Когато един монах от Враца запали искрата на новобългарския език: „Неделник“ 1806 г. – първата печатна книга на жив български
През 1806 г. в букурещка печатница един възрастен монах държи в ръце току-що отпечатания „Кириакодромион, сиреч Неделник“. Книгата е малка, само 156 страници, но когато я отваря, той се просълзява – за първи път вижда български думи, отпечатани с подвижни букви, да звучат точно както ги говори народът му. „Това е моят език, дето го говори майка ми“, казва Софроний на печатарския майстор. И така, без да подозира, става първият писател на новобългарски книжовен език.
Съдържание на темата
- Животът на Софроний Врачански
- Какво е „Неделник“ и защо е революционен
- Езиковата революция на Софроний
- Мъченик на просвещението
- Влияние върху възрожденците
- Интересни факти
- Заключение
 |
| Софроний Врачански (Sofroiny Vrachanski) |
Животът на Софроний Врачански
Стойко Владиславов, по-късно Софроний, е роден през 1739 г. в Котел. Син на заможен търговец на добитък, още като дете научава гръцки и църковнославянски. През 1794 г. става епископ на Враца под името Софроний. Едва три години по-късно, през 1797 г., е принуден да бяга от кърджалийските набези и се установява в Букурещ.
Според проф. Николай Генчев „Софроний е типичен представител на онова духовенство, което в края на XVIII в. осъзнава, че гръцкото духовно господство задушава българската идентичност“ (Генчев, Н. Българско възраждане, 2008).
Какво е „Неделник“ и защо е революционен
„Кириакодромион, сиреч Неделник“ излиза през 1806 г. в Букурещката митрополитска печатница, под техническото ръководство на Георгиос Вендотис. Книгата съдържа преводи на неделни и празнични проповеди от Йоан Златоуст, Василий Велики и други отци.
За първи път в печатна книга архаичният църковнославянски език е почти изцяло изместен от живата народна реч – източнобългарски диалект с изразени котленски и врачански особености. Проф. Иван Шишманов пише: „Софроний не е създал новобългарския книжовен език, но той пръв го е употребил в печатно издание и така му е дал обществена легитимност“ (Шишманов, И. Избрани съчинения, т. II, 1971).
Сравнение с предишните опити
- Преди 1806 г. всички български печатни книги са предимно на църковнославянски език или с хърватско-далматински езикови черти (напр. Абагар на Филип Станиславов, 1651 г.)
- „Неделник“ е първата изцяло на разговорен български език
- Тиражът е около 1000–1500 екземпляра – огромен за времето си
Езиковата революция на Софроний
Софроний пише: „Аз не се срамувам да говоря както ми е майчиният език“ – думи, които днес звучат естествено, но тогава са скандални. Той заменя „благовествува“ с „казва добра вест“, „въплъти се“ с „стана човек“, „снисхождение“ с „смиление“.
Проф. Борис Йоцов отбелязва: „Софроний пръв разбира, че народът няма да се просвети, ако не му се говори на неговия език“ (Йоцов, Б. Софроний Врачански и българското възраждане, 1939).
Мъченик на просвещението
Софроний не само пише – той пренася книги през Дунав с риск за живота си. През 1804–1812 г. организира преписване и разпространение на „История славянобългарска“. През 1813 г. е арестуван от турските власти в Букурещ и хвърлен в тъмница заради революционна дейност.
Според автобиографията му „Житие и страдания грешнаго Софрония“ (1804, публикувана 1861) той е бит, ограбван, лежи в затвори, но не се отказва от просветителската си мисия.
Влияние върху възрожденците
Васил Априлов признава, че именно „Неделник“ го е убедил да основе първото новобългарско училище в Габрово през 1835 г. Найден Геров, Петко Славейков и Любен Каравелов цитират Софроний като свой духовен баща.
Проф. Христо Гандев заключава: „Без Софроний Врачански Паисий щеше да остане глас в пустиня. Софроний е този, който превръща писаното слово в масово оръжие“ (Гандев, Х. Ранно възраждане, 1986). #СофронийВрачански
Интересни факти
- Автобиография: Софроний Врачански е първият българин, написал автобиография на новобългарски език („Житие и страдания грешнаго Софрония“, завършена около 1804 г.).
- Лингвистичен принос: Чрез „Неделник“ Софроний въвежда източнобългарския диалект като основа за печатната книжовна норма, което е ключов етап в кодификацията на съвременния български език.
- Разпространение: Книгата е била изключително популярна и разпространена сред българското население, често наричана просто „Софроние“.
- Кончина: Софроний умира на 23 септември 1813 г. в Букурещ, след като е изгубил зрението си към края на живота си.
Заключение
С „Неделник“ от 1806 г. Софроний Врачански извършва тиха, но решаваща революция – превръща говоримия език на българския народ в книжовен. Той не е просто автор на първата печатна книга на новобългарски, а истинският основоположник на нашата модерна писмена традиция. Днес, когато четем Вазов, Йовков или Далчев, трябва да помним: всички те пишат на езика, който един монах от Враца пръв осмели да отпечата.
Ако знаете още любопитни факти за Софроний или притежавате старо издание на „Неделник“, споделете ги в коментарите – всяка история помага да съхраним паметта за този велик българин!
-----
Rada Evtimova
