Тракия; ГИС; неразрушаващи методи; микрорелеф; теренно издирване

Съдържание

                                                                    
Археогеофизично проучване extra muros
Археогеофизично проучване extra muros
(Archaeogeophysical Survey Extra Muros)

Увод

Археологическото познание за Тракия исторически е концентрирано около обекти с висока видимост: надгробни могили, укрепени селища, градове и светилища. Неукрепените земеделски селища, сезонните стопански комплекси и пътните станции са документирани по-слабо, тъй като оставят по-малко повърхностни следи. Проблемът е методологичен: липсата на регистрирани обекти не доказва липса на обитаване, а може да отразява състоянието на проучванията и условията за откриване.

Статията си поставя три въпроса. Какво регистрира всеки от двата метода и при какви терени работи най-добре? Как данните от тях могат да се съпоставят в ГИС среда с теренно издирване и с писмени и картографски извори? Какви са пределите на тълкуването, когато се премине от аномалия или форма на релефа към извод за античен обект? Текстът има методологичен и историографски характер. Липсващи данни не се попълват, а твърденията са отнесени към посочените публикации.

История на проучванията

Поселищна структура и политическа география на Тракия

Петър Балабанов е автор на публикации, които разглеждат организацията на тракийското общество и пространство. В студията „Power and Property Rights in Ancient Thrace – 6th–4th Centuries BC“ (Balabanov 2016) се разглеждат властта и имуществените отношения в Тракия през VI–IV в. пр. Хр.; въпросът е релевантен за поселищната мрежа, защото земевладението и контролът над територията са фон за разпределението на селища и стопански обекти. Работата му „Ritual pits in Thrace during the Iron Age: topography, chronology, interpretation (preliminary notes)“ (Balabanov 2022) се занимава с топографията, хронологията и интерпретацията на ритуални ями от желязната епоха. Ямите са категория вкопани структури; в общата геофизична литература вкопаните и запълнени структури са типичен обект на магнитометрично картиране (Gaffney, Gater 2003; Aspinall, Gaffney, Schmidt 2008). Тази методологична връзка е авторска и не означава, че цитираните трудове на Балабанов използват геофизични данни.

Регионални проучвания на поселищните модели

Проектът за регионална археология на река Тунджа (Tundzha Regional Archaeology Project) води повърхностно издирване и палеоекологично пробовземане в Централна и Югоизточна България; финалният доклад съдържа геопространствен анализ на поселищните модели във връзка с природни и социокултурни фактори (Ross et al. 2018). Това е основен български пример за пространствено ориентиран подход към поселищната мрежа.

Геофизични проучвания в България

Геофизичните проучвания са отделна категория в годишния сборник „Археологически открития и разкопки“ на Националния археологически институт с музей при БАН (Археологически открития и разкопки 2016). Като конкретен пример за приложение върху римски градски контекст може да се посочи проектът „Никополис ад Иструм – геофизика extra muros“, чиято цел е да се уточни планът на града извън крепостната стена, в земи, заети от ливади (Chakarov, Tonkov 2022).

Дистанционни методи: основни работи

Приложението на ALS в залесени терени е очертано в ранни методологични публикации: Devereux и колектив (2005) обсъждат потенциала на въздушния лидар за откриване на археологически структури под корони на дървета; Bewley, Crutchley и Shell (2005) го прилагат върху ландшафта на Стоунхендж. Doneus и Briese (2006) показват, че full-waveform ALS подобрява разделянето на теренни от нетеренни точки в залесени площи и така подпомага археологическата интерпретация на цифровите модели на терена; Doneus и колектив (2008) прилагат подхода за проспекция на залесени територии. Doneus (2013) предлага метод за визуализация чрез „openness“ при интерпретативно картиране на модели на терена, получени от LiDAR. Обобщаващи издания са Opitz и Cowley (2013) за ALS и тримерните данни и Parcak (2009) за сателитното дистанционно наблюдение.

Геофизика в археологията

Методите на археологическата проспекция са систематизирани от Scollar и колектив (1990), а за магнитометрията – от Aspinall, Gaffney и Schmidt (2008). Gaffney и Gater (2003) дават практическо въведение в геофизичните методи за археолози.

Методология

Подходът е критичен преглед на методологичната и тематичната литература със сравнителен и историографски анализ. Технологичните методи (LiDAR, магнитометрия, ГИС) се разглеждат като обект на анализ; статията не представя собствени измервания и не извежда числови стойности.

Източниците са структурирани в три йерархични нива според изворовата им стойност: Ниво А (публикувани регионални издания и издания на античните пътни справочници), Ниво Б (рецензирани монографии и статии), Ниво В (методологични ръководства и справочни издания). Всеки източник е класифициран в раздела „Използвани източници“.

Ограничения. В текста не са използвани дословни цитати, като тезите на цитираните автори са представени чрез аналитичен синтез и парафраза. Публикации, чиито пълни библиографски данни не са проверени, не са включени, включително отделни трудове по тракийска поселищна археология и публикации на български автори по геофизика, които са известни само по заглавие или тема. Този пропуск е известен недостатък на прегледа.

Основни резултати

Допълващи се чувствителности

ALS генерира цифров модел на терена и подпомага откриването на повърхностни форми: валове, терасирания, пътни трасета и следи от стени. При full-waveform системите класификацията на терен и растителност е по-надеждна в залесени площи (Doneus, Briese 2006). Магнитометрията регистрира локални аномалии в магнитното поле, причинени от термоостатъчна намагнитеност на изпечени структури, от контраст между запълнения на вкопани структури и околната почва и от каменни субструкции (Gaffney, Gater 2003; Aspinall, Gaffney, Schmidt 2008). Това са установени методологични положения.

Терени

LiDAR е най-информативен там, където микрорелефът е запазен и покритието е залесено; в обработваеми терени микрорелефът може да е изменен от земеделие и тогава регистрираният от LiDAR сигнал е ограничен. Магнитометрията не зависи от повърхностния релеф и затова допълва LiDAR в равнинни терени (Gaffney, Gater 2003). Приложимостта във всеки конкретен район зависи от почвите, геологията и съвременните смущения.

Интегриране на данни

Публикуваните проекти показват практиката на съчетаване на повърхностно издирване, геофизика и пространствен анализ при изучаване на поселищни модели (Ross et al. 2018; Chakarov, Tonkov 2022). Като Ниво А за историческата топография служат античните пътни справочници – Itinerarium Antonini (Cuntz 1929) и Tabula Peutingeriana (Miller 1916); тяхното ползване изисква критичен подход към отстоянията и към идентификацията на топонимите.

Анализ и интерпретация

Какво се познава и какво се интерпретира

Три равнища на твърдения трябва да се различават. Първото е измерената величина: форма в цифров модел на терена или аномалия в магнитното поле. Второто е морфологичната интерпретация: например линеен вал, терасирана повърхност, ровът или огнище. Третото е историческото заключение: античен стопански комплекс, път или селище. Преходът между равнищата изисква независима проверка.

Датиране

Нито LiDAR, нито магнитометрията датират структура самостоятелно. Форма или аномалия от една и съща морфология може да принадлежи на различни епохи. Хронологичното отнасяне изисква материали от повърхностно издирване, стратиграфски данни или други методи. Тази връзка е особено съществена за поселищната мрежа, където целта е да се установи синхронност на обектите.

Причини за грешки

Магнитните аномалии могат да произхождат от естествения състав на скалите или почвата и от съвременни метални предмети (Gaffney, Gater 2003; Aspinall, Gaffney, Schmidt 2008). Резултатите от LiDAR зависят от качеството на класификацията на точките и от избора на визуализация; Doneus (2013) подчертава значението на подходящите визуализационни техники за интерпретацията.

Връзка с писмените извори

Данните от дистанционни и геофизични проучвания могат да се съпоставят с пътните справочници и с наличните сведения за топографията. Наличните данни не позволяват еднозначно заключение за идентичност на конкретни аномалии с места, споменати в античните извори, без допълнителна теренна верификация.

Сравнителен анализ

Българските проекти съчетават различни комбинации от методи. Проектът за река Тунджа е ориентиран към повърхностно издирване и пространствен анализ на поселищните модели в широк регион (Ross et al. 2018), докато проектът в околностите на Никополис ад Иструм е насочен към геофизично проучване на пространството извън крепостната стена (Chakarov, Tonkov 2022). Първият подход дава представа за разпределението на находките в ландшафта, вторият – за вътрешната структура на конкретно селище и неговата периферия. Двата подхода решават различни задачи и не са взаимозаменяеми.

Чуждестранната литература е насочена към залесени територии и към усъвършенстване на методите за обработка на ALS данни (Devereux et al. 2005; Doneus, Briese 2006; Doneus et al. 2008; Doneus 2013). Преносът на тези методи към тракийските терени е методологично обоснован чрез коригиране на терминологията, като се отчита спецификата на района.

Историографски анализ

Литературата може да се подреди по три традиции. Първата е историко-археологическа и разглежда Тракия през политическата география, обществените отношения и ритуалните практики (Balabanov 2016; Balabanov 2022). Втората е ландшафтно-пространствена и търси закономерности в разпределението на селищата с оглед на околната среда (Ross et al. 2018). Третата е технико-методологична и разработва методите за дистанционно и геофизично картиране (Scollar et al. 1990; Devereux et al. 2005; Doneus, Briese 2006; Aspinall, Gaffney, Schmidt 2008; Doneus 2013).

Разграничението между факт и интерпретация е съществено. Фактите са измерените и публикувани данни; интерпретациите са отнасянето им към функционални и хронологични категории. По въпроса за общата степен на възстановимост на античната поселищна мрежа в Тракия чрез комбинирани методи липсва достатъчно надежден научен консенсус; това е недостатъчно изследван въпрос.

Научен контекст

Темата е на пресечната зона на археологията на Тракия, дистанционното наблюдение и археологическата геофизика. Тя е актуална, тъй като публикуваните проекти показват нарастваща роля на неразрушаващите методи в българската археология (Археологически открития и разкопки 2016; Chakarov, Tonkov 2022). За сателитното дистанционно наблюдение като допълнителен източник на данни вж. Parcak (2009). Бъдещите изследвания биха могли да добавят систематично сравнение между LiDAR и геофизични данни от един и същ микрорегион с датиране чрез повърхностни материали.

Заключение

LiDAR и магнитометрията регистрират различни физически признаци и следователно се допълват, а не се дублират. Установен факт е, че LiDAR е ефективен при запазен микрорелеф, включително в залесени терени, а магнитометрията – при подповърхностни структури независимо от релефа. Установено е и че нито един от двата метода не датира структури самостоятелно. Прилагането им към античната поселищна мрежа в Тракия е методологично обосновано, но резултатите изискват теренна верификация и хронологична проверка. Статията не твърди, че комбинираният подход реконструира цялостно поселищната мрежа; тя очертава условията, при които може да се получи проверим принос.

Използвани източници

Ниво А – първични извори и официални публикации

  • Cuntz, O. 1929. Itineraria Romana, vol. 1: Itineraria Antonini Augusti et Burdigalense. Leipzig: Teubner. 
  • Miller, K. 1916. Itineraria Romana: Römische Reisewege an der Hand der Tabula Peutingeriana. Stuttgart: Strecker und Schröder. 
  • Археологически открития и разкопки през 2015 г. 2016. София: Национален археологически институт с музей – БАН. (официална публикация, годишен сборник)

Ниво Б – рецензирани монографии и статии

  • Balabanov, P. 2016. Power and Property Rights in Ancient Thrace – 6th–4th Centuries BC. Thracia 21, 93–107. Serdicae: Ral Colober. 
  • Balabanov, P. 2022. Ritual pits in Thrace during the Iron Age: topography, chronology, interpretation (preliminary notes). Thracia Balcanica 1, 35–76. Sofia: Balkan Institute of Thracology at the DIOS Society. ISSN 2815-3332. 
  • Chakarov, K., Tonkov, N. 2022. Проект „Никополис ад Иструм – геофизика extra muros“. Резултати от проучването през 2021 г. Българско е-Списание за Археология. Асоциация на българските археолози. 
  • Ross, S. A., Sobotkova, A., Tzvetkova, J., Nekhrizov, G., Connor, S. (eds.) 2018. The Tundzha Regional Archaeology Project: Surface Survey, Palaeoecology, and Associated Studies in Central and Southeast Bulgaria, 2009–2015. Final Report. Oxford: Oxbow Books. 
  • Devereux, B. J., Amable, G. S., Crow, P., Cliff, A. D. 2005. The potential of airborne lidar for detection of archaeological features under woodland canopies. Antiquity 79 (305), 648–660. 
  • Bewley, R. H., Crutchley, S. P., Shell, C. A. 2005. New light on an ancient landscape: lidar survey in the Stonehenge World Heritage Site. Antiquity 79, 636–647. 
  • Doneus, M., Briese, C. 2006. Digital terrain modelling for archaeological interpretation within forested areas using full-waveform laserscanning. – В: Ioannides, M., Arnold, D., Niccolucci, F., Mania, K. (eds.), The 7th International Symposium on Virtual Reality, Archaeology and Intelligent Cultural Heritage VAST, 155–162. Eurographics Association. 
  • Doneus, M., Briese, C., Fera, M., Jänner, M. 2008. Archaeological prospection of forested areas using full-waveform airborne laser scanning. Journal of Archaeological Science 35, 882–893. 
  • Doneus, M. 2013. Openness as visualization technique for interpretative mapping of airborne lidar derived digital terrain models. Remote Sensing 5 (12), 6427–6442. 
  • Opitz, R. S., Cowley, D. C. (eds.) 2013. Interpreting Archaeological Topography: Lasers, 3D Data, Observation, Visualisation and Applications. Oxford: Oxbow Books. (обзорен, сборник)

Ниво В – методологични ръководства и справочни издания

  • Gaffney, C., Gater, J. 2003. Revealing the Buried Past: Geophysics for Archaeologists. Stroud: Tempus. (обзорен/справочен)
  • Scollar, I., Tabbagh, A., Hesse, A., Herzog, I. 1990. Archaeological Prospecting and Remote Sensing. Cambridge: Cambridge University Press. (обзорен/справочен)
  • Aspinall, A., Gaffney, C., Schmidt, A. 2008. Magnetometry for Archaeologists. Lanham: AltaMira Press. (обзорен/справочен)
  • Parcak, S. H. 2009. Satellite Remote Sensing for Archaeology. London: Routledge. (обзорен/справочен)

Този материал е подготвен при стриктно спазване на принципите за авторска оригиналност и научна етика. Всички използвани източници са коректно цитирани, което гарантира достоверността и академичната цялост на представената информация.


---

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни и смислени коментари.

Популярни публикации